Entries in the '' Category

Не мога с другите – не мога без другите

каббалист Михаэль ЛайтманЛекция в Рим

Науката Кабала говори за това, че всяка реалност се състои от желание, което постоянно се развива. От неживото ниво израства растителното, после – животинското и човешкото.

В човешкия род желанието продължава своето непрекъснато развитие, затова всяко следващо поколение се различава от предишното, а също отделният човек по време на живота си постоянно променя своето желание, своето его – постоянно се развива.

По такъв начин израстваме над животинското ниво, създаваме общество, промишленост, технологии, наука и т.н.

Но в това развитие е заложено пресищането. За първи път то се е появило в Древен Вавилон, когато се е създала особена ситуация: от една страна, хората са стигнали до голям егоизъм, пожелавайки „да построят кула до небесата”, а от друга страна, те се потопили във взаимна ненавист – до такава степен, че престанали да се разбират помежду си.

Тези две противоположни сили ги довели до нетърпимо състояние. Същите тези процеси протичат в семейството преди развод: съпрузите са свързани помежду си със здрава връзка: деца, общ дом, общо домакинство, общ живот – и в същото време изпитват непреодолима ненавист, нямат сили да се гледат един друг. Именно при такива обстоятелства във Вавилон се е разкрила науката кабала.

Кабала учи хората как да се издигнат над егоизма към взаимна връзка, към единна хармония в интегралното общество. По такъв начин се уподобяваме с природата, която също е „кръгла” по своята същност – с други думи, интегрална, глобална и неразрушимо взаимосвързана във всичките си части.

Ако се присъединим по този начин към природата, тогава бихме стигнали до равновесие, а също бихме разкрили всички сили, които присъстват в нея и я управляват. Защото тогава бихме се приобщили към общата Сила, която управлява всичко. Все пак, човечеството в тези времена е предпочело да отхвърли пътя за поправяне и се е разпръснало – по примера на развеждащите се съпрузи.

Както е казано в науката кабала, 3700 години след случилото се във Вавилон ние отново ще стигнем до такова състояние, но този път няма да има къде да избягаме един от друг. Защото ще бъдем тотално взаимосвързани по цялото Земно кълбо, ненавиждайки се един друг и няма да бъде по нашите сили да можем да минем един без друг. Нашият егоизъм се разраства до мащабите на нарастваща мултикриза и както пишат кабалистите, това трябва да се случи в края на 20-ти век.

Когато започнах да изучавам науката кабала през 1975 година, не вярвах, че всичко това ще се случи. То ми се струваше като нещо съвсем далечно и неосъществимо. Нима светът може да стигне до криза в такива сфери като възпитание, култура, семейство, наркотици, тероризъм, технология, наука? Нима хората по целия свят ще се почувстват взаимосвързани? Тогава все още не се усещаше нищо подобно.

Но все пак, за няколко години то се случи. И ето, днес се намираме в същото състояние, което се описва в разказа за Вавилон – и затова за първи път оттогава науката кабала излиза на светлина.

Разкривайки се на света, тя приканва всички да се запознаят с общите закони на действителността, за да можем да се издигнем над своя егоизъм и да заживеем в обща взаимна връзка – както живее едно голямо семейство. Защото глобалната сила на природата ни обкръжава все по-плътно, създавайки такава компресия, която може да доведе до унищожаването на човечеството.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44621]

Даряването на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: След седмица настъпва праздникът Шавуот – великият ден на Даряването на Тора. Всички останали кабалистични източници са всъщност само коментари към Тора, и всички философии, религии и учения също са произлезли от нея. Как  се отнася кабала към Тора – като към книга или като към метод за поправяне?

Отговор: Тора – това е светлината, връщаща към Източника, към Твореца. Това не е книга, а светлина, сила на отдаване, която идва от Твореца – източника на отдаване, и поправя човека, за да стане също отдаващ. Тогава човек става част от Тора и се изпълва със светлината на Тора – светлината Хасадим в светенето на Хохма. Това се нарича разкриване на Тора, разкриване на светлината вътре в човека.

Всичко, за което може да се чуе, трябва да се съпостави с две дадености: светлината и желанието, и степента на подобие помежду им, наречена екран. Няма нищо повече в цялата действителност.

В «Учението за Десетте Сфирот» се казва не „Творец“, а „светлина“ и не „творение“, а „желание“, не „поправяне на творението“, а „екран“. Няма нищо повече. Цялото объркване произлиза от това, че хората не могат да концентрират всичко вътре в тези три понятия.

Ако ти е сложно да се оправиш в тези три термина,  върни се към четирите стадия на разпространение на светлината – там има само светлина и желание. Започни оттук.

Всички свойства, усещания, чувство, разум, всички тези объркващи понятия – този свят, бъдещия свят, възприемане на действителността, трябва постоянно да ги свеждаш само до едно: светлина и желание. Тъй като няма нищо, освен това, където и да било, във всички светове.

И така сега, намирайки се в действителността, усещайки огромния свят – заплашителен, добър или лош – ти усещаш всичко това вътре в желанието, намиращо се в определено състояние.

Въпрос: Но в своето днешно състояние аз виждам пред себе си също и книга, която някой някога е писал …

Отговор: Кабалистите са ти описали действията на светлината над желанието и са ги изразили под формата на различни символи, за да можеш някак си да се свържеш с тях и с помощта на тези символи също да предизвикаш действия на светлината над твоето желание.

Тази книга се нарича „Тора“ (от думата „ораа“ – инструкция“ и „ор“ – „светлина“), тъй като в нея се описва последователността на действия на светлините над желанията,  как светлината движи желанието.

Няма нищо повече в тази книга. Тъй като в цялата действителност няма нищо друго, освен светлина и желание.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44239]

Частта от Твореца свише

каббалист Михаэль ЛайтманДушата – това е резултат от въздействието на светлината върху желанието. Чрез своето влияние светлината привежда желанието в особено действие, и то приема форма под името „душа“ – с други думи, свойството отдаване, любов, излизане нагоре от себе си. Когато в желанието се пробужда такова свойство, това е именно душата.

Душа се нарича „частта от Твореца свише“. Творецът желае единствено да отдава, да обича – това е Неговото свойство в чист вид. А в човека то се пробужда над желанието, то е произведено от неговото желание, от „материала“ – тоест самият „материал“  вече се държи по такъв начин. Казано е за това: „тъмнината ще засияе като светлина“. Желанието – това е тъмнина, но посредством специално действие над себе си, то може да свети като светлина. Ето това подобие и се нарича „душа“.

Става дума за същото желание, само че приело друга форма, друго свойство – отдаване, вместо получаване. Така светлината поражда душата, въздействайки по определен начин.

Ако в човека действа свойството отдаване, то той има душа. А ако свойството отдаване в него не действа, ако той все още не се е поправил, то в него няма душа. Това не е някаква субстанция, която може да влезе и да излезе, а свойство, което се придобива чрез поправяне.

Оттук и определението: „частта от Твореца свише“. Ако човека има душа – в тази степен той усеща Твореца. Тъй като душата и Творецът са едно и също, същото свойство. Само така може да се разкрие Твореца, така и са Го разкрили кабалистите: те са поправили себе си на отдаване и в тази поправена част са започнали да проявяват новата реалност, новото усещане. Те са го нарекли „висш свят“, а свойството, което цари там, са нарекли „Творец“ (Боре), което значи: „ела и виж“ (бо-ре).

„Творецът“ е това, което се разкрива в поправеното творение.

От урока по статията „Свобода на волята“, 27.05.2011

[44129]

Системна теория на кризата

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: М. Шахиахметов (к.ю.н., к.и.н., министър на икономиката на Република Татарстан, член на Комисията по подготовка на ръководни кадри за РФ): Единството с природата съществува обективно и независимо от човека, който в процеса на развитие преодолява зависимостта, а след това си въобразява своето господство над природата, без да обхване себе си и природата в системно единство.

Разривът и противопоставянето на обективното и субективното е проява на етапа на дуализма на човека и природата, като преходен етап на развитие, характерен с  несъответствието и неадекватността на субективните представи и обективното единство на човека и природата.

В неадекватността на представите за разделяне и противопоставяне на разума и действителността, субективното и обективното, се проявява неадекватността на човека, противостоящ на природата. Такава неадекватност закономерно довежда до криза в отношенията между човека и природата.

Но, етапът на дуализма закономерно трябва да завърши с етапа на единството, което ще се различава от първобитното състояние с осъзнатия характер, проявяващ се в господството на представите за единство на човека и природата.

Кризата, която в наше време се проявява като заплаха от глобално екологично бедствие, е следствие от развитието на човека на етапа на дуалистичното противопоставяне на човека и природата, но тя също е и фактор, стимулиращ преодоляването на този дуализъм.

Реплика: Надявам се, че скоро всички ще чуят и осъзнаят кризата като необходим етап от нашето развитие, който трябва да поправяме не извън нас, а в нас, в промяна на нашето отношение към обществото и природата като към едно цяло. Осъзнали проблема, след това ние ще осъзнаем природата на човека като зло  и ще дойдем до първия етап на нашето поправяне: „Осъзнаване на злото“. „Аз създадох в човека злото желание“ (противоположно на общата природа).

А, след това ще открием, че в нашия свят няма друга сила, освен злото и, за да го поправим, ни е необходима външна (висша) сила.

За да я предизвикаме и използваме за нашето поправяне, ние сме длъжни да приложим методиката „Кабала“ (макар и да не я наричаме с нейното име и да посочваме нейния източник).

С това ние ще дойдем до прилагане на втората половина на указанието „Поправяне на злото“ – „И създадох Тора за неговото поправяне, защото нейната светлина (силата на отдаването и любовта) връща към Източника (Твореца/Природата)“.

[44222]

Светлина на живота или късо съединение?

Ако не намирам радост в нищо от земния живот – значи вече съм стигнал до „тавана” на своето развитие в този свят. Вече толкова пъти съм се опитвал да се напълня егоистично и толкова пъти съм се разочаровал, че съм се убедил – в този свят няма напълване. Тоест като че ли със своя растящ егоизъм съм опрял главата си в тавана – и какво повече да правя?

Единственият изход е да променя посоката на своето развитие. И в това трябва да ни помогне обществото, като ни внуши друг подход към живота – че напълването е възможно само при отдаването, при излизането от себе си, от своето его. А колкото и да напълвам себе си егоистично, наслаждението веднага изчезва.

Това се вижда особено добре от примера за съвокуплението (като отражение на духовния „зивуг”) – най-голямото наслаждение, което съществува в този свят на животинско ниво. Но щом човекът постигне удовлетворяване – наслаждението веднага свършва. Защо не продължава още години и не се развива по-нататък?

Тоест виждаме, че колкото и да се напълваш, веднага се опустошаваш. И колкото повече наслаждение има, толкова по-бързо изчезва.

Това е следствие от духовните закони. Ако светлината влиза пряко в кли/желанието, „плюсът” влиза в „минуса” – те се анулират помежду си. Това е като късото съединение – не остава нито желание, нито наслаждение. Започваме да чувстваме пустота вътре в своето желание и празнота от недостига на предишното наслаждение, тоест двойно опустошаване.

И затова, човечеството започва да чувства, че няма на какво да се наслаждава. А всичко е, за да разкрием новия подход към живота – отдаването.

Ако поставя пред себе си екран за егоистичното напълване и мога да се съпротивлявам на егоистичното наслаждаване, то наслаждението не изчезва. Защото, то вече стига до „обличане в отдаване”, Хасадим, до обличането на отразената светлина.

Тоест имам винаги „+” и „ – ” , между които стои съпротивление, което не им дава да се съединят помежду си. Затова, те не се анулират едно-друго, а извършват „работа”, тоест дават ми удовлетворение, възможност да се наслаждавам от противостоенето на плюса и минуса.

И колкото повече има плюсове и минуси, толкова по-голям резултат получавам за своето „съпротивление” – по-голямо напълване. Това означава да се работи „извън” своето желание за наслаждение. Защото самото желание е само проводник, който директно ме дава на късо.

Човечеството, все още не вижда това, но в крайна сметка ще разбере, че не е възможно да се наслади егоистично! Такова нещо не съществува в природата! Можеш да получиш за себе си само на неживото, растително и животинско стъпало, когато вземаш необходимото за живота – и това не се нарича егоизъм. Защото, то ти е необходимо, за да поддържаш своя живот.

Ето защо, насъщно необходимото: нужните калории за деня, не се нарича получаване. Но за всички желания над необходимото, вече трябва да се прави сметка. Вече толкова пъти си се опитвал да се насладиш от тях, вече си гледал този филм много пъти в продължение на хиляди години – сега е настъпило времето да се анализира целия този път, да се разбере, че той не води към радости и да се смени посоката.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38437]

„Кой“ е създал „Това“?

Въпрос: Как човек може да разкрие своето предназначение?

Отговор: Това идва вследствие на въпроса за смисъла на живота: „За какво живея?“ И всеки път този въпрос става все по-високо, издига се над всички въпроси на сърцето.

В моето сърце има множество въпроси/желания, и аз трябва да се ориентирам в тях, да ги построя по реда и да взема най-важния – така, че да не се засенчи. Именно с този въпрос аз трябва да вървя, за да ме поддържат само всички останали – в постигането на отговора на този най-главен въпрос.

Всеки избира своята цел за такъв важен въпрос – това могат да бъдат парите, почестите, властта, знанията. Един иска да стане учен, друг – член на правителството, трети – просто мечтае да се сдобие с успех и да се наслади на живота. А има такива хора, които питат за смисъла на живота.

Но за това вече е необходимо да се свърже с корена, откъдето идва този живот, за да узнае, в какво е неговия смисъл! Получава се, че това е търсене над обичайния земен живот – не вътре в обществото, а над него, откъдето се спуска този живот. Вътре в човешкото общество е невъзможно да се намери отговора на този въпрос.

Аз, някога отдавна, от наивност мислех, че чрез науката всичко може да доведе до разкриването на отговора на този въпрос и да се разбере как е започнал животът, как е възможно от неживото по изкуствен начин да се направи растително, животинско или човешко, и така да се разгадае тайната на живота: откъде се взема той и за какво съществува?

Но в крайна сметка разбрах, че нашата наука не отговаря на такива въпроси, и затова тутакси загубих интерес да се занимавам с нея – като нещо маловажно.

Човек трябва да се постарае да разбере най-важния за него въпрос, най-високото си искане, и да върви с него. И тогава той постепенно ще разкрие как го тегли към все по-високи и по-високи въпроси. А в крайна сметка ще дойде до въпроса: „А кой е Той – Творецът, който ме е създал? Откъде съм се взел, кой съм аз, за какво?“

Това вече е въпрос от степента на Бина, на отдаването, който Малхут пита отвътре. В „Зоар” това се обяснява в статията, която се нарича „Кой (Ми) е създал това (Еле)“. „Ми“ – това е Бина, а „Еле“ – Малхут. До този въпрос човек и трябва да стигне: „Кой е създал това?“ – тоест, кой е създал мен?

И когато той постигне – „Кой“ (Ми), той ще опознае също така самия себе си – това „Еле“. Защото „Еле“ се изяснява само в съединяването с „Ми“.

И тогава той стига до името „Елоким“ (Името на Твореца, състоящо се от „Еле“ и „иМ“), което се облича в него, както е казано: „Да бъде на теб името на Твореца“. Така той постига всичко.

От урока по писмото на Рабаш, 31.05.2011

[44432]

Мълчание в знак на безсилие

Хората с точка в сърцето са получили разбиране, средство, възможност да помогнат на света. Колкото сме получили, толкова и трябва да претворим в живота, реализирайки се на всичките сто процента.

Още имаме време: хората засега още търсят причината за бедите, възможността да подобрят ситуацията. Но след това човекът ще разбере, че няма частно решение за неговата страна, защото тя зависи от целия свят. „Защо тогава да излиза на площада? С какво ще помогне това? Значи, аз трябва да призовавам към целия свят? Да. Хайде заедно да намерим какво сме пропуснали тук, хайде да разберем откъде ще дойде помощта“.

И тогава народите ще се обърнат към нас. Така пишат пророците, разказвайки за много тежки страдания по целия свят. Това вече не са безредия с местно значение, а епидемии, стихийни бедствия и т.н. И всичкото това е, за да се окаже натиск на Исраел, какъвто и малък да ни се струва в глобалния мащаб.

Пред очите ни се разиграва световна драма. В Израел ние все още не се намираме в положението на тези хора, които са останали без работа и без необходимите социални услуги, такива като здравеопазване и социално осигуряване. В САЩ, например, огромен брой длъжници са неспособни да изплащат ипотечните заеми, а техните домове в това време са загубили цената си и струват много по-евтино, отколкото взетия за тях банков кредит.

Положението е много лошо. Хората ще видят това, когато кризата стане по-интегрална и нагледна в своята глобалност. Неслучайно представителите на Голямата осморка, събрали се в Довил, проведоха безсъдържателна среща.

Аз не им се присмивам, тук наистина няма какво да направиш. Настанала е голяма беда – всички разбират, всички мълчат. Но и да не се срещат не могат, нали трябва да показват, макар привидно някаква дейност.

От урока по статията „Свят“, 30.05.2011

[44340]

Егоизмът на предела? Най-накрая!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В „Предисловие към науката кабала” Баал а-Сулам пише, че в нашия свят получаващото желание се материализира в цялата своя съответстваща и желана форма. За какво е желано?

Отговор: За поправяне. А иначе защо ще трябва да се спусне надолу по стълбата на духовните светове? Още повече, на най-ниското ниво то преминава през кръгообороти отново и отново, докато придобие правилна форма в наше време. Дори в нашия свят развитието се случва „по разписание” и сега в XXI век ние започваме обратно своето изкачване. Сегашното ни състояние е желаната, съответстващата форма.

Тази точка е била заложена в нас от началото на творението и ние е трябвало да я достигнем. Сега е началото на раждането на човека или творението. До сега е нямало творение. Имало е само желание, развиващо се по зададена програма, за да достигне определено състояние, в което възниква точка на свобода, точката на нашата независимост.

Въпрос: Ние говорим за напълно формирано егоистично желание, но „желана форма” звучи като положително нещо.

Отговор: Разбира се, това е позитивно състояние. Имено така Тора определя смъртоносното егоистично желание, което е набрало пълна мощ. От тук започва творението, защото сега то може да формира, проявява и усеща себе си.

При условие че човек не усеща че е лош, напълно противоположен на Твореца, при условие че не осъзнава целия ужас на това да се намира в това положение, той не би могъл да работи върху себе си. Затова, в границите на процеса на поправяне, това е добро състояние, защото то води до изграждането на човека.

Но ако смяташ, че „добро” е когато се чувстваш добре, тогава добре, продължавай да се чувстваш добре. Но това е безсмислено. В целеустременото състояние човек усеща своята противоположност на Твореца и имено това го мотивира да действа.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[43880]

Кой ражда следващото стъпало

lкаббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да се включат жените в общото желание на конгреса? Какво трябва да направят?

Отговор: Същото като мъжете. Не разбирам, защо през цялото време жените се отделят. Когато им кажеш, вие сте като всички – също е лошо.

Мъжът се занимава активно с придобиването – както е и в нашия свят. Той е ловец. Занимава се с активната връзка, с излизането, със сближаването с другите. А жената стои зад него и има по-пасивна роля.

Но всичко, което придобива мъжът, преминава след това през жената. И именно благодарение на това, че преминава през жената, в нея се ражда следващото стъпало – и за нея, и за мъжа. Това се случва точно, както е в нашия свят – те заедно раждат следващото поколение. Именно жената продължава развитието, рода.

Въпрос: Заедно с мъжа ми се занимаваме с кабала. Преди, мъжът ми бе на конгреса, а сега ми предлага да отида аз. Правилно ли е да се възползвам от това или е по-добре да изпратя него?

Отговор: Разбира се, по-добре е да изпратите него на конгреса, защото мъжът привлича светлината, а жената я получава и реализира. Ето защо, от вас двамата, по-важно е присъствието на мъжа на конгреса.

Из виртуального урока, 29.05.2011

[44534]