Единственото творение е желанието, излизащо „от нищото”, благодарение на светлината и постепенно постигащо своето състояние. Отначало, то просто желае да се наслаждава, но след това започва да осъзнава, че се намира в пълната власт на това желание.

Така, желанието постепенно расте, докато не разбере своята пълна противоположност на светлината. За първи път това се случва в 4-ти стадий на пряката светлина, в състоянието, което се нарича Малхут на света на Безкрайността.

Не е по силите на творението да изтърпи своето състояние и то съкращава себе си. И това го принуждава да установи нови отношения с Твореца. То чувства, че е задължено да стане такова и с всички сили се опитва да направи това, докато всички тези опити не доведат до тяхното взаимно проникване един в друг, което се нарича „разбиване на желанията”.

Струва ни се, че разбиването е нещо отрицателно. Но на практика е обратното. Чрез него, творението постига своята пълна неспособност да бъде същото като Твореца.

И за да стане отдаващо и подобно на Твореца в състоянието на разбиване, не му достигат само усилията. Защото, после то ще може да постигне отдаване и да се издигне от твърде лошото състояние. Но първо му се налага да премине през осъзнаването на злото, молитвата, работата, добрите дела – а докато всичко това го няма, то не може да се сравнява с Твореца и да стане като Него.

Засега няма духовен съсъд, тоест разбиране, усещане на собственото усилие, реализация на желанията, за да може да се каже, че творението е подобно на Твореца.

Малкият не може да бъде отдаващ. Той може само да направи нещо малко, да играе със своите играчки. Но ако иска да стане действително като възрастния, тогава е длъжен да развива в себе си много усещания.

Ето защо, след цялото духовно и историческо развитие, дадени ни в качеството на подготовка свише откриваме, че в нас започват да съжителстват две желания: собственото и още едно, допълнително желание. Именно от това започва човекът.

Собственото му, природно желание го тегли към наслажденията, които вижда пред себе си. А допълнителното желание го привлича към особени, духовни видове наслаждения, но освен наслаждения, не може да почувства нищо.

Ние виждаме в човека от нашия свят материалното, физическо тяло. Но все пак, става дума не за него, а за желанията, увличащи го в двете посоки. Едното е насочено към това, което му се разкрива в петте сетивни органа. А второто желание се нарича „точка в сърцето” – и човекът, засега все още не може да разбере, към какво го тегли и струва ли си да го използва.

Но от момента, когато в него се появят тези две желания, той вече се нарича човек. Защото чрез тези две състояния, той може да направи себе си подобен на Твореца (едоме), тоест да се нарича човек (Адам, „доме” – подобен). Необходимо е само да си изясни средствата, тоест да узнае, как да използва тези две желания, пробуждащи се в него.

Едното желание е старото и се нарича „стар и глупав цар”, а другото е ново и растящо като „умно дете”. И ако човек иска да се ориентира в тях правилно, то такова изясняване е възможно само с помощта на висшата сила. И затова, той не е способен да напредва сам, а се нуждае от учител.

Всичко това му дават свише – довеждат го да се учи на необходимото място, създават му всички необходими условия, за да може да приеме това духовно ръководство и да го използва. Всичко ни дават отгоре, освен едно – усилието, което е необходимо да добавим сами! Точно тези усилия изграждат човека.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 07.06.2011

[45057]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →