Въпрос: Защо Творецът не е създал желанието за наслаждение отдаващо? Защо не е създал веднага самото отдаване без получаване? Защо ни се налага да разкриваме това свойство отдаване сами, по свой собствен избор?

Защо ни е нужно това „двойнствено” отношение към творението, където самият материал – желанието за наслаждение е егоистичен и зъл, а формата, която трябва да придобие – е добра?

Отговор: Ако правилно се отнеса към тези два противоположни фактора, именно благодарение на тях ще установя правилното отношение към Стопанина.

Не може да възникне правилно отношение, ако не противопоставя едно на друго желанието да отдавам, което мога да развия в себе си, на желанието да получавам, с което съм създаден в отрицателната форма, противоположна на отдаването.

И затова, благодаря за отрицателното свойство, като за положително – за лошото състояние, като за добро. Защото отрицателната форма е необходима и правилна, и заедно, те се съединяват в една форма и водят към една цел.

В материалния свят виждаме, че атомите са изградени от два противоположни заряда – минус и плюс, и от неутрални частици. Така става съединяването – именно между противоположни, различни елементи.

После атомите се съединяват в някакви структури, молекули, кристали. Различни химически елементи се съединяват помежду си, съгласно валентността – броят на свободните електрони, отрицателните частици, намиращи се в орбитата, тоест свободните за създаването на връзка.

Целият живот се основава на съединяване и разделяне, на връзка във всевъзможните форми. Всичко това са проявления на желанието за наслаждение. Ако в молекулата има два електрона, свободни за създаването на връзка с други – това говори за способност за съединяване. Винаги става дума само за желание, което измерваме или с количеството свободни електрони, или по отношение на силите, или на някакви други свойства – сили за привличане или отблъскване.

Но в крайна сметка, винаги става дума за желанието. Жълтият и зеленият цвят, различните звуци, водата, небето – всичко това са различните видове желания. Намираме се вътре в това желание! Освен желания, нищо друго не е създадено.

Но вътре в това желание, имам усещане за самия себе си и за външния свят: за неживото, растителното, животинското, човешкото или за духовните свойства: „корен-душа-тяло-облекло-дворец” – и това са също желания. Аз трябва да ги обединя всичките и да ги управлявам, за да отдавам с тяхна помощ.

Цялата картина на реалността: милиардите хора, Вселената, духовните светове, разкриващи се във връзката между нас – всичко това са форми на желанието. Освен това,  нищо не мога да направя – само все повече да разкривам онова, което се намира вътре в цялата тази система, във всички сфери. И тя ми се разкрива, в зависимост от това, доколко мога да отдавам с помощта на всичките тези форми на желанието.

Но ние живеем със своите усещания. И затова, не разбираме какво е самото „желание” – ние разбираме: „Аз чувствам, Аз желая”. Отделно желание не съществува – а само така, както аз го усещам. Усещаното желание – това вече съм Аз!

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 21.06.2011

[46023]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →