Entries in the '' Категория

Устремявайки се към точката на равновесие

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок № 2

Ние се намираме в полето на светлината (свойство отдаване и любов, наричащо се Творец), запълваща пространството, където ние съществуваме, – само че ние не усещаме тази светлина.

 

Тя е подобна, в своето въздействие върху мен, на физическото, гравитационното, електрическото или на електростатичното поле: ако аз имам духовен потенциал (заряд), то аз започвам да се движа вътре в това поле търсейки равновесие с него.

Така се държи електрона в електромагнитното поле или човек на определено място – той се стреми към уравновесено състояние, намирайки се в полето на своето усещане. Та нали усещанията – това са също сили! Ние ги изучаваме в науката кабала, както изучават въздействието на физическите сили. Но в нашия свят ние не осъзнаваме тяхното съществуване.

Хората в които се проявява точката в сърцето, положителната сила, започват да се движат натам, където могат да получат напълване на тази точка. Те ”идват” в нашите групи или ”изведнъж” ни намират чрез Интернет. На тях това им се струва като нещо неочаквано… Така започват да изучават науката кабала.

От урок 2 на Световния конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44896]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.5

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек, също както и при всички животни (но в човека той е насочен още и към използване и унижение на другите, а освен това се и развива непрестанно).

Баал а-Сулам. Последното поколение, ч.1

Човек не може и пръста си да помръдне, ако няма да има някаква полза от това за себе си.

Баал а-Сулам. Статия към завършването на Книгата Зоар

“Човек се ражда диво магаре“: тъй като, когато се ражда и излиза от лоното на творението, той се намира в съвършено мръсно и низко състояние, което означава огромна величина на любов към самия себе си, заложена  в него (и не може изобщо да вземе под внимание интересите на другите).

И всички негови движения – са около самия него, без каквито и да било искри на отдаване за ближния (а още повече, за сметка на унижение на другия. Винаги оценява успеха си не сам по себе си, а относително другия. В това време, когато животното удовлетворява своите потребности почти без да се сравнява с другите).

Баал а-Сулам. Дарованието на Тора, п.12

[44886]

Благословия за отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е: „Благославям те във всичките твои дела”. Какво е това  „благословия”?

Отговор: „Благословия” означава, че аз получавам свойството отдаване на своето получаващо желание. Аз откривам неговия дефект, извършвам голяма подготвителна работа и поради това, получавам „благословия” от Твореца – намерението за отдаване на цялото свое желание.

Благословия – това е Бина. С какво повече може да благословиш човека? Какво още не ни достига освен светлината, връщаща към Източника? Нищо.

Цялото творение – това е желание и ако то получава намерение заради отдаване – това е  благословия. Нали няма по-съвършено състояние. Само това ни е нужно.

Казано е, че всеки ден човек е длъжен да достигне сто благословии. С други думи, той е длъжен да поправя към отдаване целия свой съсъд – десетте сфирот, всяка от които се дели на десет. И тези сто благословии се превръщат в „сто врати” (шаарим) – доколкото сега човек оценя (мешаер) Твореца със своите поправени съсъди, които се напълват със светлина.

От урока по статия на Рабаш, 07.06.2011

[ 45007]

За ползата от съмненията

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Точката в сърцето пробужда в човека съмнения: „Кой съм аз и какво съм? Каква е целта на моя живот?” Избавя ли се той на някакъв етап от духовния път от тези съмнения в Твореца и в замисъла или те го съпровождат до края?

Отговор: Съмненията безусловно остават с човека. Защото без тях е невъзможно да се движиш напред, невъзможно е да правиш анализ.

„Съмнението” е такова състояние, когато във всяка посока е възможно всичко, когато не можеш да различиш ангела на смъртта от ангела на живота, доброто от злото, Твореца от Неговата противоположност. На всяко стъпало, във всяко състояние, за теб е необходимо да преминеш етапите, отразяващи целия път, включвайки всичко най-лошо и най-добро – в разума и в чувството.

Без „съмнението” като междинно състояние, не можем да минем. За това е казано: „ И беше вечер, и беше утро – ден първи”. Всяко ново стъпало започва от „вечерта” (ерев), тоест със смесването (ирбувия) на нещата, между които не мога да направя разлика: „Подобно на светлина, но вече не е светлина… Като че ли е тъмнина, но не е съвсем тъмнина…” Всичко е размито в моите очи.

Затова, когато се потопиш в объркването и в съмнението – знай, че настъпва новото състояние. „Пак всичко е в мъгла, забравям дори простите определения, няма за какво да се уловя…” Такъв е преходът от стъпало на стъпало. Радвай му се.

От урок по статия на Рабаш, 07.06.2011

[44996]

Всички танцуват

Въпрос: Днес провеждаме конгрес, посветен на празника Шавуот. Но когато си представя какво ще бъде там, не искам да бъда там. Значи трябва да се издигна над разума?

Отговор: Там ще има танци, а ти не обичаш да танцуваш. Там ще има страхотно угощение, но то не ти харесва. Там ще има много деца и не може да се каже, че си във възторг от това. Излиза, че наистина няма защо да ходиш там.

Но можеш да си представиш ситуацията по друг начин: за какво ми са храната, движенията на тялото, песните, детските крясъци и многото хора? Всичко това е външна форма на желанието, което пробужда Твореца. Той внася в общността на хората, пристигнали там, желание да се приближат до Него.

От цялата Малхут от света на Безкрайността, Той е събрал група отделни желания, за да ги обедини в бъдеще – и затова сега им дава портебност. И самите те не знаят защо се е получило така, всеки е с причините си, всеки е с представите си защо е тук. Той е дошъл да се присъедини към желанието на Твореца, което се крие в тях.

Може тихо да си седи в ъгъла и през цялото време да поддържа намерението си за връзка с тяхното желание. Аз търся не техните вътрешни позиви, а именно онова желание, което пробужда Творецът в тях. Точно то ми трябва, тази потребност се явява моята душа.

Защото имам само точка в сърцето и трябва да присъединя към себе си желанията, които ще дадат обем на духовния ми съсъд. И тогава ще мога да вървя напред.

Но ако не установя връзка с тях, то откъде ще взема желание, къде да намеря душата си? В какво ще получа разкриването на Твореца? Защото самият аз нямам и няма да имам нищо освен изначалната точка. Така че, защо да не замина на конгреса? Защо да пропусна възможността?

Въпрос: Не мога ли да гледам излъчването в къщи, по телевизията и така да се приобщя към желанието на хората? Задължително ли е физическото присъствие?

Отговор: Зависи, в кой случай се прониквам по-добре от тяхното желание, от неговия изблик, колко усилия ще положа за това. Възможно е в къщи да получа от тях 50 кг. желания, а на място, дори седейки в ъгъла, да изпитвам такова отвращение, че  да събера едва 2 кг.

Но ако се подготвя предварително, ако започна да танцувам заедно с тях, въпреки че дълбоко ненавиждам такива неща, ако вътре поддържам намерението си: защо правя това – то ще ми донесе голяма полза.

Всички ние работим над желанието, въпреки че не разказваме за това на всеки ъгъл. Цялата духовна работа се върши над желанието – така, че разумът да управлява сърцето.

От урока по статия на Рабаш, 06.06.2011

[44912]