Entries in the '' Category

Ние все още не съществуваме

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „UNIDOS, Мадрид, урок 1

Как може практически да се реализира методът на кабала и той да протече като лабораторен експеримент? В края на краищата, кабала е напълно практическа наука – тя не философства, не разказва колко ангели управляват небесата и какво се случва с човек след като умре. Не, човек получава възможност да разкрие своето следващо състояние на съществуване тук и сега.

Как постигаме това? Как постигаме равновесие между силите на получаване и на отдаване, за да разкрием висшия свят, духовния живот, нашата душа? Ние можем да го реализираме. Дори ако имам само един приятел, ние заедно можем да изградим помежду си система на взаимна връзка, която ще ни позволи да постигнем човешкото ниво, което е по-висше от животинското ниво на развитие, в което сега съществуваме.

Какво ми дава чувство за живот днес? Аз съм бил роден от майка на животинско ниво и съм бил отгледан в “животински условия”. Като бебе съм сукал мляко, след това съм започнал да ходя, увеличил съм размера си и съм всътил в света. Какви са критериите за човешко, а не за животинско развитие?

Когато моят приятел и аз – въпреки нашия егоизъм, който ни разделя – се издигнем над него, нивото, което преминаваме, докато правим това, се нарича махсом (от иврит – бариера), която ми позволява да спра да мисля за себе си и да бъда свободен от себе си, когато не съм роб на своите желания, които продължават да се стремят към изкушения, неспособни да устоят.

Този подем се нарича “духовно раждане”. След това настъпват периоди на кърмене, детство и зрялост – етапи на духовно израстване. Днес ние виждаме себе си като зрели, важни и “прави”, но тази гледна точка е напълно материална. Ако погледнем през очилата, които филтрират всичко освен духовната картина, то всичко ще изглжда пусто. В духовното ние още не съществуваме. На нас ни предстои да влезем в състояние на духовно зачатие и да бъдем родени в духовния свят.

От 1-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45191]

За какво трябва да се учат кабалистичните термини

Въпрос: Ако е толкова важно да се знае точния смисъл на кабалистичните термини – даже да ги записваме на картончета и да ги заучаваме наизуст, то защо по-рано винаги се казваше, че ние изучаваме ТЕС, не за да го разбираме с разума си, а за привличане на обкръжаващата светлина, която работи ”с чудодейния”, скрит образ?

Отговор: Ние изучаваме кабалистичните термини, не за да ги запомняме с разума си, а за да се приближим към истинския смисъл на текста.

Когато чета за онова, кое е ”високо” или ”ниско” в духовния свят и съпоставям с онова, което се смята за ”високо” или ”ниско” в материалния смисъл, това ми дава впечатление за онова колко съм далеч от истината. Това ме довежда до осъзнаване на своето зло, на своите грешки.

И това усещане поправя моите свойства, събужда в мен желание да се изменя, да притегля висшата сила, която ще ме поправи.

Тъй като, ако аз, със своя външен разум, разбирам, че в мен съществува неправилно определение на онова, което е написано в книгата: например ”светлина”, „Творец”, „слънце”, ”кръг” – аз с това умножавам горчивината от разрива между мен и истината. И тази болка се превръща в молитва. Такова изучаване, не е предназначено за разума.

Всичките ни изчисления, не се правят от разума, а в нашите свойства. Правилното изучаване на определенията довежда не към абстрактно разбиране, а към желанието да се намираш в тези свойства!

Т.е. аз искам сам да се променя, за да могат тези определения да ми говорят за самия мене – за да станат те мой модел, моя реч. Чувайки ”високо – ниско” – аз да разбирам, че това е високо или ниско по важност, относно отдаването. А ”отляво – отдясно” – това е относно светлината Хохма или Хасадим.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 20.06.2011

[46682]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.16

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси на теми по тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Разликата между природата на човека и природата на Твореца

Тъй като човек се ражда в окончателен егоизъм, в любов към себе си, и всичките му действия са без каквото и да е отдаване към ближния, той се намира на максимално разстояние от Твореца, свойството на абсолютния алтруизъм.

Затова неговото състояние се смята за долна точка на творението.

Баал а-Сулам. Даряването на Тора, п.12

Желанието за получаване е главно в творението, и имено то отделя творението от Твореца, желание за отдаване. Невъзможно е да се представи по-голяма противоположност, каквато е между Твореца и творението, между желанието за отдаване и желанието за получаване.

Баал а-Сулам. Въведение в Кабала, (Птиха), п.13

Основата на цялото зло – не е нищо друго, освен любовта към самия себе си, наречена егоизъм. Същността му е противоположна на Твореца, който няма желание да получава за себе си, и Той не е нищо друго, освен желание за отдаване.

Баал а-Сулам. Същност на религията и нейната цел

[46636]

Посланието на светлината

Желанията на хората, още не са достатъчно развити, за да уловят алтруистичното послание. Няма да могат да го понесат – веднага ще избягат. Затова съществува скриването, пречещо им да възприемат идеята за любовта. Те, съвсем слабо долавят нейния отзвук – и се променят.

Всичко произтича от висшата светлина. Но под нейното въздействие, хората не натрупват ум и разум, тъй като не става дума за обикновена мъдрост. Духовните идеи, можеш да доловиш само с помощта на светлината. Тя се лее, и аз разбирам нещо – отново и отново. След периода на отчаяние и напрежение, изведнъж усещам, че времето не е загубено напразно. Оказва се, че това е бил преход към нов етап на вътрешното развитие.

Всички усещат такива преходи. Ние все още не можем да се подготвим за тях и да ги контролираме, регулирайки издиганията и паденията, напълванията и разкриванията. Но ще дойде време, и ти ще ги управляваш. За това е казано: „Аз пробуждам зората, а не зората –  мен”.

От урока по ”Даряването на Тора”, 27.06.2011

[46618]

Да разчистим място за разкриването на Твореца

Целта на творението e да се постигне Твореца от всички – ”от най-малкия до най-големия”. Затова е необходимо пълното сливане с Него във всичко: в действия, разбирания, усещания. Първата степен на поправянето е отдаване, заради самото отдаване, Бина (хафец хесед), а втората е получаване заради отдаване.

За тези две степени Баал а-Сулам ни разказва в притчата за роба, когото царят пожелал да издигне и да го направи министър.

В първата част на своето поправяне ние трябва да достигнем званието ”верен роб”, или ”верният пастир” (както се нарича Мойсей), нищо не искащ за себе си. Затова ние се обучаваме, това обучение се нарича игра, както в притчата, така и в живота. Та нали ни се налага през цялото време да се срещаме с Твореца, който се облича във всевъзможни одежди, лъжейки ни. А ние зад всички тези одежди трябва да познаем Твореца и да разберем, че няма никакви злодеи в царския дворец, и въобще няма никой, освен Него самия и Неговите верни помощници – висшите сили, носещи имена на ангели, т.е. министрите.

Трябва да се борим срещу всичките тези пречки, объркващи ни и не ни даващи да се запознаем с Твореца – за да го разгледаме в този си живот и да видим, че ”Няма никой освен Него”. Всеки миг требва да виждаш себе си в тази война за единство с Царя.

Ако сме стигнали да такава война, означава че сме достойни да се издигнем и да станем приближени до Царя.

Често се случва, че човек не приема или не чува поканата на царя и остава извън тази борба. Но даже и да се включиш в нея, то в тази борба има много допълнителни условия, и трябва да останеш нащрек към всичките предоставящи ти се възможности да извършиш някакво действие, за да разбереш какво се случва с теб.

Не може просто да плуваш по течението на живота по навик ден за ден. Провери себе си: къде си ти и твоите мисли, намерения? И основното поле за действие това е групата – там се намира ”царският дом”. Именно там трябва да се разкрие царя, а засега се скрива, докато човек не се приближи до Него и не стане готов да Го разкрие.

Затова, цялата борба, война и изясняване, внимание и усет на сърцето, трябва да се насочи към изучаването на онова, което произтича в нашите вътрешни взаимоотношения с всичките ни другари. В онази област, в която трябва да се разкрие Царя – във вътрешната връзка между другарите в групата.

Там трябва да се води постоянна борба: да се разчисти това място, да се организира. С една дума (Йешуа, който помагал на Мойсей, почиствал и подготвял ”учебния клас”). Тоест, трябва да се подготви място за разкриване на Твореца – това е първият етап, първата битка.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46585]