Въпрос: Когато човек се приближава към свойството отдаване, как това се отразява на неговата работа в групата?

Отговор: Той се старае през цялото време да поддържа чувството за поръчителство, за да не лишава другарите си от нищо, да не изпитват никакъв недостатък, да се укрепват в единно намерение за отдаване, да не забравят за това и да не забравят усилията нито за секунда. Тогава те също ще въздействат на него и между тях ще се възцари усещането за величието на целта, топлото сърце.

Ето какво тревожи човека. Тъй като помислите за другаря са много по-действени, отколкото мислите за себе си. Грижата за лично предвижване ще донесе някаква мизерна поправка, предизвикана от страха и други странични разчети. От друга страна, ако той включва усилия в другите, то безусловно държи верния курс.

Мислите, разчетите, намеренията са насочени не към обединението на групата, не към единство с другарите, насочени са към духовното. Те не привличат светлина, завръщаща ни към Източника. Важно е само онова, което възнамеряваш да направиш в групата. Ако ти се грижиш за сплотяването на другарите, за тяхното бъдеще – в това се състои духовната работа, която ще донесе плодове. Всичко друго е безсмислено. Гилел е формулирал това много кратко: ”Не прави на другаря си това, което е ненавистно за теб”. С други думи, няма за какво друго да се грижиш в живота си освен за това, как да не причиниш зло на другаря си. За сега това е достатъчно за твоя егоизъм. Опитай се да се поправиш така, че всеки миг, във всичките разкриващи се желания ти да мислиш единствено и само за това, как да не навредиш на другаря си.

Направи това и ще постигнеш успех: когато ти пожелаеш да действаш не във вреда на другаря, на теб изведнъж ще ти се разкрие доброто отношение към него.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 10. 07.2011

[48313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →