Entries in the '' Категория

Да се издигнем над всички граници!

Световен конгрес в Москва, урок №2

Надявам се, че този конгрес ще бъде повратна точка. Ние започваме да се отнасяме един към друг по-сърдечно. Започваме най-после да се сближаваме. Преставаме да обръщаме внимание на това, че сме от различни републики; че сме противоположни, различни.

Трябва да се издигнем над всички граници, които ни разделят! Длъжни сме да бъдем едно единно пространство! Много вярвам, че това ще стане! Трябва да разрушим всичи бариери! Иначе нямаме преход към следващото стъпало!

Какъв махсом може да има, ако правим разлика между теб и мен, между това или онова, между черно и бяло, жълто, червено и какво ли още не. И какво? Това, на мига поставя стена пред теб!

И така е във всяка група! И във всяка група трябва да се издигнем над своя егоизъм! Така си играят с нас отгоре! Творецът специално ни подбутва от лявата страна този егоизъм, а ние не можем да се изкатерим върху него!

Постоянно виждаме недостатъци в другите. Аз гледам: този ми е противен, защото си бърка в носа, а онзи е слаб; друг – груб и т.н. Откъде?!

Има хиляди различни причини, за да не искам да се съединя с другите. В това няма проблем! Готов съм да отблъсна всички, ще намеря причина за всеки и ще бъда прав.

Как да се издигна над всичко това?! Но ако не го направим, нищо няма да се получи!

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45358]

Светлината е отговорът

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес в Москва, урок 3

Въпрос: Как може да обясните това явление, че на належащите въпроси, които възникват днес, давате отговор утре?

Отговор: Много добър въпрос! Често чувам за това от моите ученици. Те казват, че вероятно аз знам, че умишлено задавам въпрос на някого и му давам отговор на следващия ден или някой пита днес и аз „улавям” неговия въпрос, и други подобни.

Нищо подобно! Много е просто: Въпрос възниква в теб, желание за напълване с някаква информация, някакво усещане. Ти се включваш в групата, в урока и получаваш отговор или напълване. По същия начин, може да вземете някой мой урок от преди месец и ще видите, че отговарям на вашия въпрос. Това е само защото въпросът е възникнал в теб – само поради това.

Светлината се нарича отговор; тя е навсякъде около нас в неограничено количество. Дори сега ние сме в света на Безкрайността, но ние усещаме само най-малката, най-тъмната част. Има много скривания около нас, 125 скриващи завеси. По този начин, ние чувстваме само нашия свят.

След като човек има желание за по-възвишено състояние, насочено не навътре в себе си, а навън, той веднага започва да разкрива нови въпроси и да получава отговори. Всичко зависи от желанието; няма нищо друго.

Светлината около нас е в пълен покой и ти я постигаш. Това, което липсва, е желание. Така че, ако се свържа с групата, ако се опитам да се свържа с другарите, аз възприемам техните желания. След това придобивам по-голям съсъд, по-голяма възможност за напълване.

„Обичай ближния като себе си” е основната постулата в кабала. Това е ключов инструмент за получаване на светлината. Какво означава „обичай ближния като себе си”? Това означава, че ти трябва да присъединиш неговото желание към своето. След това, ще имаш поне два пъти повече. В действителност, дори не е два пъти, а е умножено по съпротивлението на твоя егоизъм. Ти ще имаш огромно желание.

Докато свързваш твоя другар със себе си така както себе си, ти трябва да преработиш целия си егоизъм от получаване, от отблъскване в отдаване. Ти оформяш огромен съсъд. Светлината ще го напълни веднага и ти ще достигнеш духовно постижение.

Така че ако аз задавам въпрос днес, мога да получа отговор днес и утре, няма значение кога. Обикновено това се случва по време на урок, когато си включен в общото желание и общата светлина, която се проявява около нас, в така наречената заобикаляща светлина.

От 3-ти урок от конгреса в Москва, 11.06.2011

[45383]

Този бездушен свят

В хода на историята, ние сме се развивали в своя егоизъм на нивата на: неживата, растителна, животинска и човешка природа на този свят. Някога са съществували само скални породи, след това са се появили растенията, после – животните, а след това – хората на два крака. Така е преминал процесът, тъй като в нас стъпаловидно се е развивало желанието за наслаждения.

Както пише Ари, развиващото се желание приема външни форми, съответстващи на нивото на неговото развитие. По такъв начин, неживата природа чрез коралите преминава в растителна, растителната чрез особен вид – в животинска, а животинската чрез маймуната – в човешка. При това, във всяка категория на желанието се съдържа целия спектър от видове, чието многобразие наблюдаваме пред себе си. Те се различават само по големината на желанието, която придава различните свойства за всеки вид.

По принцип, големината на желанието – това е Малхут, а преди нея се намират девет сфирот. Свише, тя започва да получава и да усеща свойствата на Твореца – деветте първи сфирот на пряката светлина.

Въобще, възможностите за усещания в Малхут не са ограничени от никакви условия: тя просто иска – и чувства. Но чувства само минимална, мъничка светлина, микроскопична порция живот. Това е и нашият свят с четирите нива на неговата природа. Повече от това не чувстваме – и в него няма душа.

„Душа” се нарича частта от Твореца, свише. Ако над Малхут има екран, то, получавайки девет сфирот, тя може да произведе в отговор своите девет сфирот на отразената светлина. Това вече е степен на подобие на творението с Твореца.

По такъв начин, нашите девет сфирот се явяват съсъд на душата. Това е моята душа, и аз усещам как в този съсъд се облича Творецът, светлината.

А дотогава няма душа. Никой в този свят не притежава душа. Защото „душата” е част от Твореца, свише – свойството отдаване, намиращо се в човека, в неговото желание.

От урок по статията „Свобода на волята”, 13.05.2011

[42975]

Без ровене в душата

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес в Москва, урок №5

През вековете кабалистите са изследвали проблемите на човечеството и са изяснявали по какво се различаваме от глобалната, затворена, огромна хармонична картина: „По какво точно се различава човешката природа? По какви именно свойства? Как може да се променят тези свойства? Под влияние на какво?”

Кабала обяснява, как да отработваме върху себе си тези поетапни изменения, като си помагаме един на друг, съгласно определен принцип, определен алгоритъм, за да постигаме все по-голямо и по-голямо подобие с Природата, все по-дълбоко и по-дълбоко да разкриваме в себе си свойства, с които й противоречим – и да ги поправяме в определен ред.

При това, в самия себе си човек не трябва нищо да поправя – трябва да поправяме връзката между нас – и тогава ще стигнем до хармония.

Тук се проявява много интересно нещо: по принцип, трябва да приема себе си такъв, какъвто съм. Много хора се занимават със самоизяждане: „Ето, аз съм такъв или такъв, лош, ленив, алчен, завистлив”, и т.н.

Своята специфика трябва да оставим на спокойствие – тя не ни пречи. Всичко това ще намери правилното си приложение само, ако се устремя към добрата връзка с другите – във взаимоотношенията, взаимното разбиране, взаимната зависимост.

Ако започна да изследвам, да усещам и правилно да реализирам нашите отношения, то изведнъж ще открия (и това е просто удивително), че всички свойства се намират в мен: най-противните, най-страшните, такива, за които на мен самия ми е срамно да си призная. И изведнъж виждам, че те са ми необходими, за да получавам от другите и да им отдавам – и по този начин, да бъда интегрална част от целия този огромен, затворен организъм.

Оказва се, че всички наши желания: кражба, лъжа, завист, ненавист, отблъскване, използване на другите и т.н., тези вътрешни подбуди, с които сме се родили, всички до една са ни необходими. Затова, в никакъв случай не трябва да се занимаваме с такова самопоправяне! Това е голяма грешка, която често забелязвам в нашата световна група.

Трябва да работим единствено над  взаимната връзка. Да не се посочват на човека неговите недостатъци – той няма недостатъци! Недостатъкът се крие само във връзката между нас и никъде другаде!

Това е и „поръчителството” – свойството, на което науката кабала отделя такова голямо внимание. Когато се подготвяме за занятията, започваме да нагласяваме връзката между нас – това намерение трябва да изпреварва всички начинания: взаимния контакт, взаимното задължение да бъдем един с друг във вътрешна връзка, необходимостта да намерим тази вътрешна връзка помежду си.

И едновременно с това, изучаваме кабалистичните текстове. Наистина не знаем, какво става с нас при изучаването на тези текстове, и не знаем точно за какво говорят те. Просто четем за нашите бъдещи правилни състояния, описани от кабалистите. Така, малкото дете инстинктивно взема играчката в ръка, защото природата го подтиква да играе и да расте. Така и ние в групата играем помежду си, сякаш изграждаме правилния модел.

И така, четейки едновременно за това, като че ли привличаме към себе си следващото състояние – подобно на малкото дете, което се вози на някаква машинка, с кубчета, с мозайка. Специално му дават всякакви задачи във вид на игри, а то усилено се опитва да ги реши, следвайки повелята на своята природа.

По този начин, и ние трябва да подтикваме себе си, така трябва да се въодушевяваме един друг, да си даваме пример един на друг, да говорим колко е важно това, за да се зарежда всеки човек от другите с тяхното въодушевление, с тяхната цел, с техните намерения за сближаване, за обединение, за вътрешна съгласувана хармония.

От 5-ия урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

[45605]

С какво можем да се обърнем към светлината?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли чрез точката в сърцето да се усети поне една малка част от духовния свят?

Отговор: Как можеш да усещаш нещо в точка без обем? За това е нужно да добавиш към нея желание и намерение. Самата точка е безформена: тя няма нито намерение, нито желание. Тя е просто една точка.

Какво желание мога да присъединя към нея? Кабалистите отговарят на това: освен точката, в теб има телесни желания (храна, секс и семейство) и човешки желания (пари, почест, знания). Можеш ли да ги приобщиш към точката в сърцето? Опитай, но не забравяй, че всички те принадлежат към този свят.

Къде можеш да получиш желания, стремеж към духовния свят? Можеш да ги получиш само от обкръжението, ако го цениш и възхваляваш. Нямаш друга възможност. Със своите материални желания няма да можеш да достигнеш точката в сърцето и да влезеш в духовния свят. Единственият ти шанс е да се присъединиш към добро обкръжение и да получиш от другарите тяхното желание, стремеж за тази важна цел.

Тогава ще започнеш да напредваш към нея, да формираш духовен съсъд. Точката става основа, а желанието, което си получил, става съсъд. Ти молиш светлината да дойде. Тя ще ти въздейства и ще ти даде екран. Тогава ще имаш обкръжаващата светлина. Така ще имаш всички необходими компоненти.

Светлината чака, обкръжението е на лице, точката е пробудена, а телесните и човешките желания са заложени. Всичко е готово. Напред!

Въпрос: Има ли някакви важни събития на този път? Има ли възможност да проверим направлението? Как мога да натискам само тази точка, да я усилвам, а не егоистичните желания?

Отговор: Затова ти се обръщаш към обкръжението, което ти въздейства. Това обръщение увеличава твоята точка в сърцето и в отговор ти получаваш ново желание, единственото желание, с което можеш да направиш искане свише.

От урока по статия на Рабаш, 07.06.2011
[45003]

Под твърдата кора на егоизма

Въпрос: Творецът желае ние да достигнем независимост. И ако не я достигнем по пътя на светлината, то ще стигнем до нея по пътя на страданията, след множество разбивания. Какво ще представлява този независим човек, след толкова много разбивания?

Отговор: От разбиванията тялото единствено укрепва, защото се разбива егото, а желанието остава. Нашето желание е обвито в клипа, подобно на плода на кокоса, вътре в който се съдържа мляко, а отгоре – кафява кора.

Така и нашето желание се намира вътре, под кората на егоизма – клипа. Ти трябва да разбиеш тази клипа, да превърнеш получаващото желание в отдаващо, да го обърнеш в канал за отдаване на другите. Тогава ти работиш с него не заради поглъщането ”в себе си”, а заради отдаването ”извън себе си”.

Затова се разбива клипа, а не самото желание. Самото желание напротив, расте през цялото време. Ти търсиш как да го използваш егоистически, – докато не се сломиш. И тогава, започвайки да работиш със светлината, която всеки път ти показва, че нищо няма да ти се отдаде да постигнеш в егото си, а само в това, което е свързано с духовното напредване – тогава ти започваш да променяш използването на желанията.

Ти искаш светлината да ги управлява. В тази степен, в която светлината обработва егото, придава му формата си – формата на светлината, ти си готов да използваш това желание. А ако светлината не предаде на желанието никаква форма, ти извършваш съкращаване, отказваш се да го използваш в такъв образ – без подобие на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 05.05.2011

[42255]

Оказва се, че всичко се намира в мен

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №1

Въпрос: Как да разбера, че наистина обичам другаря си, а не се самозалъгвам?

Отговор: На това трябва да се учиш и да се стараеш да го правиш. Но опитът не идва веднага. Защото, когато започна да изучавам науката кабала ми казват, че трябва да се съединявам с другите, да изляза от себе си и да се опитам да усетя ближния – че само вътре в това съединение може да се разкрие духовното. Аз слушам тези думи, но за мен, засега те са просто звук – не съм способен да ги възприема.

Така минават месеци, но времето не минава напразно: всеки път, по малко, нещо се просмуква навътре. Постепенно, започвам да разбирам, че изход няма и независимо от безразличието, отблъскването и отвращението от това, че трябва да се съединявам с някого, аз все пак се опитвам някак да го направя.

И трябва да полагаме особени усилия за засилване на съединението между нас по време на уроците. Защото в книгите, които изучаваме е написано за нашите поправени състояния, за правилната връзка между нас. Там се разказва за множество действия и свойства, които изобщо не разбираме: за сфирот, парцуфим, светове, ударни съединения (зивугей де-акаа) – за това, как светлината влиза в съсъдите/желанията и излиза от тях. Но в действителност всички тези действия стават в нас като проекция отвън.

Именно за това е написано в книгите. Това е особена духовна психология, която описва взаимодейстивето между мен и външния свят. Защото аз, все още възприемам в своите егоистични свойства света, който се намира вътре в нас. Не мога да извадя навън очите и ушите си, а улавям онова, което преминава по нервните ми окончания и чрез тях попада в мозъка.

Там, тази информация се преработва и в мен се проявява обща картина, която се изгражда на базата на моите 5 сетивни органа. Тоест това е картина, която усещам вътре! Само ми се струва, че всичко се намира отвън.

Но когато се старая да изляза извън себе си – към желанието на ближния, тогава придобивам други 5 сетивни органа – външни по отношение на мен. Те се наричат: кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут – пет сфирот. В тях започвам да възприемам външните явления – онова, което става отвън. По този начин науката кабала обяснява как усещам това, което се случва извън мен.

Затова, когато заедно четем книга, написана от кабалист, опитвайки се да открием в нея как ще възприемаме света, излизайки от себе си, от своето его, един срещу друг – дори да не разбираме какво пише в нея, ние се стремим към това усещане – тогава израстваме в духовното, развиваме се, за да станем Човеци.

Защото в нашето желание, искайки да станем големи, ние играем различни игри, изпълняваме всевъзможни действия и така растем. И в нашата духовна работа това трябва да става точно така: естествено и просто.

Но в нашия свят, където се развивам само под въздействието на една сила – на своето его, мен ме пробуждат за израстването – както за това, да стана богат, успешен, известен. А към духовно извисяване, т.е. към развитието, ставащо между две желания – никой не ме подтиква.

Затова трябва да вляза в съответното обкръжение и да го подтикна към това, то да ми даде духовно желание, за да „разпали огън в мен” и аз да се устремя към духовния свят, както в нашия свят се стремя да придобия онова, което толкова силно искам да получа.

С други думи, за да стана Човек, трябва сам да формирам в себе си желание към такова развитите. Това е много трудно и зависи от моето отношение към обкръжението.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45226]

Егоизмът доста добре е припечелил

Въпрос: Какво означава това, че Фараонът е обсебил човека и взима от него цялото напълване?

Отговор: Фараонът ти дава възможност да си заработиш знание, да се учиш, да се съединяваш с другите в групата, а после ти изведнъж откриваш, че всичко това не се отнася към духовното, а се е извършвало заради съвършено материален, егоистичен интерес. Оказва се, че през цялото това време, ти си работил за своето его.

Минали са толкова месеци, вложил си толкова сили – а егоизмът ти се смее в лицето и казва: ”Забележително, аз добре припечелих на твой гръб!” И стои встрани, пресмятайки парите – ти си работил, а цялата печалба е отишла при него.

И така става всеки път! Аз виждам, че всички мои усилия до този момент, каквито и да съм правил: в ученето, в разпространението, в групата – изтичат между пръстите ми, не оставяйки даже помен от себе си. Нищо не остава от усилията ми, преживяванията, вътрешната работа, напрежението – къде се е дянало всичко? Всичко е пропаднало вътре в егото, което е погълнало всичко това в себе си.

За това е написано: ”Ще погълне сила и ще изригне” – само в края на цялата работа, след всички египетски наказания, егоизмът връща обратно всичко погълнато, и тогава човек получава всичко това и с него се издига над егоизма.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.04.2011

[40348]

През мъглата

На пътя ние се сблъскваме с многочислени противоречия, с различни ”слайдове”, които никак не ни се отдава да съвместим.

После те идват в съответствие, а засега избирай това, което повече ти подхожда за стремежа към единството. И ако ти вече правиш критически анализ, то може само при условие, че това не те отклонява от пътя.

Объркването е добро тогава, когато ни позволява да ускорим обединението си. Първата работа е, да хванеш единството, макар и малко – а после започвай да повишаваш силата му, отново и отново преодолявайки ”неяснотите”. И никога не губи курса към целта.

И това е нашата работа. Благодарение на нея човек започва да разкрива истинската действителност, правилното възприемане на реалността, единството на Исраел, Тора и Твореца. Той издига молба за поправяне и всичко в очите му постепенно се свързва в едно. А всичко, което все още се губи от картината, показва къде да бъдат насочени усилията.

Главното е да се улови единството и да не се изпуска, само добавяйки към него още и още. И затова за никакви падения след конгреса не може да става въпрос. Падението ти всеки път го разкриваш сам. Отделяйки се от единството и присъединявайки се към него отново, добавяйки усилия, пробивайки си път през мъглата, ти неотклонно вървиш напред и подготвяш себе си за поредната атака.

От урока по статията из брошури към Песах, 14.04.2011

[40655]

В джаза – само мъже

Световен конгрес:”WE!”, Ню Джърси, урок N:4

Въпрос: Може ли жената да даде своя принос за достигане на духовната цел чрез музиката?

Отговор: Музиката – това е език, това е изразяване на усещането на човек чрез звуците, чрез техните оттенъци. Само, че този език е по-конкретен и по-абстрактен. Ние използваме всички тези неща.

Сега ние не знаем какви са били песните по време на епохата на „Зоар”, във всяка епоха са съществували собствени средства за изразяване на вътрешните усещания.

Затова, ако ние можем да съчиним музика, която да ни помогне да предадем чувствата си, – било то джаз, или рок, или някаква друга, – аз ще се радвам да чуя всичко. Защото така моите другари, моите ученици изразяват стремежа си към духовното. Книгата „Зоар” ни предава духовни усещания, описвайки различни звуци, цветове, букви и техните съчетания.

А що се отнася до жените и изразяването на духовния им стремеж чрез музиката, – няма никаква разлика между мъжете и жените.

Въпрос: Моят въпрос се отнася повече за културната ни програма. Могат ли жените да пеят на сцената, да свирят на музикални инструменти?

Отговор: В природата е заложено така, че жената, гледайки на мъжа, вижда вътрешната му същност. Мъжът може да скача, да пее, да свири на музикални инструменти, и жената вижда у него не евентуален сексуален партньор, а израз на неговия вътрешен стремеж. И това не я откъсва от връзката с духовното, защото имено чрез мъжа, предавайки му своето желание, тя намира духовния свят.

А когато мъжът гледа към жената, това извиква у него съвършено други чувства, които никак не са свързани с духовния свят. Действително ние сме устроени така. Мъжете, преди всичко, виждат у жената сексуален обект. Това също произлиза от висок духовен корен, но чрез нашата призма това се проявява в животинска форма. И затова видът на жената откъсва мъжа от духовното. Много жалко, ако се случва това, ако ние самите си създаваме такива пречки.

Ето защо на сцената – има само мъже. Защото те са слаби. Но няма никаква дискриминация, всичко идва оттам, че в секундата, когато мъжът види жената, той губи намерението си към духовното. Той гледа лицето ѝ, фигурата ѝ, цвета на косата ѝ – него го интересува само външността. А жената вижда вътрешното.

Въпрос: А Интернет подходящ ли е за това?

Отговор: Не е важно какви средства се използват. Просто от опита в нашия живот виждаме, че това пречи. Такава е природата ни. Затова, колкото по-скромно се държи жената, толкова повече възможности това дава на мъжа да достигне духовното. В мъжа преобладава повече животинската природа. Той оценява жената по външната ѝ красота. Това трябва да се отчита и да му се помага.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40180]

Общата душа, прозрачна за светлината

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N: 2

В тези дни, когато се събираме заедно, ние трябва да се постараем да се почувстваме ”прозрачни” за светлината и да се съединим. И не е важно, че сега не можем да направим това. Това е същото, както и при децата – трябва просто да играем на това, както е казано: ”Положил усилия – и намерил!”

Това се оказва много странно искане. Защото в обичайния живот, ние сме възрастните, сериозни хора, а не малките, наивни деца. Ние сме свикнали, че изпълнявайки някакви действия по определена програма, можем да достигнем до желания резултат.

А науката Кабала включва в себе си всички останали науки и ни обяснява цялото мироздание, включително и нашия свят – най-малкият от всички светове. И при това тя издига такова странно искане – сякаш това не е строг, научен закон, а някакво вълшебно чудо?

Но всъщност, този закон е изложен само в такава форма, колкото да преминем ние от една природа към друга. Ако ти изпълниш определени условия, работейки в това състояние, в което се намираш сега и положиш необходимите вътрешни усилия – тогава ще разкриеш следващата степен.

Твоят вътрешен потенциал достига то такова ниво, че ти се издигаш на по-високо стъпало. И всичко това се подчинява на ясен закон.

Макар и това да се нарича ”находка”, защото ти сега намираш това, което не си могъл по-рано да видиш, да почувстваш, да си представиш в себе си, в своя егоизъм! Но всички тези стъпала, по които ние се връщаме обратно към върха, издигайки се по светлинния конус, точно съизмерват ”твоите усилията и находката”, и новите ”усилия и находката” вече на следващото ниво. Така ние се издигаме.

Затова е необходимо днес да сключим между нас ”джентълменско споразумение”, всички ние да полагаме вътрешни усилия и да се съгласим, че сме се събрали днес тук, за да се постараем да се съединим.

И няма съмнение, че всеки един миг ние ще усещаме огромни спънки, отдръпване и ще забравяме за тези условия – но това не е важно! Това е знак, че ние все още не сме положили достатъчно количество усилия и трябва отново и отново да се обръщаме към тях: сякаш старт и стоп, старт и стоп – „вход” и ”изход”.

И колкото повече такива ”входове и изходи” има, колкото по-голяма бъде честотата им, толкова по-бързо ние ще успеем да напреднем. От това зависи и качеството на нашата работа. Ние виждаме даже в обикновените технически устройства, че колкото по-голяма е честотата, на която те работят – толкова по-качествен е приборът.

А духовния свят, е писал още Рамбам, велик кабалист от 11в., се намира на скорост по-висока от скоростта на светлината – и то във време, когато обикновените хора въобще не са знаели какво е това светлина, и че у нея има някаква скорост (още дълго време чак до Айнщайн и теорията за относителността).

И това действително е така, ние трябва да достигнем висока честота.

Затова, първо е необходимо да се включим в тази игра и да се постараем по всяко време да останем ”прозрачни” от егоизма, за да се съединим в своите точки в сърцето. Постоянно да проверяваме, изпълняваме ли тези условия, и във всеки миг да се стараем да достигнем все по-голямо съединение.

И в мига, когато приключваме с тази работа – ние се издигаме. В това се и заключава духовната работа, която остава такава до самия край на поправянето (Гмар тикун). На всички стъпала, по които се изкачваме, има ”усилие”, идвайки на едно стъпало, и след това скок на ново ниво – „находка”, и отново ”усилие – и находка”.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40055]

Духовният храм няма да се разруши

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N:3

Въпрос: Как да избегнем разрушаването на духовния храм, който ние сега строим между нас?

Отговор: Науката Кабала говори за това, че всички разрушения, и въобще всички събития, случили се досега по света, – са били необходими.

Всичко това е било необходимо затова, за да успеем да съединим заедно двете сили: силата на Твореца и силата на творението, силата на Бина и силата на Малхут, да ги внедрим една в друга, да ги смесим помежду им. Тогава природата ни ще включи в себе си свойствата на Твореца и ние ще постигнем подобие с Него.

С други думи, ние ще останем в егоистичната си природа, само ще придобием външната Му форма – формата на силата на отдаване, която се и нарича Творец.

Но ние сами не можем да съединим тези две природни сили. Защото в духовния свят, в това духовно поле, – „минус” и ”плюс” не се съединяват помежду си. Те могат да се приближат една до друга само при условие, че тях ги ”развалят”. Колкото са по-противоположни, толкова повече те се отдалечават и обратно: колкото тази противоположност е по-малка, толкова в по-голяма степен те се съединяват помежду си.

Да се внедри ”плюс” вътре в ”минус”, силата на Твореца в силата на творението – това е невъзможно. Даже в нашия свят технически не бива да се съединяват помежду си две противоположни сили, а само с помощта на взрив. И тогава, за сметка на силата на удара казваме, че един метал може да влезе вътре в друг и да се разпространи в него.

Същият този процес е станал и в духовното, и се нарича разбиване на духовния съсъд/желание – разрушаването на Първия и Втория храм.

Духовното състояние се определя от силата на светлината Хохма или силата на светлината Хасадим. Тогава разбиването е било длъжно да се разкрие на тези две нива. Съответно това се и нарича разрушаването на Първия и Втория храм.

След като са се разрушили тези два Храма, в продължение на 2000 години, е произтекло смесването на Бина и Малхут, което сега завършва. Всъщност, този процес вече е приключил в средата на двадесети век, и на основата на това смесване е започнало поправянето.

Ние – сме първото поколение, встъпващо в този процес на поправяне. А поправянето повече не може да доведе до разбиване. Защото всички разбивания са произтекли затова, за да се съедини силата на Твореца със силата на творението и с това да дадат сила на творението да се уподоби на Твореца.

Затова не трябва да се страхуваме от разрушаването на Храма (от ивр. бейт а-микдаш: ”бейт”-дом, кли, а ”микдаш” – святост, отдаване, любов) – на нашето общо кли. Защото разрушенията са били необходими за това, за да се осъществи правилно това съединение.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39837]

Духовното развитие: зачатие и зараждане

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N:3 

В духовното, както и в материалното, аз не избирам своите изначални, базови свойства. Чувайки за някакво обкръжение, за някаква група, мен ме тегли натам – и това също не е мой избор. 

Изведнъж аз се оказвам сред другарите от световната група ”Бней Барух”. С какво се занимават те, аз и не знам, но чувствам, че тук се крият отговорите на моите въпроси, успокоение от разочарованията ми. Че нещо тук е способно да ме умиротвори. В живота си аз чувствам пустота, горчивина, а тук има някаква сладост. 

Аз не знам защо и откъде е това усещане. Ако попиташ новодошлите, те ще ти отговорят с думи, чути от нас, сами не разбирайки смисъла на казаното. Така човек започва духовния път: той идва, и сам не знае откъде и как. С какво се отличава това от материалния живот? 

В материалния живот аз се развивам без всякакъв избор. Родителите, обществото, просветната система – нищо от това аз не избирам. От друга страна, в духовното не мога и крачка да напредна от капката семе, от точката в сърцето, ако не направя избора – да се приобщя към духовното лоно. А лоното за мен – това е групата. Аз съм длъжен да се прилепя към ”стената на матката” в течение на ”трите дни на прикрепяне”, да се присъединя към групата така, както семето се прикрепя към стената на матката в материалния свят. 

А след това, във всеки миг от живота си аз съм длъжен още по-крепко да се споявам с групата, за да получа от нея храна, за да може всичко, което е в групата да протича през мен. И тогава аз ще раста в нея, както плода в майчината утроба. 

Как се случва това? Моят егоизъм постоянно расте и ме отблъсква от групата. А аз, в отговор съм длъжен, напротив, да се прикрепя към нея още по-силно. Прикрепяйки се към групата, чрез егоистичната си ”плът”, аз израствам в своите първи девет сфирот, докато не приключат деветте месеца от зачатието. И тогава се появявам в света. 

На този път аз преминавам през много процеси. Раста в положение ”главата нагоре” – с други думи, трябва да видя в групата всички желания и достижения. И да работя с другарите, издигайки ги над себе си. Затова аз и ги избирам в обкръжението си, намирайки се сред тях. Аз им се отдавам, подобно на това как зародишът е изцяло предан на майката в утробата ѝ. 

Благодарение на това тя не чувства в нея чужда част, тези няколко килограма плът не са чужди за организма ѝ. Плодът се отказва от себе си пред майката, а човек се отказва от себе си пред групата – и тогава получава всичко, което е в нея и така расте. 

А в края на деветия месец той се преобръща с главата надолу – забравя всичко, което е успял да научи, анулира ”АЗ-а”, който е бил у него на тази степен, и е готов да се издигне на по-високото стъпало.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39683]

Коренът на всички беди – неравенството на доходите

Може ли да има такова нещо, че хората, заемащи първите редици в таблицата със заплатите, в действителност си подлагат крак? В книгата си „The Spirit Level”, английските изследователи Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет доказват с цифри, че неравенството на доходите се явява причина за болшинството от социалните болести в развитите страни.

Всичко решава един прост критерий: съотношението на доходите на високо заплатената върхушка на обществото и ниско заплатените непривилегировани. За опростяване на картината авторите изчислили средната заплата на 20% от началото на списъка и на 20% в края му.

Самите учени се смутили от резултатите, събрани за 30 години с грижливи наблюдения. Оказало се, че неравенството на доходите предопределя на практика всички проблеми на обществото. И което е най-удивително – тази диспропорция нанася вреда не толкова на тези, които заработват малко. В последствие от неравенството в еднаква степен страдат всички.

Като пример, статистиката за детската смъртност, очакваната продължителност на живота и затлъстяването е по-добра имено в тези страни, където е по-малка разликата между най-богатите и най-бедните. В САЩ хората с наднормено тегло са шест пъти повече, отколкото в по-”равната” Япония. При гръцката младеж е по-малка вероятността от ранна смъртност и е по-голяма надеждата за дълголетие, в сравнение с американската.

В САЩ, Великобритания и Португалия висшите кръгове заработват в 8-9 пъти в повече, в сравнение с нисшите, в същото време в Япония и Швеция – е само 2-3 пъти. Много очевидно това се проявява в психическите разстройства – особено при депресиите и всевъзможните страхове. За една година в Испания, Италия, Германия и Япония психическа помощ са потърсили един на всеки десет човека. В Австралия, Канада, Нова Зеландия и Британия – минимум един на всеки пет човека, а в Америка, рекордьорка по неравенства, – повече от един на всеки четири човека.

Тази същата тенденция се проследява в показателите на училищната успеваемост, в количеството затворници и в много други сфери. Опитите да се обяснят тези данни с различните жизнени нива са се увенчали с неуспех – въпросът не е в големината на доходите, а в техния дисбаланс. Неравното общество оказва по-силно въздействие, превръщайки материалните аспекти на потребление в мерило за социалния успех.

Йерархическата система принудително насажда своята стълбица от приоритети, заставяйки хората да се конкурират за статус, което води до ръст на престъпността, душевни проблеми и криза на взаимното доверие.

В 30-те по-богати страни на света охолството не прави хората по-щастливи. Все по-често вредата от неравното разпределение на доходите превишава ползата от икономическия разцвет. Възниква резонния въпрос: възможно ли е, традиционният двигател на прогреса да се е изчерпал и да се нуждае от замяна?

Ако обществото е болно, ако на душата на хората е зле, богатството се оказва безсилно. Приведените в книгата данни показват, че съвременните проблеми не се решават с никакви пари. Изясни се, че социалният дисбаланс, по-рано считан за норма, нанася сериозни вреди. Загубеното доверие разрушава обществените и икономически институции. Насилието, престъпността, крахът на образованието, влошеното здравеопазване, безпомощността и страданията, прекомерният излишък на пари и фалшиви ”възможности” – всичко това са преки резултати от неравенството.

В създалата се ситуация, авторите предлагат да се премине от система на егоистично потребление към по-дружелюбно и сплотено общество, проповядващо не безкрайното преследване на лесна печалба, а на общите интереси, които ще ни издигнат на ново стъпало. Неслучайно заглавието на книгата („The Spirit Level”) се превежда също така ”ниво на духа”.

[39540]

Как да си направиш шиш от желания

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес в Москва, урок 7

Въпрос: Имам въпрос за отделянето от този живот. Става така, че желанието за Твореца извежда човека от материалността.Като че ли се насилвам да обичам детето си, съпруга си, семейството си и да ходя на работа, защото трябва. Като че ли е игра. За една жена това е безкрайно мъчение, тоест вътрешно ти си в желание, но живееш в този свят така сякаш играеш игра.

Отговор: Наистина е така. Човек не може да се разкъса между две, три или пет желания, тъй като може да има само едно желание. Какво е решението тогава?

Чувал съм същия въпрос и от мъже, и от жени: „Как мога да продължа без да загубя желанието за този свят, моята работа, семейство и близки? Как мога да правя всичко това, ако по-голямото желание изяжда, потиска и анулира по-малкото?”.

Това се случва, ако ти не свързваш и не приемаш всички тези желания като идващи от един източник. Ти трябва да ги събереш, свържеш и да направиш такава каша от тях, че да премахнеш напълно всички разлики. Желанието за детето, съпруга, Твореца, групата, родителите и целта на творението трябва да бъдат обединени. Трябва да се „нанижат” всички като на шиш.

Ако това не е така, то твоята работа не е цяла и ти не си цял в своя стремеж. Това не може да е, тъй като на нас ни е дадено такова разнообразие от желания в нашия свят, за да ги съберем и видим като едно.

От 7-мия урок на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45501]