Entries in the '' Category

В света не можеш да оцелееш без вяра над знанието

Въпрос: Да отмениш себе си – това звучи толкова противоестествено за светския човек, цялата ни природа се противи на това. Какво ще накара цялото човечество да седнат зад чиновете и да изучават кабала?

Отговор: Аз не разбирам, защо самоотмяната ти се струва така противоестествена. Някога аз учих в университета, и там имаше един професор когото аз смятах за голям специалист в неговата наука. Аз исках да прихвана всичките му знания и затова се отменях пред него. Това също се нарича самоотмяна.

Ако аз чета някаква статия или книга и желая да разбера какво е написано в нея, аз се прилепям към мислите и чувствата на автора. Това също е вид самоотмяна. Без самоотмяна в мен няма да влезе нищо! Да отмениш себе си – това означава да разкриеш себе си за получаване на знания, информация, усещания отвън.

Има такъв израз: ”Дойдоха мъдреците и казаха”. Ето така идват умните хора: политолози, икономисти, учители – накратко казано 10% от каймака на обществото, най-мислещите, преживяващи за нашето бъдеще и казват на останалите 90%: “Господа, ние сме изправени пред огромен проблем!”

”Ако ние продължаваме така, то след 10 години ще останем без каквито и да било природни ресурси – ако дотогава не избухне световна война. Ние няма да можем да отгледаме никаква реколта. На нас ни трябва нещо с което да се прехранваме, нужна ни е енергия за отопление и за охлаждане. Но на нас ни се налага да свием своето потребление до нормалното, разумно ниво”.

Учените, умните хора казват така – как да не им повярваш? А когато аз отивам при доктора, който гледайки рентгеновата снимка, ми назначава лечение – аз му вярвам и се лекувам? Не зависимо, че аз не виждам снимката, нито какво има на нея моя ли е или не. Но аз съм принуден да вярвам на доктора и на неговото лекарство, аз нямам избор.

За да приема лекарството, аз трябва да повярвам на даващия го, че това е нещо хубаво благодарение на което аз ще оздравея. Това също се нарича вяра и самоотмяна. Така се случва навсякъде – когато отивам при учителя, доктора, навсякъде където аз искам да получа. Аз трябва да съм готов да платя за това (лешалем) т.е. да напълня (леашлим) себе си.

И когато за това заговорят средствата за масова информация, много от уважаваните хора, учени, професори, политици, икономисти – те ще могат да убедят хората. Все пак това е по-доброто отколкото войната, която може да се стовари върху главите ни, и ти няма да знаеш какво ще ти се случи в следващия миг?

Ние нямаме избор. Ти не можеш да поставяш условия на Природата, ако тя е изнесла такива условия. Искаш или не трябва да се съгласиш. Или ти ще спреш тази криза с твоето вътрешно участие, или ще загинеш. Това не е като при мама, където можеш да покапризничиш и да го направиш по твое усмотрение. Това е природен закон.

И тези закони ти ги обясняват сериозни, уважавани хора, които разбират от тях. Не си мисли че от това те имат някаква изгода – самите те са в същото положение, както и ти. Това е наш общ проблем.

От урока от статия от Шамати, 29.05.2011

[44588]

Как да доведем света до хармония

Лекция в Рим

Въпрос: Проблемът е в това, че човекът се смята за собственик на земята, и в своя стремеж да извлече от нея колкото може повече, я разрушава. Той не разбира, че земята му е дадена само за използване, а не се явява негова лична собственост. Това тласка хората към завоевателски войни, към борба за територии и ресурси.

Как изучаването на кабала, може да доведе до хармония между различните позиции на хората, да даде на човека осъзнаване, че използвайки земята за своите користни цели, нанася вреда преди всичко на себе си?

Отговор: Само ако види обратната страна на картината! Ако не видим този свят прозрачен, ако не различим през него силите, действащи в цялата заобикаляща ни реалност – няма да се променим. Нашето его се разрушава само, ако види, че със своите действия си нанася вреда: „Ще ми бъде зле”.

Длъжни сме да стигнем до такова състояние, в което ще разкрием интегралната природа. И тогава, просто няма да бъда способен да извърша зло, защото ще видя, че по този начин ще навредя на самия себе си. Само по този начин! Няма друга възможност. Хората не могат да бъдат възпитавани по друг начин.

Но тази връзка, можем да разкрием само, с помощта на работата в обкръжение, правейки опити да се съединим, стараейки се да се издигнем над своето его. Тогава чувстваме колко е трудно това – и започваме да изучаваме себе си, своята природа, всички свои егоистични свойства, изясняваме си колко сме способни или неспособни да се съединим с другите – въпреки своето желание, да ги издигнем в очите си.

Това е голяма вътрешна психологическа работа – докато не започнем да разкриваме вътрешните сили. В общи линии, то става за сметка на това, че разкриваме общата сила – силата на единството, която поправя всеки от нас.

Ние нямаме избор. Сега, човечеството се намира в много опасно състояние. Виждаме, че след 10-15 г. ще изчерпим всички енергийни запаси. Рязко пада добиването на всички енергоносители – на нефта, газта, въглищата, запасите от вода. Всички ресурси са на привършване. Необходимо е да постигнем равновесие със заобикалящата ни природа.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44676]

В опит да се смекчи удара

Въпрос: Мен ме поразява, как серия от сериозни изменения в света предизвикват толкова незначителна реакция в управляващите го държави – какво всъщност се случва с тях?

Отговор: Аз мисля, че ”управляващите” света са разбрали, че те не управляват ситуацията и се опитват да смекчат удара. Особено при резкия спад на нефтодобива – и като следствие на това, рязко пада цялата световна икономика.

А това, разбира се, повлиява на цялото световно преустройство. Ще бъде разрушена цялата автомобилна и авиационна промишленост, ще се наложи да се въведе обществен транспорт, да се купи само необходимото – защото са ударени всички сектори на икономиката

Всеки десети работник в САЩ е свързан с автомобилите. Веригата от банкрути ще порази цялата икономика на страната, ще предизвика появата на екстремистки политически партии, каквито са възниквали при подобни обстоятелства в Германия през 1920-те години.

Не напразно кабала говори, че следващият стадий на обществено развитие на света, ако не се поправи по методиката на кабала, ще е фашизъм! Аз мисля, че САЩ по-рано специално сами са загубили своята автомобилна промишленост, разумно смятайки, че тя първа пада при приближаващата световна криза и засега успяват да дадат възможност на работниците си и промишлеността да се преустрои в секторите на икономиката, не така зависещи от нефта, както автомобилната, а в други, по-близки до обикновеното и направо зависещо ”от земята” производство и потребление. Що се отнася до СМИ, те правят това, което им казват и за което им плащат.

[44144]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.3

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човек – това е желанието да получава

Всички съсъди и всички тела, както духовните, така и материалните светове, се считат за разновидности на духовното (с намерение заради Твореца) или на материалното (с намерение заради себе си) вещества, природата на които е – желанието да получават (наслаждение).

Баал аСулам. Свобода на волята

Творение – това  е появата (относително себе си) на това, което не е било по-рано (преди това осъзнаване), тоест появата на нещо от нищото (когато осъзнава това, то се нарича творение). Но как може да си представим, че има нещо, което го няма в Твореца? Нали Той трябва да включва в себе си абсолютно всичко. И възможно ли е някой да създава това, което го няма в Него?

Както е казано, цялото творение, създадено от Твореца – това е не повече от съсъд на душата, представляваща по себе си желание да се наслади, да получи наслаждение. Затова е съвършено ясно, че в Твореца такова желание няма. И затова желанието да получава се явява абсолютно ново творение, от това, което е било по-рано, и то се определя като възникнало от нищото (а него го напълва Творецът).

Баал аСулам. Предисловие към Птиха, п.4

[44600]

Защо обичаме да играем?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какъв е духовният корен на играта и смисълът на съревнованието?

Отговор: Игра и съревнование – важни неща. Коренът на играта е много висок, както е написано “Творецът играе с Левиатан”. Левиатан алегорически се нарича цялото творение, с което Творецът играе, за да го развие в подобие със себе си.

С помощта на играта творението стъпка по стъпка се развива, за да се издигне от степен на степен, достигайки целта. Истинската цел се състои в достигане от творението нивото на Твореца – това е и духовният корен на играта.

От този корен произтича снижаването на творението до нашия свят, за да ни даде възможност независимо и самостоятелно да се извисим: да достигнем света на Безкрайността с помощта на играта. Ние сме длъжни да играем и победим, както е написано: “Победиха ме синовете Мои”. Творецът иска, ние да играем и победим. Нашата победа Го радва, нали това е знак, че се учим да бъдем като Него.

Любовта към играта произлиза от нашия корен и ние цял живот играем – не само децата, които към това ги подтиква природата, но и възрастните. Играта е сериозно нещо. Тя показва, че човек се опитва да развие в себе си нещо ново, неизвестно, използвайки съревнованието и борбата.

При това състезанието може да произтича не само с някой, но и със самия себе си: днес аз съм вдигнал 20кг., а утре – 25кг. Аз се съревновавам със самия себе си в подхода на явлението и висотата на достижението, и това произтича всеки миг.

Във всяка ситуация и във всяка постъпка измервам себе си и се сравнявам с нещо: със себе си, с другите, със съществуващите в мен ценности. В противен случай  не чувствам живота.

Животът – това е напълване от играта, а най-сериозната, истинска и полезна игра се явява играта с Твореца, целта на която е да му се уподобим.

От телевизионната програмата “Попитай кабалиста” , 23.06.2010

[38490]

Защо Творецът е скрил Себе си?

Въпрос: Защо Творецът е сътворил душа в съвършено и вечно състояние, а след това е бил длъжен да „изпразни съсъда”, оставяйки го без светлина, и скрива Себе си?

„Даряване на Тора”, п.7

Мъдреците на кабала са задали въпроса: защо първоначално Той не ни е създал в цялото величие, което трябва, за да се слеем с Него? За какво на Него му е било нужно да ни възложи това бреме и трудности на творението, Тора и заповедите (и поправянето)?

„Любов към Твореца и любов към творенията”

Ако целта на Тора и цялото творение се явява само като низина на човечеството, докато хората не станат достойни за това чудесно величие – сливането с Твореца, то на Него е било нужно да ни сътвори в това величие и да не ни притеснява с усилията на творението, Тора и заповедите?

Отговор: Всеки, който се храни с плодовете на чуждия труд, се стеснява да признае в себе си това, доколко в него няма човешки облик. А Творецът е съвършен и не може да произлезе от Него нещо несъвършено, за да можем ние да се наслаждаваме от плодовете на своя труд, Той е приготвил за нас тази работа (по своето поправяне) и създал творение в неизменна форма, за да можем ние сами, в работата посредством Тора и заповедите (поправяне на себе си), да се издигнем от неизменността на творението, и благодарение на тази работа да достигнем величието със своите собствени усилия.

Тогава цялото наслаждение и благо идващо към нас от Неговата щедра ръка се усеща от нас като притежатели, а не като получаващи.

[37846]

Нагледна демонстрация

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По време на четенето на книгата „Зоар“ много ясно усещам пречки и текста почти не го чувствам. Как да преодолея тези пречки?

Отговор: Всичко зависи от упорството в мислите. През живота си съм говорил с много хора страдащи от тежки болести. Те разбират от своите болести до най-дребните детайли, знаят всички медицински термини, известни само на опитни специалисти именно в тази област.

Защо? От това зависи техния живот. Желанието да живее е заставило човека да узнае причините за болестта, да търси лекарства, различни методи на лечение.

На нас не ни е достатъчно осъзнаване, че ние зависим от разбирането за нашата “болест”, в търсенето на нейното лечение. Не съм длъжен на никой да се надявам, а съм задължен да положа всички усилия, за да открия причината за болестта, да намеря лекарство, подходящо за моето състояние, за да може в края на краищата това лекарство да подейства.

Нали, ако човек действително чувства опасност, това го заставя да узнае как да се спаси.

А тук ти говориш: “Аз почти не чувствам…”, вярно, ти не усещаш “болест”.

Затова групата е длъжна повече да работи над теб, ти сам си длъжен да се стараеш да бъдеш упорит в мислите, а също да се молиш, за да ти покажат свише, че става въпрос за теб.

Цялата пропаст е между света на Безкрайността и твоята днешна ситуация – в тази нагледна демонстрация, която Зоар сега показва в теб. Представи си: ако сега си поправен, то би усещал света на Безкрайността, целия Зоар би бил разкрит пред теб, всичко би било ясно. На теб не ти достигат само съсъдите на възприятие, поправените желания, за да ги усетиш. В крайна сметка трябва да осъзнаеш, какво произтича.

От урока по книгата Зоар, 24.05.2011

[44510]

Книгата свързваща небето и земята

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е особеното в Тора, че даже и книгата „Зоар” е само коментар на Тора?

Отговор: Записите, които Мойсей е направил на пергамент, са земното изразяване на духовни действия на светлината върху желанието чрез материални символи. Мойсей е записал всичко, на което е научил своите ученици, в книга. В течение на 40 години скитане в пустинята те са написали цялата Тора, преминавайки през целия процес в записки, както в земните тела, така и в духовността. Това е целият път от Египетското изгнание (земно и духовно) през пустинята (материална и духовна) и в земята на Израел (земна и духовна). Всичко това се е случило във връзката между корена и клона. Мойсей е изразил целия този процес в конкретна символична форма.

„Зоар” изразява същите процеси на различно ниво, в различна форма, защото общото желание за наслаждение, което е създал Творецът, до този момент е напреднало няколко стъпки и е било усъвършенствано от светлината. Затова, желанието преминало през подеми и падения, през разбиването на Първия и Втория храм, през изгнание и е достигнало до последното разбиване преди последното изгнание, е трябвало да получи метод подходящ за края на изгнанието, за нашето време.

Затова е написана книгата „Зоар”, чиито автори са били наследници на много поколения кабалисти, започвайки от Авраам до разбиването на Храма. Раби Шимон е бил ученик на Раби Акива, който е разкрил голяма светлина и затова е бил способен да изрази това в книгата „Зоар”.

Самата Тора е разделена на две части: устна и писмена. Това идва от разликата между Зеир Анпин и Малхут. Зеир Анпин на света Ацилут е „устната Тора”, а Малхут на света Ацилут е „писмената Тора”.

Тора е разкриването на светлината. Светлината идваща до Малхут, съдържа всичко необходимо за промяната на Малхут. Но тази светлина все още не е дошла на практика и затова се нарича „устна Тора”. За сега това е работа с екраните.

Под влиянието на същата светлина в Малхут се случват вътрешни промени, които оставят впечатление у Малхут – това се нарича „писмената Тора”. Това говори само за действия на светлината в желанията от началото на творението до края му. И не съществува нищо друго освен желания.

Някои от тези желания са усетили, че съществуват сами, отделно от всички останали. Това сме ние. Тези желания съдържат свойства, които могат да помогнат по пътя на поправянето. И затова ние получаваме усещане за липса, нашата липса на поправяне, осъзнаването на злото. По този начин възприемаме себе си.

Точно тези са желанията, които трябва да получат „Тора” – инструкциите, обясняващи как да участват в собственото си поправяне по техен свободен избор, как да привлекат светлината желаейки да се поправят по-бързо вместо да чакат тя да дойде и да ги разтърси.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 29.05.2011

[44585]

Спасение от валяка на развитието

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Хората могат да разберат нуждата да правят отстъпки един на друг, но как може да се обясни на един обикновен човек за поправящата светлина?

Отговор: Светлината е свойството отдаване, Висшата сила, която съществува в природата, чрез която напредваме, която ни дава живот, поправя ни и ни движи напред. През хилядолетното съществуване на човека на земята (без да се взима предвид милионите години на развитието на неживо, растително и животинско ниво на природата) ние сме се развили принудително с помощта на силата, скрита в природата. Има определена програма вътре в нея, двигател, който управлява тази програма, задвижва цялото творение и причинява неговото развитие.

Учените разкриват, че преди 15 милиарда години нашата Вселена започва да се развива в резултат на Големия взрив. Тоест Вселената съдържа развиващата сила. И сега тази сила продължава по-нататъшното ни развитие, което се нарича „естествен ход на историята” (Беито).

Въпреки това, ние имаме възможността за развитие „по-бързо от времето” (Ахишена), не с помощта на суровата сила на природата, която ни притиска да се развиваме със „силна ръка”, чрез „осъждане и ограничение”, а чрез пробуждане на „милосърдие” към нас, както е написано „Както Той е милостив, така и ти ще станеш милостив”.

Това означава, че аз пробуждам добрите сили на развитие в природата. Ако съм съгласен с това развитие, желая го и се стремя към същата цел, пробуждайки желанието в мен дори преди природата да започне да ме притиска, тогава ще се чувствам добре и комфортно! Ще заслужа разбиране и ще съкратя своя път. По същество, това е всичко, което трябва да направим!

Трябва да тичаме напред самите ние като мишка, бягаща от котка. Когато човек стане по-мъдър, разбира, че валякът на развитието го приближава. От друга страна, има хора, които все още не забелязват и не усещат, че този валяк ги настига. Това означава, че все още не е достатъчно близо до тях и не предизвиква голямо страдание.

Представете си, че бягате по път и огромен валяк ви преследва готов да ви премаже. Ако вече чувствате това, тогава ще търсите начин да се спасите от него. Няма къде да избягате. От двете ви страни има сгради, простиращи се в продължение на много мили, и вие тичате надолу по тесен път между тях, докато валякът се търкаля точно зад вас. Това е изумителна картина… Нали не бихте искали валякът да ви премаже на асфалта?

Някои хора вече усещат, че са в това състояние, докато други все още не. Въпреки това, всичко е въпрос на време. Може би за сега се чувствате добре като човек, който пада от 10-тия етаж и докато преминава покрай 8-я казва на съседа си, който го наблюдава през прозореца: „Как си? Всичко е наред за сега.”. Така и светът е „наред” в днешно време, но все още не разбира това.

От урок по „Учение за десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44324]

Разкривайки връзката на нещата

Лекция в Рим

По същество, кабала е методика за поправяне на човека, на човешката природа. И затова, в рамките на обучението, ние осъществяваме широко разпространение.

Имаме примерно два милиона ученици по целия свят, провеждаме обучение на 26 езика, в много страни. И виждаме, че различните хора, представители на различни народи проявяват потребност от това и започват да разбират, че без него светът няма бъдеще.

Освен това, обучаваме деца и виждаме, колко това ги отличава от училищния стандарт, колко повече се разкриват те. Издаваме книги, правим телевизионни предавания, активно работим в интернет. Ние сме за развитието.

Изучаваме науката кабала в групи. Не става въпрос за обособено израстване – човекът се развива индивидуално, но той се намира в група, в обкръжение и постоянно се променя чрез съвместната динамика между него и групата.

По същество, човекът се адаптира към обкръжението, което всеки път трябва да му демонстирира необходимостта от издигането над егоизма, от излизането от самия себе си в любовта към ближния. И човекът се упражнява на това върху групата.

Нагласяйки контакта с обкръжението, човек усеща неговата потребност и се обединява с него. Тогава, между всички се разкрива свързващата мрежа, която се простира над личния егоизъм на всеки и човек усеща общите връзки, общата сила, която цари сред всички. Накрая, всеки сякаш излиза извън самия себе си и започва да се присъединява към тази обща сила.

Благодарение на това установяваме, че над реалността, възприемана лично, има по-висша реалност. Сегашната си действителност получаваме, възприемаме вътре в своя съсъд – и затова сме ограничени. Защото, ние искаме да получаваме наслаждение, а когато наслаждението влиза в желанието, те се неутрализират едно спрямо друго поради взаимната си противоположност.

Излиза, че опит след опит се сдобиваме с нещо, наслаждаваме се миг и веднага след това удоволствието изчезва. Тичаме към следващото удоволствие, докосваме се до него и то също се разсейва. Защото, още преди наслаждението да е навлязло в желанието, то веднага го неутрализира – късото съединение между плюса и минуса води до анихилация.

От друга страна, когато човек излиза от себе си и над своя егоизъм започне да се обединява с групата, с другите хора – по същество, той създава над себе си съсъд, външно желание. Сега и желанието, и наслаждението, той усеща извън себе си – и те не изчезват. Обратно, за него реалността се превръща в поток от вечен живот над времето.

За нас, времето се създава от наслаждението, което влиза и изчезва – отново и отново. Но ако наслаждението не угасва, ако чувстваме как тече без да свършва, тогава се издигаме над чувството за време и започваме да усещаме общата сила на природата, която ни заобикаля и изгражда – всички заедно.

А също така, започваме да различаваме връзките между всички части на реалността, които са подобни на преплетените конци на обратната страна на бродерията. Отвън виждаме „бродерията” на нашия свят, но ако погледнем зад неговата плоскост, отзад – ще видим конците, които свързват частите на тази картина. Ето какво разкриваме с помощта на науката кабала – връзката и взаимното въздействие между нас.

Това оказва голямо влияние върху човека и той се променя. Видял тази реалност, той разбира, че без връзка и разбирателство просто няма къде да се дене – защото вижда резултатите от загубата, която може да нанесе на другите.

И затова, на нас ни е нужна не вяра, а постигане. Така, човекът става свободен: започва ясно да вижда света и тогава, съгласно своето стъпало, определя за себе си правилния начин за действие.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44617]

Зародишът на душата и стадиите на неговото развитие

Лекция в Рим

Въпрос: Можете ли да обясните връзката между човека, неговата душа и Твореца? Казвате, че човекът няма душа, докато не я развие?

Отговор: Всеки човек има точка в сърцето – като капката семе. За да бъде развита, ни трябва сила. Както капката семе се прикрепя към стената на матката, получава храна от майката и започва да расте – така и ние трябва да се присъединим към обществото, да се отменим спрямо тази подходяща за нас група, която е за нас като утробата на майката.

Ако аз се отменя така, няма да бъда като чуждо тяло в нея – като капката семе, която не се възприема като нещо чуждо. И затова, тялото не я отхвърля и зародишът може да расте.

Така и аз отменям себе си пред групата и получавам сили. И тогава, духовната ми точка, началото на душата ми – започва да расте. Тя расте по същите стадии, както зародишът в майката. Това се обяснява в кабалистичните книги в хиляди страници. Тези стадии се наричат именно по този начин: „зародиш – откърмяне – узряване” (ибур – еника – мохин) на нашата душа.

И ако човек не е започнал този процес, т.е. благодарение на съединението си с другите, поне малко не е разкрил висшето измерение, което съществува извън него, то тялото му умира, а тази точка на душата си остава само точка. Тя отново се въплъщава в тяло и го съпровожда, давайки му възможност да расте.

Но ако човек стигне дори до най-малкото, до първото духовно стъпало, вече чувства, че се отнася към друго измерение – духовно и вечно. То е вечно, защото се намира по-високо от нашия материален, „животински” егоизъм, отнасящ се към нашето тяло. И тогава, тялото може да умре и да се разложи, но човек ще се отъждествява не с него, а с онова духовно състояние, което е постигнал.

Ето до това трябва да стигнем! Поне до най-първото стъпало. А после е много по-лесно, защото човек започва да вижда стъпките, които трябва да направи нататък.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44669]