Разрез на моето аз

Бидейки даващ, аз ставам подобен на Зеир Анпин, който напълва Малхут, и придобивам от висшия – от Бина двойно: за себе си и за другите. Аз се напълвам от разкриващите се желания на другите, придобивам потребностите на всички, безкрайното духовно желание. Това е и моят съсъд.

А самият аз като Зеир Анпин съм само точка, свързваща Бина и това желание. Аз съм разрезът между тях. Но разрезът си представям само сега. Защото в нисшите има желания, а във висшия – светлина. По такъв начин „разрезът“ е моето намерение. Посредством техните желания и неговите светлини разширявам своята точка, поглъщайки всички светлини и всички желания.

Така се създава нов съсъд, какъвто не е имало преди. А в мен е имало само точка, подготвителната основа – игленото ухо, през което влизаме в новия свят, в съсъда на Безкрайността.

Само по себе си, получаващото желание не е съсъд. А светлината е просто светлина. Когато открия за себе си света на Безкрайността, съществуващ сякаш и по-рано, или се връщам в третото (то е първоначалното) състояние – на мен ми се разкрива нов съсъд, 620 пъти по-голям от предишния. Защото аз самият съм придобил за тази цел и желанието, и светлината. Моят съсъд сега е 620-кратен коефициент. Той – това съм аз.

От урок по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46771]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: