Световен конгрес в Москва, урок №1

Ние нямаме и най-малка представа за бъдещото устройство на света, защото навлязохме в такава система от сили, която никога по-рано не се е проявявала в нашия свят.

Природата, Творецът започнаха отчетливо да се обрисуват, все повече и по-явно да се приближават към нас. И по тази причина трябва да започнат да разкриват висшия свят, т.е. че висшата система на управление е система на управление от Висшата сила, от светлината.

Когато тази сила се приближава към нас, когато свети върху нас, върху обществото, върху нашия свят все по-явно, по-интензивно – ние усещаме своята противоположност на тази външна сила. Ние усещаме не самата нея, а собствената си неспособност да се устроим по някакъв, какъвто и да е начин.

Светът става непредсказуем, човечеството се занимава с гадания и дори вярва в чудеса. И то в нашия век на просвещение!? След двайстото столетие ние изведнъж започваме да вярваме в това. Всяка година, а понякога по няколко пъти в годината в нас възникват всевъзможни дати за края на света и прочее апокалипстични събития.

Освен това ние се оказваме в здравите «обятия» на природата, която сама неочаквано генерира кризи посредством цунами, урагани, изригване на вулкани, пожари, наводнения и т.н. Постепенно всичко излиза от равновесие, от това крехко равновесие, в което сме се намирали – защото преминаваме през преломна точка.

През тази преломна точка ние с вас сме преминали веднъж в малкия социален мащаб на древния Вавилон. Там е било съсредоточено цялото човечество и още тогава то е открило, че представлява малко затворено общество.

И ето днес, макар да сме вече цели седем милиарда, ние сме затворено общество. Изведнъж сме се «свързали» всички заедно, открили сме, че зависим един от друг.

А от друга страна, ние като съпрузи пред развод, се ненавиждаме един с друг, макар все още да живеем в една квартира. Трябва да се разделим, не можем да се намираме заедно, а общите връзки ни удържат заедно. Ето, в такава «обща квартира» ние се намираме на нашата Земя.

Някога тя се е проявявала на малка територия – в Месопотамия преди 3700 години. И тогава за първи път хората са започнали да търсят: «Какво да се прави? От една страна, се намират всички на едно място, в пълна, тотална взаимовръзка, а от друга страна, се ненавиждат един с друг и им се иска да избягат по-далече един от друг…» Две противоположни сили, две изключително тежки тенденции са раздирали обществото.

И тогава фактически са били предложени два метода.

Единият метод – поправяне на нашата природа. Хайде да започнем да поправяме егоизма си – това, което ни разделя, отделя, отблъсква един от друг. Тогава ще се окажем печеливши, ще станем единно цяло в нашата взаимопомощ. Ще имаме огромна сила и ще издигнем действително «кула до небето» – кулата на нашата обща любов, сътрудничество и единство, на положителната сила.

По този начин ще станем равни на Природата – тъй като в Природата всичко е взаимосвързано. Всички нейни нива – неживото, растително и животинско ниво – винаги действат в хармония и само човек, със своя егоизъм, се чувства над природата, предполагайки, че може да прави всичко, което му дойде на ум. Но ако той започне да разбира законите на природата и търси съответствие, хармонична връзка с нея, то той ще усети цялата нейна пластичност и дълбина, ще започне да разбира и осъзнава нейния замисъл, нейният вътрешен смисъл.

За това са говорили адептите на поправянето на човека. Но за съжаление, човечеството (около 3 милиона човека, живеещи между Тигър и Ефрат) са избрали другия път. То е решило, че е по-добре да се «разведат», подобно на съпрузи след неудачен брак, да разделят общата квартира и да прекъснат връзката. И хората се разпръснали по цялата земя.

Много древни източници разказват за това. От това време е останала книгата по кабала, която се нарича «Книга на създаването». Имаме я в безплатния ни архив, включително и на руски език.

След това се е появила книгата с название «Големият коментар», която също описва събитията, случили се в Древен Вавилон и това, как хората не са могли да решат проблема по обединението. Тъй като за това е трябвало да работят над егоизма си, издигайки се над него посредством особен метод, а за това са били нужни вътрешни морални усилия, а колко по-просто е било физически да се разделят един от друг и да правят това, което е било угодно, всеки в собствения си ъгъл.

Йосиф Флавий описва къде са се разпръснали тези хора, по какви места. От тях впоследствие са произлезли всички вярвания и религии, всичко, което се основава на егоизма и което поддържа егоизма.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45322]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →