Написано е, че всички прекосяват Червено море: мъже, жени, възрастни, деца, добитък и т.н. Ние също трябва да съберем цялата своя сила – всеки поотделно и всички заедно. Ако положим това усилие, непременно ще влезем в духовното измерение.

Никога не се е случвало и няма да се случи, човек да бъде готов за излизането. В действителност излизането от Египет е удар свише, който ни извежда от едно място и ни завежда на друго. Човекът не може предварително да определи това състояние и няма никаква възможност да го постигне самостоятелно. Това не може да бъде измерено или предвидено.

Просто трябва да сплотим силите си и да натискаме, и натискаме, докато това не се случи. При това, то ще се случи без предупреждение, стремително, „набързо”. Може да се случи утре, в други ден или след седмица – не е важно. Трябва само да очакваме спасението – и тогава ще го постигнем.

Нека се връщам отново и отново назад, в Египетския ад, без да чувствам напредване. Нека усилията, които съм положил преди миг да ми се струват напразни и отново да изпитвам отчаяние и слабост. Нека всеки път да се налага отново да събера сили, за да се устремя към обединението. Въпреки всичко, трябва да се старя още и още.

Баал а-Сулам пише, че истинското, закалено, непоколебимо желание се формира постепенно. Преодолявайки трудностите, ние най-накрая стигаме до такава сила, която изстрелва нашето желание като стрела – и то намира отговора. Това е единственият начин да излезем от егоизма.

И не си мислете, че сме работили напразно. Съвсем не. Просто нашите усилия се натрупват и накрая дават резултат. Необходимо е само да бъдем сигурни, че акумулираме всички свои усилия и накрая те се натрупват до определеното количество, отвеждайки ни по-близо до желания пробив.

Мисля, че той е много близо. Трябва само, всеки миг да го очакваме.

От беседа на трапезата, 22.04.2011

[41378]

Filed under: Кабала | Add Comment →