Въпрос: Когато човек ни слуша, той, естествено, си задава въпроса: какво трябва да правя?

Отговор: Трябва да получаваш още и още информация за това, че благосъстоянието на света зависи от добрите връзки между хората. Зависи абсолютно.

Пари, месторабота, пенсионни осигуровки, ваканция, здравеопазване, екология, време, образование, съпружески отношения – всичко, което можем да си представим, не може да бъде коригирано «фронтално ».

Къде изглежда да е проблемът? Ако имаме финансова криза, ще  напечатаме повече пари и ще ги раздадем на когото трябва. Проблем с Либия? Ще приложим натиск върху Либия. Това е нелепо, но една от нелепостите, с които не можем да се шегуваме – много тъжна нелепост.

Какъвто и да е проблемът, днес е невъзможно да го решаваме фронтално, пряко, въпреки че в миналото действахме именно по този начин. Всичко беше просто: нещо се случва тук – поправяме го тук, случва се там – поправяме го там. Но вече така не се получава. Сега това е невъзможно.

Оказахме се в една затворена система, и докато поправяш една част, се разваля друга. Днес трябва да познаваш цялата система, днес трябва да я влееш в себе си, да мислиш глобално, като нея, да я чувстваш глобално. И само тогава може да успееш.

Защо са безполезни срещите на големите седморки, осморки, двайстки? Защо не работи нито една правителствена програма за изход от кризата? Цялата причина е в това.

Трябва да разберем, че поръчителството – това е решението, правилният подход към всеки проблем.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48155]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство | Add Comment →