Entries in the '' Категория

Стълба, водеща дълбоко в теб

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако Творецът всеки миг ми предоставя възможност да Го разкрия, то защо колкото и да се опитвам да достигна съединение в мен нищо не се получава?

Отговор: Това не е важно – достигаш ли разкритие или не достигаш, но всеки миг върху теб действа лично висше управление. И трябва да търсиш вътре в себе си: какво Той иска от мен, защо ми е дал това състояние, какво трябва да правя?

В резултат на такова търсене е възможно да разкрия, какво Той изисква от мен, а е възможно, и да не мога. Може би Той нарочно така ме е объркал, за да се нуждая от Него, за да ми разкрие, какво иска. Но в мен трябва да има някакъв  „край на въже”, за който да мога да се придържам.

Казано е: „Всичко, което ти е угодно – само не си тръгвай!” Тоест, прави всичко, само не изгубвай тази кука, с която всеки един момент се държиш за Твореца.

Всеки миг търся как да Го намеря – скрит някъде там, вътре в мен. Поради това се нарича вътрешна наука – “вътрешната част на Тора”. Нали на  мен не ми е нужно търсене отвън – само вътре в мен.

Творецът се намира вътре в човека, вътре в нашите желания. Ние обикновено го изобразяваме, сякаш се изкачваме по-някаква стълба в пространството, но това просто показва, че преминаваме към все по-високи и по-високи духовни състояния, към по-голямо отдаване. Но в същността си цялото наше търсене е вътрешно.

От урока по писмо на Рабаш, 31.05.2011

[44429]

Моите отношения със света

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В моето желание има множество пластове, представящи ми се външно. Едни искат да ме убият, други устояват към мен, има приятели, колеги, роднини. Как да се отнасям към тях?

Отговор: В този свят, докато не е поправен, отношението ми е длъжно да бъде насочено към неутрализиране на вредата от тяхна страна – в тази степен, до която те ми пречат да изпълнявам духовната си работа.

Да кажем, ако някой е дошъл, за да ме убие, то аз се старая да го убия първи. Ако някой се опитва да ми навреди, аз го неутрализирам по адекватен начин.

Тези смущения са предизвикани от това, че още не съм поправен. Но друг изход при мен няма и съм длъжен да се боря за своето място.

Въпрос: Но има и други пластове, много по-близки.

Отговор: В отговор на положителното или отрицателно отношение на това или друго материално ниво аз съм длъжен да действам така, че да приближа хората към поправяне, да предизвикам някакъв напредък.

Ние, като правило, много повърхностно се отнасяме към целия свят и не поддържаме с него някакви особени връзки, освен тези, които са необходими. Всички основни свързващи ни връзки са опънати в нашата световна група.

От урока по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40663]

Настройте се на вълните на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как с помощта на книгата Зоар ще излезем  от Египет?

Отговор: Ние ще излезем от Египет, от нашата егоистична природа, не с помощта на книгата, а с помощта на силата на отдаване и любов, предизвикана от нас при нейното четене.

Откъде идва тази сила противоположна на егоистичния ни свят? Нали в природата действа условие “сближаване – в степен на подобие”. Например, аз генерирам в радиоприемника тази вълна, която желая да получа отвън.

Заради това, на мен ми е нужно да породя в себе си свойството отдаване и любов и тогава в тази мярка ще мога да усетя силата, която скрито изпълва целия свят.

С помощта на какво средство аз мога да поправя себе си, да се настроя, да калибрирам своите свойства по такъв начин, че да мога да уловя вълната/ светлината отвън?  – С помощта на книгата Зоар.

Четейки Зоар с коментариите “Сулам”, виждаме как оригиналният текст на книгата Зоар и коментарите на Баал а-Сулам се допълват един друг. Постепенно, в процеса на четене, започваш да се впечатляваш не чрез разума, а да намираш връзка със светлината. Светлината въздейства върху теб и на степени строи в теб свое подобие.

Така действа книгата Зоар, затова тя се нарича просто Книга. Всъщност, това не е хартия с типографски букви, а особено устройство, което ти използваш, за да можеш да свържеш своя не поправен вътрешен апарат с мощната външна сила, за да може той правилно да се настрои към тази сила.

Само когато достигне подобие на свойствата, той достига резонанса, пика на чувствителност – и започва да улавя вълна, идваща отвън, която се нарича “да слушаш речта на Твореца”.

Въпрос: Кой настройва моя “радиоприемник” към Твореца?

Отговор: Светлината. Ти можеш само да й помогнеш доколкото е възможно.

Но не повече от това. Както младенец – той играе, не знаейки, какво прави. Той стартира ужасен апарат от своето развитие – също за сметка на силите на светлината.

Но не знае за това. Просто играе, движен от стремеж, заложен в природата.

А ние сме длъжни сами да задействаме този стремеж. Но механизмът е готов, ти не го строиш.

От урока по книгата Зоар, 10.04.2011

[40253]

Не създавай за себе си „идоли”

каббалист Михаэль ЛайтманДокато четем кабалистични статии е нужно много да внимаваме, за да не ги свързваме с понятията време и пространство, и да не създаваме за себе си „идоли”.

Всичко написано от кабалисти се отнася само към нашето желание, а не към някакви исторически събития случили се някога.

Историята също се отнася към нашето вътрешно възприятие на реалността. Няма географско място, в което всичко това би произтекло, „място” – това е наше желание. И няма време, „време” – означава смяна на състоянията.

И докато четем такава особена статия, както днес: „И построили нещастни градове”, за робския труд на Фараона – ние трябва да отнасяме всичко описано само към себе си, към това, което произтича в нас по духовния ни път.

Говори за това, което ми предстои да премина в моето желание, в моето отношение към себе си, към групата, към Твореца – за всички тези средства, които са ми дадени, за да достигна сливане с висшата сила. Няма нищо повече от това, освен мен и Него.

А всичко останало са само средства за достигане на сливане между нас.

Всичко, което е написано в статията, длъжно е да премине само в мен, вътре в моята душа, така трябва да я разбирам.

И тогава аз действително ще изучавам вътрешния смисъл на материала.

От урока по статия от книгата “ Шамати”, 11.04.2011

[40360]

„Този свят”, не е „нашият свят”

Въпрос: Във „Въведение в науката кабала”, Баал а-Сулам пише, че желанието за наслаждение, формирано в своята окончателна форма се намира в „този свят”?

Отговор: Именно това е казано: състоянието на „получаващото желание, формирано в своята окончателна форма”. Защото, реално съществуват две неща: светлина и желание, а всичко останало са само имена на тези две сили.

И така, получаващото желание, променяйки се, стига до най-ниското състояние, което се и нарича „този свят”. Става дума за духовно определение и затова правим разлика между него и „нашия свят”, в който съществуваме – засега на животинското ниво.

Само онзи, който се чувства на последния стадий, в окончателната форма на егоистичното желание, определя местоположението си като „този свят”. По някои признаци, това вече може да се нарече духовно постижение, защото човекът си дава сметка къде се намира, съгласно духовните координати. А „човекът от улицата” , засега не живее в „този свят”, а в своя собствен.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[44523]

Отивам на конгрес!

Въпрос от Литва: Какво ще пожелаете на онзи, който още не е решил дали да отиде на Московския конгрес?

Отговор: Ще му пожелая, по-бързо и еднозначно да реши: „Отивам на конгрес!” Сега имате тази възможност и не се знае кога ще я имате отново.

Дори ако успеем един път в годината да правим конгрес в Русия, не си струва да чакате следващата година.

Въпрос: Ако не мога да дойда на конгреса, но много искам да присъствам, какво трябва да правя по време на конгреса?

Отговор: Ако някой не може да дойде на конгреса, трябва да присъства заедно с нас виртуално, доколкото това е възможно. На първо място, конгресите се провеждат през почивните дни. Така че, през това време трябва максимално да се освободите от всички проблеми и ангажименти, от всички задължения.

Опитайте да се съберете заедно с вашите другари, които се занимават с кабала и да създадете същата атмосфера, която е на конгреса – подгответе си трапеза, гледайки ни, заедно прекарайте приятно времето. Бъдете с нас със сърцето и душата си.

Въпрос: Какво да направя, ако се страхувам от проблемите и пречките, които се появяват пред мен? Как да ги преодолея?

Отговор: Трябва да се свържеш с групата, с другарите, с нас. Трябва да се опиташ да привлечеш върху себе си Висшата светлина. И ще видиш, как тя те издига над тези проблеми. Друго решение не виждам. А това, всъщност е и решението.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44537]

Игра със светлината на Безкрайността

Всичко, което се случва след 4-те стадия на разпространение на светлината в желанието, е само реакция на творението при разкриването на Твореца. Цялото мироздание, освен Малхут на света на Безкрайността – това са нейните впечатления от онова, което тя разкрива вътре в себе си. И това, ние наричаме светове, разпространение отгоре надолу, разбиване и връщане обратно отдолу нагоре.

Всичко се развива само във вътрешността на Малхут – освен това няма нищо друго. Цялата реалност са преживяванията, усещанията, реакцията на Малхут – докато не се стигне до окончателното изясняване, което се нарича „Край на поправянето”.

На „крайчето на буквата йуд”, където се намира действащата, абстрактна сила на Твореца, завършва Неговото действие. Получава се: материя, форма, въплътена в материя, абстрактна форма и същност. Освен това, от страна на висшия, от страна на съзидателната сила, с творението повече нищо не се прави – с това, Той завършва своята работа, отпечатва своето Име.

Но сега, нисшият трябва да разкрие това Име, с помощта на много други имена, т.е. усещания, впечатления. Всеки миг, когато се усещам съществуващ като следствие от въздействието на висшата сила – моето усещане се назовава с име на Твореца.

Затова съществуват множество Негови имена, цялата Тора – това са светите имена на Твореца – дори Фараонът и останалите грешници: Билам, Балак. Цялата усещана от нас реалност и ние самите, всички случили се с нас събития – това са все имена на Твореца. Няма нищо, освен усещането на материала и светлината, която се отпечатва в него. И когато всичко това се разкрие – ще настъпи „Краят на поправянето”.

Затова, когато в света на Безкрайността, където „Той и името Му са единни”, светлината отпечатва своята форма в желанието – Той няма какво повече да даде на Малхут. След това работи само тя, сама, със същата тази светлина, която се намира в нея.

Тя се скрива, за да не Го чувства, изчезва от Него, съединява се с Него, създава с Него всевъзможни съединения, които се наричат парцуфим. Но всичко това е нейната игра със запълващата я светлина от Безкрайността, с помощта на екрана.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 31.05.2011

[44448]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.2

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човека – това е желанието да получава

Цялото обновление в Творението, създадено от Твореца от нищото, се отнася единствено към едно – желанието да се получава. А всичко останало, което се намира в творението – изобщо не е ново, и е създадено не като нещо от нищото, а като съществуващо от съществуващото (натрупва се на желанието да получава от желанието на Твореца да отдава. Затова всичко се състои само от тези две желания: желанието на творението да получава, желанието на Твореца да отдава и –  тяхното съчетание – то се нарича “човек“).

Баал а-Сулам. Свобода на волята.

Всички видове на материално съществуване в нашия свят, всичко, намиращо се в това пространство: неживо, растително, животинско, същността на духовното и същността на материалното (ако се разглежда индивидуалността на всеки елемент, то с какво той се отличава от всички останали), дори най-малката молекула сама по себе си представлява единствено желание да се получава (и поради това тя се усеща съществуваща в този свят).

Баал а-Сулам. Свобода на волята.

[44507]

Времето – не съществува

Списанието Physics Essays“ (А.Сорли, Д.Фискарлети, Д.Клинар): Идеята на Нютон за времето, като абсолютна величина, е невярна. Повече съответства на картината на света: времето, измерващо порядъка на промените.

Обикновено ние смятаме времето за абсолютна физическа величина, независимата променлива (t на хоризонталната ос на графиките, демонстрираща еволюцията на физическата система). Но в действителност ние никога не измерваме самото t. Ние измерваме свойствата на обекта: честота, скорост и т.н.

Иначе казано, реално съществува изменението на свойствата на обекта и (образно) движението на стрелките на часовника, а ние съпоставяме първото на второто, за да измерим свойството на обекта. t – само по себе си се явява математическа величина и не съществува в реалността.

Това не означава, че времето не съществува, а показва, че то е свързано с пространството, а не съществува само по себе си, че времето не е абсолютно.

Това е посочвал още Айнщайн: «Времето няма независимо съществувание, освен реда на събитията, по които ние го отчитаме. Времето – това е последователност от събития».

Реплика: Така и мнението на учените се приближава към знанието на кабалистите. Веднага в глава 1 на «Учението за Десетте Сфирот» се дава определение за времето, като последователност на събития, а не като съществуващо самостоятелно. Това определение прави АР”И (16 век), а той го е взел от книгата «Зоар» (2в н.е.).

[44544]

Път към сърцето на света

Въпрос: Има граници, в които хората са способни да ни чуят. Разширяват ли се тези граници във време на кризи, както например в Испания, където неотдавна имаше масови протестни демонстрации ?

Отговор: Ако човек има някакъв проблем или е болен, той винаги иска да чуе добра вест за лекарството. Правилно е към испанците да се обръщаме не ние, а нашите приятели в тази страна.

Именно те ще съумеят да разпространяват методиката за поправката сред своя народ – меко и достъпно. Те знаят как да се обръщат към хората. Трябва само да ги обучим и инструктираме, за да се захванат за работа.

И така трябва да направим по целия свят. Затова Творецът и пробужда точки в сърцата сред всички народи, за да действат по места. А ние през това време трябва да започнем да ги подготвяме за това. Те знаят как да говорят с хората, между тях и народът няма бариери. Защото народът са техните близки, приятели и познати. Трябва само да подготвим за тях набор материали и помощна база.

Всички наши групи в света трябва да се превърнат в центрове за разпространение, за да знаят как да обясняват на демонстрантите и бедстващите в какво е причината за техните страдания, без да се споменава за кабала, с много обикновени думи. Защото иначе човек изведнъж може да се отдръпне и да не чуе. Дори вие, готовите да се заслушвате, трудно схващате думите на кабалистите. Какво да кажем за другите…

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44337]

Азбуката на новия свят

Ние навлизаме в нов свят, който не се нуждае от излишества и се ограничава с рационалното си потребление – с онова, което е необходимо на обикновения човек. Повече няма да се случва да се произвеждат перални, чупещи се на всеки три години, независимо, че днес е нормално, вместо човек да ремонтира, направо да си купи нова.

На нас ще ни се наложи да преминем към друго състояние, – и това управляващите ще трябва да го разберат. Но с какво те ще успокоят хората? Как ще ги обучат и ще им обяснят тези факти? Затова ние трябва да подготвим учебен комплект, с който да можем да се обърнем към всички и нагледно да им обясним: друг изход няма – дайте да изучим новия свят. Вие няма да ходите на работа, вие ще се учите – но не просто ще се учите, а на това как да получавате наслаждение от живота. Това си струва нали?

Тъй като и без това няма да можете да работите, никой няма да се нуждае от вас. Голямата депресия е била част от развитието, междинен спад във вълнообразния процес – но днес всичко е иначе. Нашите ресурси са на привършване. Ние започваме нов етап, и по тази тема вече са издадени множество материали.

И затова на хората трябва да се обясни, че епохата е завършена: работа няма и няма да има. С какво ще живеем? Дайте да произвеждаме стоки, които да стигнат за всички и да се научим как да ги разпределяме и как да живеем в новия свят.

Трябва да се разкаже за историческия процес, за ръста на егоизма чак до интегралния стадий, за законите на интегралната система, за взаимовръзката между всички нейни части, за това как в нея се разкрива взаимността, истинската връзка. Друг изход няма, към това ни задължава природата.

Ние трябва да стигнем до балансирано потребление. Така, както животните вземат от природата толкова, колкото им е необходимо за съществуването им. Те правят това инстинктивно, без сметки, а ние трябва да строим своите взаимоотношения с природата осмислено, чувствено, по пътя на обучението, въздържайки се, обуздавайки своето зло начало, разбирайки, че иначе не може.

Но с какво ще запълним излишъка от нашия егоизъм? Та нали човека иска да погълне целия свят, а на него му дават само жилище и храна. ”И това е всичко? Аз какво, да не би да съм мечка в бърлога? Птица в клетка?”

Разбира се, че не. Ти ще получиш напълване още по-голямо от това, което си поискал по-рано и което все пак никога не си достигал. Това е възможно. Дайте да се научим, как се постига това. Така ние задължаваме хората да учат, подтикваме ги към това. Просто така, никой няма да се хване, всичките търсят явно наслаждаване. Така, че трябва да подготвим учебен комплект и система за образованието. Работата ще започне постепенно, засега ние не можем да заявим това открито пред света, но вече е дошло времето да се говори и да се разпространяват материали за причината на произтичащото. Оттук ще стане ясно решението. Понеже засега други възможности няма – искаш, не искаш ще се наложи.

От урока от статията ”Свят”, 31.05.2011

[44458]