Жилището не е е лукс

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Посетих палатковото градче, което младите семейства разположиха в центъра на Тел Авив в знак на протест срещу високите цени на жилищата. Вечерта хората се събират в голям гръг, и редувайки се говорят по микрофона всичко, което смятат за необходимо. Всеки може да вземе думата. Ако бях се записал да говоря, какво бихте ме посъветствали да кажа?

Отговор: „Краят на действието е заложен в началния замисъл“. Преди всичко, какво искаме да постигнем? Искаме да се реши проблема с жилищата за студентите и младите двойки – неосигурени хора, които тепърва започват да живеят. Ще можем да направим това само, ако станем фактор за въздействие и натиск върху правителството.

Смятаме, че правителството има достатъчно пари за различните нужди. Нека тогава проявят разбиране към нашите искания. Член на парламента получава десетки хиляди на месец, а студентът не получава нищо и дори си плаща обучението. Така не може да се живее. Правителството трябва да намали собствените си разходи. Не става въпрос за сферите на сигурността, образованието и здравеопазването. В тях не се месим. Да допуснем, че там всичко е наред.

Ние говорим за правителството: колкото е необходимо за студентите, толкова трябва да получат. Младите двойки искат да създадат семейство, искат да живеят – нека тогава да имат жилище. Обикновена квартира под наем през началния етап от пътя им, докато сами не си купят апартамент. Или нека веднага им дадат възможност да си закупят жилище на нормална цена.

Държавата има земя. Квадратен метър жилищна площ струва най-много 500 долара, дори когато това не е масов строеж. Представи си: за 50 000 долара можеш да си купиш апартамент от 100 кв.м. Днес ще ти се наложи да се изръсиш за него 300 000 долара – шест пъти повече от действителната му цена с всички включени разходи.

Защо е така? Колко може да се печели от хората, които и без това нямат средства?

Така че, те са прави. Въпросът е как ще успеят да се организират. Те трябва да станат силно лоби – група, която последователно ще оказва мощен натиск, докато целта не бъде постигната. Освен това, трябва да продължат по-нататък. В тази страна, освен жилищата има много други неща, които би било добре да се оправят. Но правителството няма да ги оправи, ако не бъде задължено да го направи.

Правителството трябва да бъде подложено на постоянен натиск: коалиционен и лобистки. И затова, ако не се внедрите в тази система в качеството си на група за натиск – отвътре и отвън – нищо няма да се получи.

Значи, сега въпросът е в това как да се организираме, за да не се превърне нашият протест във фестивал. Няма да се учудя, ако се опитат да направят това подмолно. Защото става дума за важно и сложно явление, а всяко правителство в света много се грижи за себе си и предприема в тази връзка най-различни стъпки. Това е естествено, защото всяка власт трябва да отстоява своето. Иначе как ще устои?

Затова, протестиращите имат нужда от истинска, силна, стабилна, сериозна организация, а не от обикновени призиви по микрофона. Разбира се, това е добре и е необходимо, но ако всичко свърши дотук, ще ги пренебрегват още повече и следващият път на техните последователи ще им бъде много тежко. Те трябва да разберат каква отговорност лежи върху тях. Ако след време хората се вдигнат на нови протести, техният успех ще зависи от днешната борба и от нейния изход.

Трябва да се насочат към услугите на добри, истински консултанти, за да постигнат помежду си единство и поръчителство, за да се организират правилно, за да разберат как да оказват натиск, как да работят с публиката, как да привлекат на своя страна нови хора, как да общуват със СМИ и с правителството. Необходима им е много силна вътрешна организация и опитни съветници. Иначе успех няма да има.

Същото видях в Испания: всичко започна много сериозно – в акциите участваха съпружески двойки на 30-40 години, останали без работа. Бяха хора с висше образование – образовани, завършили европейски университети: инжинери, социолози, програмисти и много други, които бяха останали без работа. Работа на черно все още може да се намери, но такива хора нямат шанс – те са просто безпомощни.

И така, отначало именно те излязоха на градския площад в Мадрид. Обаче не успяха да се организират както трябва и постепенно се разпръснаха. В крайна сметка протестът се разпадна и техните места в палатките бяха заети от други хора, които така или иначе са свикнали да живеят на улицата. СМИ престанаха да отразяват събитието, правителството радостно махна с ръка, организирайки безплатна храна, душове и тоалетни. Като резултат, властта демонстрира наличие на „демокрация”, а бездомните има къде да живеят до зимата. Тогава палатките ще опустеят и незабелязано ще изчезнат от погледа.

Това е много ярък пример на неорганизираност. Тук също са се събрали интелигентни хора – и в това е тяхната слабост. Защото в такава ситуация трябва да се организираш и да започнеш да оказваш натиск. Това не е египетската революция, не е стихийно въстание и затова е необходим строг ред. Нашите протестиращи трудно ще се разгънат в обща посока, трудно ще се организират – те са по-разсъдливи и по-големи индивидуалисти.

Така че, нека не вземат пример от Египет и другите страни – там на улиците излизат хора от друг тип. Тук става дума за израилтяни, които са тежки в решенията – обособени и егоистични. Тук всеки прави своята сметка. Вземайки предвид всичко това, трудно ми е да кажа дали ще постигнат успех.

Възможно е все пак да разберат, че им е необходима силна организация и точна програма за действията: натиск върху правителството, издаване на декларации, обръщения към определени хора и организации. Те трябва да присъстват в заглавията  не само, докато новината е свежа.

Иначе ще ги забравят след няколко дни. В определен момент, палатките на булеварда ще престанат да са новина. „Четиридесетият ден на палатковия протест” – ще прочете човек във вестника и ще мине на друга тема.

От урока по статията „Поръчителство“, 20.07.2011

[48726]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed