Entries in the '' Category

Пожелавам ви…

каббалист Михаэль ЛайтманНие току що завършихме един много добър конгрес и той беше добър в истинския смисъл на думата. Някои конгреси просто протичат много топло и приятно, оставяйки след себе си гореща следа. Но на този конгрес ние създадохме нещо по-голямо. Това беше събиране на хора, които пoчувстваха светлина и топлина в техните взаймни действия. Естествено, ние ще провеждаме много повече конгреси като този и ще работим от конгрес до конгрес и ще видим колко много ще се променим.

Но ако искаме наистина да напреднем бързо, тогава трябва постоянно да търсим следващото, по-добро състояние, вместо просто да се опитваме да задържим тази топлина, това ниво, това усещане или постижение. Ние не можем да гледаме назад. Това би било като жената на Лот, която се превърнала в стълб от сол. Не може да взимаме примeри от миналото. Трябва да гледаме напред. Надявам се, че аз и вие ще направим точно това.

Сигурен съм, че това духовно Кли или съсъд израства във всеки от нас. Усетих го. Но тeзи съсъди все още трябва да се обединят и да достигнaт тази нужна връзка помежду си, така че да бъдaт на минималното, 125 ниво, да са като едно, което означава обединени заедно до 125-та степен. При нас все още липсва това, но сме близо до него и определено ще го постигнем.

Затова, въпреки че сме разделени, трябва да разберем, че всичко съществуващо в нашия свят – параметрите за време, място и действие – всичко е, за да ни доведе до целта. Ето защо трябва да разберем, че всички тези условия са ни необходими, за да станем по-близки. И ако прибавим нашето обединение  и взаимно поръчителство към всички тях, тогава тези условия ще са достатъчни. Това ви пожелавам.

От 7-ми урок от конгреса в Москва, 12.06.2011

[45613]

Вкус към духовното – чувство на благодарност

Tова, правилно ли сме работили в ”двореца на Царя”, и доколко сме поправили своите съсъди-желания зависи от това, към каква ”трапеза” пристъпваме и какъв вкус ще усетим: сладък или горчив. От подобието си с Твореца ние се наслаждаваме и усещаме приятен вкус, а в неизправността на желанията си усещаме горчилка.

Но тази горчилка не е в самото угощение, а в нашето намерение, в разкриването на своето зло, в усещането на недостатъка на намерението заради отдаване, заради което ние не можем да достигнем Царя. Това е целият този процес в достигането на осъзнаване на злото.

В своята работа в предвкусването на царската трапеза аз трябва да премина към състояние, когато самата работа стане за мен тази трапеза, награда, за да се наслаждавам от нея и повече да не се нуждая от нищо!

Ако аз доставям удоволствие на Царя, то съм готов да остана в състояние, наречено ”този свят” и не ми трябва нищо от Него освен едно: възможността да Му бъда благодарен. На мен даже не ми трябва да усещам, че Го наслаждавам, защото това усещане дава най-голямото от всички възможни наслаждения. Затова аз даже не искам да усещам това.

Аз искам да остана на същото това място, на което се намирам сега, не добавяйки към него никакво разбиране, постижение, връзка или вкус, и на мен не ми достига само едно: да благодаря на Твореца и нищо повече. В това се състои цялата моя работа и цялото мое възнаграждение.

И нека да не знам кому отдавам и отдавам ли въобще, какво ще бъде. Нищо! Аз отрязвам себе си от всякакво егоистично разбиране, постижение и усещане. И за сметка на това, след всички тези поправяния аз усещам истинския вкус на Тора.

Аз повдигам Шхина от прахта, но това само така ми се представя в очите ми, а самата Тя не се променя. Както е казано, че ”ще опитвате от старите резерви”. Аз сам се лъжех, сякаш се намирах в този свят. Нищо не се променя освен моята оценка. Защото ако с благодарност приемам от Твореца своето днешн, най-лошо състояние – няма по-добро състояние от това.

Из урока по писмо на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45868]

Материя, изтъкана от светлината от желанията

„Учение за 10-те сфирот”,  ч.1,   „Вътрешно съзерцание”, п.36:Желанието да получиш – е първичната форма на всяка същност, и първичната форма ние определяме като материал, защото същността не я постигаме.

Има 5 вида усещания: зрение, слух, мирис, вкус, осезание. Но да се почувства някакъв предмет като материален- това означава да го усетиш. Само на пипане аз мога да се убедя, че той съществува и е материален.

Най-достоверната реалност е тази, която може да пипнеш и да вземеш в ръката. Аз наричам материя това, което ми се разкрива в осезанието. Но в крайна сметка това не е материал. Просто аз имам 5 органа на чувствата и въздействието на светлината на усещането при допир, създава у мен илюзията за материала.

Ако аз нямах тяло с нервни рецептори по кожата и аз не бих възприемал чрез тях  реалността, в която се намирам, не бих чувствал такъв материален свят, какъвто усещам сега.

Какво е това мирис? Въздействието на светлината върху обонятелните ми рецептори ми дава усещането за мирис, а върху вкусовите – за вкус. И всичко това със зрението и слуха – всички усещания минават през нервните окончания, които се намират или в тъпанчето или в очите.

Това е всичко, което имаме – това са 5 органи на чувствата. И те в крайна сметка ни рисуват цялата реалност: нашето тяло и целия свят пред нас. аз възприемам материята с органите на осезанието, а всички останали чувства: обоняние, вкус, слух и зрение, ми рисуват всички допълнителни свойства на тази, тъй да се каже ”реалност”, към която самият аз и обкръжаващия ме свят се отнасяме.

Цялата тази картина ми рисува светлината. И накрая няма нищо друго, освен простото желание, върху което светлината въздейства, пораждайки всички тези форми. И затова ми се струва, сякаш ние с вас съществуваме като някакви физически тела.

Затова Баал а-Сулам казва, че ”Желанието за получаване – това е първичната форма на всяка същност и първичната форма ние определяме като материал, защото ние не постигаме същността”.

Следователно, съществува материя, форма, облечена в материя, абстрактна форма и същност. Материята- е желанието за наслаждение, възприемано от нас чрез органите на осезанието, които ни помагат в това с всички останали наши органи на чувствата.

Из урока ”Учение за 10-те сфирот”  7.06.2011

[45244]

Въодушевете мъжете!

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Какво означава, силата на получаващия да се подчини на силата на даващия? Значи ли това, че аз трябва да издигна мъжете над себе си?

Отговор: Всеки от нас трябва да издигне другия над себе си. Така аз действам относно групата, обкръжението: аз максимално принизявам себе си, ставам по-нисък от тях – (-), а от друга страна, се опитвам да получа от тях максимум величие на целта, на групата, на Твореца – (+).

Ако не се принизя, то няма да мога да получа от групата. Само малкият може да получи от големия. Значи, аз се принизявам, за да възприема от тях техните желания, мисли, стремежи, величието на висшата цел. По такъв начин аз се обогатявам. В тази степен, в която успея да получа от тях и да присъединя към себе си целия този плюс, той и ще определи моя стремеж напред. Ако аз не получавам от групата този плюс, нямам с какво да напредвам.

Аз винаги получавам желанието, с което се устремявам напред, само от обкръжаващата среда. Защото аз съм само зададена точка, нищо повече няма в нея, тя ми е дадена само за това, за да работя с обкръжаващата среда. А целият ми духовен съсъд/кли, цялата моя душа е това, което аз получавам от обкръжението, в мен самия това го няма.

И ако от обкръжението не получавам нищо, ако вървя навирил нос, и не искам нищо да чувам от тях, тогава няма откъде да се появят тези допълнителни желания, и няма да имам душа – място, където да разкрия Твореца. Това е много важно.

Същото е и относно женската и мъжката части. Мъжката и женската части трябва да бъдат настроени една към друга. Ние трябва да се принизим относно другата част, за да чуем, възприемем техните желания, и тогава ще получим от тях техните стремежи. Тоест ние трябва да се чуваме един друг, да принизим себе си, за да получим величието на целта, желанието от противоположната група.

Как да издигнем мъжете над себе си? Трябва просто да показвате на мъжката група, че вие ги възвеличавате, че чакате от тях техните постижения, че сте уверени в това, че те ще успеят да свалят звездите от небето, че вярвате в тях. Въодушевете ги – и тогава те ще бъдат способни на всичко! Както майката, която през цялото време говори на малкото дете, колко е голямо, силно, способно, умно, и по такъв начин го подтиква към правилен растеж. Това е необходимо на мъжете, защото те много зависят от женското одобрение.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45630]

Лостове за управление на духовния свят

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Как максимално да настроя моите действия по разпространение към духовния корен? Как да си представя, какви процеси в духовния свят съответстват на тези действия? Къде в тази картина е светът, където разпространявам, къде съм аз и къде е мъжката група?

Отговор: Вие задавате въпроси, които се отнасят вече към следващото стъпало. Тоест вие искате да усетите реалността на вашите действия: в какво конкретно те се проявяват, къде са тези лостове, нишки, инструменти, с помощта на които аз управлявам, когато обработвам материала, разпространявам, правя нещо? По какъв начин действам конкретно аз, в какво направление става всичко това?

По принцип, всичко това засега работи само за общото обединение – не за постигане направо на висшата степен, а за това, че на нашата степен да стане обединението. В момента, в който нашето обединение стане поне в някаква степен подобно на Висшата светлина, тази светлина започва да влияе на него и ни издига съотвено на своето ниво.

Значи, всичко, което вие правите, работи само за обединението. За нищо повече! Но как, щом като достигне то определена сила, някакъв праг, – веднага започва да възниква контакт между това обединение и светлината. Светлината въздейства на това обединение, започва да се проявява в него, чувства го.

Тогава вашият опит към обединение става реален. И тези, които се включват в това обединено желание и го оформят, в степента на своето участие започват да усещат това, което се проявява в това общо желание.

Да допуснем, хиляда човека участват в създаването на общото желание, опитват се да се издигнат над своя егоизъм, с всевъзможни действия да създадат някаква общност от желания. Не малко се издигат над разбиването на това желание, което е станало още преди нас, устремяват се към обединението. Този техен стремеж, усилието, предизвикат привличане на светлината, проявление на светлината в това желание.

Когато тези усилия от тяхна страна достигнат определена сила, светлината се проявява в своето действие над желанието, съединява го на определено ниво между себе си, това желание става общо, и в него се проявява това Висше свойство.

И вие, приемайки участие в това общо желание, отдавайки му, да допуснем, десет килограма от своите усилия, усещате за тези десет килограма това, което става в него. В него може да става проявление на светлината и Творец за милион килограма, но вие ще почувствате в степента на своето участие.

Въпрос: Ако аз си представлявам обединението, това достатъчно ли е?

Отговор: Разбира се, достатъчно е да си представяте обединението. Но, все пак, обединението ще зависи от общите усилия, а вие ще го почувствате в степента на своите лични усилия. Тоест вие сте зависими и от своите усилия, и от общите.

От общите усилия вие сте зависими, защото иначе няма да се случи проявлението на светлината, защото тя ще се прояви само в общите усилия. А от твоите лични усилия зависи тази интензивност на светлината, степента, която ще ви се разкрие. Тоест, може би, това общо желание ще достигне степен, да допуснем, петдесет метра, а вие ще усетите подем само пет сантиметра.

Въпрос: Мога ли да помогна на общото усилие, представяйки си в себе си желанието, което извършва това усилие? Аз няма да ходя при всеки и да му викам: „Давай! „

Отговор: Вашето желание само по себе си се явява участие в това общо усилие. Другите могат и да не знаят за вас. Вие може да живеете някъде на Северния Полюс. Каква е разликата?! Даже ако вие никак не сте свързани с тях, вашето желание вече се явява вашето участие. И ако се получи при нас – ще се получи при всички, където и по света да се намират. Защото всички наши желания са взаимосвързани помежду си, ние се явяваме участници в едно единно поле.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45583]


Новините в пряк ефир: тринадесет минути за главното

Световен конгрес в Москва, урок №1

Кризата, обхванала света, много се усещаше на нашите последни конгреси: преди три седмици в Италия, и още повече преди седмица в Мадрид, Испания.

Там кризата се чувства много явно, масите се намират в смут. Има 40% – безработица сред младите хора. С всеки ден става все по-зле и по-зле. На площадите има – демонстрации, стачки и т.н.

Аз специално ходих на тези площади, разговарях с хората. Те не знаят какво да правят и устройват стачки пред правителствените здания. А правителството също не знае какво да прави. Всички са объркани и никой не е виновен – просто ние сме се оказали пред повика на Природата.

Не трябва да се създават работни места напразно. А и за какво? Ние още повече, още по-бързо ще опустошим това, което ни е останало в земята, още повече ще замърсим почвата и околната среда. Още по-бързо ще се изчерпат източниците на вода и въздух. Така че защо да стимулираме отслабващата икономика? Само за да намираме работа за хората? След такива последствия – по-добре да не го правим!

В Испания аз дадох интервю в най-популярния телевизионен канал и в най-популярното време. Вместо няколкото минути, които ми бяха отделили в началото, интервюто продължи тринадесет минути. Представете си, тринадесет минути в сутрешните новини, сред съобщенията за най-важните събития! Те просто не можаха да го прекъснат.

Моето предложение беше просто и се свеждаше към едно: ние трябва да пратим хората да се учат. Да им плащаме помощи за безработица (това ще бъде по-икономично от всичко) и да ги обучаваме – да им обясняваме в какъв свят живеем, какво има пред нас, какъв призив ни отправя Природата.

Това не става заради нечии интереси, на някакви партии или някакви ръководители. Това е именно Природата, която ни призовава. Към какво? Към това да се изменим. На нас не ни е нужно нищо да променяме освен самите себе си.

Ние трябва да станем интегрални, глобални – съобразно с днешната криза. Защото кризата – това е усещане за своето несъответствие с обкръжаващата ни природа. И затова, ако ние се поправим, по този начин – всичко ще се уравновеси и стане хармонично. На това трябва да се обучават хората.

Интервюто получи огромен положителен отклик в цяла Испания, в Латинска Америка и в Северна Америка, защото това е действително единственият разумен изход от създалото се положение.

Испания не е единствената. Заедно с нея са Гърция, Исландия, Португалия, Италия и т.н. – има много страни, които днес постепенно влизат в тази криза. А в другите страни тя настъпва по друг начин.

По този начин Природата поставя пред нас ясна задача: ние трябва да се променим. Трябва да бъдем така интегрални с нея, както всичко останало, което е в нея: неживо, растително и животинско.

Човекът не трябва да мисли, че той е над Природата и може да прави всичко, което си поиска. Неговата най-главна задача е разумно, осъзнато да стане интегрална част от цялото. Ставайки интегрална част на Природата, той започва да разбира какво е тя и изведнъж открива в нея нови дълбочини: световете Асия, Брия, Ецира, Ацилут, Адам Кадмон и светът на Безкрайността. Той повече не закрива от себе си Природата със своя егоизъм, а започва да я усеща ясно, най-накрая разбира и осъзнава силите, които управляват всичко, в това число и него.

Ето какво е поставено днес пред нас. И затова, ако ние пожелаем и се възползваме от силата на устрема напред, която съществува в много хора по света, то действително ще се устремим към поправяне на себе си, към разкриване на света, към изхода от състоянието на сън, от безсъзнателността. И тогава ще достигнем пълното равенство с Природата, нивото на Твореца.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45455]

Реалността в мерника на Твореца

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, п.200: „…Казано е: „Прокарващият път в морето”, тоест който прокарва път в Малхут, наречена „море”, за да напълва и прави съвършено светенето на луната, на Малхут, от всички страни, вдясно и вляво, и да разкрие „път” в нея, за да свети долу. И това е поправянето на „мифтех”, наречено „път”, и без него тя не би могла да свети.”

Въпрос: Защо Малхут се нарича с различни имена: „море”, „луна” и т.н.? Това обърква…

Отговор: Всъщност, всичко става в Малхут. Освен нея няма нищо друго. Говорим за всичко, изхождайки от Малхут, защото се намираме в нея и не излизаме от нея. Малхут е свят. Всичко може да се съотнесе с нея.

Освен Малхут, нищо не се променя. Като променя себе си вътрешно, тя казва, че измененията стават в З”А или в Аба ве-Има – във висшите стъпала. Защо? Защото сега тя ги оценява по друг начин и смята, че те се променят.

Да кажем, че си сложа други очила и сега вече виждам по друг начин. Аз казвам: „О! Какъв си голям!” – тъй като виждам през увеличителните стъкла. Но аз не говоря за себе си или за своите очила, а за теб. И това обърква.

Нищо не можеш да направиш. Така е направено нарочно. Както обяснява Баал а-Сулам в раздела „Възприемане на действителността”, ако не виждахме, че реалността се намира пред нас и я усещахме само вътре в себе си, нямаше да можем да я изследваме. Щяхме да се занимаваме само с много ограниченото изследване на самите себе си, без възможността да сравним това с външния свят.

Творецът специално е разсякъл нашето единно възприятие на две части, за да ни покаже, доколко не сме на фокус. Сякаш гледаш в мерника, виждаш два кръста – и трябва да ги сближиш един с друг, докато не получиш един. Тогава несъмнено ще попаднеш в целта.

Нашето възприемане е разделено на вътрешно и външно, подобно на двата кръста в мерника, които трябва да съединим заедно. Тогава, вътрешното и външното се сливат за мен заедно и аз без съмнение възприемам реалността в нейния истински вид. Трябва само да изменя своите вътрешните свойства.

Урок по книгата „Зоар”, 20.06.2011

[45890]

Прозрачен свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Трябва ли да поправя тези желания, които ми се разкриват днес във взаимоотношенията с другите хора: пари, власт, знания?

Отговор: Не, не се съобразявай с тези желания. Защо са ти? Остави ги. Във всеки един те се проявяват в различна комбинация, но ти трябва да поправиш отношението си към ближния като цяло, да не го разбиваш на части.

Отнасяй се към желанията си просто: преди всичко трябва да се излезе на нивото на чистото отдаване: „не прави на другия това, което е ненавистно за теб самия“ – да не се наслаждаваш, когато на другия му е зле.

Тъй като съзнателно или не, аз винаги предпочитам да гледам на тях отвисоко: ако човекът е по-нисш от мен – на мен ми е добре, а ако е по-високо – зле ми е. Затова първата ми работа е да изляза на такова ниво, че да не сравнявам другите със себе си. Не искам повече да измервам хората по себе си.

Когато придобия такова отношение, светът за мен приема съвършено друга форма. Аз сякаш снемам една завеса, снемам един филтър от възприятието си – и се отваря един нов свят. Внезапно аз виждам другите без всякаква връзка със себе си, с егото си. Отстранявам всякакъв личен интерес, всякаква заинтересованост.

Аз вече не оценявам човек по външността му, по дрехите, по поведението, аз въобще не го оглеждам – неутрализирал съм всички наши взаимоотношения. Светът е пълен с възможности. Какви? Засега не знам. Тъй като аз нямам нужда от нищо, просто съществувам наред с другите, не им причинявам това, което аз самия ненавиждам.

Това е много, много прозрачна, чиста степен – тъй като тя се разкрива над всички материални желания на човека. На повърхността тя е абсолютно неразличима – затова пък ти виждаш светът по друг начин.

Трудно е да опишем неговите очертания. Страдат ли хората в твоите очи? Представят ли се всички като праведници или се делят на добри и лоши? Много е сложно да се обясни вътрешната картина, която възниква в човек, когато той снеме своя егоистичен филтър.

Но така или иначе, пред тебе се представя абсолютно различна реалност, други взаимоотношения между хората. Тъй като всеки мери според собствените си недостатъци, а ти, избавил се от този недостатък, виждаш света не през изкривеното огледало на егоизма.

От урока по статията „Дарованието на Тора“, 20.06.2011

[45912]

Удобната ниша – е капан по пътя

каббалист Михаэль ЛайтманТрудността е в това, че ние сме длъжни да преминем през осъзнаване на злото, на объркване, а след това през разочарование и поправяне. И на човек винаги ще му се иска да оправдае себе си и да усети, че е способен, сякаш той знае какво трябва да прави.

Той ще намери хиляди цитати и ще построи цяла теория в своя поддръжка, ще се жалва и ще се прави на палячо. Затова ни е толкова трудно да достигнем до истината.

И само, ако в човека има стремеж към истината и не е съгласен да си криви душата, а търси само правдата, то във всяко състояние ще му се прояснява, че лъже сам себе си. И тогава той съжалява за това и поправя себе си.

Защото е много трудно да се почувства удоволствие от работата, независимо от целият ѝ горчив вкус и нищожност от гледна точка на разума. И главното е, че ние не намираме във всичко това никаква егоистична поддръжка и винаги се стремим да се отнасяме към това несериозно, като клоуни – т.е. избираме всичко, каквото ни е угодно, освен това, да се прилепим към Твореца, към чистото свойство отдаване, над какъвто и да е оглед по отношение на себе си.

Тора се дели на две части: „робско служене на творенията“ и „робско служене на Твореца“. И това също става преграда по нашия път, тъй като се лутаме, какво тук е главно и какво второстепенно. Обикновено човек греши и поробва творенията около себе си. Т.е. не им служи, за да достигне чрез тях до служене на Твореца, а просто извлича от тях егоистично напълване.

Това са много прости въпроси, но тях не можем да ги обясним. Човек трябва сам да почувства колко препятствия ни възпират по този път, защото ние можем и да си намерим някоя ниша, някой тих ъгъл и да се замразим там до края на живота си.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45874]

Как от клетки-алтруисти се получава егоист?

Въпрос: Моето тяло се състои от множество клетки, заети с постоянна грижа за целия организъм, а не със самите себе си. Всяка клетка действа така, сякаш е уверена в това, че ще получи от цялото тяло всичко, което ѝ е необходимо, както е във взаимното поръчителство.

По какъв начин цялата тази съвкупност от клетки всъщност образуват моето ”Аз” – напълно противоположно на тях, желаещо да получава само за себе си? Къде се случва всичко това?

Отговор: С други думи, има някаква система, включваща в себе си неживата, растителната и животинската природа, които се управляват свише от природата и пребивават в пълна хармония и взаимно поръчителство.

Какво се случва с човешкото стъпало? Като че ли ти можеш да правиш каквото ти хрумне, сметка никой не ти търси, никой нищо не иска от теб, всичко е в твоите ръце…

Сега в нашия свят ние стигаме до разбирането, до осъзнаването, че човешкото стъпало се нуждае от поправяне – подобно на всичките останали от предходните стъпала, които се движат от Природата в правилна посока. Неживите, растителните и животинските стъпала вътре в нас и в обкръжаващата ни природа наистина се намират в поръчителство. Ти нищо не трябва да поправяш, освен намерението на стъпалото на човека.

Въпрос: Излиза, че моето тяло – си е духовно, и само моето ”Аз” – материално?

Отговор: Твоето тяло е духовно, ти не трябва да го поправяш. На своето стъпало то действа като духовно. В 1, 2 и 3 ниво на разпространяване на пряката светлина още няма съсъд, няма желание, няма откъсване от духовното. С една дума това сякаш са стъпала на нашето тяло, които не трябва да се поправят. Има в тях неизправности, които ние, от нашето 4-то човешко стъпало, проектираме върху тях и с това ги разваляме. Но това не означава, че те сами по себе си не са поправени.

Ния разваляме природата – и затова я виждаме повредена. Но това ние сами сме го направили! А в самата природа винаги има правилен баланс, равновесие. Ние виждаме как едно животно изяжда друго – и на нас ни се струва, че това е жестоко. Но това, не е така. Ако всичко проверим то ще видим, че те се грижат едно за друго, изчистват природата и в крайна сметка съществуват в доброто, защото всичко произтича от равновесието на силите.

Затова ние трябва да поправим само 4-та степен – човекът вътре в човека. Първите три нива са поправени, и ако поправим 4-то – ние ще видим света съвършен, включвайки човешкото тяло и всичко съществуващо.

От урока по ”Въведение в науката кабала”. (Птиха), 20.06.2011

[45902]

На всяко стъпало – свой отговор

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Вие казахте, че човек анализирайки вътрешно, получава отговор отвътре. А аз как да бъда уверен, че моят егоизъм не ме заблуждава и, че получавам верните отговори, а не ме заблуждава моя разум?

Отговор: Ако ти търсиш, как да вървиш напред – чрез книгите, методиките, ще получиш верния отговор в даден момент. На следващото стъпало ти ще получиш по-верен отговор. Всяко следващо стъпало относно предходното – е много по-вярно, а предходното ти се струва грешно. Така се движим напред. Така и детето започва да разбира, че играе с играчки, а не с нещо действително.

От 7-я урок на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45863]

Каним ви на новия курс МАК

Ние преминахме за кратко време три най-важни етапа на духовния път – трите конгреса в Италия, Испания, Русия. Бях много радостен да се срещна със студентите и випускниците на Международната Академия по Кабала (МАК), а сега искам да съобщя на всички важна информация: от 22 юни Международната Академия по Кабала започва пряка транслация на новия видео- курс на сайта http://live.kabacademy.com

На конгреса открих колко е необходимо за всички ученици да преминат основен курс от кабалистични знания. Без това е крайно трудно да се включиш в процеса на развитие, да разбираш това, за което говоря аз на конгресите или на ежедневните уроци, да се включваш в обединението на всички наши мероприятия.

Първото запознаване с кабала извиква ярко впечатление. И на човек му се струва, че ето-на, ще разкрие истината. Но скоро той се оказва в духовна и информационна задънена улица, обърква се в своите усещания. И тук няма да се мине без систематични знания.

Затова аз ви каня на курса МАК -онлайн. Краткият курс със систематични кабалистични знания ще ви даде необходимия тласък и увереност в духовното напредване.

Регистрация – тук.

[45884]

Моят тъмен силует на белия фон на отдаването

Да се намираш в състоянието „ло лишма“ (заради себе си) – това означава, да знаеш, какво е това „лишма“ (отдаване). Ние не можем да съдим за нито едно свойство, ако не сме постигнали неговата противоположност. Затова, ние трябва поне някак да усетим какво означават „ло лишма“ и „лишма“, за да оценим в какво състояние относно тях се намираме.

Всички стъпала „ло лишма“ започват от този миг, когато човек си представи, че се намира във висшата светлина, в абсолютното свойство отдаване – но не чувства това свойство заради това, че неговите собствени свойства засега не са поправени и скриват от него истинското усещане, тоест закриват Твореца лично от него.

Тогава човек казва, че се намира в „ло лишма“ (в егоизма). И той вече може да каже какви именно свойства преграждат от него Твореца – във всеки миг, при всяка възможност. Той е точно като дете, което възприема живота на нивото на двугодишно или десетгодишно.

Тоест, необходимо ни е да си представяме, какво се нарича отдаване. Нека все още не го възприемаме в истинския му вид, но вече чувстваме, че се намираме срещу това свойство, освен което няма нищо. Но в своето възприемане на реалността ние виждаме собствените си тъмни свойства, противоположни на отдаването, които ни рисуват такава картина, всевъзможни образи на белият фон на свойството Бина, свойството отдаване. Тази картина, мярката на скриване от нас на свойството отдаване – се нарича този свят.

Но от друга страна, този свят „покрива“ (компенсира) моите непоправености и ги скрива от мен. И зад този скриващ екран аз съм способен да съществувам.

Творецът едновременно и ни се разкрива, и се скрива. А ние трябва да вземем пример от Него и да изясним и двете Негови свойства: разкриващите и скриващите. Тоест винаги съществува някакво попълване и скриване, наречено с думата „екран“, „покритие“, което от една страна, закрива, а от друга страна, допълва и компенсира.

От урока по статия на Рабаш, 19.06.2011

[45792]

Пусни всички в сърцето си

Закриване на конгреса в Москва

Единственото, което ни е необходимо – е постоянно вътре в сърцето си да разчистваме място за всички. Моето сърце – това е парче месо. А, аз трябва да намеря вътре в него такава точка, за да направя от нея празнота – да създавам място. И това е тази точка, от която сякаш ще се развива нашата Вселена.

Защото в крайна сметка нашата Вселена я няма, и няма никакви други светове – всичко това е в нашите усещания.

И така, ако вътре в сърцето ни започне да се разширява такава празнота,- това сякаш ще бъде възникване на нов свят – подобно на това, както се е създала нашата Вселена в желанието. Това трябва да направим.

Нека всеки да усети у себе си тази точка, вътре в сърцето си, – и да се опита да направи около нея празнота, за да влязат там всички.

От церемонията по закриване на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45395]