Entries in the '' Category

Старостта – дреха на мъдрост

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава да станеш мъдрец в кабала?

Отговор: „Мъдрец” е човек, който е придобил мъдрост (Хохма). Но светлината Хохма е в абсолютен покой и за да я получим, ние трябва да притежаваме светлината Хасадим (милост), „дрехи”. Това означава, че един мъдрец се уважава не заради неговата „мъдрост”, а защото той е направил себе си дреха от светлината Хасадим, в която е могла да се облече „мъдростта”, светлината Хохма.

Ние считаме Твореца за мъдрец. Един мъдър човек се счита за „Талмид Ахам” – „ученик на мъдреца”, тъй като той учи как да придобие мъдрост (Хохма) и да позволи на Твореца да се облече в него. Ние уважаваме кабалистите за антиегоистичните екрани и вярата, която са придобили, благодарение на които мъдростта на Твореца се е облякла в тях. А не че те просто са станали по-умни по естествен начин. Затова те се наричат „ученици на мъдреца”, Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[45313]

Когато бедата приближава

Д-р. Ангелов, Бостън: По всички признаци бедата приближава. Какво да правим?

Първото, което правим, е да отхвърлим този факт, че бедата приближава. Дори и да има признаци, ние притежаваме способността да не ги забелязваме. Да направим паралел между диабета и кризата, която с бясна скорост приближава.

Пациентът с наближаващ диабет не вижда или не иска да види признаците на приближаващата беда. Сега ми е добре. Радвам се на живота. Толкова вкусно и блажено е в калейдоскопа на сладостта. А проблемът е в това, че именно нашето мирозрение и изгражда условията за това заболяване. Ако човек не ядеше толкова сладко, то и диабет нямаше да съществува, но това е толкова вкусно, а и отвсякъде ми рекламират разни сладки и вкусотии. А и как само са опаковани. И как ухаят. Как да се въздържи човек?!

Но ето че идва прегледът при лекаря, при който се забелязва наближаващата беда. Докторът се опитва да покаже на пациента всички възможни последствия в живота и да насочи болният към това, как да промени живота си – да се храни здравословно, да се занимава с физически упражнение, да се справя правилно със стреса . Дори рисува на пациента картината на кризата, в която болният може да попадне и то със всевъзможните усложнения.

Само че какво са тези празни думи за пациента?! Нищо! Той продължава да яде сладко – е какво, да спра да живея ли?! Минава време,  пациентът получава всички усложнения, предсказани от специалиста, преминава от таблетки на инсулин. Настъпва състояние на отчаяние и изведнъж той си спомня думите, казани му от доктора още в самото начало. И тогава заради това състояние на отчаяност, той започва да се храни по правилен начин, да се занимава с физически упражнения, променя начина си на живот и постепенно спира таблетките и инсулина, но вече е получил някакви необратими проблеми.

Днес човечеството стои пред точно същия избор. Ние можем да достигнем до хубавото и спокойно състояние или чрез кризата, която вече приближава, или по добрия път. Какво имам предвид? Днес всеки от нас потребява повече от колкото има нужда. Средствата за масова информация буквално ни бомбандират с това, че трябва да продължаваме със стремежа си да трупаме. Как още не си си купил това и това?! А още и това?! Или и другото?! Купувай! Имай! С това икономиката ни ще стане по-стабилна. И ето ние купуваме и купуваме… а за това трябва още повече да работим…

За какво ни говорят специалистите? Купуваме вещи, за да получаваме удоволствие… но още веднага след като си купил поредната вещ и  удоволствието угасва и трябва да купуваш нещо ново.

А къде можеш да откриеш удоволствие, което никога не гасне?

Отговорът е очевиден – в общуването с любимите ти хора! Но затова няма време, тъй като трябва да работиш, за да си способен да купуваш вещите, от които получаваш удоволствието, което гасне в момента на покупката или на другия ден.

Но в резултат на кризата, както казват специалистите, много скоро вече няма да можем да си позволяваме всички тези разкошни вещи. А ще имаме проблем дори и с най-необходимото! Това е същото както и с доктора, който вижда последствията от пагубния начин на живот, и така може да предскаже диабета.

Не вярвате? Ами тогава по трудния път чрез глад, разруха, грабежи и безпорядък ние все пак ще достигнем до това, че трябва да живеем заедно, да си   помагаме един на друг, да употребяваме само най-необходимото и да се грижим за всички, които ни обкръжават. Да учим законите на природата, за да живеем в равновесие и баланс с нея. Да намерим истинска радост в общуването с близките. Но трябва ли да преминем през всичките проблеми?

Какво не правим както трябва сега, че ни превеждат през криза?

Ние сме загрижени само за самите себе си, печелим незаслужено на гърба на обкръжаващите ни. По-рано ценообразуването се пресмяташе според стойността на изхабените време и материали. Да кажем, бутилка вода струваше на производителя 12 цента. Продаваха я за 25. Всички ние бяхме доволни и на всички им стигаше. Но днес бутилка вода можеш да си купиш за 2, 5 долара, въпреки че този, който ви я продава, е заплатил за нея същите тези 12 цента. Всичко обаче се диктува от търсенето.

Така ние раздухме всички цифри и съвестта изчезна от нашите отношения. Собствениците на компаниите си определят баснословни заплати, докато в същото време работниците в предприятията страдат. Медицинското обслужване струва толкова скъпо, че в скоро време всички предприятия ще се изнесат зад граница, тъй като там никой не трябва да плаща за медицински застраховки, а и заплащането за труда е нищожно. Заставят ни да купуваме и да вземаме заеми точно както заставят и болните от диабет да ядат тези сладки вкусотии. Главната ни задача е да живеем за чужда сметка.

И така, какво трябва да знаем? Какви са законите на природата? Трябва ли да вървим срещу тези закони, така че след кризата и страданията отново да стигнем до изпълнението на същите тези закони? Съвсем не е задължително.

И така, сега ние увеличаваме нашето потребление, игнорираме близките и нуждите на другите, разделяме се и се отдалечаваме един от друг, конкурираме се и се стремим към превъзходство един над друг. Какво става след катаклизмите? Хората започват да бъдат доволни и от минималното, но при това се радват на живота, разбирайки неговата важност. Хората си помагат един на друг, понеже именно в това е залогът за преживяване в тежки условия и получават удоволствие от радостта на ближния, както майката се радва на постиженията на детето си. Конкуренцията се сменя със сътрудничество и по този начин прогресът се ускорява. Ако всеки е загрижен за обкръжаващите го, защото е разбрал, че от тяхното благополучие зависи благополучието на всекиго, то няма проблем в загрижеността за ближния.

И така, не е ли вече време да преминем през страданията и инжекциите инсулин, така че в края на краищата да променим стила си на живот? Наистина ли трябва да чакаме страданията, за да разберем, че трябва да живеем по законите на природата?

Изборът е за всеки от нас. Ако във фашистка Германия  нямаше информация за наближаваща заплаха и трагедия, то днес в интернет има и предупреждения за наближаваща заплаха, и лекарството, за да бъде предотвратена кризата. Изборът е на всеки от нас.

Бъдете здрави,

Д-р Ангелов, Бостън.

[44631]

Не предизвиквай огън върху себе си

каббалист Михаэль ЛайтманИма строга забрана: никога не трябва да се говори за вътрешните си състояния. В крайна сметка, много от приятелите все още нямат антиегоистичен екран и могат да ти навредят със своята завист, омраза и гордост дори без да искат.

Те привидно не искат да ти навредят, но липсата на тяхното вътрешно поправяне ги принуждава да го направят, ако видят, че ти си над тях и имаш повече вдъхновение, ако си постигнал по-голяма връзка и си се приближил по-близо до целта. Този, който все още не е постигнал поправяне, не може да търпи това и ще ти навреди.

Ако започнеш да споделяш своите вътрешни усещания, ти предизвикваш огън върху себе си. Написано е, че 99% от всички провали се случват заради „злото око”. Това не е някакво мистично суеверие, в което хората вярват, а е нормалната завист на някой човек към теб.

Всъщност ние съществуваме в системата на сили и свързани желания. Този, който ти завижда, намалява твоята сила. Вместо любов и свързване, ти предава негативна сила.

Ако просто се случва във външния свят, няма какво да направим за това, защото светът все още не е поправен. Но ако се случи с приятел в групата и още повече, ти си виновен за провокацията на такава реакция, излиза, че ти си навредил и на него, и на себе си. Ти си този, който е причинил това „зло око”, а не е виновен приятелят ти, защото той все още не е достигнал поправяне.

Системата от закони ни принуждава да действаме по такъв начин. Силите на завист, омраза, гордост, жажда за власт и слава стоят противоположно на позитивните сили на любов и отдаване. За да позволим на позитивните сили да действат в нас, ние трябва да бъдем скромни.

Кабалистите обясняват как трябва да използваме всички тези сили, така че те да спомагат за добро, ефективно и бързо напредване.

От урок по статия на Рабаш, 26.05.2011

[44030]

Изход от безсъзнанието

Световен конгрес в Москва, урок №1

Науката кабала се разкрива не сама по себе си, а защото хората в своето развитие я разкриват. Тя разказва за това, че, според схемата на мирозданието, ние отново трябва да стигнем да нашата изходна точка.

Изначално е било създадено едното желание и това първо състояние се нарича „свят на Безкрайността“. В това състояние желанието и светлината, която го е създала, се намират в абсолютно подобие, в абсолютно сливане, в абсолютно взаимодопълване. Тук желанието се напълва със светлина, но това е само зачатъчно състояние на бъдещото творение – то още нищо не усеща.

И затова отначало то трябва да стане противоположно на Твореца, противоположно на светлината. За да се отдели напълно от Източника, творението преминава през пет особени етапа на своето развитие, които се наричат „светове“. Така става нисхождането на това желание, тоест неговото последователно отделяне от първоначалното състояние.

Първият свят се нарича Адам Кадмон. „Адам“ – това е праобраза на бъдещия човек. След това световете Ацилут – свят на създаването, Брия – свят на еманацията, Ецира – свят на творенето и Асия – свят на „действието“. Пет свята, пет последователни низхождания, огрубяване, скриване, излизане на светлината от желанието, което тя напълва. Всяко следващо състояние – е сякаш същия свят на Безкрайността, само светлината там се намира в по-скрит вид.

Ние с вас и днес се намираме в света на Безкрайността – няма нищо друго. Само, че това състояние е скрито от нас зад много вътрешни закриващи екрани. Трябва само да ги разкрием, да ги смъкнем от себе си като кори, – и тогава постепенно ние започваме да усещаме себе си в истинския си вид.

Това прилича на човека, който лежи в безсъзнание. Такова е нашето състояние под номер две – тук, в този свят. Тук ние се намираме в абсолютно скритие, сякаш напълно сме загубили съзнание и пребиваваме, както ни се струва, в някакви вътрешни флуктуации.

Ако ние произведем над себе си определени усилия, да дойдем в съзнание, то постепенно ще се издигнем към нашето изходно състояние. Само че вече то ще се нарече „трето”.

Това е същият свят на Безкрайността, към който ние се издигаме абсолютно по същите стъпала на световете, които сме преминали по степента на нашето низхождане, когато сме губели усещането за съвършенство, пълното намиране в светлината. Постепенно, издигайки се по същите стъпала, ние ще усещаме постижението – изхода от безсъзнателното състояние в съзнателно.

 

Първият изход от безсъзнателното състояние в съзнателно се нарича „граница“, или „махсом“. Главното за нас с вас е да преминем този „махсом“, да излезем от абсолютното откъсване за усещането на общата природа.

Сега ние усещаме природата само във вида на нашия свят, възприемаме я не чрез духовните желания. Ние с вас усещаме света в напълно прекъснато състояние, не-използвайки тези инструменти, които имаме от пълния обем на мирозданието.

Ние усещаме себе си чрез нашите пет органа на чувствата: обоняние, осезание, зрение, слух, вкус, тактилно усещане. По такъв начин, нашето самоусещане се пропуска през животинското ни тяло. А след това вътре, в нашия мозък, възниква определена картина. В задната част на мозъка ни има своего рода „екран“, на който се проектира всичко, което ние възприемаме. И всичко това се събира в една картина на света.

 

Това съвършено не е това, което се възприема при излизане от безсъзнателното състояние. В момента, в който преминем махсом, ние започваме да усещаме съвършено други състояния, започваме да усещаме светлината вътре. Нашето желание получава в себе си напълване с наслаждение, знание за истинския свят – и тогава в нас се рисува именно такава картина.

 

И така, замисълът на Твореца, изначалният замисъл на светлината се състои в това, да създаде желание (светлината е първична, желанието – вторично) и да стане това желание, т.е. творение, равно на светлината по статус, по мощ, по усещания. Естествено, това състояние лежи над нашия свят, тоест над времето, пространството, преместването, над разделянето на живот, раждане, смърт – над всичко това. Разкривайки в себе се това ново усещане, ние ще усетим себе си съществуващи вечно, както цялата природа. Ние ще престанем да се отъждествяваме с „животинското“, което съществува тук, в този свят. То сякаш изчезва от възприятията ни, като най-малкото наше усещане.

Така, че човекът, идвайки в съзнание, може някак да си представи себе си, да си спомни, какво е станало с него. Това усещане е останало някъде, но то е такова малко, такова нищожно, такова ниско по капацитет, по мощност, че потиска осъзнаването на това, че се намираме в огромен нов свят – безкраен, вечен и съвършен.

Ето този махсом ние с вас трябва да преминем.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45353]

И няма покой от жените…

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Ако всички желания се променят, придобиват различни оттенъци, трябва ли да се стремя към нещо определено или трябва да усилвам желанието в онази форма, която ми е най-близка в дадения момент?

Отговор: Не. Женското желание трябва да е оформено в групово, общо, сумарно, интегрално женско желание, точно насочено към целта. Всяка жена трябва да анализира в себе си своите желания и максимално точно да ги насочва към целта – доколкото е възможно това на всяко стъпало, във всяко състояние, в което се намира.

Но след като тези желания, по принцип са формирани, те трябва да се усещат от мъжете. И те несъмнено ще ги усещат – мъжете са така устроени, че постепенно започват да чувстват женското желание. Това е като в семейството: жената може да не каже на мъжа нито дума, но той чувства как тя, мълчейки го притиска, сякаш посочва, желае, чака нещо от него.

Той усеща това и няма да се успокои, докато не напълни нейното желание – по какъвто и да е начин, той е длъжен все пак да го разреши. Това трябва да усещат мъжете от жените, а жените през цялото време трябва да искристализират в себе си все по-ясно желание.

От 2-ия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45532]

Хвалете приятелките си!

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Необходимо ли е да хваля приятелката си, на която благородно завиждам? Ако да, то под какъв ракурс и под каква форма?

Отговор: Мисля, че трябва, защото по отношение на духовното постижение, жените все пак могат да се сближат една с друга, разбирайки, че именно тяхното съвместно желание е необходимо за постигането, за разкриването на следващото стъпало на Висшия свят.

И когато съществува тази трета съставна – висшето следващо стъпало, тогава е възможно сближаването на жените помежду им. Не на нивото на нашия свят, а на следващото стъпало – на нивото на Висшия свят.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45477]

Как да намериш курса в океана от светлина

Сутрешен урок от Москва

Всички статии от книгата „Шамати“ са предназначени да настроят човека на правилното отношение към себе си (към моите вътрешни възможности, способности, сили, свойства) и към намиращото се извън мен (към хората, обществото, групата, учителя, Твореца, природата), за да разбера, как се изменям, за сметка на какво, по какъв начин трябва да действам, да се приведа в съвършено състояние.

Нашият проблем е в това, че, от една страна, ние нищо не можем да направим сами, защото ние сме само желание: желание за напълване, желание за наслаждение.

От друга страна, ако ние нищо не можем да направим сами, и представляваме само едно желание, което е създадено противоположно на Твореца, на светлината, то как можем да молим да променим себе си, да молим да се изменим, да изискваме, да действаме самостоятелно или чрез други системи?

Тоест, ние се намираме в двойствено положение. От една страна – аз нищо не мога да направя сам. От друга страна – трябва да доведа себе си до такова състояние, когато моята молба, моето желание ще предизвикат върху мен такова въздействие, с помощта на което аз ще се изменя.

Ето тази точка е много сложна за нас. В нея и става неразбирането на човека за неговото правилно взаимодействие със създалата го Висша сила.

Тоест, аз трябва да достигна такова състояние, в което усещам своята пълна несъстоятелност да поправя себе си, осъзнавам и разбирам, че моето изменение може да стане само под влиянието на външна сила.

От друга страна, тази външна сила, която се намира извън мен, е постоянна, и аз по никакъв начин не мога да й влияя. Тя е абсолютна. Аз мога да влияя не на нея, а на себе си, поставяйки се под нейното въздействие именно със своята молба.

Моята молба – това е и моето действие, когато аз променям своето отношение към тази Висша сила и по такъв начин изменям нейното въздействие върху себе си, и тя ме поправя. Тоест, практически, работата става вътре в човека и зависи от неговото желание, от неговото намерение, от силата, от направлението. И при това той се намира в абсолютно, съвършено, неизменно поле. Но работата извършва именно това поле, въздействайки на човека. А той се поставя под въздействието на това поле.

От гледна точка на желанието да се поправи, човекът – е активният елемент. А от гледна точка на поправянето на самия човек, той се явява пасивен – поправя го тази светлина, която се намира извън него, обкръжава го и е непроменлива.

Да се говори за това състояние може много, но то трябва постепенно-постепенно да се образува в нас като определено, точно, вътрешно състояние между мен и светлината, Твореца.

Статията на Баал а-Сулам „Ли шма – това е пробуждане свише, и защо е нужно пробуждане отдолу“ е една от тези, които говорят за правилното съотношение на човека с Твореца, на човека с висшата светлина. Под човек се има предвид нашето желание – по какъв начин то може да се измени, ако правилно насочим себе си под въздействието на светлината.

Свойството отдаване, което ние можем да достигнем и към което постепенно се приближаваме под въздействието на светлината, се нарича „ли шма“ – „заради Него“. А обратното му свойство се нарича „ло ли шма“ – „не заради Него“, тоест заради себе си.

Желанията възникват в нас независимо от нас, не можем да ги регулираме, а ние можем да регулираме само намерението – какво ние желаем във всеки момент, към какво се устремяваме.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.06.2011

[45560]

Глобалния свят не се дели на части

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес в Москва, урок №1

Върху нас действат две сили: тласкаща ни отзад и дърпащи ни отпред. Съответно, и в нас има две възможности да постигнем целта, казва науката кабала.

1. Ако направим така, че силата, устремяваща ни напред е по-голяма от силата, която ни тласка отзад – то ще се придвижваме комфортно, бързо, с разбиране и желание.

Тогава пред нас се разстила много приятен и кратък път към поправяне на себе си и към разкриване на съвършеното ни състояние. И в такъв случай ще видим сегашното състояние като повратен момент, като трамплин към много добър, хубав скок нагоре.

2. Ако не се устремяваме напред сами и не помагаме на всички останали, на цялото човечество, тогава отрицателната сила ще ни подгони напред чрез страдания. И разбира се – те могат да станат много големи, глобални, отчитайки цялата наша взаимосвързаност в съвременния свят.

По такъв начин, хората, усещащи днес влечение, устрем напред, трябва да разберат също, каква отговорност е възложена на тях пред целия свят. И тук се крие тяхното възнаграждение: да се устремят към целта, да водят напред – това е огромна, благородна задача.

Ето защо сега създаваме в интернет специален портал и събираме за него огромно количество материали. Ние поддържаме връзка с много социолози, политолози, учени, които се занимават с текущото състояние на обществото, на света в различни негови области. И виждаме колко са озадачени от това, което става.

Учените разследват сегашното състояние на ресурсите на човечеството – това, което е останало на наше разположение (газ, нефт, вода, въглища, метали, почва – всичко онова, което Земята ни дава) и те са в ужас, доколкото ние се намираме на самата граница на изтощение на нашите ресурси. Затова излязоха и продължават да излизат много статии, които сега събираме. Това е огромен материал.

Има също и огромно количество материали по възпитанието. Тъй като достигнахме до това, че не можем да възпитаваме човека. Да му дадем каквото и да е образование можем, макар и да не е ясно ще намери ли след това работа.

Но не умеем да създаваме човек, т.е. от малко дете, „от малко животинче“, каквото то се ражда, да възпитаме Човека, който пребивава в хармония, в добра връзка с останалите, както иска от нас глобалния свят. Трябва правилно да обясним на хората, какво означава „глобален“ – с други думи, напълно взаимосвързан свят.

Аз започнах обучението си и работата по изучаване на биокибернетичните системи, т.е. системите в организма: как той поддържа себе си, как съхранява вътрешното равновесие, хомеостаза с обкръжаващата природа и вътре в себе си. Това е потресаваща система. На нейната основа е построена медицината: с помощта на анализи и изследване, лекарите проверяват различните параметри на организма: кои от тях се намират в равновесие между себе си и кои не.

Съставени са специални таблици, които показват как съществуват, в какво състояние се намира нашата вътрешна система: поддържане на налягането и всевъзможните температури, съответствието на всевъзможните електролити, киселини и т.н. Става дума за огромен блок от взаимосвързани данни.

Точно такова е днес и нашето световно общество. Няма как да го разделиш вече на отделни страни по стар навик. Но ние психологически още не сме готови за това, не го разбираме.

Трябва да се развиваме и да разберем глобалната система, да разберем равновесната връзка в която тя трябва да поддържа себе си. Това равновесие ни дава усещането за нормален живот.

Веднага щом някоя част излезе от общия организъм на човечеството, от правилната взаимовръзка с другите – веднага се появяват болестите. При това те могат да възникват в най-различни системи и да се проявяват под най-различна форма. Ние все още не разбираме това, учените едва сега започват да изследват глобалните механизми.

За поведението на аналоговите системи, на глобалните системи, на затворените системи, ние знаем от техниката. А ето човешкото общество, ако започнем само да си представяме това – ще се прояви ужасяващо несъответствие с това, което е днес. Но Природата помалко ни придвижва към глобален поглед върху света.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45449]

Егоизмът: прекъснат полет

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес в Москва, урок №1

В продължение на хилядолетия ние сме вървели напред, според нивото на бавния растеж на егоизма и съобразно него се е развивало и обществото, технологиите и всевъзможните науки.

След това, в периода на Възраждането, е започнал по-голям подем, който достига своя пик в нашия век, в потребителското общество.

И когато този егоизъм достигна определена величина, той изведнъж се затвори, „прекъсна полета си“ – и неговата графика сега представлява хоризонтална линия. По-нататък той няма да расте.

В това състояние човечеството започва да усеща депресия, без да вижда с какво още може да напълни себе си. По-рано, намирайки се на междинни етапи на развитието си, ние винаги сме се стремели към нещо по-голямо. Всеки път следващото състояние ни се струваше по-добро от текущото и искахме да го постигнем. Раждахме деца, надявахме се, че ще им бъдат по-добре, отколкото ние, че техният свят ще бъде по висш, по-мъдър и т.н.

Но днес ние не искаме да раждаме деца, тъй като не виждаме как ще се подобри животът им. Чувстваме, че егоизмът няма накъде повече да расте. Дори започнахме да изоставяме най-амбициозните си космически програми. Всичко върви на залез.

А освен всичко това, източниците, ресурсите не ни дават възможност да се развиваме по свободна траектория. Започваме да изтощаваме сами себе си – и от гледна точка на енергията, на ресурсите, и от гледна точка на вътрешния си потенциал. Няма накъде да растем, няма към какво да се стремим. „Нещо нищо не ни се иска“.

Повече от 50% от хората в света изпитват в една или друга форма депресивни състояния. Става дума вече не за наркотици, терор, разводи, взаимно отчуждение, конфликти между деца и родители. Всичко това са симптоми, показатели за това, че егоизма започва да се „издъхва“. Той вече не може да напълни себе си на текущото ниво, на нашата малка Земя.

Егоистичните желания се състоят от две групи:

1. Храна, секс, семейство. Това са естествени желания, те действат във всеки човек и всяко животно.

2. Богатство, власт и слава (което в своята същност е едно и също) и знания. Тези желания са обществени.

Днес и едните и другите желания повече не растат. Те сякаш са достигнали максимума, пика и засега стоят на предишното си ниво.

Скоро те ще започнат да се снижават. На човек не му трябва всичко това, той ще започне да се отрича от своите „завоевания“, вътрешна опустошеност, защото нови желания, нови напълвания не се предвиждат. В нашият свят тези шест желания изтощават себе си и това е също една от причините, една от съставните, които ни подтикват към преминаване на махсом – бариерата между световете. Те ни тласкат отзад, чрез страдания.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45549]

Рaждане на духовната степен

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Какво е това правилно обкръжение за жената и как тя да се възползва от него в състояния, когато ѝ е трудно да работи в радост и въодушевление?

Отговор: Правилното женско обкръжение настройва жената на спокоен постоянен стремеж към анализ и синтез на правилното желание: какво трябва да бъде то; по какъв начин ние, в нашето семейство, женската и мъжката част, да се съединим заедно, за да родим духовната степен.

Ние я раждаме заедно, помежду си, чрез правилното съединение един с друг. Нашият правилен контакт поражда следващата степен. Ето – жената трябва първо за това да мисли и тогава мъжете също ще възприемат всичко правилно и ще действат.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45480]