Entries in the '' Категория

Когато ручеят става река

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: На какво трябва да се фокусираме: на външното разпространение или на вътрешната връзка?

Отговор: На първо  място – широко разпространение, така че колкото може повече хора да знаят за това, че кризата може да бъде преодоляна, че всъщност това не е криза. Точно както за раби Шимон падението пред решаващия подем се е оказало всъщност прекрасно нужно състояние.

Кризата е призвана за наше благо. Възползвайки се правилно от нея, ние леко, спокойно и просто ще достигнем до най-хубавото състояние.

Попитаха ме не отдавна: “С какво да замени човек стремежа към още повече, отколкото му е необходимо, от това което е нужно за нормален живот?“ Ето това в основи ние трябва да обясним на хората.

Кризата действително е за наше благо. Ние и така ще достигнем до състоянието на пълно равновесие помежду си, равновесие с природата. Няма къде да се скрием от това: или нейната матрица, приближавайки се към нас със сила, ще ни реже на парченца и ще ни съединява отново в една “каша“, в едно общо “тесто“, или по желание сами ще вървим към това, да изменим себе си и да се съединим. Но разликата е огромна.

Ако ние правилно разбираме това движение, то кризата – разбира се е за наше благо. Трагичният живот, който заплашва нас и децата ни, можем да го превърнем в прекрасно възхождане. И точно това трябва да обясним на колкото се може по-голямо количество хора.

Докато кабала се е разпространявала в тънка струйка от учител на ученик, били са достатъчни няколко души и високото знание, за да го предават максимално, точно и ясно. Но сега това ручейче е станало широк поток, в който се въвлича цялото човечество. Настъпва глобална, интегрална криза и става дума вече не за висотата на преподаване, не за тънкостите, а за ширината и достъпността.

Точно за тази цел Баал а-Сулам е написал статии като „Даряването на Тора“, “Поръчителство“ и “Свобода на волята“, които представляват началните сведения, правилно разпределени и насочени към колкото се може по-широка аудитория.

В наше време общата сила за поправяне се заключава именно в масата, в огромната маса. Благодарение на нас тя ще започне да разбира в какво се състои работата, ние облекчаваме нейния живот с любов към нея, а тя в отговор ще подтикне и нас в това число. Във връзка с това е казано, че народите на света ни носят към Храма на Твореца, тоест ни повдигат. Именно благодарение на това, че ние предаваме на тях методиката, те ни издигат.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45690]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.8

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата от  тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите  са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Егоизмът – това не е природното себелюбие, позитивната сила, поддържаща съществуването на индивида и поради това не явяваща се противник на алтруистичната сила, дори и да не служи на нейните интереси.

Егоизмът – това е развиващата се ненавист и желание за експлоатация на ближния, за да облекчи собственото си съществуване. Той противоречи на любовта към ближния и разрушава обществото.

Баал а-Сулам. Вестник „Аума” (Народ).

[45588]

Недостатък от излишък на съвършенство

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Нима Творецът има нужда от творенията? Не трябва ли да е обратно, че само ние имаме нужда от Него?

Отговор: Ако Творецът не се нуждаеше от творенията – защо е трябвало да ги създава? А по силата на своята природа, Добър и Творящ благо, Той е създал творенията, за да ги наслади – това Му доставя удоволствие! Тоест във висшия също има потребност, «недостатък», но не егоистичен – Творецът иска да отдава.

Казано е: «Кравата иска да накърми телето повече, отколкото то иска да суче». А иначе на кого бих отдавал, ако Той не иска нищо от мен? В Него има огромно желание – Той иска аз да се насладя! Това е недостиг – но положителен, добър.

Желанието на творението да напълни само себе си отначало не е съществувало и е било създадено «от нищото». Но желанието и потребността да отдава са същестували изначално. Тя се отнася към Твореца, а не към творението. И тази форма на недостатък ние трябва да възприемем от Него, за да се стремим да отдаваме и сме длъжни да удовлетворим в себе си този недостиг, а ако не отдаваме – то се стараем.

Висшият страда, ако нисшият не се издига до Него и не получава от Него. Това се нарича страданията на Шхина, която не може да отдава, да приближи душите към себе си. На нас само ни се струва, че недостига е винаги нещо лошо. Но ако на мен не ми достига отдаване на другите – нима това е лошо?

Но ако във висшия има недостиг, значи ли това, че Той е несъвършен? Да, Той е несъвършен в смисъла, че зависи от нисшите – но само по силата на любовта си към тях. До самия Край на поправянето остава недостиг – и във висшия и в нисшия.

А ние съдим според степента на своята неизправност и мислим, че щом като Той има нужда от нас, значи Той е също несъвършен. Но в Твореца потребността да отдава произлиза от излишъка на съвършенство.

Потребността на Твореца и потребността на творението не изчезват, а растат и в края на поправянето стават огромни! Това не е като в нашия свят, когато задоволяваш потребността си от любов и тя изчезва. Толкова сме се стремили да бъдем заедно, сега сме се съединили и край – желанието пропада. Аз съм се наял и повече нищо не ми е нужно, в мен не може да влезе втори обяд.

Затова ние подготвяме в себе си такъв съсъд, такова желание, което не изчезва никога! Обратно, всеки път аз усещам все повече и по-голям недостатък – и все по-голямо напълване. Но недостатък, който се напълва с отдаване за ближния не означава ущърбност. Той е ценен, почтен, висш! Като майка, която желае да отдаде на детето си. И разбира се, че в нея има недостатък – от сутрин до вечер всички нейни мисли са само за него, от момента, когато то се е зародило в нея. Но нима това я прави по някакъв начин ущърбна? Обратно, те двамата могат да насладят един друг – и това е възможност за напълване, за развитие, за любов.

Творецът е като тази майка, която през цялото време страда за детето си и иска да му даде колкото се може повече. Това е огромен недостиг, който съществува в света – и именно от него е създадено желанието, което е заключено в нас. Когато това желание се разкрие напълно, то ще бъде на тази висота, както желанието на Твореца да ни отдава. Но то не принизява, а възвеличава, тъй като причината за него е любовта.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 22.06.2011

[46145]

Това вече не е въпрос

каббалист Михаэль ЛайтманМнение, А. Янов: Главният проблем, без който не може да съществува нито един уважаващ себе си народ е загубата на национална самоидентификация. Без отговор на него ние не можем да напреднем в решаването на другите проблеми.

Русия вече не знае как ще живее и каво ще бъде. Сериозните хора ни уверяват, че Русия не принадлежи към Европа, те са си измислили «руска цивилизация».

Оздравителният процес в страните започва с новата тяхна самоидентификация. А диагнозата на отечествената болест: «порочната Европа». Само борбата за гаранция от произвола на властта, въплащаваща днес «порочността», може да събере максимален брой привържениси. Тъй като от произвола на властта страдат всички.

Реплика: Докато бях в Москва, се срещнах с много хора и чух много мнения. Лично аз смятам, че време за диагноза, убеждение, излекуване – няма! Историята ни е оставила само един път – не отделяне и позициониране на себе си, като отделен народ, а обединение на всички народи. Днес вече няма време за утвърждване на самоидентификацията!

[46179]

Свобода от ангела на смъртта

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (А. Долги́н, проф., оглавяващ Фонда за научни изследвания): Сега се дават много обяснения за кризата. Съществува мнение, че за всичко са виновни американските банки, които са раздали прекалено много лоши кредити на хора, които не могат да ги обслужват и да ги върнат обратно – и пазарът рухна.

Светът се зароби в свръхпроизводство, в удовлетворяване на всички необмислени потребности. Хората се напрягат да живеят наситени и добре. А по време на световната криза ценността на излишните стоки рязко пада.

Силата на съвременната икономика е в свободното преливане на идеи и ресурси. Но има и бързо преливане на паденията и панически настроения. Върви тотална преоценка на тенденциите. Хората се замислят дали толкова са им нужни излишествата? И всички застинаха в нерешителност…

Реплика: В нерешителност застина нашето егоистично желание, което изведнъж откри как всевъзможните наслаждения не могат да го заситят, защото започна да си задава въпроса не за самото удовлетворяване, а за смисъла от удоволствието. Точно този въпрос се усеща от нас като криза. Засега все още не се усеща в явен вид от всички хора, но той се явява същност на застоя във всичко, с което се занимаваме.

Този въпрос ни издига в ново измерение, към други ценности: не с какво да напълним живота, а как да го направим вечен в този свят. Защото иначе смисълът на всички наши действия е в това – да забравим за смъртта. Свобода от ангела на смъртта – лозунг за изучаващите кабала.

[46286]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч. 13

Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по теми от тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Преимуществото на човека над животните

Всички преимущества на човека над животните се състоят в способността на човек да види отдалечената цел, т.е. да се съгласи сега на известна степен страдания в името на бъдещи наслаждения или полза, която ще получи след известно време.

Баал а-Сулам. Свобода на волята.

Преимуществото на човек над животните се изразява в това, че всичко, което се случва с него се отразява в мозъка, което се усеща от човека като разум и логика. Така, че целият разум и неговите изводи са плод на ставащото с организма.

Тяло и душа

[46255]

Ако отдадеш – ще получиш двойно!

Във „Въведение в науката кабала“ се обяснява, че ако човек произлизаше само от Малхут – желанието да се насладиш заради себе си, той не би имал възможност да достигне до каквото и да било отдаване.

Но целта на сътворяването е била да извиси човека до нивото на Твореца, тоест да издигне желанието за наслаждение до висотата на отдаването като действие, намерение. (Ние обръщаме внимание не на самата природа, а на това какво човек иска да направи с природата си).

Но това е възможно само благодарение на смесването на Малхут с Бина, от което в Малхут също проникват искрите на отдаването. И така човек придобива способност към отдаващи действия.

А това смесване довежда до Второто съкращаване (цимцум Бет). Преди всичко е необходимо да се разделят Малхут и Бина, а след това да се съкрати Малхут. И когато тя се намира в съкратено състояние и не проявява желанието си за наслаждение, може да се съедини с Бина.

Защото те започват в нещо да си приличат: Бина желае отдаване и Малхут също не иска да използва желанието си да се наслаждава. И сега те не си пречат една на друга. Като зародиша в утробата на майката – желае да получи от майката, но се отменя пред нея. И затова той може да съществува вътре в майката, Бина.

И така ние можем постепенно да получим от Бина силата на отдаването и да се научим да отдаваме.

Но между получаването и отдаването се простира огромна пропаст. Те са абсолютно противоположни едно на друго и едното не разбира другото, затова не са възможни никакви връзки помежду им и съвместни действия.

Обаче те се съединяват чрез такова егоистично действие като „отдаване заради себе си”. Това е егоистично действие, но още по-значително от простото егоистично получаване.

Бина, включвайки се в Малхут, ѝ дава особена способност за „хитро” получаване, обяснявайки, че ако дадеш ще получиш двойно! И така може да се даде малко и в замяна да се получи много. Тоест такова отдаване осигурява гарантирана печалба. И затова Малхут се устремява към Бина, за да разбере как да отдава за да получи.

Но и в Бина, в чистото свойство на отдаване прониква свойството на получаване на Малхут. Тоест тяхната връзка една с друга вмъква отдаващите желания в Малхут и получаващите в Бина. Сега Бина иска да получава, за да отдава, а Малхут – да отдава, за да получава.

Затова ние много се стараем да извършим някакви алтруистични действия, но всичките те се получават егоистични, макар и да не подозираме това. И затова ние не разкриваме в тях никаква светлина! Иначе ние бихме я получили за себе си и бихме нарушили забраната на Първото съкращаване.

Това ограничение ще престане да действа само тогава, когато намеренията ни станат отдаващи.

Но все пак, макар още и да не сме получили правилно намерение и очите ни да не са се отворили, тялото ни вече е съгласно да работи за отдаване, защото вижда в това егоистична изгода. А ако човек иска да работи само с цел да отдава, тялото веднага се противопоставя и пита: ”Защо ми е такава работа?” – с други думи, „какво ще получа за нея?”

Тоест необходимо е да получаваме някакво удоволствие, без това ние никога не бихме могли да се приближим към духовното.

Материалният свят – това е получаване заради изгода, духовният – отдаване заради отдаване и получаване заради отдаване. И как да ги свържем заедно? – Само чрез включване на Малхут в Бина, а Бина в Малхут, след което получаването и отдаването сменят направлението си. Сега съм готов да отдавам, защото е изгодно. А Бина разбира, че е възможно получаване заради отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 23.06.2011

[46238]

Източник, отсичащ душите от светлината

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1: ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 28: Какво е това източник, отсичащ душите (махцевет а-нешама)?

Желанието да получаваш наслаждение, присъщо на душите от природата, ги отделя и ”отсича” от висшата светлина, тъй като различието по свойства разделя в духовното. Понятието отсичане на душите – това е преход от света Ацилут към света Брия.

Творецът е създал една душа, една структура – желание, което иска да се наслади, ”създадено от нищото”.

Това едно единствено свойство. В духовното не съществува място, затова едно свойство означава точка, капка семе, един параметър. Това е просто желание да получи наслаждение и затова в него има само един атом, ”елементарна частица”.

А всичко останало, което съществува вътре в желанието, идва при него от желанието на Твореца за отдаване. Когато Творецът напълва желанието на творението, Той също му предава своето свойство – свойството отдаване, усещането на Твореца. И от това желанието на творението започва да се развива.

Същото става под табур на Галгалта, където е невъзможно да се работи, защото там се оказва желанието за наслаждаване, неспособно да действа за отдаване. Затова силата на Бина, силата за отдаване (Некудот де- СА”Г ), внася себе си, своето свойство за отдаване, като се разпространява под табур на Галгалта и се слива с Малхут.

От тава Малхут се разделя на две части: горна, в която се е разпространило свойството отдаване, и долна, която така си остава с желанието за наслаждаване. В тази част е забранено да се получава светлина, защото тя не може да работи за отдаване и на нея може да се направи само съкращаване.

Така възниква границата, наречена ”парса”, отделяща горната част, която се нарича свят Ацилут (което означава ”при Него”- „ецло” ). След това, когато се спуснала Бина, тя осветила и поправила това място така, че в него е станало възможно получаване заради отдаване – с една дума над табур на Галгалта.

Получава се, че от света на Безкрайността до Парса желанията могат да приемат светлина с цел отдаване. И затова съществува такава огромна разлика между Ацилут и световете БЕА (Брия, Ецира, Асия), намиращи се под Парса. Тази разлика (условие) се нарича ”Източник, отсичащ душите” (махцевет а-нешама).

Защото над тази граница, душите са съединени в едно. И ако ние издигаме своите непоправени желания от световете БЕА през Парса в света Ацилут, то попадаме в Шхина (събранието на всички души ) и се обединяваме с останалите. Това означава да се достигне Малхут на света Ацилут.

В Малхут на света Ацилут няма разсичане между душите – там съществува една, цяла душа, която се нарича Адам. Но по-ниско от Парса се намират нейните раздробени части – разбъркани, повредени, разпръснати, отделени една от друга със своя егоизъм.

Тоест ”източник, отсичащ душите” (махцевет а-нешама ) е линията, под която се намират частиците от душите, а по-високо от нея – обединената душа. Границата, разделяща световете, се нарича „Парса”. А условието, по което тя се е образувала, се нарича ”източник, отсичащ душите”. Тоест това е причината, по която общата душа се разделила на множество души – границата относно душите.

От урока ”Учението за Десетте Сфирот”, 23.06.2011

[46248]

Точен фото робот на егоизма

Баал а-Сулам ”Даряването на Тора”: Кабалистите са си задавали въпроса: ”Защо ние изначално, не сме сътворени в цялото желаемо величие, за да се слеем с Твореца? И за какво Му е било да стовари върху ни това бреме на творението, Тора и заповедите?”

Творецът не е сътворил нищо съвършено. За това е казано: ”Аз съм създал злото начало”. С други думи покрай несъвършеното, Той е създал и злото. За какво? – За да бъде поправено. От кого? – От нас. Имаме ли сила за това? – съвсем не. Обаче, прилагайки усилия, ние постепенно можем да осъзнаем злото и да поискаме неговото поправяне.

Та нали така е казано в следния цитат: ”…И създаде Тора като подправка”. Ние имаме възможността да поправим своето зло, ако го признаем за такова. В мярката на това осъзнаване ние можем да прибягваме до Тора, като подправка, доколкото в нея има светлина – особена сила, поправяща нашето зло.

Всичко е разстлано пред теб, казва Твореца. Осъзнай злото, вземи светлината и с нейна помощ поправи злото – тогава ще откриеш доброто. Премини през всичките тези етапи.

Изначално трябва да гледаме на света, разбирайки, че всичко е създадено така. Това съвсем не е прекрасния и съвършен свят на нашите мечти – и ние трябва да го разкрием и поправим. Понеже светът е проекция на нашите свойства. И така, Творецът не е завършил творението, Той преднамерено е създал за нас злото. Всичко е разкъсано, всичко е разрушено, всичко е глупаво. На всичките тези етапи на предвижване в нашия свят ние разкриваме злото и в случая тук нашето развитие трябва да ни доведе до осъзнаването на злото в необходимия обем.

Затова не трябва да предявяваме претенции – тъкмо обратното, така трябва да бъде. Трябва да разкриваме злото, ако може по-задълбочено по осмислено, разбирайки, че то ни води целеустремено към осъзнаване на състоянията, на поправяне и напълване. Ако в тази призма човек вижда Природата, себе си, обществото, света, тогава той държи верния курс.

Преди всичко ние трябва да представим този момент на хората: Не очаквайте от света съвършенства. Напротив, накрая ние сме готови да осъзнаем злото: Сега да видим, в какво се състои това зло? Това е проблемът, стоящ пред днешното човечество: кой вика злото? Може да се каже, че него го е създал Твореца, но това няма да ни даде нищо. На практика светът се разваля от човека. Кое свойство на човека предизвиква развалата? Нашият егоизъм. В какво се състои той? Каква е неговата същност?

Дайте да го опишем точно и нагледно, за да видим причината за злото. В крайна сметка, става дума за експлоатацията на хората, а също така и на неживата, растителната и животинска природа – свръх необходимото. Докато аз, подобно на природата, използвам само това, което ми е необходимо – аз не правя никому нищо лошо. Ако аз искам да извлека някаква лична изгода над необходимото, то това става винаги за сметка на ближния или за сметка на природата, в резултат на което не се намирам в равновесие с тях. Това е егоизма на нашия свят. Това и трябва да обуздаваме.

Възниква следният въпрос. Да допуснем, че аз ще получавам от света всичко необходимо в обем, нормален за моето съществуване: необходимите калории, облекло, жилище, кола, работа, здравеопазване, пенсия, отпуск. Но какво да правя с желанията, които превишават тази необходимост? Аз бих искал да експлоатирам природата и ближния, за да получа много повече от необходимото ми за моето животинско ниво. Какво да правим с тези празни желания? Как да запълним вакуума, лежащ над насъщните потребности?

С превишаването на тези нужди в обществото се получава дисбаланс и то става разрушително по отношение към себе си и природата. Но на мен ми трябва по някакъв начин да се напълня? С какво ще напълня тези прекалени желания?

Тук трябва да разберем, че точно тези ни желания се явяват човешките желания. Да допуснем моето ”животно” е удовлетворено: аз имам облекло, кола, дом, работа, семейство, здраве – всичко ми е наред. Всичко, което излиза извън тези рамки, се отнася вече към моите егоистически желания на ниво човек. В тях аз искам да използвам околните за лична изгода.

Кабалистите ми казват: ако в тези си желания ти въведеш правилна връзка с ближния, то ще разкриеш Твореца, ще откриеш висшите светове, вместо животинското ниво, ще разкриеш Човешкото, подобно на Твореца. И тогава ще придобиеш всичко, което има на стъпалото на Твореца.

Ето защо в разкриващото се зло трябва да се вижда лост за управление, трамплин към новото, към прекрасното начало.

От урока ”Даряването на Тора”, 22.06.2011

[46169]

Зоар ще помогне на всеки

Въпрос: Можем ли ние да използваме четенето на книгата Зоар, за да поправим някои сложни състояния, в които са се оказали много хора в нашия свят? Понеже науката кабала вече е достъпна, и книгата Зоар може да се чете от всеки. Това ще помогне ли на човека, ако той още не усеща необходимост от група, учение, разбиране?

Отговор: Необходимо е да се разбере, че науката кабала е ефективна в случай, че човек желае да се поправи. Ние виждаме, че минава време, докато хората идващи да изучават кабала, се включат в група, започват да разбират и да чуват за какво става въпрос. Това са бавни, стъпаловидни вътрешни промени в човека.

Затова трябва да се разбере, че ”сгула” – това е ”особено въздействие на светлината”, започващо много по-отрано, отколкото човек разбира, че се намира под негово влияние. Светлината, възвръщаща към Източника, работи върху него както върху новородено, което още не знае за какво се е родило и накъде да поеме. Него го привлича някаква игра, то се забавлява с някаква залъгалка – и това е неговото обкръжение.

Ние се намираме в група – това е нашето обкръжение. Има хора, които си нямат група – това не е толкова важно. Основното е по някакъв начин те да използват средствата, привличащи светлината, възвръщаща към Източника – книгата „Зоар”, трудовете на Баал а-Сулам, статиите и писмата на Рабаш, кабалистичната музика и песни.

И затова, четенето на книгата „Зоар” във всякакво състояние, даже, ако човек още не мисли за група и обединение, а желае да подобри своя живот, все пак помага. Ако целият свят вече е започнал такова развитие, да достигнем обединение между нас, то всяко използване на тези източници, донасящи ни поправящата светлина – е полезно.

Затова, съвсем не е задължително всички да седят с нас на сутрешните уроци. Трябва да се пробуждат и онези, които нямат връзка още с нас, които никога не са чували, че трябва да се обединят помежду си с останалите хора. Както казва Баал а-Сулам, ние влязохме в епохата на Месията и цялото човечество трябва да напредва в тази насока. Затова е желателно човек да е свързан с първоизточниците, дори и без каквото и да е намерение.

От урока по Книгата „Зоар”, 22.06.2011

[46130]

Кабалисти, на дъската!

Въпрос: И какво, ако купя два хляба, а изям само единия? Излиза, че вторият хляб съм откраднал от другите ли?

Отговор: Да. Ние все още не знаем, доколко всичко това е пресметнато.

Но пред нас са 125-те стъпала на развитието и сега не се иска от теб да правиш разчети, на които си неспособен. И все пак, вече можеш да осъзнаваш ситуацията: намираме се в интегрална система, в глабален взаимозависим свят. Искаме това или не, Природата или Творецът ни учи с тези беди, ако не искаме по-рано да признаем очевидното.

Нищо излишно не може да ни се падне по друг начин, освен за чужда сметка. Например, на Земята са останали толкова кубически метра прясна вода, а ти вземаш от нея повече от другите – разбира се, че това е за тяхна сметка. Така, природата ни учи на взаимовръзка. Но ако разгледаме тази взаимовръзка, благодарение на учебните занятия, благодарение на вътрешното, духовното осъзнаване, на съвместната работа, тогава няма да ни потрябват бедствия и суши по пътя на страданията. За какво са ни?

Чрез глобалното възпитание можем да обясним на цялото човечество, че всички сме братя, тъй като всички сме здраво свързани един с друг и зависим един от друг. Както казва Баал а-Сулам, целият свят е едно семейство. Затова, не трябва да се действа за сметка на другите – защото така не само крадеш от необходимото за тях, което вече не можем да си позволим, но и крадеш от своя духовен свят.

Погледни само какво ще постигнеш, ако се научиш да прилагаш законите на обществото, на балансираното насъщно потребление. Какво имат милиардерите, освен нули в банката? – пита Баал а-Сулам. Защото след икономическия срив, няма нищо да ти остане.

„Вижте, купих шедьовър на живописта за 30 млн. долара!” Само в това е бедата и тя не е необходима на никого. Можеш ли да го хапнеш на обяд – моля. „Но, аз имам в сейфа няколко килограма злато!” А купувачи няма – какво ще правиш? По-рано то е имало стойност, по-рано си можел да купиш за него контейнер с продоволствия, а днес не е необходимо на никого.

Ще ни се наложи трудно да се учим, ако не възпитаме човечеството от по-рано. С какво? С обикновени неща: хайде да се запознаем с новата реалност, в която управляват глобалността, интегралността, взаимността, в която всички от безизходност зависят един от друг.

Погледни „умните” европейци, които вече искат да се разотидат, да се разделят. Те не разбират, че общата тенденция води обратно и да се прекъсне връзката е невъзможно. Дори този „общ пазар” – егоистичен бандитски базар, в който всички се ненавиждат помежду си, все пак налагаше макар и външна връзка. В Европа премахнаха границите и изсякоха в новата монета своя съвместен егоизъм. Това бяха поне някакви помръдвания.

Ето какво трябва да обясним. Настъпи времето и така, просто ни поканват, „извикват ни на дъската”. Задължени сме да положим максимум усилия в просвещаването на света – не да чакаме нещо, а да започнем да действаме с пълна сила.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 22.06.2011

[46154]