Entries in the '' Категория

Истинска безсмъртност

каббалист Михаэль ЛайтманЛекция в Рим

Въпрос: Получава се, че когато човек се издигне над всички свои материални интереси и се свърже с висшата природа, Твореца, физическата смърт повече няма значение за него?

Отговор: Това е вярно. Когато попитах за това учителя си в самото начало на своя път, той каза, че човек, който учи кабала, трябва да достигне до състояние, когато започва да се отнася към живота на своето материално тяло като към риза – сякаш в края на деня той си сваля мръсната риза и я хвърля за пране, а на следващия ден слага нова. Точно така е и с нашето тяло.

Това са реални неща. Те следват от изучаването на „себе си”, когато излизам от възприемането на своя живот вътре в телесните желания. Сега ние живеем за своето материално тяло! Но ако изляза от това усещане и се съединя с висшата сила, аз веднага започвам да чувствам вечното течение на живота.

От лекциите в Рим, 20.05.2011

[44674]

Истинска сделка

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Аз мога да искам само поправяне – това означава ли, че аз сам решавам или определям нещо?

Отговор: Аз имам линията на светлината и линията на съсъда. Изграждам себе си между двете. Взимам колкото мога от желанието за получаване и от светлината и изграждам крайната форма, сумата от тези сили (Σ).

Тази форма е човекът. Въпреки че компонентите на са мои, аз трябва да ги съвместя и да определя правилното съчетание. Аз сам определям това.

За да направя това, първо трябва да почувствам срам, че не приличам на Даващия, да определя работния материал и да намеря силата, която го поправя. Трябва да създам човека в мен, да желая той да се сформира. Аз вече имам силите и материала. Трябва само да проверя формата – извършвам тази проверка всеки път на 125-те стъпала на подобие с Даващия.

Аз проверявам себе си относно висшия и определям своите възможности. Това е много голяма работа. Благодарение на нея, започвам да Го приемам, чувствам и разбирам. „Форматирам” или „се провирам” в търсене на правилното решение. В резултат, аз ставам като Твореца – не по превъзходство, а по отдаване. В получаване заради отдаване  уподобявам себе си на Него.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[44527]

Раждане в нов свят

каббалист Михаэль ЛайтманДнес вече е очевидно, че природата е в състояние на относително равновесие и изисква от нас да достигнем до същото ниво. Това трябва да се прояви в материалния живот („зелени технологии” и пр.) и в обществените, междуличностните взаимоотношения.

Първо, ние трябва да консумираме от природата само насъщно необходимото. Тогава няма да бъде важно колко милиарда хора ще живеят в света, защото ако природата е дала възможност, то тя ще може да изхрани всички, при условие че ние използваме правилно нейните ресурси. Второ, равновесието с природата във всичко трябва да се поддържа на човешко ниво. Имено тук пада основната тежест за осъзнаване на злото.

Умереното потребление е материалното осъзнаване на злото. Иначе ние разрушаваме целия природен фундамент, отрязваме клона, на който седим. Постепенно трябва да изградим човешко общество съобразно природните закони, водейки го към равенство и балансираност. В противен случай ни чакат революции, войни и други катаклизми, които се задават с огромна скорост.

Днес глобалните лидери и управляващите нямат никаква възможност да направят нещо. Ние сме изправени пред дилемата или да преминем през много войни и трудно раждане в новия свят, или осъзнато развитие съобразно с природните изисквания, които ни задължават на правилно разпределение. Разбира се, невъзможно е да разпределим на всички едно и също нещо – необходимо е да се съобразим с културата, региона, климата и т.н. Най-важното е да обезпечим всеки в общоприетите рамки.

Освен това, вътрешното осъзнаване на злото ни показва, че трябва да бъдем свързани в една система като един човек с едно сърце. Само така ние ще достигнем до хармония с природата.

Вътрешното единство се проявава в зависимост от възможностите на човек. Един човек може да навреди някому без да го почувства. Затова трябва да задействаме средствата за масова информация и възпитателната система, така че всички хора по света да осъзнаят все повече и повече злото на егоистичните взаимоотношения. Всичко зависи имено от възпитанието.

Освен това, на определен етап от този процес хората ще видят, че свойството отдаване само по себе си им дава увереност, носи им благо. Тогава, постепенно, те най-накрая ще чуят, че истинското обединение, подобието с природата и съединението с нея ни позволяват да почувстваме силата на любовта, скрита в нея.

Тази сила съединява всички части на природата и повдига цялата система, цялата вселена, всички нива, от неживото до човешкото, на по-висше ниво. Всичко това се случва благодарение на осъзнаването на злото. Имено посредством този лост, това средство, този стимул, този инструмент ние още повече се обединяваме с природата като едно цяло и излизаме в ново, по-висше, вечно измерение на съществуване.

Цялата еволюция е насочена към това. Дали го искаме или не, ние ще трябва да се обединим с природата. От друга страна, ние имаме възможност да изострим осъзнаването на злото преди настъпването на бедите и да се предвижим към поправянето по добрия път както добрите деца постъпват в „съгласие с родителите си”. Ние можем да се учим от природата преди да получим от нея по-сериозна реакция на нашия дисбаланс.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 27.03.2011

[39205]

Оставете светлината да ни научи

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На един от уроците Ви чух да казвате, че когато четем книгата „Зоар”, възникват някакви течения, които ни съединяват. Как може да се присъединим към това течение въпреки различните пречки, които възникват по време на урока?

Отговор: Това се случва постепенно. Човек трябва да привикне да прилага определено количество усилия, да разкрие как да подходи към текста, как да го свърже към себе си, към състоянието на групата, към света, да разбере къде се обърква и къде не.

Вие трябва да обедините себе си и Тора в едно. Тогава, до степента на вашето желание да се съедините с Тора, която говори за вашето вътрешно състояние, вие започвате да получавате нейната вътрешна светлина, която ви въздейства, позволявайки ви да надникнете вътре в системата, която тя описва.

Това се случва в процеса на учене, когато светлината (Творецът) ви учи. Ако се опитате да се насочите направо към целта до колкото можете, да използвате правилно групата и ученето, ако сте готови поне малко да оставите своите егоистични стремежи и планове, тогава Тора ви учи – във вас се разкриват следващите духовни състояния.

От урока по книгата „Зоар”, 31.05.2011

[44440]

Силата на високия идеал отдаване

Въпрос: Какво е това „вяра”, за която говори кабала?

Отговор: Вяра, това е светлината Хасадим, силата на отдаване, Бина, т.е. свойството на Твореца, природата. Ако такова свойство вяра започне да властва над твоето желание за наслаждение, то ти разбираш какво е това отдаване.

Отначало ти трябва да я усещаш, да постигнеш нейния вкус, за да се отпечата той в теб – и тогава ще разбереш какво е това. Струва ти се, че такова съединяване на несъпоставими противоположности е невъзможно. Но намерението за отдаване започва да властва над твоето желание за наслаждение, и то желае да използва себе си заради отдаване.

Такова свойство присъства и в егоистичното желание, което усеща другия като част от самият себе си. И тогава това не се нарича истинско отдаване. Както майката отдаваща на детето не се счита отдаваща, защото природата я заставя да усеща, че детето е част от нея самата. Сякаш то се намира вътре в нея и затова тя отдава на самата себе си. Тя се грижи за него дори повече, отколкото за себе си, защото го усеща като друга част от себе си.

Затова, макар майката и да отдава на своето дете, като на нещо извън себе си, но тя не се счита намираща се на духовна степен и действаща заради отдаване. Това е просто природен инстинкт.

За да започне желанието за наслаждение да действа с намерение за отдаване, към него трябва да дойде висшата светлина, особената сила. И само се говори, че тази сила идва някъде отвън – в действителност, тя се пробужда в самия човек и ражда в него желание да отдава на ближния, любов към него.

„Ближен” е този човек, по отношение на когото аз допреди съм усещал ненавист, отблъскване, дистанция. В мен не е имало чувство, че той се отнася към мен – аз съм го усещал чужд, далечен. И въпреки това, изведнъж в мен се пробужда желание, способност, стремеж да му отдам и да го напълня. Аз искам да се отнасям към него така, както към самия себе си и ми е ясно, че нищо не търся в отговор.

Ако аз очаквам да получа от това наслаждение, то се получава, че аз действам егоистично. Тоест отдаването не трябва да ми носи изгода, обратно то донася страдание, защото за това, за да дам нещо на другия, аз съм длъжен да го отнема от себе си. Но какво тогава ще ме застави да отдавам?

Затова идва особената сила, която се нарича светлина, възвръщаща към Източника. И аз започвам да чувствам, че от една страна – това е страничен за мен човек, и аз бих искам да получавам от него, да взема от него това, което има. Но вместо това, в мен възниква такава сила, която ми дава възможност да му отдавам, без да получавам пряко никакво наслаждение и изгода.

Ако аз незабавно и направо получавах удоволствие от отдаването, то би се считало за егоистично. Но аз по природа не го усещам като своя част и не получавам удоволствие от отдаването на него. Обратното, аз преодолявам своето егоистично желание, което не получава напълване и се опустошава, даже още повече отпреди, и му предавам своите усилия и напълване.

Ако ме попитат: защо правя това?! То аз нямам отговор в моето егоистично желание. Има друг отговор – аз усещам в това величието на Твореца, принадлежност към висшия, аз изпълнявам желанието на Този, който е над мен. Движи ме този по-висок идеал.

Но е невъзможно да се обясни това с думи, защото егоизмът винаги ще преобърне това така, че да получи за себе си някаква компенсация.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44245]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.5

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човек – това е желанието да получава

Който не страда за бедите на обществото, а усеща само своите лични потребности, не може да получи общото духовно разкритие, наричано “утешение на обществото“, тъй като не е подготвил общото желание, а само своето лично.

А съчувстващият за бедите на обществото, възприемащ неговите беди като свои лични, ще се удостои с разкритието на Твореца, тъй като неговата потребност – е общата, и неговото напълване е – също общото.

Баал а-Сулам. При Хахам. Беседи. „Всеки, който страда за обществото“.

Само човекът се явява творение, а всичко освен него – това е Творецът. И когато той се моли за своето поколение, се моли за Твореца, който се намира в изгнание, и така разкрива светлината на милосърдието.

Рабаш. Даргот Сулам. „Скрил се е моят другар“. Статия 237. (Трудовете на Рабаш т.3 статия 217)

[44661]

Да вземем егоизма за партньор

Лекция в Рим

Въпрос: Съществува ли някакъв опит за сътрудничество на науката кабала с други учения в областта на развитието на човека и отношението към силите на природата?

Отговор: Основната разлика между науката кабала и всички останали учения се състои в начина на работа с егоизма. Всички учения, вярвания и религии – както източните, така и западните – учат човека как да намали своето его.

В общи линии, това е характерно за източните учения – по-малко яж, по-малко пий, по-малко се движи, занимавай се с медитация, седейки в неподвижна поза и мислейки само за едно – казано накратко, намали своето желание до растителното ниво и дори до неживото, намали егото, желанието за наслаждение до такава степен, че да нямаш нужда от почти нищо.

Религиите също казват на човека: бъди обикновен, спокоен, отстъпвай на другите, бъди милосърден към тях – постъпвайки така, и ще получиш бъдещия свят. В миналото, това е действало в някаква степен.

Но ние виждаме, че в резултат на цялото наше развитие (на желанията), стигаме до такова голямо ниво на егоизма, че той си пробива път през всички препятствия и е невъзможно да бъде задържан.

Науката кабала казва следното. Не можем да противостоим на своето его – трябва да работим заедно с него. Именно когато се издигна над своето его и то всеки път нараства, аз се издигам над него още повече – благодарение на неговото нарастване в мен се издигам – влизам в усещането и постигането на висшия свят.

Именно в прилагането на егоизма за духовно израстване е и главната разлика между кабала и всички други учения, вярвания и религии.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44765]

Вечният живот – не е фантазия, а реалност

Лекция в Рим

Въпрос: Да излезеш от своето его и да се повдигнеш – това ли означава да достигнеш духовността? Превръща ли това нашата душа в безсмъртна?

Отговор: Науката кабала казва, че изначално никой от нас не притежава душа, има само точка – зачатък на душа, като капка семе, предшестваща човека.

Ако аз искам да придобия душа, то трябва да се съединя с ближния, да придобия неговите желания, и те да станат като мои собствени желания.

Тези желания, които аз присъединявам – стават съсъд за моята душа, и в него аз разкривам висшия свят и висшата светлина – извън мен. В мен се намира само точката – зачатъка на душата и, разбира се, моето физическо тяло, което живее и умира, както всичко живо.

Всъщност, целият предмет на науката кабала – е как да изградиш душата, да усетиш в нея безкрайната реалност и да съществуваш в нея. Такава е целта на човека – в продължение на своя земен живот да постигне вечен живот. Затова в Тора има такова строго условие/заповед – любов към ближния.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44786]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.4

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човек – това е желанието да получава

Когато желае собственото си поправяне – се занимава с получаване заради себе си. И колкото и да прибавя  в молитвата, той не само, че не се приближава към свойството отдаване, а обратното – разпалва в себе си желанието за получаване.

Но, ако той проси за обществото, то се приближава към отдаването – дотолкова, че голямото желание за отдаване разкрива в него светлината на отдаване (милосърдие, хасадим). А благодарение на получаване на светлината на милосърдие, може да разкрие в нея светлината на любовта.

Рабаш. Даргот Сулам. „Скри се другарят мой“. Статия 237. (Трудовете на Рабаш  т.3 статия 217)

Няма да помогне на човека да моли Твореца да го приближи към Себе си. А само молбата за подем на обществото от прахта, помага също и на молещия, защото той се явява част от това общество.

Рабаш. Даргот Сулам. Разрушението на светостта. Статия 116. (Трудовете на Рабаш т.3 статия 106)

[44658]

Да опознаеш тайната на живота

Лекция в Рим

Въпрос: Доколкото аз разбрах, ние трябва да развием шести сетивен орган, който ще ни позволи да разберем единството между всички нас. Тази възможност съществува ли за всеки човек? Всеки от нас ли може да развие този орган за усещане?

Отговор: Има хора, които получават устрем към това развитие, задават си въпроса: за какво живеят и защо, в какво е смисъла на живота, къде е неговия източник, как всичко се върти в тази реалност, какво се случва в нея. Без отговор на тези въпроси те не могат да се успокоят.

Тези хора идват да изучават науката кабала, защото усещат, че просто са задължени да я усвоят, иначе живота губи смисъл за тях, понеже те не са способни да живеят като животни. Но такива хора в света, не са много.

Човешкото желание се дели на шест желания. Три от желанията се отнасят за нашето тяло – това са желания за храна, секс, семейство. И три желания свързани с обществото – това са желания за богатство, слава, знание. Това са шестте основни желания. Ако човек може в тях да открие себе си, смисъла на живота, то го открива – и така живее.

Вие питате за много по-високо желание – да се познае източника на живота. Такова желание идва само при отделни хора в света, но напоследък те стават все повече.

Преди четиридесет години, когато аз започвах да се занимавам с науката кабала, такива хора бяха малко, единици. Но както е написано в книгата „Зоар“, от края на ХХ век и досега много хора започнаха да се питат за същността на живота – за какво те живеят, в какво е смисъла на живота – и започват да се занимават с изучаването на наука кабала.

И наистина, за 15 години количеството на нашите ученици нарасна до 2 милиона. Аз мисля, че броят им е много повече, все пак ние не разполагаме със списък на хората занимаващи се по интернет.

Аз мисля, че в света няма много хора, които да си задават такъв въпрос за смисъла на живота. Но на всички останали също ще им се наложи да се издигнат над своето его – не защото ще се устремят напред, към източника на живот, желаейки да разберат защо живеят, а само за да се спасят от страданията, подтикващи ги отзад. Затова те се присъединяват към нас от безизходицата. И така аз се надявам всички да достигнем до хубавия живот. Природата ще ни накара да образуваме интегрално общество.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44678]