Entries in the '' Категория

Кризата – родилните мъки на цивилизацията

Мнение. Д. Баюк (к.ф-м.н., история на науките): Макар че днешната криза на цивилизацията не може да се нарече неочаквана, сценариите за нейното развитие са неизвестни, а липсата на подходящ математически модел не дава възможност да се съди за критичното поведение на обществото.

Социумът се е превърнал в космогонична сила. Обществото е убило околната среда. Почти всичко се прави само заради нови форми на развлечение. Няма насищане обаче, а производството и потреблението на излишни неща приличат на мания, на социално умопобъркване.

Такъв път на социална еволюция води към обща световна криза. Въпросът е само, как ще се извърши смяната на еволюционния режим: чрез силата на разума или по естествен начин – чрез катастрофа.

Човечеството се оказа на края на пропастта, избирайки през 17 век индустриалния път на развитие, потребителското общество.

Приближаващата се катастрофа е обикновено нещо за еволюционно развиващите се системи. Такива катастрофи в историята на биосферата на Земята  е имало не малко. Преходът на ново ниво се става, когато се изчерпят еволюционните възможности на старото – тогава еволюционната система бива разтърсена от криза и се ражда следващото еволюционно ниво, обикновено по – високо от предишното.

[45241]

Колко ни остава до Великата депресия?

Съобщение: Анкета на CNN: Около 48% от американците очакват, че Великата депресия ще се повтори до една година. Рекордно количество американци – 30%, са заявили, че се страхуват, че ще останат без работа.

Директорът на отдела на CNN, което се занимава с анкетите, К. Холлинг е заявил: „Това не е просто икономически песимизъм – това е икономически фатализъм“.

Безработицата в САЩ през март достигна: сред бялото население – 7,9%, а сред афро -американците – 15,5%. В периода на рецесия на световната икономика 1929-1939 години, наречен Великата депресия, максималното ниво на безработица е било 23,6%.

[45826]

Егоистичната глобализация не лекува нито обществото, нито хората

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Ричард Хаас президент на Съвета по международни отношения САЩ, директор на Отдела по планиране в Държавния Департамент САЩ): Процесът на глобализация не оправдава очакванията за прогрес в икономиката. Глобализацията не предотвратява икономическите кризи. Всички прогнози за развитие на този прозец се оказаха погрешни.

Участието на страната в процеса на глобализация не води до загуба на нейната социална самобитност, не е способна да преустрои вътрешната стрктура на държавата. Няма свидетелства, че колкото по-демократична е държавата, толкова по-въвлечена е тя в процеса на глобализация.

Нещо повече, глобализацията засега не е в състояние да предотврати войните. Израел и Индия се отнасят към най-глобализираните страни в света, транснационалните корпорации по най-активен начин участват в дейността на тези икономики, но това не пречи на двете държави да участват във военни конфликти.

Реплика: Несъмнено, ако глобализацията се осъществява от егоистични хора, сили, средства, страни, компании с егоистични цели, то тя ще доведе само до увеличаване на противоречията – както скоро ще видим в «европейския общ пазар» – сборище на егоисти, ненавиждащи се един с друг, принудени да зависят един от друг.

Наистина съвременният Вавилон е пред своя крах. Тук няма доброволно обединение за създаване на възможност за постигане на висшата цел – единството и разкриването на Твореца. Затова всички подобни глобални проекти само ще разкрият своята порочност – и в това е тяхната историческа необходимост.

[45831]

От егоизма към отдаване с вяра над знанието

каббалист Михаэль Лайтман„Ло лишма“ означава, че аз сам зная, че се намирам в егоизма, а не в отдаването. С всички сили се стремя да отдавам «лишма», но засега не съм способен да го направя и трябва да правя разчет на собствените си интереси.

И разликата, която виждам между реалното и желанато състояние се нарича моето «ло лишма».

Да предположим, че ти ми подаваш плик, връщайки ми дълг от хиляди долара.

Ако взема плика, дори без да проверявам какво има вътре – това се нарича «под знанието». Т.е. аз вярвам на думата ти, изначално, без нужда от какъвто и да е разум.

Ако проверя и видя точно 1000 долара и приема дълга – това се нарича «вътре в знанието».

А ако отворя плика, преброя и видя, че известна сума не достига, но го приема като напълно върнат дълг – значи, че според степента на недостига, аз работя във вяра над знанието.

От урока по статия на Рабаш, 19.06.2011

[45788]

Когато се разкрие книгата „Зоар”…

Целта на творението е да придобие свойството отдаване и с неговата помощ да постигне сливането със Твореца. Ние сме в противоположното свойство, в намерението да получаваме заради себе си.

За да поправим нашето намерение от получаване на отдаване, трябва да привличаме върху себе си светлината, връщаща към източника, към Твореца. Тази светлина, намираща се на по-висше стъпало от нас, всеки път ще ни поправя и ще ни издига на това стъпало на отдаване и любов.

Светлината идва към нас, когато се съединяваме заедно в нашите сърца, в нашите желания, в намеренията да се поправим и се занимаваме с поправената система, за която ни разказват кабалистите.

Изучавайки тази система и желаейки описаното в тези текстове да се случи с нас, да се разкрие между нас, ние привличаме към себе си същата светлина, намираща се в нея, по стъпалата на правилната връзка между творенията. Тогава поправяме нашата връзка и влизаме в същите състояния, за които разказва книгата. Именно това означава, че книгата се разкрива.

Книгата, притежаваща най-силното въздействие върху читателя, за да го доведе до поправено състояние, до отдаване и любов, е книгата „Зоар”. Затова, когато четем тази книга, нека пожелаем да усетим, че всички сме заедно, за да се разкрие в правилната връзка между нас общото свойство отдаване, Добрият и Творящият добро – Творецът в Своето разкриване на творенията.

От урок по книгата „Зоар”, 19.06.2011

[45800]

Попитахте?- Отговарям …- 41

Въпрос: Независимо от многогодишните си търсения и силното желание към духовното, аз и досега се намирам в състояние на напрежение и злоба. Все още не мога да убедя своето сърце да се преустрои, независимо, че моят разум се стреми към единство и обединение.

Радостта в духовната работа отличава ли се по нещо от материалното разбиране за радост. Радост – това е желание всичко да се съпоставя с Твореца, в съчетание с решимостта да признаеш своята противоположност?

Отговор: Над усещанията, напрежението и неудовлетвореността в егоизма, трябва да се проявява радостта от това, че се намирате в процес на поправяне, от това, че всеки миг вие сте по-близко до Твореца.

Въпрос: Аз не знам, какво става с мен, но се чувствам така, сякаш съм премазан от тежка стена. Понякога ми се струва, че не трябваше да се захващам с изучаването на кабала, но ако пък се откажа, тя като бумеранг ще се върне при мен. Това, което наистина ме кара да се побърквам – това са разговорите за привличане на светлината. Няма ли как да се замени думата „светлина” с друга дума?

Отговор: Свойството отдаване, любов, участие…

[45823]

Кабалистите – за човешката природа и природата на Твореца, ч.11

Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по теми от тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Преимуществото на човека над животните.

Особена важност в нас представлява усещането за страданията на ближния, присъщо изключително за човека. Благодарениe на това свойство, ние можем да достигнем усещанията на Твореца.

Баал a-Сулам, «Науката кабала и нейната същност»

Животното вижда само себе си, но не миналото и бъдещето. Човек усеща миналото, благодарение на това може да поправя своите грешки. А животните, не се поправят, и не могат да се развиват постепенно, подобно на човека.

Баал a-Сулам, «Последното поколение», «Предговор»

[45781]

Там, където сме заедно

Въпрос: Какво означава – да се занимаваш с вътрешна работа?

Отговор: Човек трябва 24 часа в денонощието да се занимава с вътрешна работа. И може да се случи така, че той дотолкова е погълнат от нея, че идвайки на урок, не вижда нито една дума написана в книгата. Но това, не е важно! Главното е онова – което произтича вътре в него.

Но ти не трябва да се укоряваш. Вътрешната работа –е когато през цялото време се опитваш да удържиш в себе си сливането с вътрешната същност на групата. И тогава, отваряйки книгата, ти виждаш там не външните знания, а доказателства за своето обединение с другарите в групата. И даже не в групата, а в общата душа.

Ти започваш да виждаш, че в Учението за Десетте Сфирот, и в Книгата „Зоар” и в другите кабалистични източници се говори само за различните видове връзки между теб и останалите. И, ако ти всъщност желаеш да изясниш тези връзки, – тогава започваш да изучаваш Тора (думата Тора, на иврит означава светлина „ор” и „ораа” – инструкция).

Въпрос: Означава ли, че моята работа се състои в това, да проявя тази вътрешна мрежа която ни свързва помежду ни? А как да използвам за целта нашия свят?

Отговор: Целият наш свят – това е онази същата мрежа от хора, но в своята най-външна проява. Затова ние усещаме тази връзка като развалена. А във вътрешната връзка на мрежата между нас, на нас последователно ни се разкриват 125-те стъпала на все по-голямата връзка на обединение .

Но нашето състояние във външния свят е задължително: именно с него ние започваме и съществуваме в него, за да се предвижваме все по дълбоко в тази връзка.

На нас ни трябва основа, която няма връзка с движението навътре. Това се нарича външна мрежа на връзката помежду ни, в която ние съществуваме в този свят. И само сега ни се открива цялата степен на негодност на тази връзка – по-рано ние просто не сме мислили за това. И това ни задължава да направим поправката.

От урока по статия на Рабаш, 25.03.2011

[45711]

Попитахте? – Отговарям… – 39

Въпрос: В съответствие с принципа “възлюби ближния“, как се отнасяте вие с другарите, които са отдалечени от вас спрямовашия духовен напредък?

Отговор: Отдалечаването е неизбежно, защото се определя от общите интереси, а тях вече ги няма.

Въпрос: В статията си “Строеж на бъдещото общество“ Баал а-Сулам пише за законите на колектива – равни за всички. Трябва ли да разглеждаме това само по отношение на нашата група или  трябва да е спрямо цялото човечество?

Отговор: Спрямо цялото човечество.

Въпрос: Казано е, че всичко, което виждам извън себе си – това са мои желания, части от моята душа, на които аз трябва да отдавам. Но ето вече няколко дни аз не съм в състояние да работя в дясната линия. Опитвам се да използвам всички материали от ББ за това, да изляза от ужасното усещане на лявата линия, но всичко, включително Рав и уроците, ми се струва потопено в егоизъм.

Желанието ми да влагам усилие в работата отслабва, опитите ми да намеря вечността в голямото и в малкото търпят провал, аз се изпълвам с ненавист и отчаяние. Дори нямам сили да се моля тъй като съм неспособен да усетя недостатъците си. Как да изляза от това състояние на тъмнина?

Отговор: Не изоставяй опитите, но най-добре е в такова състояние да се занимаваш с ТЕС или Птиха.

Въпрос: Как да разберем дали напредваме, ако нас постоянно ни отделят от усещането за подем? Дори повече, ние не усещаме възхождението, дори да се намираме на метър от набелязаната точка. Как мога аз да почувствам, да измеря и разбера къде се намирам, ако постоянно “излитам“ от тези “знания“?

Отговор: Докато не се разкрие Творецът, човек не може да знае къде точно се намира той.

[45555]

Да се разберем един друг – и да разкрием Твореца

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Всички ние се състоим от женска и мъжка част. Как да внеса ред в своите мъжки и женски части, за да изпълня правилно ролята си по отношение на мъжката група?

Отговор: Вярно е, че всеки от нас се състои от женска и мъжка част. Ако във всеки от нас нямаше жена и мъж, не бихме могли да контактуваме един с друг. Всяка молекула, всеки атом, всяка частичка се състои от две противоположни части – иначе нямаше да съществува.

Именно благодарение на това, че в мен съществува, освен основната мъжка част, още и женска част, аз мога да контактувам и да разбирам жените. Иначе по никакъв начин не бих могъл да възприема какво е това. Разбиването на общото желание/кли, ни позволява да се състоим от противоположни част и благодарение на това да осъществяваме контакт, съединение, а после и сливане.

Затова, трябва да си представяме вътре в себе си, образа на противоположния пол, на противоположната част и по този начин, ако съм мъж, да вляза в женската част, да я разбера, усетя, да видя тези изисквания, вътрешни желания, стремежи и да се опитам да бъда по чувствителен към тях. Същото се отнася и за жените.

Жените, много често се отнасят към мъжете претенциозно и взискателно. Отношението към мъжете трябва да бъде малко като към децата, а ти трябва да се държиш като майка. Това ще бъде по-правилно, по-вярно.

Мъжът винаги се намира по влиянието на майката или съпругата. Струва ни се, че е абсолютно свободен, а в действителност това не е така. В правилното общество, първо майката, а после съпругата ръководят мъжа. Всъщност, това е правилното общество, защото жената е по-близо до природата, греши по-малко, по-уравновесена е. Аз говоря за идеалните състояния, на практика дадени ни от природата. И затова, трябва да сме по-чувствителни един към друг.

В правилната връзка помежду ни започваме да разбираме Твореца. Творецът се постига като нещо общо между нас, състоящо се от двете части. Той се нарича „Боре”, от думите „Бо” и „Ре” – „Ела” и „Виж”. Това е името на Твореца. Какво означава „Ела” и „Виж”? Постигни такова свойство и тогава ще го откриеш в себе си – това и ще бъде Твореца. А как да Го постигнем? Именно чрез общото съединение.

Затова взаимното, правилно разбиране, правилното сближаване помежду ни, за да разкрием Твореца – то и ще ни доведе до целта.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45529]