Въпрос: Защо аз разбирам какво трябва да направя, но това не винаги ми помага да намеря сили да остана предан на целта?

Отговор: Защото разбирането е само в разума, а преданото отношение към съединение и свързване трябва да бъде в желанието. А разум и желание са две различни неща. На думи аз мога да ти кажа толкова умни и добри неща, с ума си се съгласявам с всички, но не намирам в себе си желание да изпълня дори и най-простото действие.

Тъй като желанието е това, което трябва да бъде поправено. А за поправяне, на мен преди всичко ми е нужно да склоня себе си пред другарите си, за да получа чрез тях светлината, възвръщаща към Източника, посредством правилното обучение и правилната група. И тогава в това, в определена степен поправено желание, аз ще мога да изпълня някакво малко действие.

С разума си, мога още сега да ти разкажа за най-висши състояния – но за да ги въплатя вътре в желанията, трябва упорито и тежко да работя. Освен това трябва да намеря и в каква форма мога да приема светлината, възвръщаща към Източника, как да я приема правилно и да я използвам. За това думите не са достатъчни.

На думи има много умници в този свят. Казано е: «Вярвай, че има мъдрост в народите на света». Но разликата между «народите на света» и «Исраел» (насочен «направо към Твореца») е в това, че първите разбират с ума си цялата духовна работа, но не искат да поправят себе си! А Исраел, устремен «направо към Твореца» – поправя своите желания.

Тези две части могат изцяло да си противоречат една на друга. Човек може на думи да ни се струва просто ангел – той така добре знае всичко, разбира и с ума си направо се залепва за теорията. (Подобно на «кабалистите, които някога Баал а-Сулам срещнал в Ерусалим, които са знаели всички книги наизуст).

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46508]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →