Лекция в Рим

По същество, кабала е методика за поправяне на човека, на човешката природа. И затова, в рамките на обучението, ние осъществяваме широко разпространение.

Имаме примерно два милиона ученици по целия свят, провеждаме обучение на 26 езика, в много страни. И виждаме, че различните хора, представители на различни народи проявяват потребност от това и започват да разбират, че без него светът няма бъдеще.

Освен това, обучаваме деца и виждаме, колко това ги отличава от училищния стандарт, колко повече се разкриват те. Издаваме книги, правим телевизионни предавания, активно работим в интернет. Ние сме за развитието.

Изучаваме науката кабала в групи. Не става въпрос за обособено израстване – човекът се развива индивидуално, но той се намира в група, в обкръжение и постоянно се променя чрез съвместната динамика между него и групата.

По същество, човекът се адаптира към обкръжението, което всеки път трябва да му демонстирира необходимостта от издигането над егоизма, от излизането от самия себе си в любовта към ближния. И човекът се упражнява на това върху групата.

Нагласяйки контакта с обкръжението, човек усеща неговата потребност и се обединява с него. Тогава, между всички се разкрива свързващата мрежа, която се простира над личния егоизъм на всеки и човек усеща общите връзки, общата сила, която цари сред всички. Накрая, всеки сякаш излиза извън самия себе си и започва да се присъединява към тази обща сила.

Благодарение на това установяваме, че над реалността, възприемана лично, има по-висша реалност. Сегашната си действителност получаваме, възприемаме вътре в своя съсъд – и затова сме ограничени. Защото, ние искаме да получаваме наслаждение, а когато наслаждението влиза в желанието, те се неутрализират едно спрямо друго поради взаимната си противоположност.

Излиза, че опит след опит се сдобиваме с нещо, наслаждаваме се миг и веднага след това удоволствието изчезва. Тичаме към следващото удоволствие, докосваме се до него и то също се разсейва. Защото, още преди наслаждението да е навлязло в желанието, то веднага го неутрализира – късото съединение между плюса и минуса води до анихилация.

От друга страна, когато човек излиза от себе си и над своя егоизъм започне да се обединява с групата, с другите хора – по същество, той създава над себе си съсъд, външно желание. Сега и желанието, и наслаждението, той усеща извън себе си – и те не изчезват. Обратно, за него реалността се превръща в поток от вечен живот над времето.

За нас, времето се създава от наслаждението, което влиза и изчезва – отново и отново. Но ако наслаждението не угасва, ако чувстваме как тече без да свършва, тогава се издигаме над чувството за време и започваме да усещаме общата сила на природата, която ни заобикаля и изгражда – всички заедно.

А също така, започваме да различаваме връзките между всички части на реалността, които са подобни на преплетените конци на обратната страна на бродерията. Отвън виждаме „бродерията” на нашия свят, но ако погледнем зад неговата плоскост, отзад – ще видим конците, които свързват частите на тази картина. Ето какво разкриваме с помощта на науката кабала – връзката и взаимното въздействие между нас.

Това оказва голямо влияние върху човека и той се променя. Видял тази реалност, той разбира, че без връзка и разбирателство просто няма къде да се дене – защото вижда резултатите от загубата, която може да нанесе на другите.

И затова, на нас ни е нужна не вяра, а постигане. Така, човекът става свободен: започва ясно да вижда света и тогава, съгласно своето стъпало, определя за себе си правилния начин за действие.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44617]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала | Add Comment →