Сътвори себе си

каббалист Михаэль ЛайтманСутрешен урок от Москва

Въпрос: Преди конгреса в Москва много от другарите положиха големи усилия. Важността на целта беше на висота. Какво не ни достигна? Какво сега, като група, ние трябва да реализираме на това ново ниво?

Отговор: Казано с други думи, вие искате да кажете, че конгресът е неуспешен, защото ние не разкрихме в себе си свойството отдаване. Но ние не можем да го постигнем отведнъж. Невъзможно е. Детето не може да прескочи отведнъж няколко години от своето развитие.

Развитието е последователен процес, стъпаловиден. Без да реализирате някое решимо, вие не можете да започнете да реализирате следващото. В нас просто няма да има инструменти в чувствата и в разума за такова развитие.

Ние извършихме огромна работа, интензивно, много силно напреднахме в усещанията си. А сега, след конгреса, ще настъпи и процес на неговото осъзнаване – може би не съвсем приятен, но необходим.

Такъв конгрес практически извършва в тебе работа, равносилна на половин годишно интензивно занимание. А колко хора от участващите на конгреса се занимават нормално, интензивно? Така че ние ги «придвижихме» минимум с половин година напред, включвайки и тези, които бяха с нас от цял свят.

Конгресите са много действени, и аз съм за това, да ги провеждаме колкото се може по-често. Аз съм готов да влагам в това.

А след конгреса, естествено настъпват някои осъзнавания: «Какво сме постигнали?» И точно тук, човек трябва да пристъпи към анализ на цялата методика – с помощта на статии и занятия. Той трябва отново да я оцени.

Много хора след конгреса започват да анализират кабалистичната методика като цяло: «За какво? Защо? Как? Правилна ли е тя или не? Измислена ли е тя или е реална методика за моето изменение, поставяйки себе си под действието на общата Природа?» Това е много полезно, много необходимо за процесите, които са нужни, които трябва да се случат във всеки от нас.

Кабала прави от теб човек – не робот, не «полувярващ» или някакъв мистик, а изследовател. Изследвайки себе си, ти постигаш света и Твореца, защото всичко това е в теб. Целият процес е построен на самопознание, тъй като човек се явява съществуващ – и нищо повече.

Във всеки от нас има усещане за собственото «Аз» и за свой свят. Аз сега усещам вас, залата, където се намираме, планетата, Вселената – и всичко това се случва в мен, тази картина е създадена в мен.

Как да я изменя? Как да я изследвам? Наистина ли тя е такава? Или този свят ми се представя като призрачен, преходен, изменящ се? Всичко това аз постигам посредством изменение на собствените свойства.

Ето защо не можем да прескачаме през стъпалата на развитие. Аз трябва да ги формирам в себе си, трябва да съм съдия на самия себе си, изследовател, аналитик. Практически аз трябва да стана Творец на самия себе си. Кабала те насочва към необходимостта да разбереш всичко: кой си ти и какво си – и от себе си да създадеш абсолютна, съвършена форма, която ще се нарича «Творец».

Това е дълга, непроста работа, но именно тя е предназначена за всеки човек. Не си мисли, че един абориген не е способен на такава работа. Той се включва в нея, защото в него ще има съвместно с останалите кли, желание, съвместни мисли и чувства. Това, което не му достига той ще придобие от останалите.

Ако не се развивахме под въздействие на обкръжението, то бихме останали малки «животни». Именно обкръжението развива в нас и ни придава недостигащите свойства, желания, намерения. Затова няма в света човек, в който да няма в качеството на обкръжение цялото човечество. Всеки може да постигне нивото на всеки от нас, колкото и изостанал да е.

Целият този процес на самопознание, на строеж в себе си на най-висшите свойства, трябва да протичат именно така – стъпаловидно. От една страна той е индивидуален, защото човек отраства сам със себе си, а от друга страна той е социален, групов. Но в действителност няма група, няма човечество – има отхвърляне от теб, от твоя егоизъм на твоята непосредствена част, която ти възприемаш като чужда.

Когато работиш над себе си, като желаеш  постепенно да я приближиш към себе си, да я възприемеш като своя, тогава ти работиш против своя исконен егоизъм. И ти го обръщаш в сила на свързването – вместо сили на отблъскване от уж «външните» части, от човечеството.

От урока по статия на Рабаш, 16.06.2011

[45620]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: