Лекция в Рим

Въпрос: Трябва да се издигнем над егоизма си, но колкото повече го подсилваме, толкова по-трудно е да се издигнем над него. Получава се нещо парадоксално, че процъфтяването на културата ни лишава от възможността да преодолеем егото си?

Отговор: Да, правелно. Но защо се развиваме в егоистична форма и, още повече, показателно? Това е за да усетим вътре в нашето его колко много то ни унищожава и все пак да го превъзмогнем.

В нас няма друг материал освен желание! Така, мъдростта на кабала се нарича „мъдростта на получаване” („кабала” на иврит означава „получаване”). Тази мъдрост обяснява как да реализираме нашето желание, а не да го унищожаваме. От нашата егоистична материя ние изграждаме формата на човека (Адам), „подобен” (Доме) на висшия, на Твореца.

Така от една страна, егоизмът трябва да порасне до момента, когато ние се разочароваме в нашата реална егоистична форма, която винаги иска да граби за себе си. Тогава аз ще започна да използвам своето его в неговата обратна форма и всеки път ще го обръщам в отдаване. До степента, в която мога да направя това, аз ще придобия сили за своята душа.

Днес ние сме достигнали някакъв „таван”, „насищане”, тоест максималния възможен егоизъм в получаване за себе си, докато не консумираме и последния плод на Земята. Това ще ни доведе до осъзнаване на злото ни. По добър или по лош път, ние ще разберем, че трябва да действаме по противоположен начин и да използваме нашето его за отдаване.

Лекция в Рим, 20.05.2011

[44667]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Егоистична ли е любовта на майката към нейните деца и любовта между мъжа и жената?

Отговор: Такава любов не се явява егоистична. Всички наши желания се делят на неживо, растително, животинско и човешко ниво (1,2,3,4).

Желанията, възникващи в човека на животинското ниво, са подобни на тези на животните – само че са по-развити. Към тях могат да бъдат отнесени желанията на майката по отношение на нейното дете или желанията, появяващи се в отношенията между съпрузите.

Но инстинктивното отношение на майката към нейните деца, не се явява егоистично. Природата принуждава човека/майката да постъпва така, че да напълни желанието на ближния/детето.

Докато егото, е желание да се наслаждавам за сметка на ближния, т.е. на мен да ми бъде добре за чужда сметка. Дори ще ми достави удоволствие, ако той се чувства зле. Такъв род наслаждения, могат да бъдат разделени на много нива.

Например, мога да получа удоволствие от това, че превръщам ближния в свой роб. Има също наслаждение, от възможността да му навредя, да го унизя и причиня страдания. Получаването на удоволствия от експлоатацията на ближния, а не от естественото желание за наслаждение, се смята за егоистично.

Ако искам да получа удоволствие от вкусната храна, от общуването с децата си или от нещо друго в живота, и с това не причинявам вреда – това не се смята за егоизъм. Егоистичните действия са насочени към използването на ближния за лична изгода.

Ние проявяваме своето истинско/духовно его на нивото „човек”, когато влезем в групата. Именно тогава, започваме да чувстваме особена неприязън един към друг и издигаме помежду си някаква стена.

В степента, в която пожелаем да се сближим, да учим заедно, да си правим трапези и да се обединяваме, за да постигнем свойството отдаване – в същата степен ще усетим още по-голяма ненавист един към друг, антипатия и нежелание да се съединим заедно.

Точно в този момент се проявява нашето его. Обикновените хора нямат такова его, то съществува само в онези, които желаят да се обединят, за да постигнат духовното. Тези хора разкриват, че не могат да направят нищо с него. Но защо? За да може след това, в тях да се появи потребност от висшата сила.

Откъде се взема потребността от тази сила? Тя присъства изначално в съвършената система и изчезва/скрива се след/вследствие на нейното разбиване. Тази сила съществува, но се скрива вътре. А ако се постарая да стигна до единство със своите другари и не успея, то на мен, все повече и повече (до определена степен), ще започне да ми се разкрива нивото на моя егоизъм. И това ще бъде първото духовно стъпало – 1/125 част от общото издигане.

Работя над това много месеци, докато не стигна до състояние, което вече не мога да преодолея сам. И тогава, в мен се формира потребност от онази светлина, която ни е напълвала преди, а сега е скрита вътре – и аз ще пожелая тя да дойде, да се разкрие и да ни свърже заедно.

Това искане освобождава за мен първото стъпало: аз и другарят – и висшата светлина между нас. А след това, моята цел ще бъде постигането на следващото стъпало, на което егото ще нарасне още повече, ще избухне ненавист, за чието съществуване не съм и подозирал.

И най-малката дреболия ще ме дразни и отблъсква от другаря. И над това, ще ни се наложи да работим усилено заедно, и ще се издигнем на второто от 125-те стъпала – и така, до края на поправянето.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли хората без точка в сърцето да се присъединят към призива за единство?

Отговор: Да. Има достатъчно сериозни материали в които се казва за необходимостта от обединение. Мислещите хора разбират, че егоизма разрушава човечеството, а човечеството егоистически разрушава Земята, и затова трябва да преминем от егоизъм към обединение, да се издигнем до алтруизма.

Едва тогава ще се научим да се спогаждаме помежду си и да спасим планетата – нашия единствен дом. Понеже друго ”жилище” ние нямаме.

Проблемът е в това, как да извършим този преход? Ясно е, че човечеството стои на прага на войната и на мрачното бъдеще, към което може да го подтикне ненаситното му его. Ясно е и решението – да станем „добри деца”, „да се сдружим”, да ограничим потреблението, да се научим правилно да разпределяме ресурсите. Но как да преминем от точка А към точка Б? Та нали човешката природа – това е желанието да се наслаждаваме. Как да го преобразуваме? Как да му придадем формата на отдаването?

Едно е когато става дума за естествено усещане – такова като майчината любов. Но при хората няма такова подобно усещане, то се пробужда само в случай на беда, от безизходица. Затова трябва да отворим на хората очите и да им поставим ясно условие: само взаимното участие и обединението ще помогне да се спасим от смъртта. Тогава, нямайки друг изход, те ще тръгнат към това.

Обаче, да се осъществи такъв преход може само, ако всеки миг, във всеки детайл, във всяко зрънце, във всяка трошица хляб, във всяка капка вода човек усеща: ако аз не споделя с другите – то аз съм мъртъв. Това трябва да прозира във всяко усещане, във всяко действие, във всяка ситуация. Само така.

И причината за това трябва да бъде една: в своето егоистично желание, което постоянно търси с какво да се наслади, човек да усети, че ще умре на място, ако се поддаде на егоизма си. Ако подреждането беше друго, ако смъртта не би настъпила тутакси – той ще открадне. Така е устроен човека. Не трябва да се искат от него неща, които не са му по сила, които са над неговата природа.

Излиза, че всички трябва да са под такъв страх? Това е невъзможно. В предисловието на ТЕС Баал а-Сулам пише, че в древните времена кабалистите прибягвали към аскетизъм, както е казано: ”Хляб и сол яж, вода не пий много, на земята спи, със страданията живей и в Тора се труди. Ако направиш така – ти си щастлив”. Значи даже по пътя на страданието ти е необходима силата на Тора. Иначе над теб всяка секунда трябва да висят страданията: или обединение  или смърт.

И затова кабалистите казват: че преживявайки такива състояния, човека трябва да се труди в Тора. Защото, все едно, ти трябва да привличаш върху себе си светлина възвръщаща те към Източника. В противен случай, това не е живот, това не е избор. Всеки герой в света може лесно да се излъже. Ние живеем в егоистически усещания и във всеки може да се предизвика каквато си пожелаеш реакция. Понеже човекът – това е желание, а не е някакъв си герой.

Ето защо ние трябва да дадем на хората решение. На тях ще им се стори, че те сами го откриват, независимо, че всъщност то излиза от нас. И колкото по-бързо напредваме, толкова по-лесно ще ни е да ги предпазим от илюзии.

Трябва логично да обясняваме, че ние ще задействаме вътрешната сила на природата – силата на обединението, живителната сила, която дава живот на всичко. Трябва да се направят формулировки близки до хората, за да не им се струва, че става дума за някаква си свръх сила, действаща извън природата. Не, тя е заложена в самата природа и е готова да ни се притече на помощ.

От урока по „Въведение в науката кабала (Птиха)”, 26.05.2011

[44807]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Колкото повече искам да се приближа до приятелите, толкова повече ме отблъскват от тях. Аз няма какво да им дам освен негативи. Изпитвам голямо чувство на дисхармония. Конгресът за мен става голямо препятствие. Какво да правя?

Отговор: Много добре! Именно такива хора са ни нужни! Поради мярката на вашето отхвърляне и опитите да намерите връзка с останалите се изразява вашето усилие. Благодарение на тази сила на усилие получавате силата на свойството отдаване, която е възможно да ви помогне изведнъж да се изкачите на първата степен.

Въпрос: Имам усещането, че всички около мен са готови да слушат, а в нас не се получава да предадем светлината на всички останали. Може ли конгресът да ни даде някаква промяна в тази насока?

Отговор: Конгресът може да даде всичко. На едни – да прегърнат свойството съединение и отдаване за първи път. На други – активно участие в създаването на общото свойство отдаване. Трети, които са получили вече свойството отдаване, намират се в него и усещат Висшия свят, могат да помогнат в това на другите. На конгреса съществува цял спектър от хора – от желаещи, не разбиращи все още какво желаят и постигащи, които знаят, какво постигат.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[ 44603 ]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Говорейки за кабала, вие привеждате много примери от науката. В Италия е живял известният изобретател Маркони. Той е усъвършенствал първия радиоприемник, така че увеличавайки неговата чувствителност, може да се осъществи връзка на много голямо разстояние. И по-същия начин на нас ни е нужно да увеличим чувствителността на своята душа, която развива връзката с останалите? Тази антена, която обезпечава нашата връзка с Твореца –  това е вярата?

Отговор: Маркони е бил голям учен и при него има много тайни. Той ни е разкрил само малка част от това, което всъщност е открил. Открил е такива вълни, за които не сме знаели до този момент и които леко забулват Земното кълбо, и дори го пронизват напряко. Той е бил особен, гениален човек.

Когато ние излизаме от себе си “навън”, то започваме да усещаме общото енергетично поле, запълващо цялото пространство между нас. Това поле, в частност, е и Бог, Творецът. Ако го усещаш, значи си постигнал Твореца – висшата сила, свързваща всичките души помежду им.

Тогава се получава, че ние, всички заедно, и Той, тази висша сила, мисъл, която се нарича “Замисъл на творението”, ставаме като едно цяло. Поради това човек се нарича “Адам” – тоест “подобен” (доме) на Висшия, на Бога.

Ние достигаме такова състояние, когато просто се включваме в Него – пребиваваме в него със собствено осъзнаване и разбиране. Тази сила, в която се включваме, се нарича сила на вярата.

Вяра – това е сфира Бина (от думата “разбиране” – “авана”). Тоест “да вярваш” – това не означава да закриеш очите си и да вървиш като слепец, вярвайки в това, което някой ти е казал. Не! Вярата е основана на силата отдаване. Ако аз умея да сменям настройката на своя вътрешен “приемник”, то включвайки се на тази вълна, и тази информация, която получавам от нея – се нарича вяра.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44663]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: В следствие на кризата, светът постепенно започва да осъзнава необходимостта от обединение. Дали това желание е по-възвишено в сравнение с предишните?

Отговор: Не. Става дума за доближаване до нашите позиции, благодарение на което ще можем да включваме още хора към нас. Действително, това осъзнаване се усеща по-силно от ден на ден. За това говорят учените, социолозите, психолозите и дори политиците.

Засега, обаче, дейността се ограничава до образованите специалисти, свързани с даден проблем. Принципно е ясно, че главната трудност на света е нашата неспособност да се разберем, да се договорим помежду си, за да се спре прекомерното потребление и замърсяването на околната среда. Ние трябва да бъдем обединени от общо съгласие.

Такъв извод може да направи всеки мислещ човек, но все пак е приятно да чуваш за това и да четеш подобни материали. Дори експертите вече са достигнали до това.

Но на повече не са способни – не могат да намерят решение, и тук се  крие основният проблем. Тъй като решение дава светлината, силата на поправянето, а те не знаят какво е това. Те само разбират, че ситуацията е критична, че егоизмът разрушава всичко и работата е именно в него. Необходим ни е благополучен свят, в който всички са обединени и живеят нормален, скромен живот, без прекомерни излишъци, заради които опустошаваме и замърсяваме Земята.В резултат, всички ще разберат това. Милиони хора по целия свят тревожно надигат глава – скоро няма да има какво да се яде. Те ще са съгласни на всичко само, за да имат храна. Ще се съгласят и на обединение. Но отново няма да успеят да се обединят, ако на помощ не дойдат хора от човешкото стъпало на развитие и не им кажат как да го направят.

А това се прави по следния начин: всички започват да учат, научавайки какво представлява кризата и в какво се състои нейното решение. И макар все още хората да нямат разумно обяснение, все пак ще им се наложи да бъдат в съприкосновение с първоизточниците, които не съответстват на тяхното стъпало. Тогава обкръжаващата светлина ще окаже своето въздействие и ще им даде възможност да се присъединят към по-високо ниво.

Това е необходимо. Когато Баал а-Сулам пише, че ние ще трябва да седнем на чина и да се заемем с книгите, той няма предвид нито „Капиталът“ на Маркс, нито статиите на Ленин и прочие социалисти. Той има предвид своите трудове –статии като „Поръчителство“, „Даряването на Тора“, адаптирани по начин, по който всеки човек може да разбере тяхното послание.

Тези материали произхождат от кабалистичен източник и говорят за сплотяване и равенство, а се предават на света от хора с точка в сърцето – и това е достатъчно за „озарение“, което ще вдъхнови и пробуди масите към истинско, правилно обединение, а не както в Съветска Русия или в израелските кибуци.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44071]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→