Entries in the '' Category

Живот по различни правила

laкаббалист Михаэль ЛайтманСветовен Конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок 2

Мъдростта на кабала обяснява, че ако искаме да се върнем към нашия корен (точно това е към което се стремим и е важно за нас), ние трябва да се издигнем над нашата природа към по-висшето измерение, над Махсом (границата, разделяща ни от духовното). С други думи, трябва да извършим действие, противоположно на разбиването на това уникално създадено желание: Трябва да се свържем един с друг отново.

Нашият егоизъм не изчезва във връзката ни; по-скоро ние придобиваме силата да го преодолеем. Така, силата на нашето обединение е 620 пъти по-голяма отколкото е била изначално в момента на нашето създаване, и затова ние чувстваме и разбираме себе си, реалността и Творецът такива каквито са. Затова растем в нашия свят и се развиваме от неживото към растителното, животинското и човешкото ниво, където човешкото ниво предполага подобие с Твореца.

Ние сме се развивали много години на човешкото ниво, докато нашето его е станало толкова голямо, че не можем да се разбираме един друг както преди. В предишните поколения сме били свързани един с друг. Всеки е чувствал, че принадлежи на семейство, че има дом, родители, деца, внуци. Знаел е, че има роднини и приятели, които могат да му помогнат в трудни моменти. Хората са били прикрепени към своите семейства и са живели в големи семейства, родове и племена.

Днес ние бързо се отделяме от нашите близки, а нашите деца се отделят от нас дори по-бързо. Връзката между нас е загубена и ние не чувстваме нужда от нея. Семейството не изглежда като нещо задължително. Няма значение, че сме сами; чувстваме се свободни така. Нашето егоистично желание е пораснало толкова много, че не ни е грижа за нашите роднини и малко се интересуваме от приятелите си.

Преди сме имали много приятели. Участвали сме в различни клубове и сме се срещали с хора, които имат подобни интереси. Днес човек почти няма приятели. Хората предпочитат да бъдат сами. Те са безразлични към страната си и могат да се преместят да живеят на друго място с лекота. Светът е станал кръгъл и без граници.

Още повече, развитието на егото ни е довело до точка, в която сме загубили естествената егоистична връзка помежду си. Егоизмът ни е подготвил за състояние, където можем да се обединим чрез връзките на нова свързаност, която ние реализираме и завършваме, така че всички граници и естествени различия между нас, причинени от нашето его, изчезват и ние можем да се издигнем на нивото (човек), организирано не на нивото на роднинството, а според духовното величие.

От 2-рия урок на конгреса “UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44893]

Необходимостта от връзка

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Къде лежи нашата връзка по отношение на духовните записи, Решимот?

Отговор: Това, което получавам от обкръжението, е ново желание, с което се обръщам към Светлината. Това желание е, което ние наричаме необходимостта от връзка.

Колкото по-силна е нашата връзка, толкова по-високо се изкачваме по стълбата на духовните светове, сближавайки се все повече, обединявайки се и свързвайки се един с друг до Безкрайност, където всичко е обединено. Там ние ставаме една душа.

Всяка индивидуална душа зависи от степента на интегрална връзка, която е постигнала. Например, аз виждам само малка част от това, което ме заобикаля, и това е, което определя моята душа, докато ти разкриваш нещо много по–голямо до теб и то вероятно включва също и мен. Всеки работи със своята душа, докато всяко желание се свърже в една душа.

От урок по статия на Рабаш, 07.06.2011

[44999]

Ние ли действаме или действа Творецът?

Желанието за наслаждение е създадено от светлината и е противоположно на светлината. Отначало това е просто материал, нямащ никаква форма и създаден „от нищото“ (еш ми аин). А след това Творецът започва да го развива, докато не му придаде формата, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

Малхут на света на Безкрайността – това е съвършената форма на творението, получаващо всичко от Твореца. Но следващото развитие зависи вече от самото него, повече то няма да получи нищо от Твореца. И това трябва много добре да се разбира – като много важен момент в нашето отношение към вътрешната работа, към живота, към реалността.

Всичко е включено в състоянието на света на Безкрайността. А след него, Малхут прави съкращение върху себе си и решава, какво да прави по-нататък. Тя се съкращава, защото чувства срам, внезапно разкривайки, че тази висша светлина, Творецът, напълва нейното огромно желание за наслаждение до самия предел. Тя не разбира, как е могла да си разреши това – само защото отначало не е почувствала, докато Той не е направил това.

Но когато Малхут се усеща напълнена, тя вече не може да изтърпи това състояние от страшното несъответствие на своята форма, и усеща срам. И тогава тя започва да действа сама, точно като Твореца.

Но Творецът – е единственият, който действа. Така че, какво означава това, че Малхут извършва някакви действия – съкращава се, строи на себе си екран за намерение, заради отдаване, решава да получи повече или по-малко? Защото всички действия, започвайки с Първото съкращаване (цимцум Алеф) и нисхождането на световете надолу от света на Безкрайността – всичко това са действия на Малхут.

Защо се счита, че всичко се извършва от Твореца, ако всичко, което Той е направил – това са първите четири стадия на разпространение на пряката светлина?

Но работата е в това, че Той е внесъл вътре в Малхут цялата програма, и тя действа, само изпълнявайки всичко, което Той е замислил за нея. Ако погледнем от тази гледна точка, то така ние действаме до самия Край на поправянето – няма никой, освен Него, и Той единствен действа.

И странно, как може да бъде това – какво тогава означават всички тези съкращения и различни желания, защо аз трябва сам да се включа в групата, да се вдъхновявам от нея и да привличам светлината? Нима това се нарича, че няма никой, освен Него? Точно обратното, аз действам! На кого тогава е дадена свободата на избор, ако не на мен?

Но работата е в това, че всичко това вече е било приготвено и включено в Малхут на Безкрайността до съкращението. И всичко, което се случва – се случва в нея. А движението става тогава, когато Малхут усеща недостиг, неудобство в себе си, и трябва да компенсира това чувство, отношение, състояние.

Това са вътрешни движения, произтичащи от необходимостта да намери вътре в себе си оправдание и да компенсира всяка преживявана ситуация. И затова тя е принудена постоянно да работи със своето желание за наслаждение, разкривайки неговото зло, за да се постарае да го компенсира до последната капка.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.06.2011

[44978]

Само на Него ще се зарадва сърцето ми

Бина израства и набира сила за сметка на това, че иска да стане отдаваща, подобна на Твореца, на Кетер, а Малхут – за сметка на това, че иска да получи още повече светлина Хохма, отколкото идва към нея от Твореца. Защото тя иска да Му отдава! А това означава, че трябва да получава повече от Него. С това се определя степента на нейното отдаване.

Напълването, което Творецът изначално дава на Малхут и което има в нея в света на Безкрайността, преди тя да започне да работи – това е едва най-първото, „неживото” ниво, Нефеш-де-Нефеш. Такава е била Малхут от света на Безкрайността преди всички съкращавания. Защото творението е било неспособно да почувства повече!

Но после, творението започва да мисли как да се съкрати, как да си направи анти-егоистичен екран, как сега да отиде с този екран при Стопанина и да каже: „Дай ми повече светлина – аз искам повече да Ти отдавам!”

Защото Стопанинът иска творението само да получава от Него – това Му доставя удоволствие. И творението му носи още по-силно желание. Той ме е създал малко бръмбърче, а аз иска да му дам желания с големината на Безкрайността и да му позволя да ги напълни, защото искам Той да се наслаждава.

И затова Му нося ново желание. В Малхут на Безкрайността до съкращаването съм имал само един грам желание, в светлината Нефеш де-Нефеш – почти неподвижно. И в сравнение с това, в края на поправянето, мога да му донеса желание, което в „ТАРАХ” е (620) пъти по-голямо, със светлина НАРАНХАЙ. Ние не можем дори да измерим, колко е по-силна тази светлина.

Но защо правя всичко това? Искам да донеса на Стопанина огромни съсъди – желания, за да може Той да ги напълни и да се наслади.

Моето наслаждение е в това, че Той се наслаждава. А Неговото наслаждение е в това, че Той напълва и наслаждава мен. Ние се изпълваме един друг. И няма защо да се срамувам, че имам толкова големи желания и моля Той да напълни. Защото съм уверен, че правя това само, за да Му доставя удоволствие и само „От Него ще заликува сърцето ми”

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.05.2011

[45305]

Има ли в света добро?

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Аз виждам в света не само лошото, но и доброто. Лошото трябва да открия в себе си и да го поправя. А какво да правя с доброто?

Отговор: Всъщност, нищо хубаво във външния свят няма. Това е рисунка на моя егоизъм. Ако аз правилно се устремявам към целта, то започвам да виждам добрия корен във всичко, което ме заобикаля, защото започвам да виждам в това проявата на Светлината, Твореца. А това се проявява само в онова усилие, в което аз се устремявам през този свят към целта. Аз не смятам, че трябва да обръщам особено внимание на този свят, да го анализирам. Започвай през него да се устремяваш към целта и той с всичко това ще се приближи, ще измени своята форма.

Ти ще откриеш, че добро няма, ако ти не присъединиш към него своето правилно намерение. Доброто – просто ей така, не съществува. Има едно голямо, повредено желание, което се превръща в добро чрез намерението за отдаване, с намерение да работиш за благото на другите.

От 7- я урок от конгреса в Москва, 12.06.2011

[45497]

Не поставяй препятствие пред слепия

За онзи, който се намира само в егоистичното желание и не трябва да се издига по стъпалата на отдаването – религиозните рамки са добро състояние. То дава на човека усещането за съвършенство, оправдание за всичко ставащо в този свят, подкрепа от обкръжението. В това има много положителни моменти.

Проблемът е само, какво да направи, когато настъпи времето, което го задължава да се издигне на следващото стъпало? Подобно на нашето време, когато вече трябва да се издигнем в духовния свят.

И тук започва кризата в религиозната среда. Религиозният лидер престава да бъде авторитет за човека – и той започва да търси нещо друго. Разрушават се неговите предишни идеали. Затова в юдаизма е имало такъв период на масово излизане от религията, който се нарича „Аскала” (просвещение) – рязък преход, когато са започнали да се пробуждат нови желания, тоест в света идват души от нов тип.

И те са търсили някакво по-дълбоко напълване, освен простото отменяне на себе си. Тоест искали са такава отмяна на себе си, която би им помогнала да се издигнат. Но не са научили това в тяхната среда, защото то, вече се отнася към науката кабала. И тогава, хората започнали да напускат религията, защото повече не можели просто така да отменят себе си.

И днес се случва същото. Религиозната общност се опитва някак да се бори с това и тази борба е напълно оправдана. Казано е: „Онзи, който е ударил животното – трябва да плати”. Тоест ако нанесеш удар на душата, която не е готова да се издигне от своето стъпало, трябва да компенсираш това. Ако лишаваш човека от възможността да се преклони пред авторитета, той може да загуби спокойствие и увереност в живота си, усещането за защита. И тогава, какво ще му остане?

Трябва да внимаваш да не го хвърлиш така, че да бъде като висящ във въздуха. Той е имал Рав, религиозни рамки, традиционна структура, която го е успокоявала и е поддържала спокойното протичане на живота. Ако го извадиш оттам, преди всичко трябва да се погрижиш да компенсираш с нещо всичко това. Иначе не бива да го правиш. Затова отказвам да приемам за свои ученици ортодоксални вярващи.

Не искам да създавам в тях критично отношение към живота им и към самите тях. То е необходимо, за да се издигнеш по-високо – но докато това не стане, човекът ще остане без каквато и да е подкрепа и връзка със своето обкръжение. Не искам да се стига дотам, затова не приемам религиозни.

В това отношение, не е необходимо да се притесняваш за светския човек – при него няма никакви рамки. При всички случаи няма да му навреди, ако малко се докосне до святостта.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44591]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.7

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Природата на всеки чевек е да използва живота на всички творения в света за собствена полза (без въобще да отчита ползата за ближния). А всичко, което той дава на ближния (при неговото използване), дава не по друг начин, а принудително. Но тогава и в това има използване на ближния, просто това се прави с голяма хитрост, за да не почувства другаря му това, и да му отстъпи (давайки му награда или възнаграждение, привилегии, така че да прикрие експлоатацията).

Баал аСулам. „Мир в света”

Всичко, намиращо се зад пределите на тялото, се усеща сякаш несъществуващо. Затова което и да е действие на отдаване е възможно само заради възнаграждението. И затова не може да се нарича “любов към ближния“, защото се оценява по неговата причина, намерение. И да извърши действие или усилие от любов към ближния, без каквато и да е надежда за възнаграждение – е невъзможно за нашата природа.

Баал аСулам. „Дарованието на Тора”, п.13

[45472]

Държавите и глобализацията

Мнение (А.Назарчук, PhD, проф МГУ): Вследствие на глобализацията в съвременния свят, държавата е изложена на натиск и е принудена постоянно да се адаптира и да решава въпроси за новата си структура, роля и място в социалния живот.

Глобализацията ни поднася нова пространствена организация на социалната реалност, и тези изменения именно засягат правителствата. Разделените по-рано икономически системи в света започнаха интензивно да се интегрират. Световната икономика открива своето синтетично единство, в сравнение с традиционно изолирания свят на националните икономики. Без взаимодействието на всички държави заедно е невъзможно да се противостои на негативните промени на обкръжаващата среда.

Промяната в националната структура ще промени нашите обичайни представи за задължителния политически ред. Глобализацията създава препятствия за опитите на държавите да създадат на своя територия микро климат за националните идеи. Започна разрушаване на представата за държавата, като ценност.

Причина за упадъка на институционалния ред станаха комуникациите по интернет. Именно държавата се оказа жертва на новите комуникации. Свободата за обмяна на информация разчупи държавните граници. Държавата вече не заема централно място – и назад път няма.

Системите за масова информация (СМИ) образуват плътна информационна мрежа, затваряйки медийното обкръжение на човека с продукцията на масовата култура и с потока на рекламата. Оптимистите се радват, че новата медийна среда израства не от старата официозна система на СМИ, спускана отгоре надолу, а израства отдолу нагоре. На глас имат право ползвателите на мрежата, създавайки блогове, форуми, професионални интернет общества. Този поток от информация притежава авторитет на обективност и изнася на повърхността филтрирана и обогатена информация, неотстъпваща на професионалните СМИ. Много от тези източници имат внушителна аудитория и обществено влияние, анулирайки материалния и властен контрол на държавата.

Образува се измамно впечатление, за свобода от контрола на държавата. Но тъкмо новите средства за комуникация предоставят възможност за пълен контрол над комуникациите…

[45402]

Попитахте? – Отговарям… – 38

Въпрос: Развива ли се душата на моето дете  синхронно с моята душа, или ние сме съединени само с животинска връзка, а духовното развитие при всеки става поотделно?

Отговор: Духовното развитие при всекиго става поотделно.

Въпрос: Кабала одобрява ли изповядването? Аз съм католик (либерален), и винаги ме е смущавал стремежът на католиците да преобърнат вярата на хората. Аз намирам блога ви за въодушевляващ и опознавателен.

Отговор: Кабала няма никакво отношение към религията, към вярата. Тя е призвана да обучава хората към поправяне на егоизма им, ако възникне такова желание в тях.

Въпрос: Вие по някакъв начин отговорихте на въпроса относно пресаждането на органи. Позволете да се задълбочим. Да допуснем, че хирурзите се научат да пресаждат глави. Да допуснем че съществуват двама братя – Брат и Пит, Пит е смъртоносно болен, нужно му е пресаждане на глава, и Брат решава да даде своята  глава на брат си.

 И така ето поставят и двамата под упойка, и на двамата отрязват главите при операцията, а после пришиват здравата глава на Брат към тялото на Пит, а болната глава на Пит към тялото на Брат. И… ето те се пробуждат: кой къде е? Кой в чие тяло е? Къде е Брат и къде Пит?

Отговор : Всичко е останало както е било…

Въпрос: Какъв е коренът на думата “вяра“ от иврит? Имам чувството, че тя носи някакъв друг смисъл, освен този, с който ние сме свикнали в нашия свят.

Отговор: В кабала думата “вяра“ означава свойството отдаване, напълването със светлината хасадим, а не сляпата вяра, когато човек приема на доверие това, което му говорят другите, като факт.

[45407]

Разпространението е като раждането в духовното

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Не чувствам, че моето напредване зависи от мъжете. Как да ускоря проявяването на това усещане?

Отговор: Има много жени, които се чувстват самодостатъчни – участват в разпространението, гледат уроците, с цялата си душа и сърце са заедно с всички нас. Те не чувстват, че зависят от мъжете. Това не е важно. Те, все пак се включват в нашето общо желание, кли, намират се заедно с нас.

Дори ако жената напълно се отдаде на определена, конкретна работа – в преводите, в обработването на материалите или в нещо друго – това участие покрива всичко. Защото разпространението е практически най-важното прилагане на женското желание – то е подобно на раждането в нашия свят.

Така че, участието на жените в разпространението е най-доброто действие по поправянето. Може би е необходим по-голям виртуален контакт. И аз съм за това, да има добра виртуална връзка. Но дори ако жената е сама и по някакъв начин участва в разпространението, тя пак се намира в нашия общ стремеж да напредваме – точно усеща и напредва заедно с нас.

При мен има много такива примери. Работя с много жени в блога, при обработването на материалите, в преводите, при издаването на книги – и аз виждам тяхното напредване. Дори засега женската група все още да не е добре организирана, все пак те напредват прекрасно заедно с всички – в крайна сметка, с мъжката група.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45364]

Назрялата потребност от обединение

Световен конгрес Москва, урок №1

Девизът на нашия конгрес е ” Бъдещето е в единството на света”. Аз съм трогнат, че след много години, в които изучавам науката кабала, най-накрая започва да се проявява това световно единение, или по-точно необходимостта от него. В продължение на милиарди години от развитието на нашия свят, а също така в развитието до неговото зараждане, всичко се отправяше имено към тази точка – точката на осъзнаване от необходимостта за обединяване. Едва сега тя започва да се пробужда, да се проявява, да показва своята необходимост. И ние с вас се намираме в самия център на това осъзнаване. Всичко започна с това, че единствената сила на Природата, силата на отдаване, или Твореца, което е едно и също, започна да действа, да еманира, да създава материята. Първо – духовна материя, тоест желанието: желание за напълване, желание за развитие, желание да усетиш себе си и всичко около себе си.

Това желание се развива под въздействието на първоначалната сила, силата на Природата. Стадиите на неговото развитие ние изучаваме като ”четирите стадия на разпространение на пряката светлината”.

Цялата цел на развитие на творението, или желанието, се състои в това, то да стане подобно на цялата природа, в целенасочена хармония, с други думи, в подобие с Твореца, в сливане с Твореца, защото сливането се постига чрез подобие на свойствата.

Необходимо е материята, т.е. желанието, противоположно на светлината, противоположно на свойството отдаване, в крайна сметка да премине всички етапи на своето развитие и да осъзнае, че най-висшето, най-доброто състояние – това е подобието на светлината, подобието на съвършената Природа, хармонията с нея, единството с нея.

Обаче, за да постигнеш такова състояние е необходимо да усетиш първо пълната му противоположност, т.е. да се усетиш свойството, напълно противоположно на светлината, да изпиташ егоизъм, жестокост, желание да мислиш само за себе си, да усещаш единствено само себе си, неспособността да усещаш другия, да мислиш за другия, ако това не е заради самия теб, ако това не ти носи лична изгода, ако това не означава да използваш другите. По такъв начин, в творението трябва да се проявят такива свойства, които да са напълно противоположни на светлината.

В нашия свят такова творение се явява човека, който изминава огромно количество исторически етапи на развитие, докато не достигне усещането,че главното е осъзнаването, че той е напълно противоположен на силите на Природата.

Това е сложен и продължителен процес. В продължение на стотици хиляди години ние вървим напред и малко помалко в нас е укрепвал егоизма. Външно ние виждаме как човек се е развивал в своите социални формации, докато достигне днешното си състояние. Като цяло това е егоизъм, това желание постоянно ни е тласкало напред чак до днес. И ето сега в последно време, ние започваме да се убеждаваме в това, че това е егоизъм, тази наша природа се явява в действителност наш враг, единствен враг. Защото откъсвайки ни един от друг, тя практически ни лишава от възможността нормално да съществуваме даже на нивото на този материален свят.

Ние ставаме все по-затворени, твърди, обособени, плашливи, заемаме отбранителна позиция и по такъв начин се лишаваме от нормален живот, загубваме смисъла за съществуване. И действително: за какво живеем? Само за да се отбраняваме, да се защитаваме. Само за да се впишем в някакви рамки и да просъществуваме в тях за някакво време в някакъв комфорт и безопасност? И това е всичко?

Ето такъв се чувства човек в нашия свят, който през това време става все по-жесток по своето естество. Ние сами го правим такъв, към това ни тласка нашия егоизъм. И всичко това, в случая се проявява в голяма криза. В някои държави тя се усеща повече, в други – по-малко, но тя назрява. Както и да я скриваме, ние нищо не можем да направим с нея. Тя се проявява в икономиката, в социалното устройство, в упадъка на семейството, във всички проблеми възникващи в обществото: криза във възпитанието, наркотици, терор и т.н.

Във всичките сфери на практическата дейност човек се сблъсква с многобройни кризи, в крайна сметка – това е криза на нашето противоборство с Природата. И естествено, само в тази си същност тя може да бъде поправена.

Няма друг начин, по който да я поправим. Ние виждаме, как се стараят ръководителите на държавите, как властите не могат нищо да направят, даже тираните с помощта на парите и армиите които имат. Светът неминуемо върви към катастрофа. Силата, властта все още се опитват да задържат света в предишните му рамки, но вече не е способна на това.

От урок №1 конгреса в Москва, 10.06.2011

[45326]