Entries in the '' Category

Определи насъщните потребности

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие казвате, че за да се намери решение на световната криза, е необходимо да се намали потреблението. По какво минималното потребление се различава от жизненоважното? Например: може ли часовник за 1000 евро да се смята за жизнено необходим?

Отговор: Този въпрос не е прост. Дори бих казал, че има уловка в него. Нека да обясня това чрез кабалистична притча, която е отпреди 2000 години.

Имало едно време двама приятели. Единият бил богат, а другият – средно богат, но и двамата били на духовното ниво. Един ден богаташът фалирал и тогава неговият приятел започнал да го обслужва като слуга, желаейки да му предостави това необходимо ниво на съществуване, на което той е свикнал. Това е, защото преди това неговият приятел имал слуги, така че когато ги загубил, той се почувствал сякаш е загубил нещо жизнено необходимо.

Това е интересен пример, но не е подходящ за нашето време, защото природата ни задължава на друго. Ние нямаме избор освен да ограничим потреблението, тъй като в противен случай ще унищожим планетата Земя. Не само трябва да намалим потреблението, но трябва да достигнем състояние, в което ще се радваме да се откъснем от нашите нужди, но ще сме длъжни да ги приемем, защото трябва да съществуваме в нашите тела в този свят.

Имам голямо желание, което включва нивото от моя всекидневен живот, в който имам физическата необходимост, така също и социални потребности, както и образование, култура, ваканции и пътувания. Никой не казва, че трябва да се откажеш от това. На теб ти е нужен апартамент, всичко необходимо за него, жена, деца и т. н.

Проблемът е нашето потребление над нормата. Ако изучаваш науката Кабала, неволно ще консумираш само това, което е необходимо, защото най-важното нещо за теб е духовното напълване. Ето защо вие сте радостни, че не разкривате тези огромни желания вътре в себе си и дори бихте били радостни да се отърсите от нормалните желания, но вие се нуждаете от тях, за да поддържате своето съществуване. Това се нарича необходимост.

От 1-вия урок от конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44816]

Доброволното робство на любовта

На пътя на светлината човек сам управлява, той става свободен. Той сам иска да бъде роб на Твореца, но става само в тази степен, доколкото моли да стане зависим от отдаването, от наслаждението, което има в отдаването. Той сам избира това, защото робството в желанието за отдаване, само по себе си е свобода.

Макар че може да ни се стори, че той продава себе си. Сякаш той става същият този роб, само че от властта на Фараона, комуто е бил предан първоначално, от раждането, той преминава под властта на Твореца.

Но в крайна сметка това не е така, защото всеки път той сам избира да робува на Твореца и да се отдели от Фараона, и е длъжен на всяка крачка да проверява, да изяснява и да моли за този преход от едното робство в другото.

Тази точка, в която той прави избора, се нарича клипат Нога (Сияеща) – средната трета на Тиферет. Това е точката на нашата свобода.

Всичко е основано на молбата на самия човек и напълно е необходима неговата ”инициатива отдолу”. Защото Творецът не е и мислил да създава човек-робот, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, който разбира единствено от самонаслаждение, определящо целия му живот.

Творецът е искал да създаде ”Човека”, Адам – „подобен”(доме) на Него, за да може човек на това ниво сам да определя какъв би искал да стане, от какво би искал да се наслаждава (в противоположност на всички останали подчинени нива: неживо, растително и животинско).

Аз сам решавам, че искам да се намирам под властта на отдаването и искам тази сила да ме управлява – но по мое свободно желание (по собствен избор)! И затова аз съм не само неин роб, но и партньор, любим, приятел, отдаващ. Робът не може да отдава на господаря – той просто изпълнява заповедите му.

Но човек сам се старае да се прехвърли от едната власт на другата – и в това е цялата му работа, на всички духовни стъпала. Тя не приключва с бягството от Фараона.

Той трябва още да обърне цялото желание на Фараона – в желание за отдаване, а после да го реализира практически – тоест от степента Бина да го издигне към Кетер. Това е огромна работа, и цялата тя е съвършено свободна – защото човек получава свобода не само от своето егоистично желание, но и от желанието за отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 15.04.2011

[40770]

От Даряването на Тора – към Даряващият Тора

Статията „Даряването на Тора” от книгата „Шамати”: В какво е смисълът на Даряването на Тора на планината Синай? Това не означава, че някога Творецът е дарявал Тора, а сега не. Даряването на Тора е вечно.

Творецът я дарява винаги, само дето ние не сме способни да я получим. А тогава, на планината Синай, са получили Тора, защото са се обединили като един човек, с едно сърце, и всички ги е обединявала една мисъл – да получат Тора.

Обаче Творецът, от своя страна, винаги дарява Тора. Казано е, че човек трябва всеки ден да слуша десетте заповеди, получени на планината Синай.

Това означава, че и сега ни се дарява Тора и винаги е била дарявана, но тогава сме били като един човек с едно сърце, и затова сме могли да я получаваме, а сега не можем, защото сме разединени. Но само да се обединим и отново ще се осъществи това даряване.

Винаги пред човека има десет заповеди, получени от Твореца, и винаги има възможност да се използва светлината, която се нарича „Тора” за благо или за вреда.

Правилната работа и стремежа да се достигне по-добро състояние притеглят към нас обкръжаваща светлина. И това се нарича да „изучаваш Тора” и да се стремиш да разбереш какво е написано в нея, да усещаш, че тя говори за мен, за моите състояния за моите свойства. Аз трябва да ги усетя, докато се уча и да им се уподобя.

Аз искам да се впиша в тази картина, която ми разказва за мен самия, и да заживея там. Нека в мен да се осъществи целият този разказ, който аз сега чета. Ето такива усилия трябва да приложим – да ни се прииска да станем възрастни!

И ако приемаме тези условия и правилно ги прилагаме, това означава, че сме приложили усилия, за които е казано: ”Прилагал усилия и намерил”.

Тогава се променя моята действителност, понеже се променя моето желание, започвайки да се изграждам, за сметка на обкръжаващата светлина и да усещам в себе си образа, на Даващия Тора, образа на Твореца.

Светлината поправя моето желание и така аз започвам да реализирам свойството отдаване, и преминавам от Даряване на Тора – към получаване на Тора, а от него към Даряващият Тора.

От урока по статия от книгата Шамати, 07.06.2011

[45063]

Когато кризата стане непоносима

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок N: 2

Кризата, която преживяваме сега, показва разединеността между нас. Защото всъщност, тя разкрива, че ние, абсолютните егоисти и индивидуалисти, – се намираме в глобален свят. И в това са всички проблеми. Глобалността на света ни разкрива Природата, а егоистичното ни естество е съвършено противоположно на нея.

Това различие, тази пропаст между нас, ние усещаме като криза и затова във всичко, което правим усещаме болка, обърканост, преследват ни болести и неуспехи. Това произтича от липсата на подобие на егоистичните ни желания и висшата светлина.

Затова в днешната криза ние трябва да видим отправната точка за подема на цялото човечество, в това особено състояние, от което ние някога сме излезли по програмата, заложена в информационната частичка, родена от светлината. Ние сме се развили тук, в нашата Вселена, и сега се връщаме отново към това съвършено състояние.

Част от човечеството, в която се е проявила точката в сърцето, се развива с помощта на две сили. Необходими са само условията: група, учене, учител. А другата част на човечеството, в процеса на развитието си, достига до такова състояние, в което кризата става непоносима. И тук възниква въпросът: какво означава непоносима?

От усещането за ужасни страдания, човечеството може да пристъпи към войни, унищожения, различни проблеми. Имено това и се случва: част от населението пропада от наркотици, други замислят терор, трети въобще нищо не ги вълнува: те напълно са затънали в кражби. Егоизмът е проникнал във всички направления. От липсата на вътрешно напълване, човек не знае какво да прави със себе си.

Тези отрицателни явления оголват всички степени на отчаянието и безизходицата, усещани днес от човечеството. И хората, всъщност – не са виновни. Те чувстват огромни вътрешни въздействия, които ги довеждат до избухване на насилие. Какво да се направи, за да се облекчи състоянието им?

Ние вече говорихме за разпространението на науката Кабала – в това е спасението. Ако ние разпространим знанието на науката Кабала преди егото им да избие навън, то ще опазим света от големи беди. Така че, всичко зависи от хората с точка в сърцето.

От света нищо не зависи – не си струва да очакваш някакви действия от останалите хора, които нямат точки в сърцето, те нямат тази положителна сила, която е способна да напълни егото им. Те са само носители на огромно егоистично желание и само ни добавят собствената неудовлетвореност и болка.

А ние трябва да обработим това огромно желание, да се включим в него, заедно с тях да се устремим към съединение, да продължим да учим, и в отговор да увеличим разпространението, отделяйки особено внимание на необходимостта от обединение между нас.

Имено ние трябва да съединим в едно нашето общо, разбито желание – нашия общ, духовен съсъд. Макар и разбит, в него има такива части, които са свързани помежду си, независимо от съвършено различните свойства на желанието. Затова, ако всички останали се присъединят към тях, – те също ще се включат в тази връзка.

По такъв начин, една част от човечеството активно строи връзката помежду си, а другата негова част участва в този процес пасивно.

От 2-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45046]

Да разберем Твореца

Лекция в Рим

Въпрос: В науката Кабала Вие говорите за егото на човека, за съединение на всички, за това, че ние трябва да достигнем равновесие с природата. Обаче какво отношение има това във връзката с Бога (Елоким)?

Отговор: В науката кабала ние говорим за природата. Според гематрията (числовото значение на думите) “Природа“ и “Елоким“ – това е едно и също. Което означава, че ако говорим за Висшата сила, Природата или Бог или Твореца, както искате го назовавайте, то всичко наоколо – е само проява на тази сила.

Ако говорим за Висшата сила, то каква е разликата как точно я назоваваме – “Елоким“ или “Природа“? Съществува Висша сила (действително висша!), която ражда всичко и властва над всички – а ние желаем да разберем как да се съединим с нея, как да Я разкрием, да Я разберем.

И затова, ако аз излизам извън себе си, извън своето его, – това се нарича разбиране, осъзнаване, разкриване на Твореца. Естествено, че това става само в мен и само относително мен.

Подреждайки постепенно своето желание, своя духовен строеж, т.е. свойството отдаване и любов към другите, кетер, хохма, бина, хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут – съгласно този строеж, аз опознавам връзката помежду ни – и така постигам Твореца.

Елоким също така се нарича “Творец“ (Боре) – от думата “Ела“ (Бо) и “Виж“ (Ре), защото ние трябва да Го видим, да достигнем състоянието, в което Го разбираме, все едно Го виждаме пред нас. Затова сме и създадени от Него.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44882]

Средствата за духовно придвижване

Въпрос: За да извърша материално движение, ходя с краката си и се премествам от място на място. А какъв е духовният орган, който ме премества от едно вътрешно състояние в друго?

Отговор: В духовния свят, също се преместваме с помощта на „крака” – десен и ляв. Ти проверяваш какво е дясната линия, какво е лявата, и можеш да различиш едната от другата. А когато стоиш на тези линии, можеш да разбереш какво означава по-близо напред или по-далеч назад. Вървиш по тях, стъпвайки по „земята” (желанието).

Всичко това са външни символи на вътрешните свойства. Ако ги разшифроваш правилно, тогава ще видиш, че вместо твоето физическо тяло и заобикалящия го външен свят, съществува твоята душа в духовно обкръжение. Премини от едната картина към другата и ще видиш, как едното съответства на другото.

В „Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, п.33, Баал а-Сулам пише: „Духовно движение означава, появяване на нови свойства”. Няма никакво друго движение – само за сметка на изменението на свойствата от „заради себе си” на „заради отдаване” – от егоистични на отдаващи! Само това се смята за движение.

А човекът, обикновено предпочита цялата тази – маса от външни действия, но в тях няма дори и намек за духовен напредък.

 „Остана да изясним понятията време и движение, които срещаме почти във всяка дума в нашата наука. И знай, че духовното движение не е подобно на движението, възприемано от нашите сетивни органи, от място на място – не, то означава обновяване на свойствата: всяко обновяване на свойствата наричаме движение”. Никое друго понятие не може да бъде наречено движение в духовното – само обновяването на свойствата.

Тъй като онова обновяване, т.е. изменението на свойствата, което се е появило в духовния обект, за разлика от общите свойства, които са били преди в този духовен обект, означава, че то се е отделило и отдалечило от този духовен обект, получавайки свое собствено име и управление.

Тоест тук се ражда съвършено ново състояние: желание, екран, „авиют”, решимот – всички, които съставят това ново, появило се състояние, в сравнение с предишното.

И двете трябва в чист, ясен вид да присъстват в едно творение –  така, че то да може да ги види и провери, да преброи и измери отношението между тях. И тогава, това ще означава, че то се намира в осъзнато движение.

Ако някой се премества и лети от място на място, без самият той да го знае и чувства, това не се нарича движение. Става дума само за постижението на самото творение.

И по това, то е напълно подобно на материалния обект, от който се отделя някаква част, измества се и се премества на друго място – затова обновяването на свойствата се нарича движение.

И така, искаш да се придвижиш? Това е възможно само чрез промяната на желанието.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.06.2011

[44970]

Вечният поток на живота

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №2

От науката кабала знаем, че още във Висшия свят, някаква сила – Светлината, е създала желанието. Това е било едно, единствено желание и една светлина. Такова състояние се нарича свят на Безкрайността.

После, светлината преднамерено е „взривила” това желание и то се разбило на множество парчета, които се различават по своите желания, и затова се чувстват отделени, усещат себе си различни, чужди едно на друго. Тези „парчета” се отдалечили вътрешно, не се усещат едно друго, защото всяко от тях бива управлявано от различно желание.

Тези искри падат в нашия свят, където започват да изграждат пространството и материята. Ето защо нашият свят е толкова голям и се състои от много противоположни, отдалечени една от друга части. Сега, ние се намираме в такова състояние.

На всяко от нивата на природата: неживо, растително и животинско, действат две сили – положителна и отрицателна. А на нивото „човек”, ние сме се развивали само под въздействието на отрицателната сила, когато всеки усеща себе си като егоист и се старае колкото може повече да използва своето егоистично желание, за да се напълни – дори това да е за сметка на другите. Така сме се развивали по време на нашата история.

Ако Вселената съществува 15 милиарда години, растенията и животните – примерно 1 милиард години, то човечеството съществува от 200 хиляди години и цялото му развитие се е определяло само от отрицателната сила.

Кабалистите са разкрили това преди много години и са писали, че егоистичното развитие в този си вид, ще продължи до 1995 година, а после ще започнем да се развиваме по друг начин.

В някои от нас ще се появи също и положителна сила. Тези две сили – положителната и отрицателната – ще се съединят помежду си в един човек така, че той ще може да се развива под въздействието и на двете в средната линия.

 

С други думи, силата на егото и положителната сила на отдаването ще действат в нас, съчетавайки се правилно. Тоест аз ще мога да използвам силата на своето его, за да получавам от другите и силата на отдаването, за да им отдавам. И така всеки, по отношение на всички останали.

Тогава ще станем като клетки на единен организъм, които постоянно участват в процеса на обмен – получават и отдават. Това ще ни даде усещане за вечния поток на живота. Но то ще се случи само в онези хора, които усещат, че в тях се появява положителната сила. Тези хора са привлечени от науката кабала.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44899]

Решимот – спомени за бъдещето

Целта на творението е да стане подобно на Твореца. Това означават и думите: „да донесе благо на Своите създания”. Как творението може да се уподоби на Твореца? И какво означава това подобие?

Първо, творението трябва да го поиска. Как да го поиска? Трябва да си противоположен на Твореца и да пожелаеш подобие с Него. Това е и желанието: аз нямам това, което искам и много искам да имам онова, което нямам.

Творецът е добър и твори добро за лоши и добри, Той е любов и отдаване, свойствата на Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод… Множество свойства, които не разбирам, но имам възможност да поискам – потребност, желание, което съответства на всяко от тях.

В Твореца присъстват 613 свойства на отдаването, а в мен, въпреки че все още не съм го разкрил, са залолжени 613 желания, които ми позволяват да поискам същите свойства като 613-те свойства – светлини на Твореца. До тези желания трябва да се добера. Във всяко от тях искам да стана подобен на Него. За това е казано: „Както е милосърден Творецът – така и ти си милосърден”.

Но за да поискам това, трябва да знам какво точно не ми достига. Но как мога да разбера, какво все още нямам? За да разбера какво е да си възрастен, сам трябва да стана такъв. За да разбера какво е да бъда силен, богат или мъдър, не трябва да го знам от слухове. Нима мога да поискам нещо, за което не знам нищо?

В нашия свят, детето инстинктивно иска да порасне, без да знае защо – природата го задължава в хода на разбирането. Такова развитие протича на животинско ниво, но в духовното трябва сам да знам какво, защо и по каква причина искам. Ето това е истинско желание.

И как да поискам подобие с Твореца? Защото за това, трябва да придобия статут на Творец, да проверя какво е то, струва ли си или не – а вече после да поискам. Как да получа статуса на Твореца, за да поискам да Му се уподобя?

Затова е станало разбиването на съсъдите. Благодарение на него, ние се стараем да се уподобим на Твореца – още и още, и ставаме като Него чрез Неговата сила. Ето защо са били разрушени Първия и Втория храм, които науката кабала изучава в духовния контекст на разбиването на съсъдите. Става дума за изпадане от нивото на получаване заради отдаването (Първия храм), на ниво отдаване заради отдаването (Втория храм), а после – на нивото получаване заради получаването, в този свят.

Накрая, ние имаме записи за всички преминали състояния, започвайки от нивото на Първия храм, от висотата на любовта, и включвайки Втория храм, който е доста по-ниско от Първия, и все пак също достатъчно високо. В нас са заложени всички впечатления, получени по този път и те се наричат „решимот”.

И когато те се пробудят в мен, аз трябва да ги реализирам. С други думи, едно решимо не е достатъчно – чрез него трябва да си представя какво означава да бъдеш даващ. Затова имам група и обучение – в тях реализирам своето решимо и от него, в зависимост от силите си, формирам реалността.

Взаимоотношенията с другарите, с обкръжението, със светлината, връщаща към Източника, стават „строителна площадка”. Аз имам „материал”, т.е. желание, а също и решимо – и сега искам да внеса това решимо в материала, за да се реализира в него, да му придаде някаква форма. И тогава ми трябва сила свише – силата на светлината, която ще ми помогне и ще направи това.

Рабаш пише за това в статия 940 от сборника „Даргот Сулам”: „За разрушаването на Храма е казано: „Нека Ми направят светилище и Аз ще обитавам сред тях”. Това означава: изградете Ми Храм от вашето желание, изградете такъв дом, който да стане дом на светостта, т.е. на отдаването и любовта. Ако имате такъв съсъд на отдаването и любовта, то „Аз ще обитавам сред вас”, т.е. в него ще се засели висшата светлина.

„Става дума за точката в сърцето, която трябва да стане място на Храма, за да се засели в нея светлината на Твореца”. Ето защо, човек трябва да се старае да изгради свой дом на светостта”. От всичките си желания, произлизащи от Безкрайността, с помощта на решимот, които са заложени в мен при разбиването, аз трябва да изграждам необходимата форма, реализирайки всеки път решимо върху все по-тежък материал.

Това ще ми даде всичко необходими детайли на възприятието. Защото винаги получавам форма, обратна на Твореца. И затова, знаейки своята форма, мога да познавам и Неговата форма, която е противоположна на мен – и да напредвам.

Така, в нашия свят, в човека вече се намират формите, които съответстват и противостоят на Твореца. В този разрив между желаното и действителното, той винаги има възможност да изгражда своето желание, знаейки какво иска – защото някога, преди разбиването на съсъдите сме се намирали в съвършено състояние и от него са ни останали решимот.

В това сe състои отговорът на вечния въпрос: „Как мога да стана подобен на Твореца? Откъде да знам какво означава това?” Можем да поискаме това, благодарение на записите, съхранени в нас от преминатите етапи.

От урока по статия на Рабаш, 07.06.2011

[45010]

От разделяне към обединение

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Човешкото общество се дели на две части. Малка част от него е съставена от хора, в които се е пробудила точката в сърцето – това сме ние. В останалите хора, точката в сърцето я няма – те усещат само живота на нашия свят, проявявянето само на една отрицателна сила. Но именно в тях е съсредоточено мощно егоистично желание.

А в нас действат две сили: положителна и отрицателна. Ние се движим напред за сметка на създаването на връзка между нашето его и желанието за постигане на духовния свят, което развиваме с помощта на обучението, и на сили, които получаваме от обръжението. Връзката, изградена чрез съчетаване на тези две сили се нарича средна линия.

Останалите хора, както обяснява науката кабала, постепенно ще се присъединят към нас, усещайки, че друг изход няма, защото егоизмът им ще страда, поради факта, че непрестанно изисква напълване. В продължение на цялото развитите на човечеството, егоизъмът е нараствал постепенно, в стремежа си да се напълни колкото може повече. И сега, когато човешкото его е загубило надежда да се сдобие с напълване, настъпи неговата криза.

Това подтиква хората да се приближат към нас въпреки, че не знаят към кого и как. За да се облекчи техния път, ние трябва да разпространяваме знанията за науката кабала и да разясняваме, че има методика за поправяне на кризата. И когато те се присъединят към нас, ние заедно ще се включим в работата по средната линия – и така ще постигнем света на Безкрайността.

Какво печелим от това? Вечност и съвършенство. Ние се издигаме над нашата реалност, над точката на формиране на нашата Вселена и над целия наш свят – към висшата реалност.

В наше време, точката в сърцето се пробужда при много хора – те са вече милиони. А в онези, в които точката в сърцето не се е проявила, допълнително към егоизма възниква усещането за криза: те чувстват, че не им достига положителна сила, без която са неспособни да съществуват. Знаят, че трябва да поправят кризата, чувстват, че решението се крие в обединението, но не разбират как да го реализират.

В глобалния и интегрален свят, всичко трябва да е единно – и това ни демонстрира природата. Днес тя ни показва, че трябва да постигнем света на Безкрайността, че сме едно цяло. Именно това, по скрит начин показва кризата, към това ни насочва.

В хората, които трябва да поведат човечеството към тази цел, кризата разкрива точката в сърцето, положителната сила, която могат да извлекат от групата и обучението, и с нейна помощ самостоятелно да напредват към света на Безкрайността. А тези, на които кризата не дава силата на обединението, но те чувстват нейното отсъствие, постепенно ще получат разяснения от онези, в които точката в сърцето се е разкрила, ще се присъединят към тях и заедно ще се насочат към целта.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45051]

Всичко се дава като залог и целият живот е капан

Мишна. Трактат на мъдреците (1 в.н.е.): „Казал раби Акива, че всичко се дава като залог и капанът е поставен за целия живот. Дюкянът е отворено и всичко се дава назаем. Но книгата е отворена и всичко се записва в нея. Който поиска да вземе назаем, нека вземе. Но всеки ден се начислява на човека, осъзнава ли той това или не, такса за взетото, справедливо. И всичко е готово за трапезата”.

От статията на Баал а-Сулам „Свят”: Виждаме в нашия свят смяната на телата, но душите преминават от тяло в тяло – до своето окончателно поправяне.

Творецът е създал нашия свят за хората, за да постигнат възвишената цел – сливането с Него. За да ни принуди да изпълним работата по поправянето на себе си от егоизма до любовта към себеподобните, Творецът се е скрил, но е подготвил този свят за нас, не в качеството на безстопанствено имущество, както ни се струва, а като залог – тоест поставил е капан – животът, който разкриваме като клопка и сме принудени да приемем да поправим себе си до великата цел.

Магазинът е отворен, въпреки че светът изглежда без стопанин и ние всички вземаме непредпазливо – „магазинерът дава назаем” – стопанинът е скрит, не иска възнаграждение, тъй като дава на кредит на всеки – в брой – „книгата е отворена и ръката пише”, записва всяка постъпка. А законът за развитието ни тласка напред и ни принуждава от лошите действия, под въздействието на горчивите им последствия, да преминем към добрите.

А времето за съществуване на всяко лошо състояние е доколко се изисква за осъзнаването на неговото зло – дотолкова, че обществото не може повече да се намира в него. Тогава то го разрушава, преминава в по-доброто и отново разкрива в него загубата и т.н., докато редуващите се състояния не доведат до такова, в което не се разкрива злото.

„И събирачът на данъци, всеки ден изисква такса от човека” – живеещите неосъзнато, заплащат със страдания, а онези, които сами се стремят към целта на творението, усещат доброто в своето движение.

А очакваната цел, която в края на крайщата, трябва да бъде постигната, напомня на трапеза, която гостите опитват с огромно наслаждение – „Съдът е справедлив съд, всичко е поправено и е готово за трапезата”.

Всичко е като залог

Всичко е като залог. Чака живите капанът.

Лихварят е в магазина. Правилата са прости.

В разтворената книга всяка монета

Ръката вписва в брой без суета.

И всеки желаещ дълг да заеме,

Нека влезе и да вземе. Липсата е забранена.

Но събиращите налози няма да се спрат.

Ще дойдат и ще съберат дълга. Искаш или не.

Защита имат те. И съдник е Творецът.

Отиват си длъжниците, за да се върнат пак.

Готов е и чака Неговите гости в дворецът.

И е застлана масата, и трапезата е готова.

(Стихотворна преработка – А. Илин, Ню Йорк)

[40256]