Светлината е толкова непостижима по същност

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 14: Какво е това разпространение на светлината (итпаштут)?

Светлината, излизаща от същността на Твореца и влизаща в творението, се нарича „разпространяваща се” светлина. Всъщност това не влияе на висшата светлина, подобно на запалването на една свещ от друга, което не нанася вреда на първата свещ, а се нарича така само заради възприятието на самото творение.

Не съществуват никакви различни светлини, намиращи се в Твореца или в творението. Светлината сама по себе си въобще не съществува. Светлина се нарича впечатлението на творението от вече намиращото се в него от по-рано напълване.

И когато то изведнъж започва да усеща това напълване по някакъв определен начин, се смята, че в него влиза светлина. Светлината ни свети толкова, колкото ние реагираме на нея – в мярата на нашите способности да я усетим. А ако не сме способни на това, то се смята, че в нас няма светлина и светлината гасне и си заминава.

Става дума за светлините, които сякаш влизат и излизат, за светлините, които ”разлюляват” съсъдите, извършват някакви действия. Но всъщност светлината не променя своето въздействие върху желанието. Самите желания са така организирани, че в тях постоянно се променят информационните гени (решимот) на фона на постоянната светлина. И затова желанието, съсъдът реагира по различен начин и усеща сякаш светлината протича през него, променя се, възбужда се, излиза извън него.

Всичко това е следствие на нашето неправилно възприемане на реалността, което ще ни съпровожда до самия край на поправянето (Гмар тикун). Винаги ще ни се струва, че промените стават някъде навън. Точно така, както си представяме този свят намиращ се някъде извън нас – независимо, че той е вътре в нас.

Точно така е и по отношение на светлината – ние казваме, че сякаш светлината действа извън нас, вместо да кажем, че в нас работят информационните гении, които през цялото време се променят, един след друг. И благодарение на тези нови гени аз усещам светлината – т.е. реагирам на нея по новому.

А в самата светлина не стават никакви промени, тя е съвършено непроменяща се. Няма разлагане на 5 или 10 светлини, влизане или излизане – всичко това съществува единствено във възприятието на съсъда, от мярката на неговите впечатления, които го напълват. Това усещане на творението за напълване се нарича ”светлина”. Става дума единствено за материята и формата, облечена в материята. Материята – това е желанието да се насладиш. А формата, облечена в материя, ние наричаме ”светлина”, ”свойства”. Освен за тези две понятия, за друго не говорим – нито за абстрактната форма, нито за същността.

Тоест светлината – това е впечатлението на съсъда от някакво неизвестно напълване. А откъде съсъда знае, че в него има нещо? По резултатите…

Така е и в нашия свят, ако аз изведнъж вдигна температура, отивам на доктор и той ми казва, че в мен има някакъв вирус. Но откъде той знае какво ми е? Той се ръководи от външните симптоми, които му показват вътрешното състояние, т.е. вътрешните процеси.

От урок по ”Учението за десетте Сфирот”, 20.06.2011

[46732]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: