Entries in the '' Категория

Формула за възвръщане към доброто

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек, който отваря книгата „Зоар”, го прави, за да разкрие Твореца. По определение, науката кабала е методът за разкриване на Твореца пред творенията в този свят. Иначе защо въобще ни е дадена кабала и цялата Тора? Творецът се разкрива в желанието за отдаване и любов в човека. Това желание е равно на Твореца по свойства и Творецът се разкрива в него съгласно закона за подобие на формата.

Така, Творецът е свойството отдаване и любов, силата на отдаване и любов, „Добрият и Творящ добро”. Как тогава можем да постигнем желанието за отдаване и любов, Добрия и Творящ добро? Като се съединим един с друг, въпреки взаимно отблъскващите егоистични сили на всеки човек, и като изградим мрежа на добра връзка между нас над мрежата на омразата – мрежа, в която всеки човек е добър и творящ добро, отдаващ и любящ.

Но как да направим това, ако всеки от нас е един малък егоист? Ние четем книгата „Зоар”, която разказва за нашето поправено състояние, в което сме свързани чрез добра връзка между нас, и желаем то да се осъществи в нас. Така ние получаваме впечатление от тези добри състояния, които вече съществуват във вечността. Това впечатление, въздействието на силите от поправеното ни състояние върху настоящото ни състояние, се нарича „обкръжаваща светлинна” или „светлина, възвръщаща към източника на добро”.

Тогава, според формулата „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне, защото заключената в нея светлина възвръща към източника” ние се връщаме към източника – Добър и Творящ добро. Така разкриваме Твореца, Добрия и Творящ добро, нашия корен.

От урока по книгата „Зоар”, 26.05.2011

[44050]

Не криза, а пробив

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да обясним на хората, че епохата на неудържимото потребление завършва?

Отговор: Дори без обяснения, човекът иска да се храни, а в условията на криза, той може да получи храна само от държавата.

Въпрос: Значи, ние изграждаме държава на всеобщото благосъстояние?

Отговор: Разбира се, държавата трябва да осигури на всички храна, дрехи, медицински услуги и т.н. Насъщната необходимост не са 500 г. хляб и чаша вода на ден. Не, ние говорим за нормално съществуване, но не повече от това. А за всичко останало обучаваме човека как да получава идеалното напълване от друг източник, вместо безкрайната надпревара за „благата на цивилизацията”.

При всички случаи, тя завършва и нищо не можеш да се направи. Целият свят се потопява в кризата и тя има за цел да ни покаже, че не можем повече да надвишаваме необходимите си нужди. Възможно е да не искаш да разбереш това, но природата все пак ще те задължи да го направиш.

А освен това, няма възможност да обясним на хората случващото се, да разкажем как трябва да се държат в настоящия момент, как да изградят новата си държава, новия интегрален свят, ако не ги насочим да учат. Като малки деца, ще ги обучаваме на законите на света, в който са попаднали. Защото ако човек не разбира механизмите на тотално взаимосвързания свят, не може да оцелее в него.

Няма решение, по-евтино и по-ефективно при поправянето на хората, от всеобщото обучение. Искаш да получаваш необходимото? Моля – само не забравяй, ела на урок. Искаш да създаваш безредия? Те няма да ти помогнат. Неотдавна Амр Муса, кандидат за президент на Египет, си призна: ние се надявахме на ново начало, а вместо това получихме още по-дълбока криза, краят на която не се вижда. В неговите думи имаше искрена болка – той изобщо не бе очаквал такъв поврат на събитията.

За това не е виновен нито той, нито Мубарак – просто те не са видели цялостно процеса. Изглежда, че новото правителство ще намери пари, но само парите вече нищо не струват.

Така че няма какво да се прави – налага се да решим колко шивачи са ни необходими, колко фермери и т.н., за да оставим в необходимите отрасли няколко процента от населението и всички да седнат да учат. Друг изход няма – така е устроено всичко. Това е единственото средство, което ще позволи да се обезпечат хората с необходимия минимум, като се избегне безпорядъка и да ги обучим така, че те да разберат: няма къде да се дянат, такъв е новият свят, такава е интегралната система.

На практика сме влезли не в криза, а в нова територия, в нови рамки, където действат други закони. И трябва да преминем тази теснина, за да постигнем съвършенството.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[45270]

Раздробено възприятие

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №1

Кабала обяснява, че в началото е било създадено само едно желание и то било напълнено с наслаждение – със светлина.

След това, за да бъде включена в това състояние основата на бъдещия човек, желанието било разбито на части. То си останало все същото желание, но се раздробило на множество фрагменти, които изобщо не били сходни помежду си. Тези късчета са съвсем различни и не усещат себе си заедно, не се чувстват еднo другo. Онова, което иска един, е неразбираемо за другия.

Първото състояние се нарича „свят на Безкрайността” (∞), а второто – „разбиване на съсъдите”.

В резултат, имаме седем милиарда отделни, разбити части. На чертежа всички те са заедно, но всъщност вътрешно са разединени, разделени от такива стени, че не могат да се понасят един друг. Всеки усеща само себе си и никой не помни, че някога са били единно желание. Точно в такова състояние сме в нашия свят – намираме се в разединение, до което са ни довели преднамерено.

Съсъдите, изграждащи по-рано едно цяло, напълно се отдалечили един от друг – дори не се докосват в своите усещания. Един от тях съм аз, а другият си ти. И ако искаме да формираме помежду си душа (а тя се изгражда именно между нас), тогава по средата трябва да създадем съпротивление (R).

Защо е необходимо то? Работата е в това, че всеки иска само да се наслаждава сам, никой не мисли за другите, между нас цари отхвърляне. Но ако започнем да опъваме един към друг нишките на единството, ако сме склонни да не си желаем един на друг злото, то от своето егоистично стъпало, ще се издигнем на стъпалото на Бина, на което аз, повече няма да искам да ти вредя. Това вече е неутрализиране на егоизма.

А ако освен това, поискам да ти нося само добро, което и очакваш в съответствие със своето его, тогава започвам да работя над твоето его, за да го напълня. И това вече е стъпалото Кетер или стъпалото на любовта.

Ето през какъв процес трябва да преминем, издигайки се първо от стъпалото на егоизма към стъпалото на Бина, за да не вредим на другия, а после – на стъпалото на любовта.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45193]

Целта, от която няма нищо по-важно за нас

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Въпрос: Може би ще бъде правилно колкото може по-малко да употребяваме понятието „махсом” (границата между материалния и духовния свят), защото мнозина виждат именно него като наша цел, а не като един от етапите по духовния път?

Отговор: Несъмнено „махсомът” е нашата цел. Докато се намирам в нашия свят, „махсомът” се явява моето следващо стъпало. Защото ако уча в 1-ви клас, тогава целта ми е да премина във 2-ри, а от 2-ри – в 3-ти. Но не е реално да си поставя цел да скоча от 1-ви в 10-ти клас.

Разбира се, мога да кажа, че се стремя към това, но всъщност не е така. Дай Боже, да разберем какво е „махсома” и да пожелаем да се намираме в това състояние.

„Махсом” се нарича стъпалото, на което аз, живеейки в този свят, най-накрая съм готов да отменя всички свои желания заради постигането на свойството отдаване. В зависимост от напредването по духовните стъпала, моето желание ще расте и ще ми се наложи да отменям себе си отново и отново, но първото стъпало е най-важно и се нарича духовно раждане. Затова смятам, че всъщност „махсомът” трябва да бъде цел за нас. Но при това, трябва да се устремя към крайното състояние.

Кабалистите казват, че себе си, групата и ученето – като средство за постигане на целта, а също и светът на Безкрайността, трябва да възприемам като едно цяло. Така напредвам.

Но „махсомът” е първото стъпало на стълбата, по която става издигането на Малхут в Бина. Когато Малхут се издигне в Бина и за първи път придобие нейното свойство – това е велико постижение!

Ти веднага получаваш духовно усещане и от този миг нататък вече знаеш какво да правиш – и четейки книгите, написани от кабалистите, разбираш за какво става дума.

Сякаш се намираш в непозната местност, а в твоите ръце, книгата е като карта. Четеш какво е написано там и виждаш какво се случва на мястото, където „пътешестваш”. Сега се движиш съзнателно, с отворени очи.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45130]

Точката на влизане в духовното

Целият ни проблем е да разпознаем, къде точно трябва да концентрираме усилията си в една точка, за да я пробием и да влезем в духовния свят. Това е само една точка: трябва да се стараем да видим вътрешната същност на групата – като мрежа на връзката между нашите духовни искри, точките в сърцата.

Нашите точки вече са изначално свързани помежду си в единна мрежа и трябва да работя с тази мрежа, като постоянно я укрепвам и извисявам, снабдявайки я с жизнена енергия, докато вътре в тази мрежа не разкрия висшата светлина, висшата сила – Твореца.

Тази връзка между нас се нарича „Малхут”, „Шхина” или „Събрание на душите Исраел” (Кнесет Исраел), тъй като всички тези точки, наричани „Исра-Ел” (Направо към Твореца) се съединяват там, заедно.

В степента на моето желание да бъдем свързани заедно с всички в тази мрежа, аз влизам в Малхут на света Ацилут – в Събранието на душите Исраел, в Шхина. Тогава, доколкото пробуждам тази мрежа от връзки, Шхина, дотолкова тя се свързва със Зеир Анпин (З”А, Кадош Барух Ху) – с Твореца. И започва да Го усеща в степента на постигнатото от нея свойство отдаване. Така, аз разкривам Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 15.04.2011

[40786]

„Който не е работил в навечерието на съботата…”

Зеир Анпин расте последователно, стъпка по стъпка, под влиянието на две причини. Първо, към него идва светлина от самия свят на Безкрайността и това се нарича „Пробуждане свише” (итарута делеила). Светлината на Безкрайността преминава през всичките парцуфим до З”А и от него попада в Малхут.

И ако това „пробуждане свише” идва след като е започнало изпреварващото го „пробуждане отдолу” (итарута де-летата), тогава то се усеща като добро въздействие: като празнични, особени дни, съботи. Това са новите стъпала, които постигаме с помощта на светлината, идваща свише – но благодарение на това, че сами сме се подготвили долу.

Тоест тази светлина не идва до нас просто така, в нея не може да има никакви изменения – всички изменения са само вътре в желанието. Светлината е постоянна – само желанието я разкрива по-различно – повече или по-малко.

Затова е казано: „Този, който не е работил през седмицата – какво ще яде в събота?” Макар, че съботното състояние е „подобно на бъдещия свят”, тоест случва се, благодарение на „пробуждането свише”. Но тази съботна светлина се разкрива, след като човек е вложил всичките си сили, за да я разкрие.

Висшата светлина се намира около нас в постоянен покой, но се разкрива и дава на човека пробуждане, подем, само в степента на създаване на желание към тази светлина в него.

От урок по книгата на Ари „Портата на намеренията”, 20.04.2011

[41216]

Произходът на Авраам e от народа, който обучавал всички на идолопоклонничество

Фрагмент от Мишна, ”Авода Зара” 4.7:

В Рим (под Рим се подразбира всички противници на Кабала) попитали старците (мъдреците/кабалисти): Ако Творецът не желае идолопоклонничеството, защо не унищожи идолите? – Получили отговор (от кабалистите): Ако се покланяха само на това, което съвсем не е било нужно на света, Той би го унищожил. Но се покланят на слънцето, луната и звездите – и какво, светът трябва да загине без слънце, луна и звезди, заради тези глупци, които им се покланят?

Попитали ги (кабалистите) тогава (противниците на кабалистите): Ако е така, нека Творецът унищожи това, което не е нужно и да остави това, което е нужно? Казаха (отговориха кабалистите): това само ще укрепи идолопоклонниците, които ще кажат: сега виждате, че слънцето, луната и звездите – са богове, затова не са унищожени.

(Авода Зара – има се предвид отношението на човека към Висшата сила/ Твореца/ Бога, не заради това, че тя го поправя, а заради това тя да се поправи и на човек да му стане по-добре в този свят или в другия, след смъртта му).

Коментар на Рамбам:

Оттук следва да се знае, че истинските философи (целта на които е да достигнат Твореца) не вярват в иконите, т.е. в амулетите, а се присмиват над тях и над тези, които вярват в силата им. Аз говоря това, което зная, че болшинството хора, ако не и всички, изпитват много голяма съблазън към амулетите (вярват в присъствието на особени сили в определени неща и действия) и други подобни неща, предполагайки, че в тях има нещо истинско (висша сила на късмета). Но това не е така.

Даже много добродетелните и богобоязливи (вярващи) хора, предполагат (вярват), че тези неща (амулетите) действат (че в тях има сила на късмета), но са забранени от Тора (имено за това, че в тях има сила на късмета), – не знаейки, че всичко това е лъжа и глупост (че това са само предмети или действия, без особени действия), и Тора предпазва от тях (не защото не желае да се обръща към тези сили, а), подобно на това как се предпазва от лъжи.

Тези вещи са придобили голяма известност у идолопоклонниците (още в древността), особено при сабеите. От този народ (племе) е произлязъл Авраам и се възпротивил на изопачените им представи (за света и неговото управление), (не защото бил по-умен от другите, а) доколкото е вложил Творецът мъдрост в сърцето му (това се нарича, избраният от Твореца за определена мисия).

Те възвеличавали и почитали звездите, приписвали им действия (сили на късмета), които не се отнасят към тях. И имено те са написали книги по астрология, магии, заклинания и духовно щастие, а също така и за звездите и злите духове. От тях са излезели гаданията, пророците и врачки от разни видове, въпросите към покойниците и многото неща, които произтичат от това (които винаги са толкова популярни и особено в наши времена – благословии, амулети, червени конци, светена вода, поклонението на особени места и др.). (Рамбам, Тълкуване на Мишна, трактат ”Идолопоклонничеството”).

Състояние на света до Авраам

Цялото простолюдие, жени и деца, знаели само изображенията от дърво и камък и каменния храм, приучени от детството си да му се кланят и да му служат и да се кланят (на изображението) на неговото име.

А мъдреците на този народ, такива като жреци и тем подобни, си въобразили, че божество се явяват звездите и планетите, които съответстват (по силата на влияние върху човека) на направените от тях изображения (които жреците правели и доста добре продавали).

И никой от хората не признавал Създателя на световете (Единният Творец, абстрактната сила) и не Го е знаел (не Го е постигал), с изключение на единици по целия свят, като например: Ханох, Метушелах, Ноах, Шем и Евер (20 поколения от Адам до Авраам).

По такъв път е вървял светът, докато не се е родил на света стълба на света – Авраам (който първи започнал да разпространява Кабала сред всички хора по света).

(Рамбам, Закони за идолопоклонничеството)

Начало на търсенето и разкриването на Твореца

От ранна възраст Авраам се впуснал в размисли. Бидейки още млад, той вече си задавал въпроса: Как е възможно да се върти (съществува и развива) това колело (Вселената и всички нейни напълнения) без управител (план, сила, цел)? Кой го върти (кой го съживява и управлява)? Защото той не може да се върти сам (само да се роди, съществува и развива без причина, сила и план-цел)?

Никой не го е учил и вразумявал, и той бил въвлечен в град Ур Халдейски, в средите на глупави идолопоклонници (не опитващи се да разкрият причината за съществуването, а просто кланящи се на явленията на природата). И неговият баща, и майка, и целият народ служили на идолите (приемали света като даденост, не стремейки се към разкриването на неговата причина, път и цел). И той е служил заедно (външно, в обичаи-действия) с тях. Обаче сърцето му (тайно от другите) търсело (в природата – причината, процеса и целта на творението) и се развивало, – докато не достигнал той истинския път (човекът в този свят към Твореца) и не разбрал линията на справедливостта (управлението на света от Твореца) с вярно разбиране (неизказаното си, необективно, егоистическо отношение).

И разбрал, какво има там (в скритата природа, зад видимата за нас реалност) единен Бог (свойство и сила), и Той (един) върти колелото на Вселената (управлява всичко), и Той сътворил всичко (от нищото – т.е. освен Него до сътворението не съществувало нищо), и във всичко съществуващо няма Друг (управляващ силата и причината), освен Него.

И разбрал, че целият свят (независимо от религиите и вярванията) се заблуждава. И причината за тази заблуда е в това, че хората служели на идолите (на своите желания, а не на волята на Твореца, на свойството на отдаване и на любовта към другия), докато истината (усещането за Него, свойството на отдаване и любовта към другия) въобще не е изчезнала от техните постижения (от съзнанието и от усещанията).

И за четиридесет години (достигайки свойството Бина, свойството на отдаване, ”Не причинявай на ближния това, което не искаш да се случи на теб”) познал Авраам (съвпадението на свойствата на отдаване и любовта към Твореца) своя Създател.

Начало на разпространението в Ур Халдейски

Познал и разбрал (разкрил) Твореца, той започнал да отговаря на жителите на Ур Халдейски и да спори с тях, говорейки, че не се явява истински път този, по който те вървят (не с тази цел са създадени те). И разбил изображенията (разубеждавал хората да не се обръщат с молба да им се подобри участта) и започнал да съобщава на народа, че следва да служат само и единствено на един Творец на света (свойството на отдаване и любов) и на Него (на това качество) следва да се покланят (да го признават по-високо от всички други качества, да принасят в жертва егоизма си) и да гуляят (да се уподобят на Него), за да Го признаят всички следващи поколения (за да се молят за поправянето си в бъдещите си състояния). И следва да разрушат и унищожат (в себе си) всички изображения (желания за получаване на възнаграждение), за да не изпада след тях целия народ в заблуждение, подобно на тези, които си въобразяват, че тези изображения (егоистическите възнаграждения) са Божество (напълващо егоизма на човека).

Когато той удържал победа над тях с доводите си, царят (Нимрод) възнамерил да го убие, но станало чудо и той се отправил към Харан.

Разпространение по света

И станал, и започнал гръмогласно да възгласява по целия свят, съобщавайки на хората, че има един единствен Бог на целия свят и че на Него следва да се служи. И ходил, свиквал и събирал народа, от град на град, от царство в царство, докато не пристигнал в Ханаанската земя. И възгласил, както е казано:”И зовал там името на Твореца към света”. Когато народът се събирал около него и го разпитвали за думите му, той съобщавал на всеки, според разбиранията му, докато не го връщал по пътя на истината. Така се събрали около него хиляди и десетки хиляди, и това са – „хора от дома на Авраам”. И посадил той в сърцата им този велик корен.

Продължение на разработването на методиката

И съставил книги за това и възвестил на сина си Ицхак. И стоял Ицхак, обучавайки и възвръщайки хората. И Ицхак възвестил на Яков, и го назначил за учител, и стоял Яков, обучавайки и възвръщайки всички, присъединяващи се към него. И обучил Яков всички свои синове, и от всички тях отделил Леви, и го назначил за главен, и го посадил в дома на учението, за да изучава пътя на Твореца, съблюдавайки заповяданото от Авраам. И повелил Яков на синовете си, за главен неизменно да назначават от потомците на Леви – за да не се забравя наученото.

Тази основа крепяла синовете на Яков и присъединяваща към тях, и така възникнал на света народ, познаващ Твореца.

Но много дни прекарали синовете на Исраел в Египет, и отново започнали да вземат пример от египтяните, и подобно на тях, служели на идоли – с изключение на коляното на Леви, което устояло на заповедите на праотците и никога не служило на идоли.

Произход на думата ”иври” от думата ”евер”

„И казал на Авраам – иври…” (Тора, Берешит, 14:13) Рав Йехуда казва:„Целият свят е само преход (маавар – евер), и той (Авраам – иври) е – един преход (евер)”. (Мидраш Рав, Берешит, 42:8)

Център на разпространението

Авраам проповядвал мир. И ако срещал гости, то ги канил в своя дом… И освен това, той построил голяма шатра на пътя и оставял храна и напитки. И всеки минаващ влизал, ял и пил, и благославял небесата, както е казано ”и насадил тамарикс в Беер-Шева”(Берешит, 21:33).

(Авот де-рав Натан, гл. 7)

Групата на Авраам

Казал рав Зеир, от името на рав Йехуда бар Симон:”Тамарикс – това е Санедрин, както е казано: ”Шаул седял в Гива под тамарикса на хълма”(Шмуел, I, 22:6). По мнението на рав Нехемий, тамариксът – това е дворът за гости на Авраам” (Ялкут Шимон, Берешит , гл. 1,95).

Методика на разпространението

„И зовал там името на Твореца към света”. Казал Раш Лакиш:”Чети не зовал, а влагал в устата”. Това означава, че Авраам слагал името на Твореца, в устата на всеки пътник”.

„Сеещият благодеяние намира истинска награда” – това е Авраам, сеещият благодеяние и хранещият пътниците. Казано е: ”посадил тамарикс в Беер-Шева и призовавал от там по име Твореца към света”.(Мидраш Танхума, Лех леха, гл.12)

Коментаторите, Раши, ”Сота”, стр.10

„Насадил в него” – за да услажда пътниците.

„двор за гостите” – за да приема гости с преспиване.

„Тамарикс” (אש“ל) – абревиатура на думата ядене, пиене, съпровождане (אכילה שתייה, לוויה).

„Влагал в устата” – учил хората там да се обръщат по име към Твореца на света.

[45150]

Антикризисният мироглед „Социален натурализъм“

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: А. Костенко (д. ю. н., PhD, проф. акад.): Социалният натурализъм – това е мироглед, съгласно който социалните явления се пораждат от Майката Природа и съществуват както по нейните закони, така и по физическите и биологическите. За всичко живо, Природата се явява Майка и Висш Законодател.

Проявленията на съвременната глобална криза имат за свой корен кризата в социалната култура на хората, хората нарушават тези закони на Майката Природа, които тя им дава за живот в обществото. Майката Природа – това е, което поражда всичко живо и му дава Законите за съществуването, създавайки Световен Порядък.

Социалният натурализъм – този мироглед, който се извежда от идеята за природната цялост на света, съгласно който всичко, което съществува по света, трябва да съществува по законите на Майката Природа.

Социалният натурализъм вижда съществуване не в две природи: физическа и биологическа, а също така и в социалната природа, която е по-високо от първите две и съществува по свои природни закони. Образувайки йерархия: „физическа – биологическа – социална”, природата се ражда и развива от нисша към висша.

Ако социалното явление се съгласува със законите на социалната природа, то се явява прогресивно. Следователно, хората трябва да познават законите на социалната природа и да приведат в съответствие с тях своята социална практика, т.е. да организират живота си съобразно законите на Майката Природа.

Във връзка с глобалния характер на призива на Природата към човечеството, а също така и социалното просвещение в университетите трябва да стане глобално, което означава съединяване на всички световни системи на социалното просвещение към социалния натурализъм.

Реплика: Глобалността на кризата  ражда в умовете на учените, че и обществото се явява част, разкриваща глобалната система. Затова, пред човечеството стои задачата да преорганизира обществото в съответствие с Природата, по неин образ и подобие, т.е. по принципа на глобалната хармония. Планът и практическата реализация на това са описани в Кабала.

[44638]

Цивилизацията се нуждае от нов източник на знание

Мнение: Лев Гиндилис (астрофизик, член на РАН, академията по космонавтика, ръководител на SETI, научен секретар на Обединения Научен Център): Историческият опит учи, че до този момент развитието на Земята е протичало по такъв начин, че най-силните са подчинявали най-слабите. Системата от социално-културни задръжки е възпрепятствала пълното унищожение на враждуващите страни.

Но сега човечеството е дошло до такъв момент, достигнало е до такова ниво, когато по-нататъшното нарастване на агресията и средствата за унищожение на противника неизбежно ще доведат до самоунищожение на земната цивилизация, а е възможно и до гибелта на цялата земна биосфера.

Затова историческата корекция трябва да доведе до изменение на съзнанието: човечеството трябва да премине от вражда към сътрудничество.

Ако то не съумее да направи тази крачка – то ще загине в огъня на самоунищожението или в резултат на пълно разрушаване на околната среда.

Изглежда, че хората започват да осъзнават това и идеите за сътрудничество, въпреки яростното съпротивление на противодействащите им сили, все повече укрепват сред хората.

Цивилизацията, достигайки състояние, близко до информационна криза, се нуждае от достъп до нов източник на знание, отличаващ се от източника на съвременното научно познание.

[44549]

Държавата против гражданите

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (М. Блах, вестник ”Маарив”, 24.05.2011): Реакцията на обществеността и СМИ на поредния отчет на държавния контрол беше вяла и предсказуема. В отчета нямаше нищо ново. Изглежда, че вече нищо не може да се поправи. Един от авторите в отчаянието си написал, че острата критика, която отчетът съдържа, го подтиква към мисли за емиграция.

И само едно нещо може да промени плана му – ако гражданите на страната започнат да изискват от властта да се държи спрямо тях като с данъкоплатци, заплащаща им дейността.

Но става въпрос за нас самите, за съседите, за роднините. Всеки срещу всеки. Формата на поведението ни зависи от това, по какъв начин ние пристъпваме – като клиент или като работник, предоставящ услуги. Ние всички зависим един от друг. Защо ръководителите и сътрудниците на учреждения действат само в името на тесни корпоративни интереси?

Дойде време да се освежи понятието ”солидарност”, която ние забравихме за години сляпа вяра в ”пазарната икономика”, за години поклонение към успехите на олигарсите, за години презрение към идеята за обединение на трудещите се. Солидарност – това е чувството на сплотеност и взаимна отговорност за съдбата на обществото, произлизащи от естественото желание на гражданите да съхранят най-доброто и да поправят недостатъците в името на всеобщото благополучие.

Реплика: Егоизмът ни управлява всеки и всички нас. Първата крачка – това е осъзнаване на егоизма като общо и лично зло, без избавление от което ние се подхлъзваме към почти глобално унищожение. Както пише Баал а-Сулам, ако ние не се променим, то само световна война ще принуди останалата част от човечеството да се избави от егоизма.

[44296]