Двете войни – за вярност и за мъдрост

Първата война, която водим за своята вярност и единство с Царя (Твореца), не е бърза и не е проста, с множество врагове, пречещи и ненавиждащи те, или обратно – с „доброжелателите“, примамващи те от различни страни.

Ту с добро, ту със зло, тези предрешени министри – лицемери се опитват да объркат верния роб, да го излъжат и да го отклонят встрани. Но робът, само укрепва във верността си към царя след всичките сражения от този първи етап.

Той все още си остава роб – все още не му достига ум, мъдрост. Но вече придобива вярност, тоест стъпалото „отдаване заради отдаване”.

И тогава, той пристъпва към следващото стъпало. Сега вече, борбата се води не за неговата вярност и преданост, а за неговата съобразителност. Враговете се предрешват не като убийци и злодеи, а обратно – като добри съветници, които учат как да се угоди на Царя: „Опитай и ще видиш!”

И сега, цялата работа се състои в това, много внимателно да се отнесеш към тези „съвети” и да видиш, че така се преоблича нашето его, желаейки да ни увлече в противоположната посока – не в полза на Царя. Но е много трудно да видиш и различиш едното от другото.

Следващият път, по време на втория етап от работата, всичко ще бъде обратно. Егоизмът вече няма да те учи как да направиш нещо добро за Царя, а ще те подвежда, защо царят се отнася така жестоко с теб: „Виж колко тежко работи и нищо не получи в замяна! Къде е наградата за усилията ти?!” Тоест той ще те дърпа, за да те върне от втората част на пътя към първата и да постави под въпрос предаността ти.

Вътре в човека се случват големи преврати в резултат на тази игра, която с такава жестокост и хитрост провеждат с него тези ловки егоисти, можещи да се обличат в такива различни одежди, че той не може да ги разпознае и им вярва, оставяйки се в техните ръце. Всеки има мигове на слабост и неразбиране, на неувереност, когато иска да се опре на мнението на мнозинството – на мнението на хора, които му се струват уважавани и умни.

Министърът, който ни обърква на втория етап на пътя, има много хитрости и уловки. Това е много трудна работа и в нея, ние придобиваме мъдрост, умение да различаваме „тъмнината” от „светлината”. Защото цялата премъдрост е именно в умението да се различават тези две противоположности. Но както и да е, в крайна сметка, ние напредваме.

И накрая, на втория етап, човек постига цялата система на взаимоотношения с Твореца: противоположната на правилната и правилната, от лявата страна – от страната на нечистотата (клипа) и от дясната страна – от страната на късмета. Когато всичко това намери място в неговото разбиране и бъде изцяло изяснено, на него му става ясен целия ред, установен в царството (Малхут). И тогава той, разбира се, може да стане верен и мъдър министър, служещ на Царя, и изцяло да поеме върху себе си управлението на работата.

И сега, когато е изучил тази работа в цялата й дълбочина, получил е средствата за извършването й, и притежава необходимите сили, приближавайки се до Царя – той се слива с Него безкрайно.

Това разказва притчата, която на пръв поглед ни се струва проста. Но всъщност, тя покрива всичките 125 стъпала на духовната работа.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46581]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: