За ползата от духовния срам

каббалист Михаэль ЛайтманВъв „Въведение в науката кабала”, Баал а-Сулам разказва своята знаменита притча за госта и Стопанина – пример, отразяващ отношенията на човека с Твореца. Стопанинът посреща госта като най-близкия си другар и иска да му отдаде всичко, без каквото и да е намерение да получи нещо в замяна, а само от силата на своята любов.

Той се наслаждава от това, че угощава госта, радостен е от този факт и не очаква никаква компенсация, защото така го задължава да действа законът за любовта. А ако гостът откаже да получи, това много ще разстрои Стопанина, тъй като има голямо желание изцяло да напълни госта – своя другар, с всичкото благо.

И ако гостът чувства някакво неудобство, то това чувство не изхожда пряко от Стопанина, а възниква някак си неволно, от самото състояние, от това, че е бил празен, а сега някой му е дал напълване. И вътре в това напълване има нещо обидно, незаслужено – недостиг на собственото му участие и на усилия, което и предизвиква в госта усещането за срам.

В това чувство за срам гостът разкрива какво не му достига. Той си мисли: Стопанинът отдава, а аз получавам. Като получаващ, усещам срам – а в отдаващия няма срам. В това се състои разликата между отдаващия и получаващия!

Той не се срамува, защото отдава, а аз не съм способен на действието отдаване. Ако можех да отдавам като Него, то и в мен нямаше да има срам – нещо повече, щях да получа почит!

Стопанинът не чувства нищо почетно в своето отдаване, тъй като то е естествено за него – той обича съгласно своята природа. И затова не се гордее, че отдава – напротив, с това напълва своето желание.

Но ако аз отдавам, тогава това ще ми донесе почит, вместо срам. Затова срамът, който сега усещам, е полезен – той ще ми помогне да усетя противоположното състояние: почитта, самоуважението като допълнение към високото положение на даващия.

Цялото това разбиране идва при получаващия в резултат на срама: защо и как трябва да извърши необходимите действия, за да може не просто да изгаси срама, а и да постигне стъпалото на даващия. Тук не е достатъчно просто да постигне отдаването – трябва да стигне до любовта! И нека този срам да предизвика в мен ненавист, която след това ще превърна в любов – и тогава наистина ще постигна положението на Твореца.

Но цялата тази любов, която Той притежава от своята природа, ще бъде за мен огромна придобивка, която съм постигнал и спечелил сам. И затова, сега започвам да обичам този срам и да го ценя! Защото именно за сметка на него, на цялата му дълбочина, започвам да чувствам ненавист. А от тази ненавист, ще стигна до любовта.

До този извод стига творението в резултат на цяла поредица от вътрешни изяснявания.

От урока по „Въведение в науката кабала”, (Птиха), 27.06.2011

[47118]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: