Реплика: Като правило, пророците говорят за два варианта на развитие: труден и лесен…

Отговор: Представи си, че синът ти е мързелив и упорит. Той е умен, но няма никакво желание да реализира своя потенциал правилно. Като какъв би искал да го видиш в бъдеще?

Реплика: Като известен футболен играч.

Отговор: Разбирам. Това е модерна мечта на еврейския баща.

Ами, ти го водиш до футболно училище, но той е мързелив и не иска да работи. От него се изисква да има дневен режим, да се упражнява редовно и да спи вечер добре без никакви купони. Животът на атлетите наистина е труден; той следва стриктен график. Хората жертват своите най-добри години, за да станат професионалисти. В този случай тялото става машина, която работи в пълен капацитет.

Така, твоят син не иска да се упражнява. Какво можеш да направиш? Ти си сигурен, че точно футболът е неговото бъдеще. Тогава взимаш колана в ръка. Тук възниква въпросът: Боят може ли да го направи футболен играч? Това движи ли го в правилната посока?

Реплика: Не, това само го наранява.

Отговор: Това значи, че коланът не помага. Но след тази „възпитателна работа” твоят син прави разчет: Какво  да направи? Той страда и от боя, и от тренировките. Къде страданието е по-голямо и къде по-малко? Неговото егоистично желание сравнява резултатите и той решава: Ако неговият баща го кара да страда повече от треньорът му, той отива на футболна тренировка.

Във футболния отбор среща други момчета и постепенно придобива вкус за играта. Ако не го направи, ти продължаваш да го наказваш, докато той не изпълни твоята програма.

От този пример виждаме, че страданието просто приближава човек до реализацията. Как можем да се справим без страдания? Ние сме мързеливи и упорити, всеки един от нас. Не става дума само за физически дейности; ние сме инати в разума и в сърцето, във възприятието и в усещанията. Всяка секунда подминаваме важни неща, взимаме си почивка да изпушим една цигара, спим с отворени очи.

Как можем да използваме всеки момент в живота си за духовна тренировка? За да направим това, ние непрекъснато трябва да се подпалваме от горящото желание на приятелите. Иначе Творецът ще ти нанася удари и ти ще излезеш от своята зашеметеност поради страх или болка, по един или друг начин. Но ти трябва да реализираш цялата програма, защото без това, ще ти липсват желания.

Следователно, имаш само една възможност: да изпълниш желанието на Твореца. Ти ще направиш това във всеки случай, но имаш два варианта, два пътя, които водят до това реализиране. Не можеш да избягаш от тренирането и от пробуждането, но можеш да поемеш по дългия път на страданието, по време на който си заспал (въпреки че не си като бебе); или можеш да поемеш по краткия път, където ти се дава шанс да реализираш себе си бързо, като получиш допълнително желание, допълнително пробуждане от обкръжението. Те възбуждат твоя ентусиазъм и ти бягаш на тренировка.

Няма значение по какъв начин идваш на тренировката: това е твой избор.

От урок по статията „Мирът”, 31.05.2011

[44466]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята | Add Comment →