Въпрос: Ако Творецът всеки миг ми предоставя възможност да Го разкрия, то защо колкото и да се опитвам да достигна съединение в мен нищо не се получава?

Отговор: Това не е важно – достигаш ли разкритие или не достигаш, но всеки миг върху теб действа лично висше управление. И трябва да търсиш вътре в себе си: какво Той иска от мен, защо ми е дал това състояние, какво трябва да правя?

В резултат на такова търсене е възможно да разкрия, какво Той изисква от мен, а е възможно, и да не мога. Може би Той нарочно така ме е объркал, за да се нуждая от Него, за да ми разкрие, какво иска. Но в мен трябва да има някакъв  „край на въже”, за който да мога да се придържам.

Казано е: „Всичко, което ти е угодно – само не си тръгвай!” Тоест, прави всичко, само не изгубвай тази кука, с която всеки един момент се държиш за Твореца.

Всеки миг търся как да Го намеря – скрит някъде там, вътре в мен. Поради това се нарича вътрешна наука – “вътрешната част на Тора”. Нали на  мен не ми е нужно търсене отвън – само вътре в мен.

Творецът се намира вътре в човека, вътре в нашите желания. Ние обикновено го изобразяваме, сякаш се изкачваме по-някаква стълба в пространството, но това просто показва, че преминаваме към все по-високи и по-високи духовни състояния, към по-голямо отдаване. Но в същността си цялото наше търсене е вътрешно.

От урока по писмо на Рабаш, 31.05.2011

[44429]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →