Когато слънцето не напуска зенита

Въпрос: Съгласно изследвания, 80% от човечеството вярва във Висшата сила, която управлява всичко. Защо не обясним на хората, що за сила е това, какво иска тя от нас? Защото това е много по-интересно, отколкото призивите за любов.

Отговор: Няма какво да обясняваме. Висшата сила – това е Природата, Закон, Сила, толкова непреодолима, като силата на притеглянето. Това е Абсолют – добър, творящ добро и неизменен.

Но ако тази Сила е неизменна, то тя сякаш и не съществува. Липсата на промени, като че ли я свежда до това, сякаш я няма. Все едно да живееш под слънце, навеки застинало в зенита. Какъв е смисълът да го вземаш предвид, ако то е било и ще бъде там завинаги? Просто го има – и това е всичко.

В своя живот, ние правим разчетите си върху онова, което трябва да се промени, върху промените, от които зависим. Друга работа е, когато става въпрос за нещо непоклатимо и нерушимо, от което зависим постоянно до такава степен, че това вече не може да се нарече и зависимост.

Ето какво е „Творецът“. И затова ни е така трудно да обясним това на хората. В действителност, се молим не на Него, а на самите себе си. Ние търсим как да се променим, – а Той винаги е неизменен. Разбира се, аз се променям, ако пожелая, за тази цел не е нужно да Го вземам под внимание. Той е Добър и Твори добро. До Него, аз съм като разглезено дете, чиито родителите го обичат с абсолютна любов, а то си прави каквото поиска и им се качва на главите, знаейки, че нищо лошо няма да се случи с него.

По такъв начин, нашият проблем е в това, как да обясним на хората, че Творецът е подобен на непоклатима стена – просто съществува. Можеш да подскачаш пред нея, размахвайки ръце – това си е твоя работа, а тя все така ще се извисява над теб.

На човек му е трудно да си представи такова нещо: „С кого тогава си имам работа? Излиза, че няма и към кой да се обърна?“ Как да обясним на онези, които вярват във Висшата сила, че няма смисъл да се молят на променящ се Творец, който днес ще направи повече добро, отколкото вчера. Излиза, че вчера Той ми е причинил зло?

В действителност, ние имаме работа с Този, който е добър и твори добро, на лошите и на добрите. Но за човека, това означава, че не е важно, добър ли е или лош – резултатът ще бъде еднакъв.

Обикновеният човек е подложен на промени постоянно. Той през цялото време се съпоставя със света, стараейки се да разчете резултатите от вътрешните и външните промени. Той не разбира какво е универсалната, всеобща, велика, неизменна Сила. Това се изплъзва от нашите сетивни органи, защото те са „изострени“ от промените, а не от статиката. Което не се променя, изчезва от полезрението – аз не го виждам.

Ето защо не можем да обясним на хората, какво е „Творец“. Понякога казвам, че „Творецът“ – това е Природата, че Той е неизменен и няма на кого да се молиш, че молитвата – това е съд над самите себе си… В отговор са готови да ме разкъсат. В това е и проблемът: ние съдим себе си, докато другите молят Твореца, за да се промени Той: „Аз пуснах малко в Твоята касичка – така че, пази ме от беди“.

Говорейки за Твореца като за неизменен закон, ние лишаваме човека от възможността да се обърне към Него. Защото той не вижда нужда да се променя. Необходима е нова, силна „доза“ развитие, за да може да започне човекът да се държи различно.

За каквото и да говорим, в това число и за кризата, – всъщност, обясняваме на хората пътя на страданията: „Алтернативата ще бъдат бедите, а това не си заслужава. Хайде да се променим“. Това не е лъжа, но не е и истина.

Защото на човека, който идва в науката кабала, желаейки да постигне целта на творението, трябва да кажем друго: „Ти трябва да си над това. Не е важно, добро ли е или лошо – трябва да се издигнеш с вяра над знанието. Не трябва твоите действия да се обуславят от страданията или наслажденията. Това вече не е отдаване. Вяра над знанието означава, че се издигаш над наградата. Или работиш, за да избегнеш злото и да стигнеш в бъдеще към доброто? Нима чакаш възнаграждение? Нима искаш сам да постигнеш целта на творението не, за да доставиш удоволствие на Твореца?“

Но от друга страна, на кого ще доставя удоволствие, ако Творецът е Закон? Това е много тънък момент в нашите обяснения.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 17.06.2011

[46848]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed