Entries in the '' Category

Умното дете, играещо на отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманЕдинственото творение е желанието, излизащо „от нищото”, благодарение на светлината и постепенно постигащо своето състояние. Отначало, то просто желае да се наслаждава, но след това започва да осъзнава, че се намира в пълната власт на това желание.

Така, желанието постепенно расте, докато не разбере своята пълна противоположност на светлината. За първи път това се случва в 4-ти стадий на пряката светлина, в състоянието, което се нарича Малхут на света на Безкрайността.

Не е по силите на творението да изтърпи своето състояние и то съкращава себе си. И това го принуждава да установи нови отношения с Твореца. То чувства, че е задължено да стане такова и с всички сили се опитва да направи това, докато всички тези опити не доведат до тяхното взаимно проникване един в друг, което се нарича „разбиване на желанията”.

Струва ни се, че разбиването е нещо отрицателно. Но на практика е обратното. Чрез него, творението постига своята пълна неспособност да бъде същото като Твореца.

И за да стане отдаващо и подобно на Твореца в състоянието на разбиване, не му достигат само усилията. Защото, после то ще може да постигне отдаване и да се издигне от твърде лошото състояние. Но първо му се налага да премине през осъзнаването на злото, молитвата, работата, добрите дела – а докато всичко това го няма, то не може да се сравнява с Твореца и да стане като Него.

Засега няма духовен съсъд, тоест разбиране, усещане на собственото усилие, реализация на желанията, за да може да се каже, че творението е подобно на Твореца.

Малкият не може да бъде отдаващ. Той може само да направи нещо малко, да играе със своите играчки. Но ако иска да стане действително като възрастния, тогава е длъжен да развива в себе си много усещания.

Ето защо, след цялото духовно и историческо развитие, дадени ни в качеството на подготовка свише откриваме, че в нас започват да съжителстват две желания: собственото и още едно, допълнително желание. Именно от това започва човекът.

Собственото му, природно желание го тегли към наслажденията, които вижда пред себе си. А допълнителното желание го привлича към особени, духовни видове наслаждения, но освен наслаждения, не може да почувства нищо.

Ние виждаме в човека от нашия свят материалното, физическо тяло. Но все пак, става дума не за него, а за желанията, увличащи го в двете посоки. Едното е насочено към това, което му се разкрива в петте сетивни органа. А второто желание се нарича „точка в сърцето” – и човекът, засега все още не може да разбере, към какво го тегли и струва ли си да го използва.

Но от момента, когато в него се появят тези две желания, той вече се нарича човек. Защото чрез тези две състояния, той може да направи себе си подобен на Твореца (едоме), тоест да се нарича човек (Адам, „доме” – подобен). Необходимо е само да си изясни средствата, тоест да узнае, как да използва тези две желания, пробуждащи се в него.

Едното желание е старото и се нарича „стар и глупав цар”, а другото е ново и растящо като „умно дете”. И ако човек иска да се ориентира в тях правилно, то такова изясняване е възможно само с помощта на висшата сила. И затова, той не е способен да напредва сам, а се нуждае от учител.

Всичко това му дават свише – довеждат го да се учи на необходимото място, създават му всички необходими условия, за да може да приеме това духовно ръководство и да го използва. Всичко ни дават отгоре, освен едно – усилието, което е необходимо да добавим сами! Точно тези усилия изграждат човека.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 07.06.2011

[45057]

Когато разумът управлява сърцето

Рабаш, Даргот Сулам, статия 942, „Разумът управлява сърцето“: Разумът служи на сърцето, т.е. на егоистичното желание, – подобно на това както ръцете и нозете служат на човека.

Затова няма друго средство освен очистването на сърцето. Разумът няма силите да реши, ще тръгне ли човекът по добрия път или обратното.

И затова е казано: „Ще направим и ще усетим“. Отначало ще направим без разума, а след това ще усетим, че нашите дела ни носят благо. Ако ние от по-рано искаме да разберем, че си струва да отдаваме на Твореца, а после вече пристъпим към действие, то ние никога няма да достигнем това.

„Сърце“ се нарича желанието, а „разум“ – това е намерението, властта над желанието, позволяваща да решава: за какво ми е то, нуждая ли се от него и т.н.

Способни ли сме да властваме над сърцето, над материала на своето желание? В това е целият въпрос.

Не, не сме способни, отговарят кабалистите. Ти никога не можеш да излезеш от материала, защото ти, самият си този материал.

Какво трябва да се направи?

Ти трябва да привлечеш светлината, за да вземе тя властта над твоя материал.

Но откъде в мен ще се вземе желание да властвам над своя материал, ако не от самия него?

В теб го няма това желание, казват кабалистите, в теб има само зло, и със своето желание ти не можеш да привлечеш светлината, възвръщаща към Източника, за да те измени тя. Желанието можеш да вземеш само от обкръжението.

По такъв начин, властта на желанието над желанието е възможна тогава, когато външното желание, взето от мен от обкръжението, властва над моите собствени. Само тогава аз ще поискам това, което не искам в своето желание. И само благодарение на желанието, получено свише, т.е. от групата, отвън, аз ще успея да привлека светлината върху своето желание.

Какво ми е необходимо? Необходима ми е групата, трябва ми колкото се може повече да ценя и превъзнасям нейните устои, нейният устрем. Това зависи от мен: желанието на другарите, насочено към целта, трябва да ми се вижда голямо и важно.

Тогава моето собствено желание ще ми се покаже ниско и презряно, сякаш аз съм най-лош от всички, сякаш именно аз поставям пръчката в колелото и разрушавам всички техни начинания, а те в своето величие вървят напред.

Тогава, съпоставяйки тяхното желание със своето, аз се приобщавам към желанието на другарите и моля, за това светлината, възвръщаща към Източника, да се излее върху моето желание. Защото аз искам да се слея с тях, да стана като тях, поне като най-малкия сред тях. С това аз извиквам върху себе си светлината и вървя напред.

Така моят разум, организирайки цялата тази ситуация, властва над моето желание. В противен случай, без работа в групата, без сливане с обкръжението, разумът в мен винаги ще обслужва желанието, и аз никога няма да успея да се измъкна от него. Но ако аз се приобщя към желанието на групата, на обкръжението – разумът се замисля: „Как да се сравня с другарите? Как да действам, че да не бъда толкова нисък в сравнение с тях? Как да напредна заедно с групата?“

По такъв начин, моят разум работи съобразно с желанието на другарите, а не по заповед на моето собствено желание. В това е и цялата работа. Така може да се задължи разума правилно да властва над сърцето. А иначе сърцето управлява разума, раздавайки заповеди и не желаейки да чува никакви възражения.

От урока по статията на Рабаш, 06.06.2011

[44930]

Формулата на живота

Въпрос: Какво е това отдаване?

Отговор: Отдаване се нарича такова състояние, когато аз приемам твоето желание като свое и започвам да го напълвам.

С други думи, моето желание съществува само заради това, да създава напълване за твоето желание. Това означава, че по отношение на теб аз извършвам действието отдаване, че аз те обичам.

В науката кабала ние изучаваме, че в цялата реалност има само две съставящи: желание и напълване. Така е устроена неживата, растителната и животинската природа. Нашите клетки, молекули, атоми, мисли, желания, силови полета действат от желанието (потребност за напълване) – към напълването.

Това се проявява на различни нива: биологично, физическо, в мислите и желанията. А освен потребността и нейното напълване, в природата няма нищо. Затова, ако аз превръщам себе си в средство за твоето напълване, – това означава, че аз ти отдавам.

С това ние се съединяваме: аз се присъединявам към теб, – и ти можеш да направиш същото относно мен. Така ние строим помежду си място, в което можем да разкрием висшата светлина, висшето напълване: ти – от мен, а аз – от теб. Това се нарича усещане на духовния живот.

От 1-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44819]

Намери своето място в мозайката на Душата

Лекция в Рим

Въпрос: „Кои сме ние? Откъде сме дошли и накъде отиваме?“ – това са класически въпроси, които са си задавали всички поколения хора, започвайки от първия човек, появил се на Земята. Но отговорите на тези въпроси са: един за всички или всеки може да намери своят отговор, за да постигне хармонията с цялото човечество?

Отговор: Всеки човек трябва да намери отговор, но той го намира в този случай, ако се съединява с другите и усеща цялата мрежа на връзката между нас. Тази обща мрежа на връзка между нас се нарича Адам Ришон (Първият Човек), защото от тази мрежа ние сме „паднали” при разрива между нас.

И затова всеки трябва да намери това място, където се намира в тази обща картина. А докато той не заеме своето място в тази обща мозайка, трябва отново и отново да се въплъщава в този свят, за да достигне своя корен.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44770]

Предварително запланираното „Грехопадение“

Лекция в Рим

Въпрос: Какво казва кабала за първородния грях и какво е означавало това грехопадение?

Отговор: Кабала твърди, че целият този разказ за Адам и Ева и тяхното грехопадение – това е алегория, говореща за случващото се във висшите сфирот още преди да е била създадена тази реалност: нашата Вселена и ние вътре в нея.

Във всичко това няма никакъв „грях“. Нарича се така, защото ние падаме от своето духовно стъпало, на което сме били сътворени в самото начало – до своето настоящо стъпало, до този свят, през всичките 125 стъпала.

Това се и нарича „грях“ – но не ние сме го направили! Станал е в нашия корен.

И когато ние след това сме се развивали в плоскостта на този свят, много хиляди години – това правим не ние самите. През цялото това време ние сме се развивали неосъзнато, сами не знаейки, как и къде. Егоизмът ни е бутал напред.

Но сега, за първи път в историята, ние стигаме до свобода на избора: или ще се развиваме по-нататък осъзнато и ще поправяме себе си, защото ние виждаме и чувстваме в това полза и смисъл. Или ще дойдат такива проблеми, които ще ни заставят да направим това принудително за сметка на големи страдания.

С други думи, от тази точка и по-нататък, пред нас лежат два пътя: или пътя на страданията, или пътя на постигането на цялата реалност. И разбира се, между тези две направления съществува огромна разлика.

Но във всеки случай, до края на 6000 години, започвайки от първия човек, Адам, тоест още приблизително след 230 години, ние трябва да достигнем пълното поправяне на света. Тоест, всички ние трябва да завършим поправянето, всеки трябва да придобие душа, а след това всички тези души се съединяват в една обща душа и се издигат на следващата степен.

Ако ние тръгнем по осъзнатия път, постигайки мирозданието и самостоятелно работейки – ние ще можем да завършим това поправяне за няколко години, тук и сега! А ако ли не – то ние все пак ще тръгнем, но по лошия път, който няма да продължи повече от 230 години.

Защото това се определя от духовния строеж в шестте висши сфирот: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод. И затова в продължение на 6 хилядите години ние сме задължени да достигнем поправянето.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44665]

Над материята на егоизма

Лекция в Рим

В подема над егоизма, наред с другото, се крие удивително откритие: ние започваме да откриваме, че целият свят се намира в нас, а не извън нас. И това е логично, защото всъщност аз не зная какво има там отвън.

Човек възприема само това, което влиза в неговите органи на чувствата и чрез нервната система попада в мозъка, който обработва общата „картинка“. Така ние и усещаме света. Достатъчно е да прережеш нерв, за да изпадне някаква част от реалността от нашите усещания.

И така, издигайки се над себе си, човек вижда, че неговото възприятие съвсем не се намира отвън, а изцяло зависи от неговите органи на чувствата, от желанията, от мислите, от чувствата и разума. И затова, знаейки как да променяме тези параметри, можем да разширяваме своето възприятие, да се издигаме над ограниченията на петте сетивни органа.

Оттук е и името „наука кабала“ – което буквално означава „получаване“. С нейна помощ човек постепенно излиза от материалните органи на чувствата на своето животинско тяло и разширява усещанията си до безкрайността. Наред с живота в нашия свят, той напредва до такова ниво, когато вече не асоциира себе си с материалното тяло, тъй като над него вижда реалността като много по-голяма.

Сега той не обуславя своя живот на възприятието с петте си сетивни органа. И даже когато тялото умира, човекът остава в реалността, която е придобил над него. Той не усеща изчезване – защото новото измерение е проникнало в неговото възприятие още преди смъртта на тялото.

По такъв начин човек живее на две нива: на материалното стъпало, както всички ние, и на „извънтелесното“ стъпало, издигащо се над егоизма.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44614]

Портрет на Човека на триножника на групата

В нас има само получаващо желание и форма на отдаване, която ние трябва да обличаме на него всеки път. Това е и работата на Човека, която може да се осъществява, само включвайки се в група, в правилното обкръжение и приемайки неговата форма. Няма откъде другаде да се науча повече на правилната форма, която аз трябва да приема.

Обкръжението „изрисува“ човека. Постоянно съединявайки се с групата и изпълнявайки в нея своята роля, заемайки своето място, човекът започва да приема формата на Човек. Групата е като шаблон, придаващ верните очертания.

Разбиването на съсъдите и процесът на подготовката – всичко е необходимо за това, че всеки да може да потърси своето място, крачка след крачка, като се усъвършенства в тази работа, докато ние не станем единно цяло.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 24.05.2011

[44520]

Групата, отговорна за цялото човечество

Бала а-Сулам, „Мир в света”: В нашето поколение, когато благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни на света, в същата степен човек непременно се оказва в зависимост от целия свят, също както зъбчатото колело в механизма.

И затова е немислимо да се установи по мирен път добър и щастлив ред в една страна, докато това не бъде направено във всички страни по света. Така че, не следва повече да се обсъжда и да се търси справедлива гаранция за мира на една страна или на един народ.

Напротив, става въпрос за мира в целия свят. Благополучието или неблагополучието на всеки човек зависи пропорционално от благополучието на хората по целия свят.

Как да се разкрие на хората тази тотална взаимна зависимост? Ние виждаме днес, че всеки все още разчита на самия себе си, извън зависимостта от другите. Ние трудно признаваме взаимната зависимост в семейството, в града, в страната, но държавите и народите съвсем не чувстват сковаващите ги взаимни връзки. Какви беди трябва да се случат по света, за да почувстват хората, до каква степен зависят един от друг? Въпросът засега остава открит.

Това осъзнаване ще се осъществи по добър или по лош начин. Но ние сме длъжни да разкрием истината – за да поискаме после поправяне на всеобщото единство. Творецът непременно ще се разкрие в творението – Един в единното. Когато между всички нас ще има съвършена връзка – съобразно с това, по закона за подобието на свойствата, в нас ще се разкрие висшата светлина.

Въпросът сега е в това, как да разкрием необходимостта от тази връзка? Това може да се направи от желанието да се извърши отдаване на Твореца, за да ни се разкрие Той. Ако ние искаме да му доставим удоволствие, то с помощта на светлината постепенно ще придобием истинското желание.

А другият вариант е съвършено противоположен: разкрива се взаимната ни зависимост, а на нас не ни е по силите да направим нищо и тогава, преди гибелта, от безизходност – ще се обединим. Но и в този случай единството няма да дойде, докато не разберем, че тук няма да минем без намерение за отдаване, съвършено свободно и безвъзмездно, когато ние ценим единството като такова и си поставим за цел да доставим удоволствие на Твореца.

Какъв е този дълъг и тежък път: от страдание към осъзнаване на правилната форма на единство. Много сурово учене, което струва скъпо на човечеството – защото то няма да се нуждае от светлината, няма да види верния курс, тъй като у него няма искра, показваща как да пристъпи към дело и да реализира единството, как да привлече светлината, носеща осъзнаване.

Ето защо тук е необходима специална група, устремена направо към Твореца, която да предаде това направление на цялото човечество. Само тогава хората ще поискат единство, заради подобието с Твореца.

А иначе пътят ще бъде непоносимо тежък. Защото получавайки удари, те са неспособни да разберат, защо са нужни тези удари. А ние – сме способни. Под ударите ние си събираме ума, защото у нас има точка в сърцето. А човек без точка в сърцето е неспособен да види целта – той единствено усеща болка от удара и не става по-умен.

Групата е необходима и е длъжна да разпространява в света методиката на поправянето. Иначе хората ще останат съвършено безпомощни пред нещастието, не е по силите им да разберат, откъде и защо е дошло то. Това е очевидно даже по научните изследвания: учените констатират факта, но до решение не стигат. Те не могат да разберат това, те нямат възможности, нямат инструменти, за да видят това.

Затова ние сме длъжни с цялата сериозност да се отнесем към състоянието на света и да работим заедно с тях.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43108]

Планът за създаване на самия себе си

Творение се нарича нещо, което съществува в духовния свят, защото нашият земен свят съществува само в нашето въображение.

Творението се ражда от средната линия – от точката, в която присъстват двете противоположни сили: получаване и отдаване.

А то може да съединява тези сили заедно така, че да използва силата за получаване, която е противоположна на Твореца и е специално създадена такава, за да даде на творението самостоятелност и възможност свободно да стои срещу Твореца. Така можем да построим своята независима личност, включваща тези две сили заедно.

Всеки път, творението трябва да съедини двете сили правилно, да провери етап по етап всяка нова порция от разкриващото се в него егоистично желание. По такъв начин, творението расте от само себе си – изграждайки се от своя материал, с помощта на силата на отдаването, която изисква от дясната линия.

Всъщност, цялата работа се извършва от силата на отдаването, силата на светлината, на Твореца – но за тази цел, творението трябва да подготви всичко само. Както в нашия свят използваме всички дадени ни средства на неживото, растително, животинско и човешко ниво, с всичките сили на своето чувство и разум – но все пак казваме, че сами сме свършили работата, защото именно ние изпълняваме тези действия, като използваме материалите на този свят и своите способности.

Материалното и духовното изграждане преминават еднакво: първо се замисля план, а после, от наличните материали започваме да изграждаме някакви форми.

Така и в духовния свят, от силта на своето желание и разбиране, сами изграждаме „формите на Твореца” – своето отношение към Него, което е подобно на Неговото отношение към нас.

От една страна, това е наша собствена работа – както е казано: „Вложил е усилия и е намерил!”. Но от друга страна, това е работата на Твореца, защото ние се учим от Него, от Неговите примери и Го молим да я изпълни. С Него сме истински партньори, защото знаем, точно какво искаме и трябва да подготвим всичко необходимо!

Тоест въвеждаме „средната линия” – в своя замисъл, в съединяването на желанията и намеренията, решавайки сами, как правилно да съединим силите на светостта и нечистотата, лявата и дясна линии.

Изграждаме „средната линия”, като се съединяваме с групата чрез светлината. Защото искаме да се включим в нея и да намерим там своето желание да отдаваме, а това желание може да създаде само светлината – Творецът, скриващ се там вътре, от другата страна. Излиза, че включваме вътре в себе си тези две сили: силата на групата и силата на Твореца, оставайки в средната линия.

И от много други примери също виждаме, че действаме в средната линия, защото сме длъжни да включваме  двете сили: получаване и отдаване, за да получим свободата на избора и самостоятелно да изградим себе си от тях.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 28.03.2011

[39280]

За тайните на Тора, ч.2

Агра. За Мишлей. 2.9: „Когато разбере основите в тяхната пълна степен, всичко ще се изясни едновременно – в пълна степен и пшат, и ремез, и друш, и сод. Но докато не разбере тайната част на Тора, даже пшат няма да разбере.

Агра. Светлината на „Зоар”. 3, 28 „Адам ве Ишто”: „В бъдещето, на всички ще се разкрие Моше – не както това е скрито днес в Тора, във вид на разкази, предназначени за Ерев Рав, които не изучават вътрешния смисъл.”

Х. Витал. Ец Хаим ч.1 Предисловие 11,12: „Горко им на засрамващите Тора, тъй като се занимават само с нейното просто тълкуване (пшат) и с разкази, за които народите казват на Израел, в какво е разликата между вас и нас, между вашата Тора и нашата?

Защото и във вашата Тора има разкази за нашия свят! Горко им на срамуващите се от тази Тора, които не се занимават с мъдростта на Кабала, която дава почест на Тора. Те предизвикват продължаване на изгнанието и на нещастието в света, а освен това дават възможност на нищожните в наше време, да се радват на своята работа. Няма за тях място в бъдещия свят!”

[39365]

Червените дни от каленадара

Въпрос: Съдържа ли се в частта на ТЕС, която е посветена на Пурим, светлината, отнасяща се към края на поправянето? Струва ли си, по това време повече да четем ТЕС на урок?

Отговор: С други думи, можем ли днес да използваме силата с името „Пурим”, намирайки се в определено състояние, свързано с тази дата? Защото духовният корен поражда в нашия материален свят определен резултат, който е невъзможно да се пренебрегне.

Тук отделяме тези, които напредват по личен път и се наричат „Исраел”. Те се намират над знаците и жалоните, над времето. Те ускоряват времето, отиват напред, теглейки себе си към края на поправянето – и затова напредват извън зависимостта на календарните дати. Те имат свой календар. Празниците и дори дните на седмицата, за тях по никакъв начин не са свързани с общоприетото летоброене.

Адам е започнал духовната работа съгласно собствен календар и е въвел седмичното отброяване. Той е преминал през шест духовни дни-състояния, в резултат на които, в него се е родило духовното съзнание, връзката с Твореца. Това постижение, Адам е предал на следващите кабалисти, чиято веригата се  разпростряла през двадесететте поколения до Авраам, а после до Моше. Те постигнали същото, което и той.

Върху седмичното отброяване е основан нашият календар – иначе казано, общото напредване. Този цикъл не е свързан с астрономическото време. Масите, които нямат точка в сърцето, подлежат на въздействието на общите обкръжаващи светлини, създаващи в нас усещането за време, движение и пространство. Става дума именно за силите, очертаващи различните контури на нашето възприятие.

От друга страна, хората, които сами вървят напред, не зависят от смяната на седмиците. Всеки от тях има свободен формат на календара, определящ се от това, доколко човек е способен да ускори времето, като реализира своята точка в сърцето.

По такъв начин, ние се отнасяме към категорията „Исраел” и стигаме до края на поправянето по-рано от определения срок. Ние имаме не общ, а личен календар. И обратно – върху човека, живеещ по общия календар, въздействат общи обкръжаващи светлини – затова по времето на празника, той действително е способен на повече.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 20.03.201

[38603]

Ние сме камъни, откъртили се от една скала

Въпрос: Какво е това ”усилие” – това мисъл ли е или някакво действие?

Отговор: Усилие – това е вътрешно напрежение, насочено против своето желание. А, ако ти действаш съгласно желанието си, тогава няма да има никакво напрежение. Ти може да прилагаш физически усилия или духовни даже, но егото ти ще ги поддържа.

Усилия – това са висши човешки сили, против егоизма, който се намира в мен. И тогава аз натискам, и натискам, и в крайна сметка се убеждавам, че ми е необходима помощта на Твореца.

Но аз не трябва от самото начало да мисля, че не мога да се справя сам. Аз съм длъжен да започна! А Творецът ще завърши заради мен тази работа. Ако още в началото бъда убеден, че нищо няма да се получи – то никога не ще се помръдна от мястото си.

Затова съм длъжен да започна и да натискам на правилното място, доколкото го разбирам, в правилната посока, към правилната цел. И само в резултат на тази работа аз откривам, че ми е необходим Твореца. А трябва да започна с това, че ”никой не може да ми помогне, освен мен самия”.

В началото няма никой, освен мен. Докато не изразходя всичките си сили, аз не ще почувствам настоящата потребност от Твореца. Към Твореца се обръщат вече от отчаяние. Това се нарича ”пробуждане отдолу” (итарута де-летата), почти ”вратата на сълзите”.

Аз разбирам, че не мога без Твореца, защото в мен няма светлина, нямам сили, за да се съединя сам с другите! Аз не мога да поправя разбиването!

Разбиването – това е напускане на желанията от светлината. Творецът скрива светлината си от съсъда и тя се разпилява на парчета. Сега е нужно да се върне светлината и да засвети с общата сила на отдаването. Само, ако присъства такава обща сила между желанията за наслаждение – тогава тя ги свързва заедно.

Светлината трябва да запълни всички пространства между желанията, както водата запълва всички празни места между камъните, и тогава чрез тази вода те се свързват един с друг. А иначе, кой ги съединява, каква сила, как те могат да бъдат свързани? Необходимо е нещо, което да запълни пространството между тях.

Дистанцията между желанията остава, остава и егоизма, който ги отделя едно от друго. Някога, всички те са били един голям камък. Но после, той се е разбил на множество малки камъни и са се отделили едно от друго. Те така си и остават на разстояние и трябва да прекрачат през него – „сякаш” то не съществува!

Тогава идва висшата светлина и ги съединява, запълвайки цялата празнота, сякаш вода между камъните. Желанията се оказват свързани едно с друго, потопени в една вода, в една и съща светлина.

Получава се, че сега между нас се намира Творецът! Ние разкриваме между нас цялата сила на светлината, Неговото присъствие – защото водата се намира между камъните и запълва същия този обем, който трябва да бъде запълнен с тях. Камъните са се раздалечили, увеличавайки обема си 620 пъти и сега водата, светлината (светлината на Тора се нарича ”вода”) е длъжна да им помогне да достигнат същото това качество – „цяла скала”, но в 620 пъти повече!

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43389]

Двигател, работещ с енергията на изгарящия срам

Най-тежкото и лошо състояние, усещано от Малхут, това е състоянието на пълното напълване със светлина в света на Безкрайността, тъй като то няма никакво покритие от нейна страна. Всичко това кара Малхут да премине множество изменения, които се наричат движения, действия.

Цялата тази верига от усещания, преживявани вътре в Малхут, се наричат нейни движения. Затова става дума за вътрешни усещания, за вътрешна мъдрост, за вътрешно движение, за това, че всичко се прави само от желанието и от съпровождащото го намерение. Нищо освен това, в действителност, не съществува!

Нашият свят, който ние наблюдаваме около нас – това е въображаем свят. Всичко се случва вътре в Малхут на света на Безкрайността, докато тя не си спомни, че е тя и не се превърне в получаваща заради отдаване – т.е. да се отдели от усещането за получаване заради себе си, което е било в нея до първото съкращаване.

Независимо, че това първо усещане не се е наричало егоистично, понеже тя не го е извършвала преднамерено и не е разбирала състоянието в което е влизала.

И така, духовното движение не се измерва и не се оценява с количеството материални действия – а само с вътрешните състояния, които изминава човек. Затова е толкова трудно да се оцени. Всеки пита: Как да проверя колко съм напреднал? Но това може да се отчете само, ако се намираш вече в духовния свят и можеш точно да преброиш количеството духовни действия, които си създал.

Ние виждаме по малкото дете, че то въобще не знае къде е и как е. Чак когато постепенно израства, то качествено усъвършенства своя разум и започва да пресмята, какво е било вчера, днес, утре. То се научава да усеща времето, а след това и движението. Него го учат: това прави така, а това не прави така. Т.е. то започва да постига някои неща и връзката между тях, да се учи осъзнато да преминава от едно състояние в друго, да слуша и изпълнява съветите на възрастните.

И точно така се случва в духовния свят, и ние преминаваме към духовни действия. Но всичките те – са само вътре в човека. Отвън нищо не се случва, и нищо не зависи от външните действия. Но с външните действия ние можем да повлияем на своето вътрешно състояние, защото това е психологически въпрос.

Ние се включваме в заобикалящото ни общество за сметка на нашето външно участие, някакви си материални действия, а благодарение на това се съединяваме с него вътрешно. И тази вътрешна връзка ни влияе и се отброява в нашата духовна работа.

Затова, всичко зависи от нашето осъзнаване на злото – само заради него е необходимо учението и работата. В онзи миг, когато човек усеща своя егоизъм, той е готов да извърши духовно действие – тоест промяна вътре в себе си, за да се отърве от това зло. И после въпросът е в това що за зло е това, от което той желае да се избави – колко е голямо то като количество и като качество, относително отдаването или получаването.

От урока по ” Учение за Десетте Сфирот”, 06.06.2011

[44974]