Оказва се, че всичко се намира в мен

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №1

Въпрос: Как да разбера, че наистина обичам другаря си, а не се самозалъгвам?

Отговор: На това трябва да се учиш и да се стараеш да го правиш. Но опитът не идва веднага. Защото, когато започна да изучавам науката кабала ми казват, че трябва да се съединявам с другите, да изляза от себе си и да се опитам да усетя ближния – че само вътре в това съединение може да се разкрие духовното. Аз слушам тези думи, но за мен, засега те са просто звук – не съм способен да ги възприема.

Така минават месеци, но времето не минава напразно: всеки път, по малко, нещо се просмуква навътре. Постепенно, започвам да разбирам, че изход няма и независимо от безразличието, отблъскването и отвращението от това, че трябва да се съединявам с някого, аз все пак се опитвам някак да го направя.

И трябва да полагаме особени усилия за засилване на съединението между нас по време на уроците. Защото в книгите, които изучаваме е написано за нашите поправени състояния, за правилната връзка между нас. Там се разказва за множество действия и свойства, които изобщо не разбираме: за сфирот, парцуфим, светове, ударни съединения (зивугей де-акаа) – за това, как светлината влиза в съсъдите/желанията и излиза от тях. Но в действителност всички тези действия стават в нас като проекция отвън.

Именно за това е написано в книгите. Това е особена духовна психология, която описва взаимодейстивето между мен и външния свят. Защото аз, все още възприемам в своите егоистични свойства света, който се намира вътре в нас. Не мога да извадя навън очите и ушите си, а улавям онова, което преминава по нервните ми окончания и чрез тях попада в мозъка.

Там, тази информация се преработва и в мен се проявява обща картина, която се изгражда на базата на моите 5 сетивни органа. Тоест това е картина, която усещам вътре! Само ми се струва, че всичко се намира отвън.

Но когато се старая да изляза извън себе си – към желанието на ближния, тогава придобивам други 5 сетивни органа – външни по отношение на мен. Те се наричат: кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут – пет сфирот. В тях започвам да възприемам външните явления – онова, което става отвън. По този начин науката кабала обяснява как усещам това, което се случва извън мен.

Затова, когато заедно четем книга, написана от кабалист, опитвайки се да открием в нея как ще възприемаме света, излизайки от себе си, от своето его, един срещу друг – дори да не разбираме какво пише в нея, ние се стремим към това усещане – тогава израстваме в духовното, развиваме се, за да станем Човеци.

Защото в нашето желание, искайки да станем големи, ние играем различни игри, изпълняваме всевъзможни действия и така растем. И в нашата духовна работа това трябва да става точно така: естествено и просто.

Но в нашия свят, където се развивам само под въздействието на една сила – на своето его, мен ме пробуждат за израстването – както за това, да стана богат, успешен, известен. А към духовно извисяване, т.е. към развитието, ставащо между две желания – никой не ме подтиква.

Затова трябва да вляза в съответното обкръжение и да го подтикна към това, то да ми даде духовно желание, за да „разпали огън в мен” и аз да се устремя към духовния свят, както в нашия свят се стремя да придобия онова, което толкова силно искам да получа.

С други думи, за да стана Човек, трябва сам да формирам в себе си желание към такова развитите. Това е много трудно и зависи от моето отношение към обкръжението.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45226]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: