Entries in the '' Category

Духовна компенсация

laкаббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 7

Ние трябва да работим заедно, под една команда. Нужно ни е да създадем голям интернет-портал и да пристъпим към обяснение на методиката на поправяне. Там ще съберем всички статии, всички новости за кризата и неспособността на света да я реши с налични средства.

Нашият портал ще стане авторитетен източник на информация за бъдещето на света за всички, за които е важно. Бъдещето е помрачено с кризи в най-различни области. То се проявява във възпитанието, в икономиката, в семейството, в наркомания и отчаяние – във всичко, което съвкупно се складира в понятието „криза”, не само финансова, а все обемна.

Това трябва да се обясни на света, показвайки му път за изход от тази ситуация. Всъщност, ако се обеснява и предава грамотно, бързо и насочено води човека към решаване на проблема. В нас няма никаква друга възможност, ние сме длъжни да преминем през такова взаимодействие, към такава взаимовръзка, която не е основанана егоизма.

Длъжни сме здраво да се сплотим един с друг, за да почувстват хората, както и ние, духовна компенсация. Оказва се, че е достатъчно нормален живот и съвсем не е нужно да се гонят „жерави в небето”. Ако аз осигурявам за себе си всичко необходимо – на мен вече ми е добре. А всичко останало търся в духовния подем.

Това е длъжен да почувства всеки човек по света. И с това ние действително стигаме до решение.

На нас ни е нужно да дадем отговор на своето его: с какво да го напълним? Какво удовлетворява човека? С какво той ще живее? Тук е малко само едно равно разпределение, то няма да реши проблема на нашите огромни желания.

И хората получават такъв отговор, както е при нас. Със своите огромни желания ние понякога чувстваме, че не се нуждаем в повече, че битието просто ни устройва, а всичко останало нека бъде за душата.

И затова разпространението, с което ние трябва да се обърнем към света, ни задължава и нас самите да намерим в своите среди духовна сила. Баал а-Сулам пише за това в края на „Предисловие към книгата Зоар”: ние чувстваме, че в нас има светлина и тя ни напълва.

От една страна, изход няма, ние все едно не можем да извлечем повече от природните и промишлени ресурси, а от друга страна, се появява решение: необходимото да е обезпечено на всички, а свръх това – духовно напълване в изобилие за всеки.

Да се надяваме, че ще добием успех. Аз очакам от всички съвместна работа.

От Седмия урок на конгреса “We”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[ 41306 ]

Да се разтвориш в другите

каббалист Михаэль Лайтман Въпрос: Когато се намираме в такава физическа близост на конгресите, какво именно искаме да преодолеем? Силата на егоизма? Да почувстваш желанието на приятелите? Да дадеш на всички добро настроение? За какво трябва да мислим всички ние в това време?

Отговор: Аз лично съветвам да се опитваме максимално да усетим общото състояние. Не се задълбочавайте в себе си, не се занимавайте с “търсене на души“ – вие никога няма да го намерите в себе си, защото това у вас го няма, в никой изобщо. Вашата душа – е вън от вас!

Опитайте се да усетите общото състояние, общия дух на това велико събиране на желания към единение, в което са се събрали хора, вложили огромни усилия, средства, очакването на това събитие в течение на много месеци или даже години, за да може в обединението да се намери общата висша сила на Природата – силата на отдаване и любов – Твореца.

Вие трябва да разберете този общ дух. И тогава той ще започне да работи във вас, направете единственото вярно, най-доброто – да се разтворите в този общ дух, буквално като зародиш в корема на майката.

Тогава ще започнете да чувствате как това свойство на отдаване постепенно работи върху вас, формира ви, строи от вас нов орган на усещане на ново свойство  (пространство) – не получаващо, устремено към себе си, любимия, а отдаващо, устремено към тях, любимите.

Най-надеждното действие за успеха – оставете всички мисли за себе си и се разтворете в общия дух на конгреса.

Използвайте всеки миг от нашата среща.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44360]

Съсъд за знание

Баал а-Сулам, „Свят”: „Благополучието на целия свят зависи от напълването му със знанието на Твореца.”

И така, решението на проблемите е „знанието на Твореца”. Докато целият свят, от малкия до големия, съгласно своето желание, разкриващо се напълно, не се напълни със занието на Твореца, няма да постигне съвършенство, мир и спокойствие.

Дотогава, винаги ще има сили, които да тревожат, да разтърсват света и да го тласкат към напълване със знанието на Твореца – към такова състояние, когато Творецът напълва творението.

Виждаме, как нещастният болен се гърчи и извива от нетърпима човешка болка, причинявана му от всички страни. Защото човечеството, вече се е хвърляло към крайно дясно, както в Германия, или към крайно ляво, както в Русия, но не само че не е облекчило положението си, а само е задълбочило болестта и страданието. И стоновете, както на всички ни е известно, се издигат до небесата.

Съветите на нашия разум няма да помогнат тук, защото ние винаги се отклоняваме надясно или наляво. Понякога се опитваме да се удържим в средата, но като правило, само при прехода от една крайност към друга. Накрая, вървим от беда към беда и няма да има изход, докато не придобием знанието на Твореца.

А „знание на Твореца” означава, че поправяме желанията си така, че да могат да станат съсъд за знанието (даат) – тоест, за да се напълни със светлината Хасадим с подсветлината Хохма, като сфирот Хохма („мъдрост”), Бина („разбиране”) и Даат („знание”) – ХаБаД.

Въпрос: По какъв начин, светът ще се напълни със знанието на Твореца?

Отговор: Хората ще се учат как да извършват отдаване към всички, намирайки се заедно с всички в глобалната, интегрална, аналогова система, където отстъпваме един на друг, споени и съпричастни сме един с друг, където цари взаимно отдаване и дори любов.

Докато не се обединим в такава система, в която всеки да чувства общото желание на всички и да се старае да напълни това желание, да му служи, подобно на клетката в живото тяло – няма да постигнем съвършенството. Дотогава, бедите само ще се усилват, подтиквайки ни към съвършенство.

Именно това е „знанието на Твореца”: всеки от нас става съсъд на знанието. Зеир Анпин и Нуква, издигащи се към Хохма и Бина, получават в тях своето напълване, съобразно с желанието, което са издигнали – и тогава, те се наричат „съсъд на знанието”. Те достигат „израсналото” стъпало и заедно с родителския парцуф Аба ве-Има се превръщат в ХаБад.

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44347]

Не всеки ден е Песах…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо ние не излизаме от Египет всеки ден? Защо всеки ден не е Песах?

Отговор: Това е много правилен въпрос: защо ние не се намираме в такова състояние, че през цялото време да усещаме египетското изгнание, етапите на изхода от Египет, защо не си ги представяме вътре в себе си?

Единствената причина за това е, че ние не се стараем. Ако ежедневно влагаме усилия, ние всеки ден бихме усещали, че се намираме в Египет, бихме разкривали тези етапи, описани в разказа за изхода от Египет.

Нали всичко, което е написано от този момент, как Йосиф попада в Египет, а след това – синовете на Яков и самия Яков – всичко това човек е длъжен да премине в себе си. Ние сме длъжни да усетим в себе си всички тези свойства, да ги почувстваме, че влизаме в Египет, там се сблъскваме с множество проблеми описани в Библията. Ние сме длъжни да ги усетим, преживявайки ги в себе си.

Те се разкриват много бързо, човек не е длъжен да ги преминава в течение на дълги години, както е описано в разказа. Годините – това не е време, а вътрешното изменение в човека, а те могат да бъдат много бързи. Във всеки случай ние сме длъжни да почувстваме всички тези етапи – в някаква определена мярка, нали всички сме включени един в друг. Но в общите наши усилия да се съединим, ние сме длъжни да разкрием целия този процес насочен против обединението.

В началото на мен ми се струва, че се опитвам да се съединя с приятелите и ние ето тук ще достигнем единство – докато не започна да разкривам, че нищо “ето-тук“ не се получава, и дори обратно – ние не можем да излезем “от Египет”, от своето его, и нямаме никакви шансове.

Да се преодолее това отчаяние, тази слабост можем само с помощта на десетте удара, когато в мен възниква такава ненавист към моето желание да се наслаждавам, към моята егоистична природа, че аз съм готов да я убия – само да не оставам в нея, във всичките тези десет свойства, които се разкриват против десетте сфирот.

Всички те във всеки случай са много близки състояния, те ни се разкриват много бързо – и човек излиза “от Египет”. Не е нужно да пребиваваме вътре в този разказ, да се стараем правилно да го обясним на себе си, да го видим в нас. А къде е той “в нас”?  – В точката, в която всички ние искаме да се съединим.

От урока по Книгата Зоар, 24.04.2011

[ 41399 ]

Чудото на творението

Докато светлината не се разпространи в желанието през всичките 4 стадия АВАЯ, няма да се разкрие съзидаващата сила в създаденото. И затова, няма да се разкрие истинското желание за наслаждение, съгласно което вече може да се определи: какво представлява творението, какво иска то, как отговаря то на Твореца?

Затова, АВАЯ се нарича „святото име на Твореца”. В какво се състои неговата святост? Тъй като името е винаги онова, което дава самото творение. Но това име се нарича свято, защото именно в такава форма, след всичките 4 стадия на действие на светлината върху желанието, в него се разкрива свойството на Твореца, въздействащо върху него и отпечатващо в него своята форма. Затова, то се нарича с името на Твореца.

Отпечатъкът, оставен от светлината вътре в желанието, му придава формата на светлината.

Самата светлина няма никаква форма и как можем да кажем нещо за Него: кой е Той и какъв е? Това е нещо изчезващо и неизвестно, някаква абстрактна форма. Как може творението да научи нещо за нея, да се свърже с нея, да обменя впечатления, да създаде отношения?

За тази цел, Творецът, „крайната точка на буквата Йуд”, водещата и съзидаваща сила, насочва своето въздействие към материала, създаден от Него „от нищото”, и започва да отпечатва в него Себе си. И тогава, в този материал, като в пластилин, в тесто или в глина, започва да се очертава отпечатъка на светлината. Материалът започва да ни показва какво е светлината, която не може да се разкрие по друг начин.

Всички сили в света са свързани със светлината и тя действа вътре във всичко: в електричеството, в магнетизма, в атомните и субатомните взаимодействия. Струва ни се, че в света съществуват множество сили, но всъщност, зад всички стои единствено силата на светлината, която не виждаме. Разкриват ни се само нейните действия. И когато действията на светлината се разкриват в материала, това се нарича „име на Твореца” – изразяване на светлината в материала.

Това е чудо, което дори не можем да осъзнаем. Как е възможно в творението, в матрицата АВАЯ, да се разкрие формата, свойството на самия Творец. За тази цел, творението трябва да премине през 4 стадия на развитие и само на последния стадий, то започва да разбира и опознава самото себе си.

Но благодарение на какво ще опознае себе си? Благодарение на това, че ще се запознае с Твореца – и това вече се нарича творение.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 31.05.2011

[44452]

Кабалистите – за природата на човека и природата на Твореца, ч.1

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човек – това е желанието да получава

Желанието (да получава, да се наслади) се явява основата, (единствената) същност на човек.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 153. Мисълта е следствие от желанието

Същност на всичките части на творението е желанието да получават не повече и не по-малко (отличието между всички части на творението във всички светове – е единствено в количественото и качествено отличие в желанието  да се напълни).

Баал а-Сулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.20.

Същността на душата – това е единствено желанието да получава (наслаждение, напълване), и разбери това. И цялата разлика между една същност от друга, която ние можем да проявим – е не нещо друго, а разлика в техните желания да получават.

Баал а-Сулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.21.

[44436]

Кабалистите – за любовта към ближния и любовта към Твореца, ч.8

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Обществената молитва

Казали са мъдреците (мъдрец – постигащият Твореца): “Всеки преживяващ страданията на обществото (като свои и преди своите, точно поради това), се удостоява с утешаване за цялото общество“.

Общество означава Светата Шхина, защото общество означава събрание, тоест Събранието на Израил, а Малхут – това е общността на всички души. (Тоест прилагащият усилия за поправяне в общата душа, се удостоява с утешение да види това).

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 35. За жизнената сила на святостта

[44314]

Не си правете опити с децата!

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Тригодишната ми дъщеря гледа с мен вашите уроци. Достатъчен материал ли е това за нея или ѝ е нужно друго съдържание?

Отговор: Тук аз чувам много подобни въпроси и направо се удивявам! Какво искате от толкова малки деца? Кой ви е казвал, че тригодишно момиченце трябва да се води на уроци? Къде видяхте такъв пример? Защо не се учите от това, което става у нас? Ние не правим така! Погледнете как действаме ние, и правете същото! Ние постепенно даваме на децата си от 6 годишна възраст и нататък да послушат нещо, да пеят заедно с нас.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41460]

Къде се крие Светлината?

Въпрос: Къде се намира светлината, възвръщаща ни към Източника – в Тора или в моето отдаване на другарите?

Отговор: Светлината, възвръщаща към Източника, към Твореца, ти получаваш за сметка на твоите усилия да се обединиш с ближния – с другарите.

Ние пребиваваме в съвършено поправена система. В тази изправена система царства висшата светлина, светлината на Безкрайността. Как ти можеш да пробудиш тази светлина на Безкрайността, за да ти въздейства тя на теб? – Ти се стараеш да се обединиш с поправената система.

Какво представлява тя? В какъв вид тя се представя пред теб? – В групата. Според това как се обединяваш с групата, във връзката между вас, съгласно твоите усилия се пробужда светлината, Тора, силата за отдаване. Тази сила ти въздейства и те превръща също в отдаваща част на поправената система – така че Тора, това е поправящата светлина започваща да те напълва.

Въпрос: Тогава каква е връзката с текста и това, което ние четем?

Отговор: В текста ти четеш за поправени състояния във връзката между теб и другарите. Сега ние четохме откъс от Зоар. Къде трябва да разкрия всичко, което прочетох? – В моята връзка с другарите, в моя устрем да се обединя с тях. Тогава аз разкривам всички свойства, сфирот, парцуфим, светове – във връзката между нас.

Между мен и теб сега се намират 125 стъпала. Ако аз бих произвел в себе си такава вътрешна промяна, че да се обединя с цялото си сърце и душа, с разума си и с желанията си, то бих постигнал своята лична поправка (Гмар Тикун). А приближавайки се по пътя към теб, отдавайки, приемайки твоето желание като свое, аз бих изминал всичките тези 125 стъпала. Аз щях да разкрия между нас светове, подеми и падения – в отношенията между мен и ближния.

Когато се съединя с ближния, поне с един от моите другари – аз съм свършил своята работа. И не трябва да се обединявам с милионите, нито с милиардите, нито с Твореца – тъй като това е едно и също. Ако аз анулирам своето желание да се насладя и мога да приема желанието на ближния като свое – работата е свършена!

Затова ние четем Книгата Зоар, в която са описани всевъзможни състояния, които аз разкривам като връзка или разрив между нас, между мен и ближния – там се намират всичките светове/скрития, ограничения.

От урока от Книгата „Зоар”, 30.05.2011

[44317]

Пробуди себе си!

Въпрос: Оставам с впечатлението, че сега всички мои другари изпаднаха в „зимен сън”. Какво мога да им кажа, за да ги пробудя?

Отговор: Ако чувстват, че ти се нуждаеш от тях, то те ще се събудят. Всичко зависи от самия човек. Той трябва да вярва, че групата е готова, а проблемът е само в него. Когато отвори сърцето си ще види, че е свързан с всички сърца, които са горящи и бодри. Нищо не трябва да  казваш на тях – само на себе си.

От вечерната трапеза, 21.04.2011

[41219]

Началото на раждането

Мисля, че дните на обединението по време на празника Песах (Пасха) преминаха за нас много добре. Всъщност, ние разкрихме много важен момент в човешкото духовно развитие, което бележи началото на неговото духовно раждане, началото на излизането от духовното изгнание – .във всеки от нас се разкри „мястото” на обединението на групата, на другарите.

Усещането за единното духовно място трябва да се разшири. Точно това е новата реалност. Ако човек не изостави грижите за това „място”, бързо напредва към неговата реализация. Накрая, то ще стане мястото за разкриване на Твореца и ще се развие допълнително, до момента на пълно сливане на творенията с Твореца, света на Безкрайността.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 24.04.2011

[41531]

Откъсни очи от плоскостта и погледни нагоре

Цялата работа започва именно от този свят и в нашето време. Защото сме стигнали до състояние, когато желанието за наслаждение е пораснало, разкрило се е напълно на материалното ниво и сега сме способни да започнем да го възприемаме, съотнасяйки го към желанието за отдаване.

Тоест завършили сме своето развитие на неживото, растително и животинско ниво, и сега трябва да започнем да развиваме човешкото стъпало, включващо в себе си две сили: получаването и отдаването.

Преди съм имал напълно „плоско” зрение – виждал съм около себе си само онова, от което мога да спечеля и взема за себе си, онези, които мога да използвам. В мен е действало едно единствено желание за наслаждение, върху което се основава неживата, растителна и животинска природа. И затова, не съм имал никакво „раздвоение” и съмнение – само една посока, как повече да успея в своето егоистично желание.

Това е обичайният телесен живот, без оглед на обществения живот, който никога досега не сме развивали. Винаги сме гледали на обществото само, като на обект за използване. Но днес, в нас се пробужда и развива желанието за отдаване, на което не можем да се съпротивляваме и трябва да вземем под внимание.

За първи път през цялата история, цялото човечество влиза в такова състояние, в което желанието за получаване и желанието за отдаване трябва да бъдат уравновесени, и двете се управляват от нас самите. И ако не постигнем баланс между тях, това ще доведе до взривове и кризи.

Затова днес, най-главното за нас е да създадем правилна обществена среда за цялото човечество. И първа, трябва да стане нашата световна група, за да послужи за пример. Така започва нашето развитие „отдолу нагоре”, а до този момент сме се развивали само в хоризонталната плоскост.

И тогава, ще разкрием правилното взаимодействие между желанието за получаване и желанието за отдаване, между Малхут и Бина, в нашите разбити желания. И за да постигнем това, трябва да поискаме светлината, връщаща към Източника. Аз, сякаш разкривам: това е моят егоизъм, а бих искал той да действа по друг начин и да се съедини с другите, да участва в съвместната работа.

И затова моля, светлината да дойде и да поправи моето желание, да установи някакво равновесие в нашата система, взаимност, за да отдаваме един на друг, да отстъпим и да се съединим. И тогава, светлината идва и ни връща към своя Източник. Именно това се нарича поправяне „отдолу нагоре”, което трябва да извършим.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44327]

Преди желания пробив

Написано е, че всички прекосяват Червено море: мъже, жени, възрастни, деца, добитък и т.н. Ние също трябва да съберем цялата своя сила – всеки поотделно и всички заедно. Ако положим това усилие, непременно ще влезем в духовното измерение.

Никога не се е случвало и няма да се случи, човек да бъде готов за излизането. В действителност излизането от Египет е удар свише, който ни извежда от едно място и ни завежда на друго. Човекът не може предварително да определи това състояние и няма никаква възможност да го постигне самостоятелно. Това не може да бъде измерено или предвидено.

Просто трябва да сплотим силите си и да натискаме, и натискаме, докато това не се случи. При това, то ще се случи без предупреждение, стремително, „набързо”. Може да се случи утре, в други ден или след седмица – не е важно. Трябва само да очакваме спасението – и тогава ще го постигнем.

Нека се връщам отново и отново назад, в Египетския ад, без да чувствам напредване. Нека усилията, които съм положил преди миг да ми се струват напразни и отново да изпитвам отчаяние и слабост. Нека всеки път да се налага отново да събера сили, за да се устремя към обединението. Въпреки всичко, трябва да се старя още и още.

Баал а-Сулам пише, че истинското, закалено, непоколебимо желание се формира постепенно. Преодолявайки трудностите, ние най-накрая стигаме до такава сила, която изстрелва нашето желание като стрела – и то намира отговора. Това е единственият начин да излезем от егоизма.

И не си мислете, че сме работили напразно. Съвсем не. Просто нашите усилия се натрупват и накрая дават резултат. Необходимо е само да бъдем сигурни, че акумулираме всички свои усилия и накрая те се натрупват до определеното количество, отвеждайки ни по-близо до желания пробив.

Мисля, че той е много близо. Трябва само, всеки миг да го очакваме.

От беседа на трапезата, 22.04.2011

[41378]

Това не е, за което молеше тя!

Във висшата светлина е заложена специална програма, която въздейства на желанието да се насладиш, създадено просто като изходен материал, съвършено безжизнен пластилин или глина.

И самият процес на развитие по 4-те стадия е заложен вътре в светлината, и силата, обезпечаваща това развитие. Тази, именно светлина създава желание „от нищото“. Всичко е заключено вътре в светлината!

Светлината – това е силата за отдаване, която развива желанието за наслаждение, за сметка на това, което може да му даде все повече и повече – и по количество, и по качество.

Светлината, идвайки към желанието, през цялото време ражда в него нови потребности. Стадий „2“ (Бет) се отделя от стадий „1“ (Алеф) именно заради това, че усеща недостиг. След това, когато светлината я напълва, в нея изведнъж се разкрива пустота, и тя разбира, че в нея няма нищо от това напълване!

Тя мисли: „Как така, аз се напълних със светлината Хохма, но нима аз чувствам това напълване? Не, аз съм съвършено пуста!“ – Но нали ти си напълнена със светлината Хохма? – „Не, аз не чувствам това“.

Стадий Алеф сякаш говори: „Що за напълване е това? Това въобще не е напълване, а пустота! Аз искам друго – аз искам да се напълня със светлината Хасадим. Ти ми донесе такъв подарък, който Ти искаше – а аз искам нещо съвсем друго. Това не е това, което аз молех!“. (Много навярно са чували нещо такова от своята жена).

Тоест светлината, която напълва творението, всъщност го опустошава – за по-висшите степени. Светлината напълва желанието на ниво „1“, а желанието се чувства пусто от това. Такива трикове умее да прави само светлината.

Ето, да се научим на такъв похват при възпитанието на децата.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 29.05.2011

[44256]

Желание и стремеж

Въпрос: С какво се отличава „желанието“ (хисарон) от „стремежа“ (иштокекут)?

Отговор: Желанието (хисарон) означава, че аз просто искам някакво напълване. Например, аз искам да ям. А „стремежът“ (иштокекут) зависи от това, доколко на мен това действително ми е необходимо в дадения момент, колко аз сега страдам от отсъствието на неговото напълване.

Тоест „стремежът“ – това е допълнение към желанието, с което се измерва, доколко то е остро в дадения момент, в каква степен нашето его е готово да страда заради постигане на желаемото.

С други думи: колко ти си готов да заплатиш за това? – сега ние ще видим. Искаш ли да получиш това – моля! Колко даваш?

И по твоя отговор ще можем да измерим твоя стремеж. Ти казваш: „Сто“ – „Не, хайде хиляда“ – „Хиляда??“ Ето тук и се проверява, колко си готов да заплатиш – с това се измерва твоя стремеж към желаната цел.

А самото желание – е просто. Ако дават безплатно – тогава ще взема.

И разбира се, човек се оценява по своя стремеж. Желанието идва към нас от Твореца, а стремеж ние добавяме за сметка на обкръжението. Стремежът – това е плодът на нашата работа, резултатът от вложените усилия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 28.04.2011

[44199]

Път към Безкрайността

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата „Зоар”. Главата „Трума”, п.75: „Този, който иска да се отправи на път, трябва да стане още през нощта и внимателно да наблюдава, съгласно настъпващия час източната страна, и да се вгледа за вида на буквите, които подред се удрят в небосвода: когато едната се издига, другата се спуска. И това са те, искрящите букви, чрез които са били създадени небето и земята.”

Разбира се, всички тези явления стават вътре в нас, вътре във всеки човек и ние трябва да ги търсим и разпознаваме в себе си. Става дума за връзката между нас, за видовете и характера на тази връзка. Така разказват кабалистите за нея. Защото, няма нищо повече.

В резултат, разкриваме съвършената мрежа на връзката между нас, наричана Малхут на Безкрайността, а по пътя ще я видим частично във всевъзможни форми. Впоследствие, когато постигнем пълното поправяне, няма никакви други форми, всички се разтварят в бялата светлина – „Той и Неговото Име са едннни”.

Но засега, има всевъзможни форми – свойства, светове/скривания, скриващи от нас съвършенството, което отново разкриваме през цялата структура на тези светове. Отгоре надолу се е създало скриването, отдолу нагоре става разкриването – по същите стъпала, през същите светове.

Затова е необходимо да се стараем да си представяме целия този текст във връзката между нас: за какво ни говори, за какви форми на връзката.

От урок по  книга Зоар, 31.05.2011

[44443]

Единството носи поправяне

Единството в корена и клоните

Благото е, когато устремените към Твореца се обединяват заедно – с това те предизвикват обединяването на техните корени горе. Бъдете винаги сплотени в единен съюз – тогава ще бъдат обединени и вашите корени. За това е казано: „Бъдете Мои избранници”, тоест във висшия свят, вие ще бъдете избранници, ако бъдете единни долу.

Книгата „Знамето на лагера на Ефраим”

Единството на другарите носи поправяне за целия свят

Известно е, че най-важно е истинското обединяване между другарите. То предизвиква цялото поправяне. Когато се събирате заедно в любов и братство, това отстранява наказанията и предизвиква поправяне – и в света се разкрива абсолютното милосърдие.

Книгата „Светило и слънце”

[38487]

Цена на духовните индулгенции

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, “Разкриване на мяра, скриване на две”: Казано е: “Тайната на Твореца е за треперещите пред Него”. Това означава, че тайните на Тора се разкриват само на тези, които треперят пред Твореца, които пазят величието на Твореца от цялата си душа и с всички сили, които никога няма да допуснат злословия по отношение на Твореца.

Това правило се отнася най-сурово към скриването на кабала, тъй като много са паднали жертва на откровения от този род, и от тях са тръгнали всички любители на заклинания и амулети, а също привържениците на практическата кабала, коварно ловуващи за душите, и други мистификатори, използващи заместители на науката, изпаднали от ръцете на небрежни ученици.

Намерението заради отдаване – това е святост, а намерението за получаване във всякакви форми – това е оскверняване. Правило “тайната на Твореца е за треперещите пред Него” означава, че Творецът се разкрива само на тези, които действат в отдаване.

Амулетите, червените конци, святата вода, медитация и други подобни средства представляват голям проблем, и затова кабалистите щателно са скривали мъдростта на кабала. До този момент дори и в еврейския народ има хора, създали си име и много пари от продажбата на благословии и чудеса. Естествено, обикновеният човек се нуждае от това, вярва и получава от него сериозна психологическа поддръжка. Известно е, че благодарение на вътрешните убеждения може да се справи с много проблеми, включително и болести.

Става въпрос за нарушаване на много строга забрана, за препятствията на пътя на човека към науката кабала. Нали останал без поддръжка, той може да пристъпи към търсене на решения и да си зададе въпроса: “Как да подобря положението на нещата?”

И отговорът би бил: “Да помогнеш на себе си можеш, само ако се измениш. Нужно е да поправиш себе си, своето его. Творецът е добър и творящ добро, и затова на теб ти е зле, за да се обозначи мястото на поправяне”. Тогава хората биха се приближили към истината.

Но вместо това те живеят в лъжа, купувайки за себе си духовни “индулгенции” и “застрахователни полици” за определени суми и оставят проблема без решение.

Разпространявайки науката кабала, ние сме длъжни да се грижим за това, висшата светлина постепенно да въздейства на хората, докато те не започнат да разбират, че реално решение няма и бедите не спират, а затова е необходимо настоящо поправяне.

От урока по статия “ Разкритие на мяра – скриване на две”, 27.04.2011

[41616]