Entries in the '' Category

ARI укрепва връзката с ЮНЕСКО

Представителите на Научно-изследователския институт Ашлаг (Ashlag Research Institute – ARI) Рахел Лайтман и Норма Ливне взеха участие в 27-мата Международна конференция на жените-ръководителки на тема: «Наука, технологии и нововъведения: образование и обучение на жените и девойките». Конференцията се състоя в Хайфа, Израел.

Организатори на мероприятието бяха: ЮНЕСКО, израелският Център по международно сътрудничество към Минестерството на външните работи (МАШАВ) и международният център за обучение Golda Mount Carmel.

2011-06_unesko_5848_w2011-06_unesko_5810_w

Делегати от повече от 50 страни посетиха конференцията, на която присъстваха също госпожа Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО и д-р Аша-Роуз-Мигиро, първи заместник на Генералния секретар на ООН.

По време на конференцията нашите представители имаха възможност да обсъдят с ЮНЕСКО бъдещите съвместни проекти в сферата на глобалното образование.

[45203]

Внимание: зло куче!

laкаббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок№1

Въпрос: Усещайки ненавистта към другите, се чувствам така, сякаш в мен се крие „животно”, което е по-силно от мен. Как мога да придобия власт над това „животно”?

Отговор: Да придобием власт над нашето его можем само при едно условие: ако видим колко губим от това, че „животното” властва над нас. Защото ние се намираме под властта на своето его и то не ни позволява да постигнем хубав, вечен, съвършен живот в добрия свят.

Ако можех да видя колко егото ми краде от мен, колко ме е завладяло и не ми дава, щях да започна да го ненавиждам. А така, не изпитвам ненавист към него, дори го обичам, отъждествявам се с него, защото целият ми живот всъщност е, за да го напълня. Как все пак да усетя, че егото е смърт за мен?

Най-главното, което трябва да направим, е да влезем в група, в обкръжение, за да извиси то за мен важността на духовното, на отдаването, на съединяването с другите – защото именно за сметка на това, разкривам живота на нивото на човека. Ако се впечатлявам от обкръжението (а то може да ми въздейства), получавам достатъчно сили, за да надделея над своето его.

Цялата ни работа, всичките ни усилия са необходими, за да постигнем осъзнаването на злото в егоистичното ни желание. Защото днес ми се струва, че то е полезно за мен – колкото повече желая, толкова повече печеля, властвам, крада. Повече, повече, повече… В нашето обществото притежателите на голямо его изглеждат по-успешни.

Трябва да убедя себе си, че именно цялото това его ме лишава от духовен, прекрасен живот и ме лъже, като ми рисува хубав живот тук, в този свят. Това е възможно само с помощта на обкръжението, което „ми промива мозъка”, повлиява ми, убеждава ме. Мнението на обкръжението може така да поработи над мен, че действително да пожелая да се издигна над властта на егоизма в мен.

И тогава, веднага ще започна да усещам живота на друго ниво, което по-рано не съм усещал. Това става моментално, няма никакъв преход – веднага започвам да чувствам, че има живот извън мен, а не в мен – когато постоянно съм искал да се напълня колкото се може повече. Напротив, усещам живота именно тогава, когато излизам от това „животно”, което също нищо не може да погълне.

Правейки тази първа стъпка, веднага разкривам висшия свят. Какво означава „висш свят”? Реалността, в която живея сега, се нарича „този свят”. А реалността, която усещам извън себе си, във връзката със своите другари, с ближния – се нарича „висш свят”, защото това е нивото на човека – по-високо в сравнение с животинското ниво.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45184]

Критерии за самоанулиране

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Въпрос: Какво означава „да се анулираш пред групата”? Трябва ли анулирането да стане постоянно състояние, в което е необходимо да живееш?

Отговор: Иначе казано, по отношение на какви вътрешни свойства трябва да се анулираме пред групата?  Трябва да се самоанулирам само по отношение на важността на целта.

Не е необходимо винаги да анулирам себе си, като че ли не съществувам и групата да ме управлява във всичко. Трябва да видя величието на своите другари в тяхното отношения към важността на целта и желанието да я постигнем, за да получа от тях разбирането за нейната важност и стремежът към нея. Тогава ще имам силата за напредване.

Защото моето лично напредване става само за сметка на точката в сърцето. Всички останали сили за напредването получавам от другарите – в мен самия никога ги няма. Ето защо самоанулирането винаги трябва да бъде само по отношение на важността на целта.

Мога да споря с другарите за реда в групата, за формата на разпространение, но по отношение на важността на целта и необходимостта да се обединим за нейното постигане, аз трябва да се анулирам пред тях.

Понякога се карам на своите ученици, че не правят онова, което е нужно. Но всичко това няма пряко отношение към тяхното духовно напредване. И ако преди минута съм говорил рязко с тях, а после е започнал разговор за важността на целта, за обединението в групата, аз вече съм съединен заедно с тях. Едното не засяга другото.

Можеш да не се съгласяваш със своите другари за това, как поддържат помещението, с графика на дежурствата, да спориш по различни въпроси – тук ти не се анулираш. А ако не се стигне до общо мнение, то може да се обърнете за помощ към своя координатор.

Но по отношение на постигането на целта, обединението в групата, важността на групата и другарите, трябва напълно да се анулираш, скланяйки своята глава.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45133]

Уол стрийт: Световната икономика е в рецесия

Лари Елиот, The Guardian: Мрачният отчет на американските заводи и признаците за намаляване ръста на заетост вселяват страх. Тревожната атмосфера се е увеличила от показателите на Европа и Китай. Индексът на промишленото производство е спаднал до най-ниското си ниво от 2009 година, много по-ниско от прогнозираното.

Изминалият месец беше кошмарен за икономиката на САЩ, а ситуацията все повече се влошава. Почти всичките показатели, не оправдават надеждите. Перспективата за отслабването на глобалния ръст понижи цената на петрола. Кризата, не е зад нас, а пред нас!

[45237]

От Големия взрив към конгреса в Мадрид

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок № 2

Ние делим висшия свят на стъпала: светове, парцуфим и сфирот. От началото и докрая на поправянето, т.е. до света на Безкрайността човек трябва да измине пет свята: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. Във всеки свят има пет парцуфим, във всеки парцуф има пет стъпала: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

Пет сфирот се съединяват в структура, която се нарича «парцуф», парцуфим се съединяват в система, наричана свят, и всичките заедно представляват стъпалата на стълбата, по която ние се издигаме от този свят до света на Безкрайността.

Всичко това се разкрива между мен и моя другар.

Затова общият закон на цялото ни поправяне се нарича «Да възлюбиш ближния като самия себе си» и това е «великото правило на Тора», т.е. голям съд за светлината. Да се обединим означава да постигнеш висшия свят.

Обединението между нас образува едно голямо желание, в което ние разкриваме огромна висша светлина. Тази светлина съществува и сега, но тя е скрита, и само обединявайки се, ние ще я разкрием в реалноста.

Това е и темата на науката кабала, връзката ѝ с нас, с процеса на целия свят, който ние трябва да реализираме в нас. Всичко, което се е случвало досега, включвайки и Големия взрив (Big Bang), 15 милиарда години от развитието на Земята и на нашето съществуване на нея – всичко това се е случило за да се съберем ние тук, на конгреса, да започнем да се обединяваме помежду си и благодарение на това да се извисим над нашия свят и да се върнем в света на Безкрайността. Аз се надявам, че ние ще направим това!

От урок № 2 конгрес ” UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45117]

Най-важно e да си обективен към себе си

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №2

Въпрос: Как да определя, напредвам ли по посока на махсома и как да разбера, че вече съм го преминал?

Отговор: Цялата наша работа преминава вътре в желанието. Ние я усещаме на нивото на чувствата и разума.

Разумът на човека се развива само в степента на развитие на желанието, защото той помага на желанието да постигне желаното. Излиза, че ако желанието е малко, то и разумът е малко, а при голямо желание се развива голям разум. Ето защо, страданията правят човека по-мъдър.

Как да разберем дали напредваме? Към това ни насочват определени признаци, които е необходимо да проверяваме безпристрастно, издигайки се над своето его и гледайки се отстрани.

В степента, в която се отменям по отношение на групата, аз получавам от нея важността на духовното. И само осъзнавайки тази важност, ще мога да се издигам по духовните стъпала.

Знаем, че напредваме между две линии. Едната от тях е егото, а втората – силата на светлината/отдаването. Аз се намирам между тях и трябва да изградя себе си от тези две сили.

Когато получа някакво количество сила на злото/егото, отрицателна сила – това е признак, който показва, че мога да работя с нея и да напредвам. Затова в групата трябва:

• да отменя себе си (1),

• да получа от другарите сила за важността на целта (2),

• да я развия (3), за да придобия положителна сила (+).

И тогава, ако разбирам, че за да напредвам правилно трябва да бъда обективен към себе си – напредвам. Защо трябва да бъда обективен? Работата е там, че когато чувствам как моето его расте, в мен възниква неприятно усещане. И ето тук, трябва да се издигна над това усещане и да разбера, че сега са ми дали допълнители зло, за да напредна с още едно стъпало.

И за да може човекът да прави вътрешни преценки и проверки, да бъде съдия на самия себе си, трябва да стане не заложник на своето усещане, а да вижда в него информация за това как да напредва нататък.

А доколко е приятна или неприятна тази информация – за него не е важно. Напротив – колкото тя е по-малко приятна, толкова по-добре! Защото когато е „неподкупен”, той е в състояние да я види сякаш от страни и да работи с нея в степента на необходимото.

С други думи, най-важно е да се удържаш в състоянието на обективната преценка.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45136]

За ползата и вредата от „локомотивите”

Въпрос: Да се обединяваме с ближния, значи да оценяваме неговото напълване по-високо от своето. Проблемът е в това, че не ми достига взаимодействие, интеракция с ближния, за да го поставям отново и отново по-високо от себе си…

Отговор: Това няма никакво отношение към физическото взаимодействие, към външната връзка. Каква е разликата, намираш ли се сред другарите или си на хиляда километра от тях?

Точно затова не бих искал хората да ходят от конгрес на конгрес. Нека привикнат отдалеч да поддържат връзката между сърцата. А иначе излиза, че без нашия знаменит „локомотив” не чувстваме, че сме обединени помежду си.

Не трябва никъде да бягам – трябва да се концентрирам вътрешно. Достатъчно е да видя другарите – и вече съм с тях. Не са необходими никакви движения на тялото, за да участвам в обединението. Полагам вътрешни усилия и съвсем не е необходимо да давам стотици и хиляди долара за билети, за да мога задължително да се прегърна и да поскачам с другарите. Мога да го правя вътрешно и то в не по-малка степен.

Да, за новите, за децата това е нужно, но с времето, човек все пак трябва да премине към по-дълбоко обединение, към вътрешната картина.

Защо мислиш, че се намираш с другарите само на урока, а после за целия ден се отделяш от тях? Нима има значение къде се намираш? Напротив, по време на деня можеш много по-силно да се стремиш към другарите, отколкото на урока. Защото на урока, ти си егоист, постоянно търсещ себе си в картината.

От урок по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40661]

Лаборатория, търсеща тайната на живота

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е разликата между Малхут на света на Безкрайността преди съкращението и след поправянето?

Отговор: Малхут на света на Безкрайността преди съкращението е изначалното състояние, създадено от висшата сила. Така е било формирано творението – под въздействието на висшата светлина над желанието за получаване, което е било сътворено от „нищото”. Светлината е развила това желание в 4 стадия и го е довела до състояние, наречено Малхут на света на Безкрайността.

И тук Той завършил Своята работа, това е! От този момент и нататък започва пробуждането на самата Малхут. Тя започва малко по малко да осъзнава, че освен желанието за получаване, съществува и желание за отдаване. Това желание за отдаване е било заложено в нея в първата фаза като усещане на корена, т.е. усещане на Даващия. То започва да се развива вътре в нея и така се поражда втората фаза, в която желанието иска да стане като Даващия, съпротивлявайки се на Неговото отдаване и преодолявайки своето желание за получаване.

Затова тя започва да съкращава себе си и да изгражда над себе си екрани, а след това се разбива. След разбиването започва сериозна работа, когато желанието за отдаване прониква във всяко желание за получаване.

Свойствата на получаване и отдаване повече не се намират едно до друго, т.е. едно под друго, разделени чрез екран, работейки като Ти и аз, Творец и творение. След разбиването свойствата на Хазяина проникват в свойствата на госта, свойствата на отдаване проникват в свойствата на получаване и се смесват с тях.

А след това, работейки отдолу нагоре и изкачвайки духовната стълба, ние извършваме именно тези изяснения, защото сега всеки детайл съдържа тези две сили – отдаване и получаване. Разделяме ги една от друга в две линии, докато ние оставаме в средата. Сега ние искаме да ги управляваме и да ги свържем една с друга в правилната форма – средната линия.

Така започваме работата, опитвайки се да станем като Твореца. Но как мога да направя това, ако не знам кой е Той? Затова ми е дадено обкръжението, относно което аз започвам да работя над това.

Сега имам желанието за получаване и желанието за отдаване, свойствата на Твореца и на творението. Аз имам светлината, възвръщаща към източника, и състояние, което мога да изследвам, анализирайки своето отношение с обкръжението и свързвайки всички тези сили. Това е полето на моята работа, моята „лаборатория”. Всичко е пред мен!

От урока по „Учението на Десетте Сфирот”, 30.05.2011

[44330]