Entries in the '' Категория

Поправяне на думи и на дело

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо аз разбирам какво трябва да направя, но това не винаги ми помага да намеря сили да остана предан на целта?

Отговор: Защото разбирането е само в разума, а преданото отношение към съединение и свързване трябва да бъде в желанието. А разум и желание са две различни неща. На думи аз мога да ти кажа толкова умни и добри неща, с ума си се съгласявам с всички, но не намирам в себе си желание да изпълня дори и най-простото действие.

Тъй като желанието е това, което трябва да бъде поправено. А за поправяне, на мен преди всичко ми е нужно да склоня себе си пред другарите си, за да получа чрез тях светлината, възвръщаща към Източника, посредством правилното обучение и правилната група. И тогава в това, в определена степен поправено желание, аз ще мога да изпълня някакво малко действие.

С разума си, мога още сега да ти разкажа за най-висши състояния – но за да ги въплатя вътре в желанията, трябва упорито и тежко да работя. Освен това трябва да намеря и в каква форма мога да приема светлината, възвръщаща към Източника, как да я приема правилно и да я използвам. За това думите не са достатъчни.

На думи има много умници в този свят. Казано е: «Вярвай, че има мъдрост в народите на света». Но разликата между «народите на света» и «Исраел» (насочен «направо към Твореца») е в това, че първите разбират с ума си цялата духовна работа, но не искат да поправят себе си! А Исраел, устремен «направо към Твореца» – поправя своите желания.

Тези две части могат изцяло да си противоречат една на друга. Човек може на думи да ни се струва просто ангел – той така добре знае всичко, разбира и с ума си направо се залепва за теорията. (Подобно на «кабалистите, които някога Баал а-Сулам срещнал в Ерусалим, които са знаели всички книги наизуст).

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46508]

Акцията срещу антикризисните мерки са закономерни!

каббалист Михаэль ЛайтманСъбитие: Хиляди хора от цяла Европа се събраха на 21 юни 2011 година в Люксембург на акция против жестоките антикризисни мерки, приети от техните правителства за борба с бюджетния дефицит.

Демонстрантите не искат да плащат за грешките на властта, в които винаги има средства за спасяване на банките, но нямат пари за финансиране на социални програми. Между другото, по данни на европейската статистическа агенция Eurostat, Люксембург е най-богата страна в Евросъюза.

Реплика: Акцията против антикризисните мерки е закономерна! Защото населението трябва да се занимава! Кабала твърди, че е необходимо образование и възпитание на населението и то колкото се може по-отрано, преди проявата на проблемите, за да ги посрещнат с разбиране и да имат правилно отношение към тях, т.е. постепенна обща реорганизация от «общество на потребление» в «общество на поръчителсто».

[46535]

Непоносимата разлика с Твореца

Ако Творецът, съгласно замисъла си за творението, не беше длъжен да ни издигне на най-високото стъпало на развитието, Той не би създал в нас усещане за разлика между нас и Него. Работата тук не е в разликата между даващия и получаващия. Ясно е, че Творецът е първи, Той е добър и твори добро, Той е Абсолют и Даващият бъдеще, Той ни е създал получаващи ”по принцип”. И разбира се, ние не усещаме никакъв срам, получавайки от Него. Какво срамно има в това да получаваш от Даващия? Нали Той такива ни е създал?

Срамът произтича изключително от създаденото от Твореца чувство за разлика, за разрив между нас и Него, вследствие на което ние започваме да усещаме изкривяване в получаването. Това условие се проектира и върху нашия свят, където ние изпитваме неловкост, получавайки наслаждение от Оня, с когото се намираме в особени отношения, които го поставят по-горе от нас по статут.

И тук също има проблем. В сравнение с духовното, при нас това се случва в обратни форми и предизвиква въпрос: мога ли аз да отстраня срама? В духовното е тъкмо обратното. Моят въпрос е следния: до колко аз мога да увелича срама? Понеже той става за мен инструмент за анализ, средство за осъзнаване на злото.

Както ние разбираме, освен осъзнаване на злото, на нас друго не ни трябва. Всичко останало се осъществява от висшия свят. В какво се състои това зло? Работата не е в това, че аз по природа се явявам получаващ. Не, аз осъзнавам злото, откривайки колко силно се различавам от Твореца по свойства.

И това усещане, това осъзнаване аз много искам да усиля – та нали то ме кара, подтиква към това изискване за поправяне. Такова изискване ние наричаме ”Вратата на сълзите”. Става дума за необходими детайли на възприятието, които се събират в мен, докато аз накрая не закрещя от осъзнаването на злото, нямайки сили да изтърпя разрива между мен и Твореца.

И така, злото не е просто разлика между получаващия и Даващия. Ясно е, че Творецът е Даващ, а аз получаващ. Този ред се запазва на всичките стъпала до края на поправянето и по-късно. Проблемът е в осъзнаването на вътрешното, качествената разлика между моето Аз и Неговото свойство. Това е, което предизвиква в мен срама.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 26.06.2011

[46518]

«Любов към ближния» – това е просто!

Въпрос: Какво е това „отдаване”?

Отговор: Отдаване се нарича ред от действия, когато ти напълно отменяш своите желания и мнения, проникваш се от желанията на другия човек, а след това включваш всичките си възможности, за да изпълниш/напълниш неговите желания.

Да допуснем, че ти искаш да си купиш нов i-phone, а майка ти не разбира защо трябва да похарчи толкова пари за поредната ”играчка”. Ти започваш да ѝ доказваш колко хубав телефон е това, колко много операции има: интернет, видео, фото…

Всъщност, ти искаш тя да вникне в твоите желания, да усети как ти ще се възхитиш от новата ”играчка”. Ти искаш твоето желание да имаш телефона да стане нейно, тя да се запали от твоето желание, да ти го купи и подари, като майка на любящия си син. Това се нарича ”любов към ближния”.

Така и аз трябва да усетя желанието на другаря си и да усетя, че съм задължен да го напълня с всичките си възможности, преди да напълня своите желания. Сякаш нямам мои лични желания!

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 24.06.2011

[46490]

Бъди едновременно мъдър и наивен

Въпрос: Какво не ни достига, за да видим, че всички проблеми и удари в този живот на практика са посланици на Твореца?

Отговор: Необходимо ни е мнението на обкръжението, общественото въздействие. Нужно е да се съчетават двете противоположности: от една страна, много силно да се страхувам, а от другата – да съм голям герой, едновременно да бъда и много наивен, и много умен – в зависимост от онова, за което става дума.

А ние обикновено се объркваме между тези два случая. И там, където е необходимо да бъдем наивни и да склоним своята глава, да се доверим, ние се правим на умни – и се гордеем с това. И обратно, правим глупости там, където трябва да сме умни. Това отнема много сили и време, докато човек не се оправи.

Случва се, за малка грешка в някой момент или за няколко дни, да трябва после дълго да се разплащаме с 10 или 20 години работа!

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46511]

Нова приказка за Червената Шапчица

Въпрос: Какво става „зад кулисите“ на действията ми, когато, по време на четенето на книгата „Зоар“, непрекъснато полагам усилия да задържа намерението, но те ми се струват безмислени.

Отговор: От твоите усилия зависят свойствата ти за възприятие, твоята чувстивтелност, и тогава разкриваш. Всичко е пред теб, но само недостатъкът на твоята чувствителност не ти позволява да разкриеш системата на връзка между душите, за която разказва „Зоар“. Твоите усилия, твоята молитва изграждат инструментите на възприятието в теб, за да я почувстваш.

Въпрос: Всеки път се старая да изграждам намерението наново, но ми се струва, че полагам същите усилия и чувствам същото като преди седмица – като че ли нищо не се променя…

Отговор: Да предположим, че се намирам в средата на музиканти. Виждам по тях, как те слушат всеки звук, различават тяхното съчетаване, доколкото е важно това за тях. Гледам ги и се уча от тях, как да се отнасям към звуците. Тогава, в резултат от своите усилия, ставам по-чувствителен и започвам да ги различавам.

След това задавам въпроси на музикантите и те ми обясняват, но аз не разбирам обясненията им. „Четвъртина“, „петина“, „глисандо”, „форте“ – тези думи нищо не ми говорят, също както са неразбираеми термините в книгата „Зоар“.

Но искам да ги узная! И затова се старая да стана по-чувствителен към това, да усетя. И тогава, тъй като сме в специална система, според моите усилия, моето желание, моя стремеж – започвам да чувствам. Така се развива детето: то иска да стане голямо, през цялото време играе неуморно, изследва всичко наоколо.

Ние се чудим: как тези деца могат да гледат едно и също анимационно филмче или да слушат една и съща приказка хиляди пъти? Това за нас е хиляди пъти, защото вече не се развиваме. А детето живее в тази приказка. Днес то слуша за Червената Шапчица – и за него това е съвсем нов разказ, не такъв като вчера. Ти го гледаш: „Добре, ще му разкажа, нека поседи тихо, да се успокои, да получи удоволствие…”. Но то чува тази приказка всеки път по новому! И въпреки че я знае наизуст, като я повтаря заедно с теб, я преживява отново. Като да кажем, че трябва да ядеш днес, въпреки че си ял вчера. Така и то!

Затова цялата ни работа е в развиване на чувствителността, за да придобием нови качества на възприятие.

От урок по Книгата „Зоар“, 23.06.2011

[46235]

Който не е работил – няма да яде

каббалист Михаэль ЛайтманКогато човек започне да се развива от животинско ниво към човешко, в него постепенно все повече се разкрива егоизма и той се стреми да прави всичко в своя полза, докато не разруши всичко наоколо: своето естествено обкръжение в човешкото общество и материаланата среда. Защото желанието за получаване зарди себе си не се спира пред нищо и ни тласка да вземем всичко, самоубийствено ни принуждава да осъзнаем злото.

В крайна сметка, той открива, че почти убива самия себе си, и е принуден да осъзнае своето зло. И когато се запита, в какво е смисълът на този живот, тогава му се разкрива методиката на кабала, за сметка на която, той започва да разбира малко, помалко, че трябва да промени намерението си от себе си – към обкръжението и към този, който е създал за него цялото това мироздание и него самия, т.е. Твореца.

Работата върху промяна на намерението се нарича духовна работа или „работа за Твореца”. Тя трябва да промени човека така, че всички негови действия, мисли, желания да го повдигнат на по-високо ниво. Така той се издига над всякакъв личен интерес, над всичко с което се е родил и към което е свикнал, и отива към състояние, което дори не може да си представи.

И така е длъжен да се предаде на другите, да започне работа на чуждо поле без да оставя за себе си нищо. Всичките му сили, способности, намерения, свойства – всичко е отправено в полза на ближния и само изхождайки от тези желания се обръща към себе си и започва да използва себе си като средство за служене, за напълване, за благо на другите.

Това скъсване с егоистичните разчети трябва да бъде абсолютно – това, което се нарича „над знанието”. Но това скъсване е осъзнато, разбираемо, активно, действено, с използване на всички сили. Ние не просто отрязваме от себе си предишното, а обръщаме в обратна страна всички тези средства, които са в нас, ясно разбирайки как може да ги използваме заради себе си, т.е. осъзнаваме „лявата линия’, клипа във всяко състояние.

От самата дълбина на егоистичните желания, жестоки и изискващи, виждайки как може да ги разиграем в своя полза и в ущърб на ближния, ако може да използваме за себе си цялото мироздание, с всички сили и възможности, с които се представяме в лявата линия и да ги обърнем в „дясна линия”. И доколкото аз мога да обърна това в „дясно” – това се обръща в моя „средна линия”.

Това е особена, много висока работа, в която човек чувства всичките си природни свойства, които Творецът е създал в него, в цялата им дълбочина и взаимовръзки. А работата завършва с това, че той постига цялото зло, заключено в егоистичната му природа и стъпало по стъпало, постепенно, го превръща в отдаване.

Целият този процес се нарича „работа в навечерието на събота”. Навечерието на събота – това е цялото поправяне. После човек идва в състояние, наречено „събота”, в което природата му се превръща в отдаваща.

Тук действа условието: „Този, който не е работил в навечерието на събота, няма да яде в събота”, т.е трябва да постигне „вкус”, да вкуси цялата светлина, цялото наслаждение, което се разкрива от сливането с Твореца. Това наслаждение се разкрива в желанията, които той е подготвил – без това не може да се постигне вкуса. Затова цялата наша работа е в това да си подготвим духовните съсъди.

От урока по статията на Рабаш, 22.06.2011

[46119]