Светлината от новата свещ

каббалист Михаэль ЛайтманНа онзи, когото Творецът желае да предвижи напред, Той изпраща неприятности и проблеми, натиска го, т.е. слага го в  „тъмно мазе“.

И колкото повече човекът се развива, толкова по-тягостно се чувства, защото не разбира защо са му дали такъв горчив живот в сравнение с другите? Какво получава и как се предвижва напред, благодарение на това, че работи в тъмнина?

И дори ако не се сравнява с другите, то пак не може да разбере защо Творецът, бащата, така се отнася към него. Как може Добрият и Творящият благо да му е устроил такъв тежък и горчив живот за такъв дълъг период време.

Той няма да разбере това, докато не приключи с цялата работа. Дори намирайки се в мазе, човек расте. Той все по-добре опознава своето състояние и започва да разбира, че вината за това, че се усеща, че се намира в тъмно мазе, е неговото собственно отношение към бащата.

Той се опитва, въпреки усещането за тъмнина, да възприема това като специално отношение към него. Защото е дължен да съедини всички тези противоположни чувства и над тях да се прилепи към Бащата, някак да Го оправдае, докато, благодарение на това, не израстне. И тогава ще започне да възприема тъмнината на мазето като светлина.

Ще започне да се обединява с помощниците на бащата, с всички тези сили и условия, които носят нова светлина – светлината от „свещта“ в подземието. А не светлината, която е навън за всички жители на този свят.

И тогава се запалва за него светлината от свещта в подземието – не защото някой му е свалил отгоре същата светлина, която свети за всички останали. Но на него му донасят друга светлина и помагат на царя. И тогава именно в това мрачно състояние той започва да вижда, че това не е тъмнина – а голяма светлина, само че друга, нова! Това е ново равнище, нов свят.

Той е порастнал благодарение на това, че всичките тези 20 години е работил в мазето, а не просто е чакал кога ще го освободят. Всеки миг е трябвало да прилага усилия и затова този миг е свършвал и са преминавал в следващ. Така той е съединил всички мигновения.

И като е изминал всички тези стъпки, той е превърнал тъмнината в светлина. А всички преживяни от него проблеми и страдания са се превърнали в напълване, подхождащо на Твореца, даващ ги на човека, който сега Го разбира и Го усеща и може да се наслади на цялото Негово богатство и напълване – вече като Творец, а не като всички останали хора.

Тоест човекът трябва да израстне за сметка на тъмнината и усилията си до такова състояние, кадето разбира от какво всъщност се наслаждава Твореца и с какво Той иска да го наслади. Така излиза от мазето навън.

Но той излиза в друг, в свой свят, на свое равнище, подобаващо на сина на царя. А не като всички заобикалящи хора, на които някога е завиждал.

Именно цялата горчивина и страдания, които е преживял във връзка с този свят, са му помогнали да се откъсне от него,  да познае отношението си към Твореца и пряко знанието да превърне това отношение от лошо в хубаво.

Сега разбира, че именно в това се заключава богатството на царя, а не в тези нищожни наслаждения, с които се и напълват жителите на този град, на този свят. Настоящите  наслаждения са в отдаването, а не в получаването на жалки трохи, с които се примиряват всички останали, мотащи се по градските улици.

От урок по писмо на Рабаш, 11.07.2011

[47797]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed