Entries in the '' Category

Човешкото стъпало, което не замира

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №1

Баал а-Сулам е казвал, че много се радва, че е роден в поколение, когато е възможно да бъде разкрита мъдростта кабала. Кабала ни учи как да свържем в едно двете сили на отдаване и получаване, как да ги съберем една с друга, така че сумата (Σ) да стане „човек”.

Това действително е наука, мъдрост. Това не е лесно, трудно е. Ние сме привикнали да се движим по течението и изведнъж се появява друга сила, която ни отвежда на някъде другаде. На къде?

Интеграцията на двете сили води до уникален резултат. В нашия свят, който виждаме и чувстваме, съществуват форми на неживата, растителната и животинската природа. Ние принадлежим към животинското ниво и все още не сме постигнали нищо по-висше. Човешкото ниво, което започваме да разкриваме в себе си, е духовно стъпало, разкриващо пред нас един нов свят.

В природата едно ниво дава живот на друго. Животните питаят от растенията, а растенията получават сила от неживата природа. Но неживото ниво не знае какво означава растеж, развитие, живот, поглъщане и отделяне, усещане за обкръжение. Растителното ниво, от своя страна, не разбира какво означава животно, движение, раждане на потомство, стадно пребиваване и още повече усещане за „развитите животни” – хората, които живеят много сложен живот.

Нисшото стъпало не може да разбере висшето – това е един напълно различен свят. В момента ние съществуваме на животинското стъпало и сме управлявани от своите желания. Ние не разбираме какво е човешкото стъпало. Невъзможно е да бъде показано или демонстрирано, така както едно животно не може да демонстрира на растението своето светоусещане.

Още повече, човек, който е интегрирал двете сили, точката в сърцето и сърцето, желанието за отдаване и желанието за наслаждение, и се е издигнал до човешкото стъпало на развитие, не може да предаде своето усещане на тези, които все още не са го достигнали. Може да се каже само едно: той чувства себе си извън всички ограничения на материалното тяло, защото той се е изкачил на различно ниво. Той съществува във връзка с всички предходни нива, питае от тях, но той самият е на своето стъпало.

Така и ние, изкачили се до човешкото ниво (да се надяваме колкото се може по-бързо), съхраняваме връзката с този свят, с всички форми на живот. Но в допълнение ще имаме напълно различни усещания и намерения. Ние ще чувстваме вечност и съвършенство на първото духовно стъпало.

Целият ни проблем е, че искаме да получим наслаждението, висшата светлина, докато тя не може да пребивава в нас и тя веднага изчезва поради „кратката верига”, в която плюсът и минусът взаимно се анулират. Следователно, трябва  да работим правилно в третата линия, между тези две сили.

Ние създаваме правилно съчетание: поставяме по средата „резистор” (R), благодарение на който плюсът и минусът действат правилно. Това ни дава резултат от тяхната работа и получаваме сила. На езика на кабала съпротивлението между точката в сърцето и егоизма се нарича „екран” (масах). Имено на това място получаваме и усещаме нов живот на човешкото ниво, Адам.

Тогава ставаме свободни от смъртта. Всеки път, когато аз искам да получа светлина, не мога да се приспособя към нея. Наслаждение с желание изчезва и аз вкусвам от смъртта – няма от какво друго да се радвам и се отчайвам. Аз нищо не искам и отстъпвам. В края човек „изсъхва” от тази работа и вижда, че няма успех. Той започва да „повяхва”. Животинската, растителната и неживата природа постепенно намаляват в него, докато човекът умре.

Но ако разберем как правилно да обединим в себе си силата на отдаване и силата на получаване, плюсът и минусът, ние ще постигнем усещане за живот на човешкото ниво, вечен и съвършен живот.

От 1-я урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011
[44836]

Единствената полза от този свят

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес We”, Ню Джърси, урок 5

Ние дори не осъзнаваме до каква степен сме потопени в егоистичната природа. Нашите клетки, нашите тела, нашият свят, нашите мисли и желания и като цяло всичко, което съществува е просто егоизъм и нищо повече.

Всичко се стреми само да получава, да поема възможно най-много добро за своя лична полза. Това е природата, в която се раждаме и в която живеем, без да имаме никакво понятие, че може да съществува нещо друго освен това.

Въпреки това, ние трябва да преминем от един свят в друг или с други думи, да придобием допълнителен, нов свят, да израснем от точката в сърцето, да я развием в ново духовно „тяло”. Всъщност това е аналогично на нашето сегашно тяло, което само ни се струва плоско, но в действителност се обрисува от сили и вектори. Но вместо да виждаме този образ на компютърен екран, ние го виждаме на 3D екрана на нашето съзнание.

Ние възприемаме реалността на този екран на получаващото желание. Всичко, което можем да получим или възприемем, попада на този екран и спира там, създавайки картината, която виждаме.

Но силите на отдаване са напълно различни. Не можем да ги спрем с екрана на получаващото желание и затова не ги възприемаме. Само като създадем екран в отдаващото желание, ние ще разкрием втората половина от реалността. Всъщност ние няма да чувстваме половината, а почти 100% от всичко, което съществува. Каквото количество светлина този нов екран – намерението за отдаване – ще спре, такъв вид картина ние ще видим на него.

Много е трудно да започнеш да издигаш второ „тяло” от твоята точка в сърцето. За да направиш това, трябва да влезеш в група като в майчина утроба, и да започнеш да растеш в нея. Това изглежда много отблъскващо и нереално на човек. Целият свят е против и  не мисли за това, и не му придава никакво значение.

Затова за нас е много трудно да се фокусираме на групата. Каквото обкръжението счита за важно, това е важно и за нас. Ако светът смята работата в групата за неважна, то и ние я забравяме всяка секунда. Дори ако се опитаме да разпънем конец на връзка, да слушаме за нея и да я поддържаме в мислите си, все пак ще ни изглежда детинска, нереална и наивна и това е защото тя не е важна за големия свят. И наобратно, ако най-нереалното нещо стане важно за всички, тогава ние ще мислим за него, ще говорим за него и ще се стремим към него.

Ето защо ни е нужно „мнението на обществото”, уверението, взаимното влияние, което ни убеждава, че правим нещо истинско и че нашият свят наистина не си заслужава. Какво имаме тук освен временен живот, пълен със страдания? Ако не беше възможността да придобие вечен, съвършен живот през това време, тогава нямаше да има никаква полза от този свят за нас или за нашите деца.

От 5-тия урок на конгреса “We”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39711]

Обединението на света лежи в хармонията между мъжа и жената

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес в Москва, урок 2

Ние в никакъв случай не трябва да възприемаме връзката между мъжа и жената като антагонистична. Напротив, трябва да се виждаме един друг като помощ. Ако говорим за обединението на света, тогава първо това е взаимна подкрепа между нейните две части – мъжка и женска.

Тези части идват от общия корен на творението: Творецът или светлината и желанието или съсъда, напълнен със светлина. В допълнение, този съсъд преминава през всякакъв род форми, докато се променя. И вътре в този съсъд ние и двамата – мъжката и женската част – трябва да работим заедно интегрално като в идеално семейство.

Общият събирателен образ на мъжа трябва да работи заедно с общия събирателен образ на жената. Те трябва да работят заедно съвместно, взаимно и ясно, разбирайки природата на всеки един. Мъжът разбира себе си и женската природа, а жената разбира себе си и мъжката природа, и заедно ние действаме усилено и разумно като възпитани, сериозни възрастни, които се стремят към обща цел.

Целта се постига чрез връзката между нас. Написано е: „Мъжът и жената, и Творецът между тях”. Тоест разкриването на Твореца се случва точно в правилната връзка между тях, на екрана, който се появява между светлината и желанието. Така ние трябва да се допълваме един друг взаимно и непрекъснато. Няма нито една част, нито един малък детайл, нито един феномен в природата, в нашите връзки, в нашия свят и в духовните светове, в които няма взаимно допълване, обединение и сливане на мъжката и женската част.

В нашия свят това изобщо не е видно. Ние дори не си представяме това взаимно допълване, обединение и сливане. Но в духовния свят това е необходимо условие. И в зависимост от това, на какви нива сме, тези нива се определят точно от взаимното допълване и обединение, докато се обединим заедно.

Затова, правилното разбиране на нашата взаимна работа е най-важното условие за успех. Бих казал, че няма такъв проблем, който да може да бъде разрешен отделно от мъже или жени. Проблемите винаги се разрешават единия чрез другия, тоест женските проблеми се разрешават чрез мъжете, а мъжките – чрез жените. Тази липса на разбиране, вярването, че е възможно да живеем отделно: „Какво ме е грижа за тях!” (обикновено, мъжете се отнасят така към жените) и „Ние ще разрешим всичко сами и ще направим всичко сами!”. Отношението, което мъжете имат, е напълно неправилно. И естествено, от страна на жените също е неправилно да мислят, че „Мъжете ще направят нещо, ще разрешат всичко и всичко ще бъде наред, и ние ще получим нещо като бъдем до тях”.

Изначално, още от първата крача трябва да има ясен вътрешен контакт. Не трябва да бъде външен, физически, визуален или дори вербален, а точно вътрешен контакт, който се появява чрез висшата сила, чрез следващото ниво, а не директно между нас. Тогава това висше ниво ще се изрази вътре в обединението. Като минус и плюс, а между тях има нещо като резистор или устройство, което започва да работи точно по такъв начин, чрез полюсите, свързани към него.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45377]

Скокообразното развитие

Д-р Ицхак Орион: „Изучавайки взаимовръзката на квантите, „порциитe от светлина” и материите – например, на вътреатомно ниво, учените откриват „стълбата” на неделимите величини.

Оказва се, че частицата не може да се движи произволно – тя е задължена да преминава по стъпалата на тази „стълба”. Защо материята се съотнася със светлината по стъпаловиден начин?”

Отговор: Всичко произтича от четирите стадия на разпространяване на пряката светлина. Напредването винаги става скокообразно. Ние натрупваме малки порции енергия, докато те не създадат нужното количество и тогава става качествения скок. После – отново натрупване на вътрешните отклици до момента, когато повече не можем да останем на мястото – и поредното рязко движение на новото стъпало. Принуден съм да премина от непоносимото състояние в следващото, макар че поначало, именно то се е оказало непоносимо за мен. Затова пък, сега е желано.

АХАП на висшето, началото на следващото стъпало ми се представя, на първо време, като нещо мрачно и отблъскващо. Но постепенно, текущото състояние се влошава, започват войни и други проблеми, светът става ужасен и тъмнината отпред вече изглежда предпочитана.

По време на трагедията с кулите-близнаци, хората скачаха от прозорците към явна смърт. В този миг, да останат вътре за тях би било още по-лошо. Така преминаваме от състояние в състояние – точно това са и стъпалата на стълбата. Отначало, настоящото състояние ми се представя като прекрасно, а следващото – като мрачно. След това нахлуват облаци и ми става така зле, че следващото стъпало внезапно просветва и започва да ме привлича към себе си. И тогава преминавам на него.

Изхвърлянето на енергия при прехода от ниво на ниво, когато електронът вътре в атома прескача на друга орбита, е много драматично нещо. Ако можехме още по-дълбоко да изследваме тези явления, щяхме да открием, особено в областта на лазерното излъчване, много любопитни явления…

От урок на темата: „Съвременната физика и науката кабала”, 05.05.2011

[42272]

Два свята, два полюса

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: По какво се различава въздействието на кабалистичния източник върху мъжа и жената?

Отговор: Източникът въздейства на всеки човек в съответствие с корена на неговата душа. Така че, няма абсолютно идентични нито жени, нито мъже.

Източникът действа различно на всеки човек. Творецът, за всеки е като негов, защото Го разкрива в своето поправено желание. И затова, във всеки от нас, Той е различен и не можем да Го сравняваме.

Когато нашите желания се съединят заедно и желанието на всеки от нас стане едно общо, тоест всеки усети само едно единно общо желание, тогава Творецът, тази обща светлина, става за всички един, единен. А дотогава, ние постоянно се намираме в различни варианти за това каква е тази светлина. Не можем да сравним нашите усещания – а и не трябва да ги сравняваме.

Това се отнася и за мъжете, и за жените – те усещат различно. Защото и „този свят”, мъжът и жената възприемат абсолютно различно. Ние не се разбираме един друг, от „различни светове” сме. Мислим различно, възприемаме всичко по различен начин. Просто сме се научили някак да компенсираме това и да бъдем един до друг. А всъщност, съвсем не си приличаме.

Така е и в духовния свят. До пълното поправяне и сливане на всички усещания на душите, на желанията в едно – до този момент за всеки от нас, мъжката и женската част са два полюса.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45361]

Ключ към успеха

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Можете ли по-подробно да опишете правилната насоченост, за която се говори в цитата: „Ако желанието е правилно насочено – това е ключ към успеха“?

Отговор: Човекът в нашия свят се намира в непрекъснато движение. Във всеки един момент ние искаме нещо, насочени сме нанякъде, нещо правим.

Ако моята насока във всеки един момент от съществуването ми съответства на движението на природата, ако не се отклонявам встрани, а се движа в същата посока, без всякаква ъглова грешка, тогава моето движение е оптимално и аз постигам целта максимално и по най-добрия път.

Затова, като контролирам постоянно себе си, правилно ли се движа в мислите, в желанията, в действията, в съответствие с направлението, в което Висшата сила, Природата желае да се движа – това е и ключът към успеха.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45374]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.6

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по тема от цитати на велики кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек.

Цялото съществуване на човека не е нищо друго, освен (се заключава само в) получаване за себе си. Тъй като по силата на своята природа, с която е сътворен, човек не е способен да извърши дори и най-малкото действие в полза на другите и когато отдава на някой друг, той трябва да очаква, че в крайна сметка ще получи за това достойно възнаграждение (а иначе не е в състояние да извърши това действие).

Баал а- Сулам. „Статия по завършване на Книгата Зоар”

Но общото между всички хора в света е в това, че всеки от нас се стреми да използва всички останали за собствена изгода, прилагайки всички средства, които са на негово разположение и изобщо не отчита, че той строи своето благо на основата на разрушаването на онова, което има ближния (или съзнателно, разрушавайки при това ближния, от което собственото му напълване изглежда и се усеща още по-голямо).

Баал а-Сулам. ”Мир в света”

[45371]

Кабала е за душевно здравите

Въпрос: Имам няколко въпроса към вас, но отнасящи се за една ситуация:

– Вие нееднократно говорите в лекциите си, че човек с психически заболявания не може да се занимава с Кабала. Как тогава да използва максимално живота си, за да си осигури възможността за духовно развитие в следващия си живот? Какви трябва да са неговите действия, поведение и отношение към живота?

– Ако човек се занимава с Кабала и изведнъж попадне в психиатрична клиника, получава там диагноза ”шизофрения”, то ще може ли той да се върне към заниманията с Кабала в случай, че след няколко години му отменят тази диагноза?

– Жена с диагноза шизофрения, трябва ли тя във всеки случай да се стреми да се реализира като жена (в семейството и с деца), ако протичането на заболяването ѝ позволи това и няма да бъде противопоказно за раждането на деца? Или по-добре да не рискува, да не обременява партньора си със заболяването си и да не подлага на опасност генетическото здраве на бъдещото дете?

Отговор: Аз ще ви предам отговорите на такива въпроси от моя учител, Б. Ашлаг. За всичко, свързано с неустойчивата психика, а още повече с психическите заболявания, той ги изпращаше на лекар и не желаеше да обучава такива хора. На въпроса за това, как може да лишава човек от духовно развитие, той отговаряше, че това може да бъде само при душевно здравите – а защо това се случва с някои хора/души – това е дело на Твореца. Забраната повече се отнася за преподавателя, а не за ученика. Така че, ако вие все пак желаете да се занимавате сами задочно, то това е ваша работа.

[39388]

Кръглото съкращаване на Безкрайността

„Учение за Десетте Сфирот”, част 1, п.4. „И останали: свободно място, въздух и празно пространство около централната точка.

И това съкращаване е било равномерно така, че празното пространство се получило напълно кръгло от всички страни, а не във вид на правоъгълник с прави ъгли, тъй като и Безкрайността е съкратила себе си във вид на кръг, равномерно от всички страни.”

От страна на светлината няма никакви стъпала и тя напълва всичко равномерно, затова и Малхут, когато се  почувствала получаваща от светлината, направила равномерно съкращаване. Засега, няма никаква разлика между горното и долното, никакви стъпала – а напълно еднакво отношение към всяко получаване заради себе си, което се е разкрило в нея.

Съкращаването действа еднакво на най-малкото и на най-голямото егоистично желание. Малхут като че ли казва: „Щом не си насочен към отдаване, значи не се отнасяш към мен!” – и отделя от себе си всички тези свойства.

Това е много фин принцип. Той показва чистия, глобалния, безкрайно справедливия и изискващ подход, който ни дава макар и малко да разберем състоянието на окончателното поправяне (Гмар Тикун). Защото при него и най-малкото нещо има еднакво значение – ако макар и малка част от цялото не е поправена, все едно, че не е поправено всичко.

Там може да има милиарди желания, но сред тях няма големи и малки, горе-долу, дясно-ляво, никакви различия. Не е важна природата на желанията: нека един да иска да яде, друг – да пие, трети – да почива. Важно е само дали искаш това егоистично или заради отдаване. Такива строги, избирателни принципи действат в духовното.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 02.05.2011

[42020]

Какво означава „да вървим по пътя на Твореца”

Статия №1 от книгата „Шамати” (Чуто): „„Няма никой освен Него” означава, че няма никакава друга сила в света, която да има възможност да направи нещо срещу Твореца.

А това, че човекът вижда, че има в света неща и сили, отричащи съществуването на Висшите сили е така, защото такова е желанието на Твореца. И това е метод за поправяне, наречен: „лявата ръка отблъсква, а дясната приближава”. И това, че лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето.”

Животът на човека може да се раздели на две части: времето, когато е убеден, че всичко идва при него от Твореца, от една сила, от Природата и времето, когато не е убеден в това – забравя, греши, съмнява се, че това е дошло от Твореца, от единствената сила, управляваща цялото мироздание.

На човека специално се дават такива мисли и усещания, за да допълни сам своето отношение към Твореца. Творецът нарочно обърква човека – сякаш има още някакви други сили или скрива Себе си, като ни дава възможност да се убедим сами, че се намираме в пълната власт на Твореца и на никой друг.

И затова, Творецът ни изпраща всевъзможни съмнения, отвежда ни в пълна мъгла, неизвестност и тъмнина. Но от всички най-тежки състояния, от най-дълбокото скриване и неизвестност, трябва да направим единствения извод и да решим, че се намираме във връзка и под властта на единствената висша сила, съществуваща в света.

Въпреки цялата неразбория, объркването на мислите и желанията, които ме разкъсват на различни страни, аз трябва да ги събера всички заедно, около един източник, една причина и да разбера, защо мисля и чувствам по този начин!

Цялото свое „Аз”, своето светоусещане е необходимо да отнеса към една, единствена сила, от която идва усещане към мен, че живея, че съществувам. Цялата реалост ми се представя такава, именно защото това висше желание, висшата сила е поискала да я усетя именно по този начин. Моето усещане напълно зависи от Нея.

Това се нарича „да вървя по пътя на Твореца” – тоест през цялото време да се държиш за Него, като си представяш, че няма никой освен Него. Една сила управлява мен и цялата реалност.

Сега, човечеството започва да усеща това, да свиква с тази мисъл. Започваме да разбираме, че светът е глобална и интегрална система. Постепенно, това ни довежда до мисълта, че съществува само една висша сила, в чието поле се намираме – не е важно как я наричат: Природа, Бог, Творец.

Но тази сила вечно ни обърква, изпраща ни препятствия и пречки, отклонява ни от този път, като пробужда в нас всевъзможни, сякаш, „собствени” мисли и желания, отхвърлящи висшето единство. За броени мигове сме способни да се задържим в мислите и дори в усещанията, че „няма никой освен Него”, освен тази една висша сила, общата сила на природата, която създава и управлява всичко, съгласно своята програма, цел, желание.

Но в следващия миг, този образ вече изчезва, а ние дори не забелязваме това. И след известно време, намираме себе си вече със съвсем други мисли и желания. Така влияе върху човека обкръжението, чрез което Творецът ни обърква, като ни принуждава сами да търсим как да укрепим себе си, за да не ни отклонят от пътя никакви пречки и да се уловим здраво за Него с всичките свои желания.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41548]

В навечерието на Московския конгрес

Въпрос: Как се подготвяте за Московския конгрес, за да постигнете единство и поръчителство?

Отговор: Това е особен конгрес и в навечерието му всички трябва да се присъединим към Московската група и към всички онези, които ще й помагат в организацията.

Трябва да сме готови да направим всичко, което те кажат. Сега решават какво им е нужно за добрата и правилна подготовка, а ние трябва да станем прилежни изпълнители. Те ще казват какво трябва да се направи, какво да се подготви, какво да се разпечата, а ние ще изпълняваме тези поръчения, ще им помагаме във всичко.

Този регион е много важен за нас. Цялата наука кабала е дошла от Източна Европа. Много наши другари живеят там или са се разпръснали оттам по целия свят. Това е нашата инфраструктура. И затова там се крие много голям потенциал за разпространяване и напредване. Там можем да намерим огромен брой нови другари и чрез тях да излезем в още много различни страни.

Знаем какви успехи имаме на руски език с помощта на другарите от този регион. И затова този конгрес се отнася за всички нас, явява се мощно средство за разпространяване на науката кабала по целия свят. Където и да отидем в Америка, в Европа, ни посрещат многобройни пришълци от Русия, вземащи активно участие в работата.

Така че Московският конгрес е много важен и трябва да се устремим към него с всички сили.

От урок по статията „Поръчителство”, 24.04.2011

[41403]

Светът е готов да слуша

Световен конгрес в Москва, урок №1

Кабала е методика, която говори за това, че трябва да се обединим помежду си, че такъв е планът на Природата – на единната Сила, която държи цялата вселена, всички нас, цялото мироздание.

От времето на Древния Вавилон, тази наука е скрита за човечеството като цяло. В нея е казано само, че ще се предава чрез малко „ручейче”, от учител на ученик, в продължение на много хиляди години, от древния Вавилон до сегашното време, докато нашият свят не стане съвременен Вавилон – не се превърне в едно цяло.

Това означава пълна взаимовръзка, независеща от граници, страни, континенти, народи, раси, групи, религии, които са възникнали по пътя. Между нас ще се появи такава взаимна зависимост, която ще премахне всички тези прегради.

Но от друга страна, нашият егоизъм ще се запази и развие, в резултат на което още повече ще се ненавиждаме, ще се отблъскваме един от друг, автоматично, подсъзнателно, инстинктивно ще мислим само за себе си, без изобщо да приемаме под внимание другия и само максимално ще го използваме за своя изгода. Такава ще бъде нашата природа след 3700 години – пише в кабалистичните източници.

Ще стигнем до огромен егоизъм и той ще бъде естествен за нас. Дори няма да разбираме, че е особен – просто, това сме ние и такъв е нашият живот. И все пак, този егоизъм, заедно с нашата огромна интегрална връзка, с комуникацията, която сме създали помежду си, в крайна сметка отново ще се превърне за нас във Вавилон.

А освен това, на последния етап от развитието на огромното егоистично общество, когато то става вече и глобално, ние на практика изтощаваме всички ресурси на Земята и източниците на енергия – водата, изкопаемите, металите, нефта, въглищата, газта. Всичко това идва към края. Дори ако искаме да продължим да увеличаваме още своя егоистичен потенциал, това вече е невъзможно.

Обществото на потреблението, което се разви през 20-ти век, само изтощава себе си, опустошавайки всички земни ресурси. В резултат, дори физически не можем да продължим да живеем по този начин. Стигнали сме до такова противостояние един с друг и със заобикалящата ни природа, че това ни принуждава да предприемем нещо.

Нашето общество става друго – неуправляемо. Виждаме, как в различните страни, особено в последно време, стават непонятни на пръв поглед революции, как комуникацията, връзката между хората ги кара да искат социални промени. Но ние, все още не разбираме как и защо се случва това: днес – там, утре – вероятно тук и на всяко друго място. Не виждаме към какво води това.

И ето в такова състояние на обърканост, на неразбиране на следващия етап, виждаме как на света отново се разкрива науката кабала. Помня, че когато учех при моя учител, двамата посетихме особени кабалистични места и седяхме там заедно, един срещу друг. И в тези вечери, той се опитваше да ми разкаже, че ще настъпи такова време, когато кабала ще се разкрие.

Какво значи „ще се разкрие?

„Ще се разкрие” означава, че няма ти да започнеш да говориш, а ще започнат да идват хора, които искат да слушат. Защото това не зависи от теб, а от това дали ще те слушат. И ние виждаме, че времето настъпи – по количеството хора, които днес в различни страни, на различни континенти, на всички езици искат да чуят за онова, което изисква от нас Природата, Творецът, на който трябва да бъдем подобни, как трябва да променим себе си, на какво ниво да се издигнем, за да да влезем в съвсем различното измерение – на нивото на усещане на общата природа, на вечността, съвършенството – да почувстваме това сега, в нашия свят.

В науката кабала е казано, че такива хора ще се появят в края на 20-ти век. Аз не вярвах много в това, не виждах предпоставки да се случи. Но действително, към края на миналия век, хиляди хора започнаха да се интересуват от кабала – подсъзнателно, инстинктивно да усещат привличане към нея, благодарение на развилите се в тях желания, които са стигнали до финалното си съзряване. Именно в това окончателно узряло егоистично желание се заражда следващото стъпало – новото измерение.

От 1-вия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45317]

Играта свърши

Въпрос: Предлагаме да поканим хората да изучават законите на интегралната система. Как ще финансираме това обучение и ще обезпечаваме на масите всичко необходимо?

Отговор: Пресметни реалните резултати от дейността на съвременната индустрия. Всъщност, тя само разрушава света, без да носи никаква полза. Ние само разхищаваме ресурсите и не произвеждаме нищо добро, нищо полезно. Хората просто си разменят дреболии – нищо повече.

Преди, промишлеността се базираше на схемата” „пари – стока – пари”, а днес, от тази схема изчезна стоката – продаваме пари за пари. Ето, това е нашата „търговия” – един на друг си предаваме хартийки.

Единствената стока, която е наистина важна, се отнася към сферата на най-необходимото. Човекът се нуждае от нормално жилище и препитание, а също от увереност, че така ще бъде и днес, и утре. Тук трябва единствено да се разбере, че излишъците се отменят. Ще получиш над това идеално напълване – но не такова, каквото е било в представите ти преди. И ние ще те научим как да го получиш.

Ще дадем на човека възможност да разбере, че в интегралното общество, само съединявайки се с другите, ще намери напълване във всичко, което надвишава най-необходимото. Защото така и така, вече не е по силите му да напълни себе си с всевъзможните глупости в нашия свят.

Въпрос: Какъв икономически модел ще поддържа такова общество?

Отговор: Много прост. Защото цялата съвременна промишленост, всички адвокатски кантори и финансови институции се занимават с илюзии, разменят си хартийки. И при това, всички те съществуват, благодарение на извличаните от земята ресурси, които успешно се прахосват.

Остави ги без работа и обезпечи храната – това ще ти струва много по-евтино. Защото на практика, те произвеждат пустота, а не полза – въздух, а не продукция. Обменът на ненужни вещи, води само до разхищение. Освен няколко основни неща, всичко останало са играчки, заради които опустошаваме Земята.

Потребителското общество е игра:

По телевизията казаха: трябва да купя.

Тогава, купувай.

С широко отворени очи тичаш в магазина и задействаш верига, която на свой ред задейства теб. Именно по този начин създаваме планината, която в крайна сметка ще ни погребе под себе си.

Човечеството се е развивало хиляди години, използвайки като основа насъщните потребности. По-голяма част от хората са живели без излишества – дори дрехите са се предавали от поколение на поколение. Но стогодишният пир на съвременната епоха съсипа планетата. Искаме или не, ще ни се наложи да го прекратим.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 25.05.2011

[45275]

Порция обкръжаваща светлина в този свят

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We”, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Написано е в една от книгите, че съществуват духовни обекти. Какви са те?

Отговор: В нашия свят не съществува нищо друго, което да ни свърже с духовното освен особените книги. Тези книги имат духовна значимост, защото те действително говорят за духовното. Четейки ги, човек привлича духовното към себе си.

Най-полезно е те да се четат в група, когато всички се събират заедно с намерение и притеглят обкръжаващата светлина. Освен обкръжението, т.е. групата и книгите, няма нищо друго в света.

Аз настоятелно съветвам постоянно да имате една книга, където и да сте. Ако имате няколко свободни минути, кратка почивка в работата, отворете книгата и прочетете кратък пасаж от нея. Малко по малко ще почувствате, че тя все повече ви притегля, приповдига ви и изменя всички ваши мисли. Нужно е да привикнете към това.

Аз израснах при Рабаш много лесно: тогава нямаше никакви компютри и аз винаги имах книга под ръка. Където и да отидех, аз имах книга в себе си. Така  препрочитах много пъти всички книги. Дори взимах със себе си Талмуд Есер Сфирот – книга, която е трудна за четене по средата на улицата. Но тя съдържа участък с въпроси и отговори и аз ги четях, а също и четях книгата „Зоар” и различни други статии.

Днес ние имаме цяло съкровище от книги. Аз мисля, че всеки един трябва да ги има в къщи. Всеки месец може да четете различна книга, не от началото до края, а там, където я отворите. На това ме научи Рабаш.

По време на нашите разходки, ако той се измореше, ние посядахме за няколко минути. Аз винаги носех книга със себе си. Той произволно я отваряше и започваше да чете. Затваряше я след няколко строфи и продължавахме нашата разходка. И така всеки път!

Направете така: получете порция обкръжаваща светлина за половин или един час, а след това отново и отново – всеки път! Книгата трябва да бъде във вашите ръце. Затова аз съм за публикуването на книги в джобен формат.

От 4-я урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011
[40172]

За виртуалните конгреси и реалните връзки

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В навечерието на предстоящия Московски конгрес, Вие казахте, че е време да привикнем към виртуалните конгреси и да почувстваме дори по-голямо съединение зад екраните. Какво означава това?

Отговор: Конгресите са напредък. Но в допълнение към тях, ние трябва ежедневно да поддържаме връзката между нас и непрекъснато да я усилваме. Благодарение на конгресите, ние създаваме импулс за обединение, а в периодите между конгресите е необходима непрекъсната връзка, укрепваща ден след ден.

Няма друг избор: ние трябва да достигнем до „кръгъл”, глобален, интегрален свят. Това не са просто слова. Ние не можем да разбием връзката след тридневен конгрес, връзката трябва да лежи в основата на световния дневен ред. Това се иска от нас.

Затова трябва да развием помежду си такова взаимоотношение, което ще ни позволи да поддържаме връзката дори виртуално, без да се виждаме или чуваме. Затова, на първо място, се появи интернет, за да помогне на целия свят да се свърже в здрава взаимовръзка и да се предвижим от материалното, виртуалното обединение към духовното. И ние сме длъжни да използваме това средство.

Затова аз предлагам нашите бъдещи конгреси да бъдат малки, за около хиляда-двехиляди приятели, които се събират в един и същ регион. А останалите ще участват виртуално, което изобщо няма да им попречи. А напротив, всеки един живее в едно общо състояние и „виртуалните” участници въобще не чувстват слабости в обединението с участниците на физическото място.

Това ще ни позволи да имаме много конгреси през годината, а и ще можем да поддържаме неразривна връзка всеки ден през годината. Нека спрем да харчим много пари за два големи конгреса в годината, след които изпитваме падение и се спускаме в предишното състояние. Аз искам да пренеса акцента от физически на вътрешен конгрес, а с него на ежедневна вътрешна взаимовръзка. Това е много важно. Иначе няма да можем да изградим мястото за разкриването на Твореца между нас.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40975]