Зеир Анпин расте последователно, стъпка по стъпка, под влиянието на две причини. Първо, към него идва светлина от самия свят на Безкрайността и това се нарича „Пробуждане свише” (итарута делеила). Светлината на Безкрайността преминава през всичките парцуфим до З”А и от него попада в Малхут.

И ако това „пробуждане свише” идва след като е започнало изпреварващото го „пробуждане отдолу” (итарута де-летата), тогава то се усеща като добро въздействие: като празнични, особени дни, съботи. Това са новите стъпала, които постигаме с помощта на светлината, идваща свише – но благодарение на това, че сами сме се подготвили долу.

Тоест тази светлина не идва до нас просто така, в нея не може да има никакви изменения – всички изменения са само вътре в желанието. Светлината е постоянна – само желанието я разкрива по-различно – повече или по-малко.

Затова е казано: „Този, който не е работил през седмицата – какво ще яде в събота?” Макар, че съботното състояние е „подобно на бъдещия свят”, тоест случва се, благодарение на „пробуждането свише”. Но тази съботна светлина се разкрива, след като човек е вложил всичките си сили, за да я разкрие.

Висшата светлина се намира около нас в постоянен покой, но се разкрива и дава на човека пробуждане, подем, само в степента на създаване на желание към тази светлина в него.

От урок по книгата на Ари „Портата на намеренията”, 20.04.2011

[41216]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →