Днес вече е очевидно, че природата е в състояние на относително равновесие и изисква от нас да достигнем до същото ниво. Това трябва да се прояви в материалния живот („зелени технологии” и пр.) и в обществените, междуличностните взаимоотношения.

Първо, ние трябва да консумираме от природата само насъщно необходимото. Тогава няма да бъде важно колко милиарда хора ще живеят в света, защото ако природата е дала възможност, то тя ще може да изхрани всички, при условие че ние използваме правилно нейните ресурси. Второ, равновесието с природата във всичко трябва да се поддържа на човешко ниво. Имено тук пада основната тежест за осъзнаване на злото.

Умереното потребление е материалното осъзнаване на злото. Иначе ние разрушаваме целия природен фундамент, отрязваме клона, на който седим. Постепенно трябва да изградим човешко общество съобразно природните закони, водейки го към равенство и балансираност. В противен случай ни чакат революции, войни и други катаклизми, които се задават с огромна скорост.

Днес глобалните лидери и управляващите нямат никаква възможност да направят нещо. Ние сме изправени пред дилемата или да преминем през много войни и трудно раждане в новия свят, или осъзнато развитие съобразно с природните изисквания, които ни задължават на правилно разпределение. Разбира се, невъзможно е да разпределим на всички едно и също нещо – необходимо е да се съобразим с културата, региона, климата и т.н. Най-важното е да обезпечим всеки в общоприетите рамки.

Освен това, вътрешното осъзнаване на злото ни показва, че трябва да бъдем свързани в една система като един човек с едно сърце. Само така ние ще достигнем до хармония с природата.

Вътрешното единство се проявава в зависимост от възможностите на човек. Един човек може да навреди някому без да го почувства. Затова трябва да задействаме средствата за масова информация и възпитателната система, така че всички хора по света да осъзнаят все повече и повече злото на егоистичните взаимоотношения. Всичко зависи имено от възпитанието.

Освен това, на определен етап от този процес хората ще видят, че свойството отдаване само по себе си им дава увереност, носи им благо. Тогава, постепенно, те най-накрая ще чуят, че истинското обединение, подобието с природата и съединението с нея ни позволяват да почувстваме силата на любовта, скрита в нея.

Тази сила съединява всички части на природата и повдига цялата система, цялата вселена, всички нива, от неживото до човешкото, на по-висше ниво. Всичко това се случва благодарение на осъзнаването на злото. Имено посредством този лост, това средство, този стимул, този инструмент ние още повече се обединяваме с природата като едно цяло и излизаме в ново, по-висше, вечно измерение на съществуване.

Цялата еволюция е насочена към това. Дали го искаме или не, ние ще трябва да се обединим с природата. От друга страна, ние имаме възможност да изострим осъзнаването на злото преди настъпването на бедите и да се предвижим към поправянето по добрия път както добрите деца постъпват в „съгласие с родителите си”. Ние можем да се учим от природата преди да получим от нея по-сериозна реакция на нашия дисбаланс.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 27.03.2011

[39205]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →