Превръщайки се в точка на небосвода

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво значи човек да стане „готов за поправяне”?

Отговор: Готов за поправяне означава, че е стигнал до това състояние и, в зависимост от своите свойства и закона за съответствието, е способен да усети някакво ново, особено явление. Когато му е ясно, че то не е могло да дойде по естествен, природен начин, а само като резултат от взаимодействието между двамата – между висшия и низшия.

Трябва да се разбере, че съществуват Творец и творение, които са разделени от пропаст! Между тях няма никаква връзка. И само доколкото вътре в творението се проявява готовността да стане като Твореца –  дотолкова той ще усети Твореца в себе си.

Тази готовност се дава като особен успех, щастлива съдба, в зависимост от това, доколко е съгласен да отмени себе си и да се преклони. При положение, че човекът желае да продължи по този път, независимо какво ще се случи. Той може да проверява, не се ли е отклонил от правилния път и подходяща ли е за него тази група (макар, че доколко е подходяща – също зависи от него). Но ако не изостави своите усилия и продължи, тогава в него се разкрива духовното.

Но той не знае, откъде ще се разкрие. Ние, никога не можем да знаем със своя земен ум и сърце за следващите състояния. Те винаги се разкриват толкова внезапно и в такава непредсказуема форма, че не е възможно предварително да ги очакваме. Тъй като придобиваме нова природа. Затова, само онзи, който продължава с вярност и упоритост – само той ще стигне. Ако върви, скланяйки глава и цени величието на духовното.

Сега, ти нямаш такова чувство и разум, за да разбереш казаното – но ще получиш и чувства, и разум за сметка на това, че ще вървиш „като вол под ярем и магаре под товар”. Защото от нас, повече не се изисква! Всичко останало, целият съсъд, получаваме свише.

Цялата трудност на нашата работа се състои в това, че трябва да работим на едно място, а разкриването получаваме на друго място. Не в моите днешни, егоистични желания, в земните чувства и разум, нито дори вече в духовните, с които се намирам на някакво стъпало от духовната стълба – аз няма да получа следващото стъпало.

Постигам го само за сметка на това, че се прилепвам към Него и отменям себе си – за да мога аз, големият и силният, да се превърна в мъничка капка семе и да се включа във висшето стъпало! Затова, ако питаш, за сметка на какво можеш да постигнеш разкриването на духовното – за сметка на това, че се превръщаш в точка…

Затова, „щастлива съдба” не означава да спечелиш това като на лотария – а онова, което се нарича: „Положил е усилия и е намерил!” Така се случва във всеки миг – аз полагам усилия, а „находката” внезапно се разкрива на съвсем друго място. Тя, действително сякаш пада върху мен отгоре – като подарък. Точно това се нарича „щастлива съдба”, която не очакваш предварително. Може и да очакваш нещо такова, но съвсем не в тази форма, в която ще го получиш.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.07.2011

[47340]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: