Когато влезем в духовното пространство, ние се включваме в другите души.  В противен случай аз просто не мога да вляза в духовния свят, тъй като това не е някакво оградено пространство, в което мога да вляза през врата.

Само ако се обединя с другите в една система и почувствам реалността не просто лично, индивидуално, а като интегралния живот на системата, където ние сме свързани заедно, приятелите и аз, чрез това, че сме станали един човек с едно сърце започвам да възприемам повече детайли в нея чрез допълнителни органи на възприятие освен моите. Най-важното, усещам я чрез нашето общо желание, общия духовен съсъд, който изграждаме заедно и който включва всички нас.

Това не е просто сума от нашите желания, а напълно ново свойство наричено свойството отдаване. Чрез това свойство започвам да чувствам друго измерение – висшето, духовното.

Това не са просто определени допълнителни детайли и особености, които всеки от нас може да види различно, нито е размяна на личните ни впечатления. Това е едно общо впечатление, но то произхожда от отдаване, от усещането за действията на Твореца. Ние извършваме действията на отдаване, тоест повтаряме Неговите действия!

Ти започваш да чувстваш какво е да си като Твореца и поради тази причина духовното постижение не е като материалното. И въпреки че системата, която си изградил не е „божествена”, а се състои от нашите души, тя все пак има специален замисъл – интеграцията на душите в любов, взаимно поръчителство над тяхното първично его, зла природа, омраза и отблъскване. И разликата между първото и второто свойство е това, което създава пространството, новото измерение, в което ние започваме да усещаме действията наречени „отдаване”.

С други думи, ти си изградил вътре в твоите желания и свойства модел на Твореца, който ти помага да разбереш какво е Той. Преди това просто си наблюдавал този свят и си виждал някакво творение без да имаш някаква представа за него. Но сега когато го приближаваш, откриваш Твореца вътре в това творение, тъй като се оприличаваш на Неговия образ от твоите собствени части, от всички души.

Накрая, ти откриваш толкова много детайли, че разкриваш в този свят онова, което преди е било скрито. Виждаш, че действията на Твореца са били скрити в него.

Ти продължаваш да се задълбаваш до степента, до която можеш да прикрепиш повече части (души) към твоята система и да ги свържеш заедно, докато всички отделни души, с техния личен поглед за света, се обединят като една душа, едно желание, което се нарича Малхут на света на Безкрайността. Там, в тяхната взаимна връзка, във всеки малък детайл, отделните души стигат до лично усещане и постижение, което напълно съвпада с висшата сила, с корена, който е създал общото постижение, от което ние сме започнали пътя си.

Оказва се, че когато се свържат голямо количество частни, ти преминаваш на общо постижение, което е изключително детайлно и обширно. Чрез всяка душа и чрез всички тях свързани наведнъж заедно постигаш Твореца, духовния свят. И ти си този, който Го създава, тъй като няма Творец без творение! Затова Той се нарича „Творец” (Бо-Ре) – „ела и виж”.

Наистина, ключът тук е работата на системата. От „материята”, която ни е дадена, ние изграждаме „тухлите” на душите, които всеки един от нас слага в общата система, докато се издигаме над личната омраза, егоизъм, отблъскване, но в същото време запазваме всички уникални качества. Така ние създаваме много мощна система на нашето лично постижение.

От урок по статия на Рабаш, 29.04.2011

[41769]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец | Add Comment →