Entries in the '' Категория

Кризата: причина и решение

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (В. Колташов, ръководител на центъра за икономическо изследване ИГСО): Кризата в Западна Европа се развива по-бавно, отколкото в Източна. Властите смятат, че правителството трябва да развие предприемаческата активност. И че това може да повиши търсенето. А това е невъзможно!

Затова кризата не е отминала. Невъзможно е да се възстанови стария модел на глобализация, в която: основният пазар е в САЩ, вторичният пазар в ЕО, Япония, Канада, а останалите – в периферията. Кризата в централните страни се развива бавно, но в бъдеще ще се ускорява поради влошаване на положението на потребителите.

Икономическата криза създава условия за установяване на затегнат политически режим. Няма никаква борба с кризата, доколкото се игнорират всички нейни причини.

Реплика: Причината за кризата не е в загуба на търсенето и финансовите балони, а в завършването на егоистичното индивидуално развитие и начало на развитието на интегралните обществени отношения.

Ако не се приспособяваме към тях, то усещаме себе си в противоречие с тях, в криза. Решението е само в изменение на обществените отношения, които ще повлекат след себе си и всякакви други отношения – политически, икономически, семейни, културни.

[49880]

Лекарството за всички беди

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как четенето на текст, който не разбирам, може да ми помогне да се съединя с групата или да пожелая това?

Отговор: Само по себе си четенето на текста не е ефективно. Помага мисълта за това, което именно желая. Това е като източник на сила. Да кажем, дават ти да изпиеш лекарство, но каквото възнамеряваш да излекуваш с него – това и изцеляваш.

Лекарството действа върху целия организъм. А ти трябва да решиш какво именно искаш да излекуваш: крак, ръка, глава, някаква рана – каквото пожелаеш. Самото лекарство е универсално.

От урок по книгата „Зоар”, 31.07.2011

[49832]

Атака в сърцето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В последно време се чувства, че световното кли работи в единно желание. Някога Рабаш ви е дал съвет да атакувате от такова състояние. Какво именно атакуваме ние?

Отговор: Себе си, своето сърце, своята леност, своята прекомерна гордост, своите предишни навици. Трябва да се издигна над всичките тези сметки.

Главното е да се отворя сред другарите, преднамерено да се тласна вътре в групата. Там ще бъда през цялото време. Аз искам да загубя личния разум и личното чувство, искам да получа разума и чувството на всички другари. Сякаш да се загубя сред тях по собствено желание.

Това означава да получиш съсъд за поръчителство.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 06.07.2011

[49636]

Всяко упорство си има граници

каббалист Михаэль ЛайтманЦялото човечество е поставено пред избор. Ние напредваме в егоизма, докато той не ни затвори в една интегрална система, при пълната зависимост на един от друг. И затова днешният свят стана глобален – тоест връзката между нас стана обща и взаимна и ние нищо не можем да направим, за да я заобиколим.

И затова губим способността да управляваме един такъв свят. Тъй като той става подобен на висшата система и тези две системи съществуват паралелно една на друга. Едната: системата на нашите твърди взаимни връзки – като Малхут на света Ацилут или света на Безкрайността, който се намира във вече поправено бъдещо състояние. И втората система – нашето текущо състояние, където ние сме егоисти и противостоим един на друг.

Ако бяхме просто самотни егоисти, всеки би чувствал големи неприятности и проблеми, но бихме знаели какво да правим.

Който и да е от нас вече не може да се справи с проблемите в живота си и кризата се разразява във всичко: от частното – семейството, работата, криза със самите себе си – до глобалната криза на обществото, културата, образованието, дори екологията, тоест в обкръжаващата ни природа.

Кризата ще се разкрие във всичко – и вътре в човека, и извън него. А той не знае как да се справи с нея, защото се налага затворената, интегрална система. И сега ние оставаме без избор – ще се наложи под въздействие на страданията да се намери такава връзка между нас, която да е подобна на висшата система, за да може тези два свята: висшия и този свят – да достигнат до съответствие един на друг, докато не се съединят изцяло в един.

Сега ние сами установяваме границата, до която искаме да се придвижим съответствено. Но в тази степен, в която ние не искаме да се придвижим – това наше „несъгласие“ ще се връща към нас като бумеранг във вид на страдания. Да допуснем, съгласно програмата на творението, този брояч, който показва как се е разлюляло махалото на развитието, аз трябва да се намирам вече на някаква степен, на „10 см“ да се приближа към духовното.

И целият свят трябва да се придвижи – макар че в него има различни хора: едни разбират по-добре, други по-зле, а трети изобщо нищо не чувстват. Тъй като цялата природа се състои от различни нива: неживо, растително, животинско и човешко – същото това делене съществува и в човека.

Но целият свят с цялата своя маса трябва сега да направи крачка напред. И ако не я направим, то тази разлика, делта – недостатъкът от нашето придвижване се усеща вътре в нас със знак минус – като страдания. Но те, независимо от това, ни придвижват.

Тоест ти няма да успееш да избягаш от тази работа. Двигателят продължава да се върти и ако ти все едно не желаеш да работиш, то вместо „-1“ получаваш „-2“ степен, след това „-3“ и така, докато не достигнеш към такива страдания, че няма да можеш повече да се инатиш.

Всяко упорство си има предел, ние в действителност сме доста чувствителни към наслажденията и болката, тъй като нашият материал е желанието за наслаждение. Затова можете да не се съмнявате, че светът в крайна сметка напредва.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.07.2011

[49751]

Да отвикнем от свръх – печалбата

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Д. Барабанов, началник отдел „Аналитичен“ към ИК „Грандис капитал“): Важно е да се съблюдава правилния баланс – ако правителствата не работят над съкращаване на дефицита в бюджета, то това може да доведе до нова финансова криза. По – голямата част от западните страни не живеят според средствата, с които разполагат. Сега дойде времето да се съкратят разходите и да се преразгледат приоритетите.

Реплика: Да се научим да живеем скромно е полезно за егоистичния бизнес, да се научим да разбираме, че няма и нe може да има друг вариант за егоистичното ни съществуване, че всякакви опити за разширяване на бизнеса водят до заплаха от банкрут и загуба дори на това, което имаме.

[49769]

Не можеш да вървиш против фактите

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, статия „Мир”: Аз не пиша тук нито едно слово, което да не е проверено опитно, като започвам от най-простото осъзнаване, на което никой не възразява, през даване на аналитични доказателства, докато не достигнем до определяне на висшата същност. Благодарение на това опитно основание, ние ще поемем по пътя на синтеза и ще покажем, че принципът на отдаване свидетелства и потвърждава изхода от просото практическо осъзнаване.

Затова, основавайки се на нашето изследване, ние трябва да осъзнаем, че единственото нещо, от което се нуждаем в живота си е отдаване на ближния. Всичко, което кабала нарича „работа на Твореца” и „любов към Твореца и творенията” се изразява и реализира чрез отдаване на ближния.

Как можем да изясним това? Къде можем да намерим доказателството, че точна така трябва да живеем? Откъде можем да вземем силата да реализираме този принцип? Защо сме противоположни на него по природа? Защо тази работа ни е омразна? И как можем, въпреки всичко, да я изпълним? В крайна сметка, Баал а-Сулам пише, че тя е необходима и задължителна. Това означава, че експерименталните данни трябва да ни покажат факти, които ще ни задължат да действаме съответно.

По принцип, това се случва винаги. Например, на човек му показват каква вреда си нанася като пуши. Специалистите му представят това съобщение толкова ясно и убедително, че той спира да пуши, въпреки че наистина иска да пуши. Това е, защото той вижда вредата с очите си и всеки го подкрепя. Човечеството наистина се бори с пушенето и ако производителите на цигари не ги пробутваха „през задната врата”, хората вече щяха да са се отървали от този навик, както и от всичко друго, което носи реална вреда.

Дори е по-лесно да постигнеш необходимия ефект, като използваш позитивно влияние, чрез нещо, което носи полза. Ако обществото хвали нещо публично и демонстративно, аз автоматично се стремя в същата посока. Децата израстват с тази ценност: това е единственото важно нещо и ние живеем заради него.

Нас могат лесно да ни приобщят към най-различни ценности, което всъщност се случва в човечеството. Всички ние сме различни. Всеки човек има своя религия, свои идеи и предпочитания, своя менталност, навици…

Затова, с помощта на изследването, ние трябва да намерим доказателство, което няма да ни остави никаква друга възможност освен отдаване на ближния.

От урок по статията „Мир”, 28.07.2011

[49576]

Как да решим проблема с инфлацията

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Владимир Рожанковски, дир. на финансово аналитичния департамент в компанията „Норд-капитал”): „Икономическата ситуация в Англия става същата като в САЩ… Основната разлика е, че те не могат, както в Съединените щати, да „печатат” резервна валута. Затова, всеки плах опит да се закупят проблемни облигации води след себе си вълна на инфлация, поради увеличаването на парите. С други думи, докато САЩ изнасят инфлацията като увеличават печатането на парите, Англия е длъжна да я приеме. Няма и не може да има никакво решение на проблема.”

Коментар: И САЩ не могат да разрешат проблема. Този проблем може да се реши само чрез единна обща работа на цялото международно общество, съвместно, в равни условия, за общото благо, като един организъм. Светът е станал един организъм. Докато това не се разбере, те няма да намерят решение.

[48506]

Всичко беше направено по твоя поръчка!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава, че ”свише винаги са съгласни с избора на човека: на какво стъпало иска да се издигне в духовното”?

Отговор: Свише винаги са съгласни, доколкото човек иска да се издигне, с какво желание и намерение да бъде. Творецът установява закона и повече не го променя, както е казано: ”Законът е даден и не се престъпва!”.

Той създава желанието за наслаждение и тези две сили: отдаване и получаване – започват да действат във вселената. А балансът между тях се установява от самото творение.

Тъй като силата на отдаване, идваща от страна на Твореца, е абсолютна, с нищо не се ограничава и не се променя. Абсолютът не може да се променя, той винаги е готов да ти служи. Колко? Колкото поискаш! Как? Както ти е угодно!

С други думи: ”висшият винаги е съгласен с нисшия”. Творецът не се бърка в нашите решения, независимо че всичко се решава на практика само от Него – защото ти Го задействаш! Всичко прави Той, но винаги по твоя поръчка. Ти сякаш през цялото време пишеш и Му изпращаш своите искания: да направи това и това за полза или във вреда – и така всяка секунда. А Той всичко изпълнява.

Затова е казано: ”Отворена е лавката и ръката записва” – т.е. ние влизаме в Неговия магазин и можем да си вземем каквото ни се иска сякаш вземаме на заем, независимо дали желаем да платим или не. Така Творецът е подредил вселената – от Негова страна действа законът за абсолютна любов и отдаване. А доколкото ти си ”за” или ”против” този закон – съответно ти ще усещаш себе си. И само това усещане ще те придвижва занапред.

Ако ти самият действаш да се приближиш към отдаването, то законът ще действа върху теб положително, тъй като ти ще усещаш все по-малко разлики между Него и теб. Но ако не искаш да се приближиш към Него или дори искаш да се отдалечиш, то съгласно това и ще се усещаш все по-зле и по-зле. Но това чувство все пак ще те подтиква да се върнеш обратно.

Но от страна на Твореца не се извършва никаква промяна. Защото ако Той се променяше, нямаше да се нарича Абсолют – би се получило, че Той би могъл да става ту добър, ту лош. И затова е казано: ”Аз своята представа за АВАЯ не съм променял!”, т.е. ”Законът е даден и не се престъпва!”.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 29.07.2011

[49759]

Въпрос, притискащ масите

каббалист Михаэль ЛайтманПоправянето на света започва с обединяване в група и разкриването на силата на отдаване между нас. А след това тази група поправя целия свят, който вече е готов за обединяване с нея, готов е да се приобщи към нейното послание. Така напредваме към края на поправянето, към нашата пълна реализация.

Благодарение на какво започваме да усещаме, да разбираме, да съзнаваме, че поправката е необходима? Въз основа на какво правим такъв извод? Съгласно коя наука, от какви експериментални данни?

Самият живот вече илюстрира тази необходимост, той нагледно демонстрира, че се намираме в интегрален свят, всичките му части са взаимосвързани. Но ние сме свързани с ненавистта и със съмнително положителни дела. Такива са отношенията – това е тя кризата, разгръщаща се между хората, сред които цари изолираност и егоизъм. Всичките ни връзки са обхванати от кризата и затова животът ни става все по-тежък, ние все повече страдаме от отсъствието на целта.

От тук се вижда, че се приближаваме към някакво осъзнаване и от видяното трябва да се предприеме нещо.

А след това постепенно откриваме, че сме безсилни пред света. Нищо не можем да поправим във външното общество, окончателно сме скъсали с природата, разрушавайки я до такава степен, че над нея надвисна голяма заплаха. Всъщност, остава ни само да се поправим.

Ако ние се поправяме заради обединението, то по всяка вероятност нашият живот ще стане по-добър и безопасен. По такъв начин науката и горчивият опит създават за нас основа и ни позволяват да осъзнаем от първи допир, че си струва да се поправим.

Външният свят вече в определена степен е съгласен с наличието на глобалната криза и с необходимостта от поетапно обединение между нас. Да допуснем, че хората виждат, че сме задължени, че сме принудени да се обединим. Но как?

Пред тях се изправя знакът на въпроса, който има много голямо значение. Та нали ако масите вникнат в това, ако видят, че няма какво повече да се направи, те ще завикат за помощ, за спасение. За това е казано: ”И застенаха синовете Исраелеви от работа”. И независимо, че масите – това не са ”синовете Исраелеви”, те не са устремени направо към Твореца – независимо от това, те са готови. Така народът излиза от Египет. Кой може да види и да разбере общата картина освен няколкото лидери?

Пред очите ни човечеството постепенно се търкаля към това състояние. Има достатъчно факти, свидетелстващи за това, и те могат да ни поддържат по пътя ни.

От урока по статията ”Мир”, 27.07.2011

[49743]

Единството е кутийка с изненада

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ние имаме база за поправяне – въпросът за смисъла на живота. А каква база имат масите?

Отговор: Своят въпрос за смисъла на живота ние директно свързваме с недостига на единство. Защото в единството се проявява светлината, а след това трябва да се погрижим за нашето обединение. Оттук следва, че смисълът на живота за нас е да бъдем обединени помежду си.

А това, което се отнася за останалите, за тях смисълът на живота засега се състои в различни егоистични цели. И най-напред те трябва да разберат, че средството за достигането на тези цели е единството. Обединени, те получават каквото искат.

А по-късно, по пътя към това ще започнат да разбират, да осъзнават, че: ”Евтиното жилище е важно, но единството е по-важно”. И тогава ще достигнат поправяне.

Нашите обяснения започват с това, че трябва да се възползваме от единството като нужното средство, с което да устроим живота си. Оттук става ясно, че се говори за най-важния, най-добрия инструмент, с който разполагаме. На езика на кабала такова намерение се нарича „ло-лишма” – искаме да използваме силата на своето единство за егоистични цели.

А след това, започвайки да ценим единството, ние намираме във взаимната връзка помежду ни „добавена стойност”, която ни осигурява особен, с нищо несравним статут, небивало усещане. Така в единството се разкрива ”добавката”, изведнъж започва да ни харесва грижата един за друг, откриваме във взаимното отдаване и поръчителството неповторимо очарование.

Това наслаждение от взаимното отдаване е именно същото наслаждение, което Творецът изначално е пожелал да ни даде в замисъла на творението. Баал а-Сулам пише за това в книгата си „Ор баир”: целта на творението се състои в това, да наслади Неговите създания със светлината на взаимното отдаване между тях и Твореца.

От урока по статията „Мир“, 28.07.2011

[49557]

Духовните родители растат заедно с децата си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В нашия свят, когато се роди дете, то помага на родителите си да пораснат и да възмъжеят. А в духовния свят ”малкият” също ли добавя към по-големия?

Отговор: Малкият прибавя на родителите си това, което изисква от тях напълването. И цялата светлина, която получава, минава през тях.

Не виждаме такова явление в нашия свят. Но във висшите светове цялата светлина минава през предишните стъпала. И всяка отново родила се душа получава от предишните стъпала и поради това им добавя напълване. Затова, благодарение на него, се прибавя светлина във всички светове, във всички парцуфим, във всички души!

Ние не виждаме такова нещо в нашия свят. Но в духовния, повдигайки се, ти винаги продължаваш да получаваш чрез същите тези системи, чрез духовните си родители. Това прибавяне се зачислява на теб, но то протича във всички светове.

В този свят, в който се отнасяме към всички егоистично, ние растем сякаш се придвижваме по главите на предишното поколение и смятаме тези, които живеят до нас, за някакви примитивни и недоразвити, а себе си за възвишени.

Но в духовния свят не е така. Там се повдигаш по стъпалата и през цялото време добавяш към всички, благодарение на дълбокото си желание (авиют). Защото се присъединяваш към тях и отменяш егото си.

Не се повдигаш, стъпвайки върху главите им, както е прието в нашия свят, в който използваме предишното поколение просто като ”утъпкана почва”, върху която можем да растем. Но в духовния свят през цялото време оставаш в сливане. Представи си колко предано трябва да се прилепиш към духовните си родители.

Когато се повдигаш все повече и повече, за теб всички кабалисти по тази верига, по която си получил светлината, ще се оказват  по-величествени и ти ще се присъединяваш към тях все по-силно.

От  урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 07.07.2011

[49654]

Само един закон

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Един закон“: Първото и единствено средство, което със сигурност води към алтруистично намерение, се състои в поемането на отговорност да не работиш за своя полза, освен ако не се отнася за насъщни нужди, необходими за съществуването.

А през останало време нека човек работи за обществото, да спасява угнетените, за ползата на всяко същество по света, нуждаещо се от спасение и благо.

С такива стегнати, но точни думи Баал а-Сулам ни обяснява под каква форма трябва да съществува света. И ние вече сме застанали на този път: светът е взаимосвързан във всичките си части и преживява глобална криза.

Преди почти сто години Баал а-Сулам е писал, че човечеството е станало едно семейство, в което всички зависят един от другиго. Тогава все още не сме обръщали внимание на това, но сега го виждаме пред носа си и след многобройни кризи с голямо закъснение започваме да осъзнаваме ситуацията. От нас тепърва ще се изискват огромни усилия, за да поправим дефектите и в частност тази ужасна форма на човешките взаимоотношения, която ни е присъща днес.

Досега, четейки думите на Баал а-Сулам, сме ги възприемали като фантастика, като нещо нереално. Би ни се искало той да ни беше разкрил поне половината, поне една четвърт от реалността, за да не ни се струва толкова кошмарна и неприемлива, за да може да я «смелим», правейки я по-добра, с различни подправки. И все пак ни се разкрива много сурова, обратна на природата ни картина, която ни поставя неизбежно условие: „Искате или не, тук ще бъде или мястото на вашето погребение, или мястото на вашия вечен живот. Едно от двете. Изборът е оставен на вас“.

В нашия свят на практика трябва да реализираме принципа на любовта към ближния, както към себе си. Всичко, което ни е възложено, се свежда само до едно действие – да придобиеш практическо, пълно, съвершено отдаване, изливащо се от всеки по целия свят. А за себе си човек в крайна сметка ще трябва да получава само това, което е необходимо за съществуване. Според степента си на развитие, ще си избира какво за него е насъщно, а всичко останало ще обръща навън – за другите.

Навремето попитахме Рабаш как можем да проверяваме правилно ли правим тази сметка? Той даде изключителен съвет: ако с радост би се лишил и от насъщното – значи това е то. Ако не искаш нищо за себе си – нито вода, нито храна, нито жилище – ако искаш само да отдаваш като ангел, като сила откъсната от тялото и се радваш на това, тогава си стигнал до правилното решение, и можеш да получаваш необходимото от света.

В такъв случай ти няма да прекалиш и ще получиш само наистина необходими неща, защото ти няма да изпитваш радост от тяхното получаване. Напротив, с радост би се избавил от тях, ала не можеш, тъй като са ти необходими, за да извършваш отдаване. На теб ти трябват храна, вода, дрехи, дом и други подобни неща.

Това е много трудно условие и хората, разбира се, веднага искат да го „скатаят настрана“ като неизпълнимо. Понеже в такова съществувание не виждаме живот – по-скоро бихме умряли. Как може да извършваш отдаване към всички, а за себе си да взимаш само насъщното? С какво да живееш тогава? С какво да напълваш егото си? Та нали то си остава в нас.

И наистина, от теб не се иска да живееш като животно и да пасеш ,без да изпитваш необходимост от нищо друго. Напротив, ти трябва да станеш човек – да освободиш цялото си огромно его за благото на другите, да го накараш да служи на другите.

Какво ще получа в замяна? Как ще съумея да работя за отдаване? Моето егоистично желание е като машина, способна да работи само с гориво. Мога да поискам да ощастливя целия свят, но какво ще получа от това? За добро възнаграждение ще дам на хората всичко, което имам. Но какво е възнаграждението?

Сега трябва да разберем, че кабала е наука, физика на духовния свят и затова не се занимава с фантазии. За нас в действителност е приготвено гориво, възнаграждение – такова, заради което си струва да се работи за отдаване и да се напълва целия свят.

Нашето възнаграждение е в постигането на Даващия. Нищо друго няма в света, и това е, което ще получим. И  означава, че сме длъжни да работим заради неговото постигане.

Но всъщност това е най-висшата награда от всички възможни: да пребиваваш в сливане и съвършенство с Него, на Неговото стъпало. Той сякаш ми освобождава място до себе си, откъдето отвисоко гледам на останалите: „Горките, колко са жалки и нищожни. Разбира се, аз им помагам, какво да се прави“.

Такова отношение се нарича „ло-лишма“, и за начало е съвсем нормално. Важното е да започнеш от нещо, не бъди мързелив! А накрая ще се пропием от абсолютното отдаване, защото в крайна сметка това е единственият закон, който трябва да изпълним.

От урока по статията ”Един закон”, 29.07.2011

[49676]

Нашата сила е в слабостта ни

каббалист Михаэль ЛайтманСпоред замисъла на творението човекът трябва да се наслаждава от сливането с Твореца. Именно това е онова наслаждение, което Творецът, бидейки Добър и Творящ благо, е искал да даде на творението. А творението трябва да поиска да достигне това състояние и да се наслади. Т.е. трябва да получа наслаждение от дадено състояние, защото по този начин доставям удоволствие на Стопанина.

Това означава, че трябва да се прилепя към свойството отдаване, което Творецът ми разкрива, за да се превърне то в най-желаното и най-приятното за мен и да се влея в него до пълно изгубване на себе си. Но не в смисъла да изчезна, а че с цялата сила на желанието си съм попил в себе си свойството отдаване и се намирам в него. До степен, в която от първоначалното ми желание за наслаждение не е останало нищо, а цялата му мощ се е прехвърлила за укрепване на свойството отдаване, като с това увеличавам мощта й 620 пъти.

В това състояние Исраел (цялото ни желание, което се превръща в отдаване), Тора (цялата светлина на поправянето, любовта и напълването, идваща към нас от Твореца) и самият Творец се съединяват в едно.

Когато човек си представя това бъдещо състояние и си изяснява какво би му помогнало да го достигне, тези усилия се наричат „работа на Твореца“. И ако са правилни, то в края на краищата те ще доведат човека до молба, до молитва. Понеже той разбира, че ще стигне до това единство само ако получи свише силата на поправянето. „Свише“ означава някъде отвън, от по-високо стъпало, от по-високо свойство.

А той винаги усеща себе си като „желание“, незапълненост (нуква), Малхут, която през цялото време моли и се стреми към сливане. Той разбира, че има сили само да разкрие истинското си състояние и да не се крие от него.

Цялата ни сила е в слабостта ни, т.е. да разберем, че ще победи не героят, който се сражава със свои сили, и не войската решава всичко, а нашата способност да се обърнем с молба към Твореца. И това наистина е велико събитие.

За нашия егоизъм това изглежда като признак на слабост, но то говори повече от всичко друго за висота и огромна сила – когато човек стига до молба и сълзи. Защото за да го направи, трябва да превъзмогне своето его, да го склони, правилно да разпредели приоритетите между отдаването и получаването! Той се намира под управлението на две сили: получаване и отдаване, и във взаимното им изясняване.

И след всички проверки той изяснява, че желанието за наслаждение няма никакви възможности да направи каквото и да е със самото себе си. И затова се решава на молба.

Герой наричаме човек с разбито сърце. И това свидетелства не за неговата слабост, а за осъзнаване на истинското му състояние, за дълбоко разбиране на целия баланс между силите в природата. Той се радва на това, че най-накрая му се е открила истината и че само след като надвие егоистическото си желание, над което започва да властва свойството отдаване, той ще дойде до заветното единство между човека Исраел и Твореца.

Според този признак винаги можем да проверяваме състоянието си и да си изясним дали сме се приближили до реализацията на целта или не. Финалната точка на нашата реализация е в достигането на молбата, в очакването на помощ при поправянето. В нас трябва да се възцари свойството отдаване и то да вземе надмощие над получаването, организирайки го така, че да го използваме напълно заради отдаването.

От урока по статията от книга „Шамати“, 28.07.2011

[49538]

Лечение на депресията

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: По-голямата част от американците работят много, ядат на крак и водят все по-заседнал и изолиран начин на живот. Това е довело до масова депрессия.

Хората по начало не са били създадени за живот в нашите условия: недостатък на храна, заседнал начин на живот в затворени помещения, недоспиване, социална изолация и бесен ритъм на живот. Депресията е реакция на нашия мозък към постоянния стрес.

Реплика: Депресията се явява реакция на вътрешната празнота. Човек може да преживее всичко само ако вижда в живота си оправдание за незгодите. Тогава трудностите усилват впечатлението от победата, от достиженията. Главната причина за депресията е липсата на мотивация и цели.

Ако обкръжението превъзнася определени ценности, равни и важни за всички членове на обществото, човекът усеща себе си част от социума и възприема неговите цели като свои – при такъв случай няма празнина, облягайки се на мнението на обществото, има причина, заради която да се живее. А ако причината за депресията не бъде отстранена, остава само медикаментозно лечение.

[49765]

Стига сме гледали през прокъсаната завеса!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква фраза мога да напиша пред себе си с големи букви, така че всеки път като се отвличам в мислите си, да мога да се върна към нея и наново да се съсредоточа?

Отговор: Представи си състояние, към което си струва постоянно да се стремиш и го опиши така, че тази фраза веднага да ти напомня, че само в егоизма си ти възприемаш реалността разделена, раздробена на противоположни части.

Веднага щом отхвърлиш от себе си този поглед през егоизма си, всичко става единно цяло. Ти сякаш гледаш на реалността през завеса с малки дупки и тя ти се струва съставена от отделни части. Ти махаш от очите си тази завеса и цялата реалност се оказва единна.

От урока по книгата “Зоар”, 28.07.2011

[49518]

Скриване на съвършенството и дори на неговото отсъствие

каббалист Михаэль ЛайтманНие произхождаме от състоянието на пълно съвършенство, наречено „светът на Безкрайността.” Единственото липсващо нещо е осъществяването на това съвършенство. И то единствено може да се разкрие като „предимство на Светлината пред тъмнината,” тоест първо чрез разкриване на нуждата от съвършенство и в нея – съвършенството.

За да се създаде усещане за несъвършенство, много подробности на скриването се разкриват в света на Безкрайността като подготовка за нас. Най-голямото скриване е светът, в който се намираме, в този свят, на последното ниво на скриване след 125 негови нива. Поради това, тези нива са наречени „светове”, „оламот” – от думата „олама”, скриване.

Всичко, което ние трябва да направим, е да разкрием света на Безкрайността, съвършенството, в което се намираме според плана на творението „да бъдат насладени творенията,” за да се разбере, че това състояние действително е най-съвършеното, прекрасно и добро от всяко възможно състояние.

Първо, ни се струва, че нашето тъмно състояние на скриване е напълно поносимо. Ние дори му се наслаждаваме и не искаме да се предвижим от него към друго място. Но тогава, все повече и повече, ние разкриваме неща в този живот, които не ни задоволяват и започваме да разбираме какво е несъвършено в нашето състояние и какво може да стане съвършено в бъдеще.

По този начин откриваме много неща, които ни липсват (тоест несъвършени): храна, секс, пари, почест, знание. И така откриваме, че вътре в тези източници на напълване определено не може да има съвършенство. Напълването е възможно само ако аз изляза от себе си и напълня другите, като по този начин ставам равен на Твореца. Тоест аз трябва да разкрия Майстора, моя Творец и да стана подобен на Него.

В края на краищата, Той не присъства в моя материален свят, в сегашните ми желания и нужди. За да Го открия, аз се нуждая от напълно различен стремеж – нужда за отдаване. И като резултат от моето отдаване на Него, аз ще Го разкрия вътре в себе си и ще постигна сливане. Тоест аз ще придобия същата форма, същите качества като Неговите. Това ще е истинско, ново желание – единственото нещо, от което се нуждая, нещото, което определя моето несъвършенство. Няма нищо повече! Има само желание за разкриване свойствата на Твореца вътре в мен докато не достигна пълно сливане.

Когато човек полага усилия да достигне това желание, по пътя той вижда, че се нуждае от средства за това: групата, целия свят, учителя, книгите, ученето и работа над разума. Но накрая той достига усещането за несъвършенство и разбира, че съвършенството означава сливане с Твореца, със свойството отдаване, което се разкрива в човека. Но сега той го няма.

Това осъзнаване е наречено „Аз положих усилия и намерих”, защото сега той намира правилното желание. И ако той изпитва своето състояние като несъвършено и му липсва само свойството отдаване (отдаване заради отдаване или дори получаване заради отдаване), тогава вътре в него възниква промяна и той преминава от нуждата за съвършенство към съвършенство. Във връзка с това, всичко се определя от неговите усилия.

Въпреки това, усилията не трябва да са тези, които той е искал да извърши егоистично, а според това, което чува от учителя и извършва в групата. И по пътя той вижда много състояния като това, където трябва да принизи себе си и да извърши указанията на своите учители, водачите по пътя. Така той накланя везната със своите усилия, като принизява себе си пред съветите на кабалистите.

И тогава от „613 препоръки” (Еитин) той достига „613 указания на Тора” (Пкудин), тоест той поправя своите желания и се удостоява с „откриване” – разкриване на Твореца вътре в творението.

От урок по статия от книга „Шамати“, 24.07.2011

[49084]

Интегралност, пронизваща до костите

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да обясним на масите интегралността на новия свят, за да се убедят в това?

Отговор: За да усети това светът, ще трябва да преживее много беди. Умът може да се съгласи с наличието на всеобща връзка. Наистина аз съм чел и чувал нещо подобно. В Япония земетресение – у нас проблем със резервните части. В Либия война – Дания затваря границите. Съгласен съм, светът е интегрален.

Обаче тази интегралност трябва да се усети до мозъка на костите – така, че в нито една мисъл, в нито едно желание да не се разграничава от останалите, от цялото човечество. Това трябва да се усеща вътре, да те подпира под лъжичката, а не да се възприема просто от разума.

Аз трябва да усещам това физически, ”със стомаха си”. Нека дори от глад да умирам, аз не мога да взема в уста дори парченце, ако не съм уверен, че такова парче има и за останалите. Ето какво е интегрален свят: изяждайки онова, което останалите нямат, аз сякаш гълтам отрова.

Трудно е да си представиш нещо подобно. Ние съвсем не сме в темата, ние само сме чували там за някакви си връзки. Оттук все още сме далеко от отровата, в което се превръща индивидуалното угощение, и до благославянето, в което се превръща, когато с него са подсигурени всички. Представи си през какви страдания трябва да преминем по този път.

Въпрос: Но ние искаме да предотвратим тези страдания. Това означава, че трябва да предоставим на човечеството неоспорими доказателства за това, че си струва да се проникне от тази интегрална система, защото иначе ще си причини страдания. Ние трябва да засегнем неговите чувства, за да достигне до него това послание.

Отговор: Вярно. Но от друга страна, дори посредством социалното въздействие е невъзможно да се предадат на човек толкова дълбоки знания, ако не прибегнем до помощта на светлината. Ти трябва да ускоряваш придвижването, защото иначе това ще стане със силата на развиващите се събития, надигащи се в гръб.

И затова, тук трябва възпитание. Ние говорим не просто за някакви факти, взети от рекламите – човек трябва да се „гмурне” в тези факти, за да го обкръжат, ”да го форматират”. Тук няма да помогне обективното, абстрахирано подаване – трябва да се добереш до вътрешността. А на това ти не си способен.

Четейки за съседа, на когото му изгоряла къщата, човек цъка с език: ”горкичкият”. Сигурно сега правителството ще му помогне? И по-нататък няма да се помръдне. Прикритието на нашия егоизъм може да се разкъса само с помощта на светлината. Без нея няма да ни помогнат никакви доказателства и даже огромните страдания няма да променят хората.

Придвижвайки се между страданията е почти невъзможно. Те само могат да ни подтикнат към духовното, но не и към поправянето. Самото поправяне ще осъществи само светлината.

От урока от статията ”Мир”, 28.07.2011

[49568]

Въпроси за съпруга, бариерата и злото

Въпрос: Имам въпрос относно съпруга ми. Ние и двамата сме много сериозни към работата си и съпругът ми от време на време стига до точка на пълно объркване, голяма тъга, тревога и дори „гняв“ към състоянието на света, към всичко, което чувства отвътре, като че ли носи тежестта на всички светове върху раменете си и има нужда да намери решение за целия този „хаос“.

Има ли нещо, което аз, като съпруга, мога да направя, за да облекча работата му, да му помогна да се почувства балансиран или спокоен, да му помогна да разбере своята отговорност?

Отговор: Една съпруга може да успокои и стабилизира мъжа си по-добре от всеки друг. Той трябва по-дълбоко да изучи усещането за света и властта на единствената сила. Ние усещаме света само в себе си, в нашите качества. С други думи, според степента на нашата непоправеност, ние усещаме света вместо Твореца. Ако поправиш себе си, ще усетиш света на Безкрайността чрез проявявянето на Твореца пред теб.

Въпрос: Ако някой прескочи бариерата, стига ли до момент, в който трябва да бъде близо до групата и ако не е, ще навреди ли на себе си?

Отговор: Бариерата е границата между теб и другарите ти.

Въпрос: Знам, че разкриването на злото начало в мен е част от пътя на поправянето. Разбирам, че по този начин Творецът иска да ми покаже колко съм противоположен на Него и че все още съм далеч от свойството отдаване.

Но не е ли достатъчно да разпозная злото в себе си? Защо злото нараства до такива чудовищтни размери, че контролира буквално всичко? Чувствам злото в себе си, както никога досега и виждам, че наранявам много хора около мен.

Отговор: Това са вашите желания, които се разкриват пред вас според степента, в която можете да ги управлявате и поправите.

[47849]

Развитието – това е усъвършенстването на връзката

Кабалистичните текстове са написани на иврит и арамейски, като лицева и обратната страна на един и същи език. Но в действителност, тук езикът няма значение. Всичко може да бъде описано на английски, гръцки или немски – няма никаква разлика кой език използваме.

Няма значение кои символи избираме. Най-важното е те да са подходящи за изразяването на онези свойства, които съществуват на плоскостта на получаването, за да можем с тяхна помощ да издигнем желанието – към желанието за отдаване.

Езикът на клоните не прилича на езиците в този свят. Той изразява желанието с всичките му свойства, тъй като привлича поправящата Светлина, връщаща към източника, и се променя, за да се издигне на следващото стъпало. Езикът означава връзка и в този свят ние го използваме точно така – само че по-просто, по-плоско.

Когато кажа нещо, аз обяснявам връзката си с това понятие: колко го разбирам, чувствам, тревожа се за него. А езикът на клоните не е просто обяснение на моето отношение, а по-скоро е обяснение на подема – на самото действие издигане. Езикът ни учи как от по-нисшето стъпало да се свържем с по-висшето.

Всеки език изразява връзка – няма нищо друго освен връзки. Вселената се състои от много елементи и основното нещо за нас е връзката между всички тях. Цялото ни развитие е посветено на усъвършенстването на връзката. Чрез това се определя цялото напредване.

Всеки път разкриваме все по-истинска връзка между частите на реалността, докато не разкрием света на Безкрайността, в който всички връзки са отворени. Тази връзка се нарича „Творец“ – свойството отдаване, намиращо се между всички части.

От урок по „Учение за десетте Сфирот“, 11.07.2011

[47823]

Радостта от дългоочакваната среща

каббалист Михаэль ЛайтманЧетенето на „Зоар” може да се сравни с дългоочаквана среща с любимия, този, с когото искаш да бъдеш. Когато най-накрая се срещнете, тогава за теб няма значение какво казва другият. Най-важното е, че докато си до него и чуваш неговия глас, ти чувстваш близост. Самите думи не са важни. Нека той си говори. Ти дори не им обръщаш внимание. Чрез думите ти искаш да почувстваш как се приближаваш към него и го усещаш повече.

По същия начин е и с книгата „Зоар”. Всички различни думи и истории, които са написани в нея, сякаш те объркват, но после разбираш защо това е написано – защото всичко това са имена на нашите връзки. Но аз не се интересувам какво точно е написано в книгата, за какво разказва тя. Това, което е от значение е, че по това време съм близко до нея. Защото аз се радвам, че съм свързан с нея, аз действително не обръщам внимание на думите и. Най-важното е, че сме близо един до друг.

От урока по книгата „Зоар”, 27.07.2011

[49413]