По какво се различават възприятията на новороденото, детето, подрастващия, или на възрастния човек? Защото всички те се намират в един и същи свят – както ние с вас, и го виждат пред себе си. Но доколко всеки от тях разкрива този свят, зависи от неговото развитие, и в същата степен, той самостоятелно участва в неговия живот. И светът се отнася към него, в съответствие с развитието му.

Да речем, от една до десет години, детето се смята още за малко и внася своя принос според силите си, съгласно своето усещане и разбиране. А цялата разлика между детското възприятие и това на възрастния, се „покрива” от обкръжението – при това, в двата смисъла на тази дума: и скривайки от детето онова, което то не може засега правилно да разбере, и компенсирайки това, което то не е способно само да направи. Излиза, че детето получава от света всичко, което засега не може да спечели само.

И точно същото се случва с нас в духовната работа. Ние стоим срещу Твореца, висшата светлина, намираща се в абсолютен покой, освен която няма нищо друго. Но засега съществува скриване, пречещо на светлината, която не сме способни да разкрием, и допълващо недостатъците от нашата работа.

И кога вече може да се смята, че човек се намира в състоянието „ло лишма” (заради себе си), от което стига до „лишма”, до отдаването? Само тогава, когато чувства, че безусловно се намира срещу Твореца, но между тях стои някаква картина на реалността. Тя се рисува от неговите свойства, усещания – това е въображаем свят, струващ му се реален: другарите, групата, всичко наоколо – онова, което засега отделя човека от простата висша светлина, е свойството отдаване и абсолютната любов.

Защото засега, той не притежава такива свойства, а прави разчети и се държи в съответствие със своето развитие. Но вече има усещане и правилно разбиране, че стои срещу Твореца, че е отделен от Него с картината на този свят, чрез която той работи с Твореца. Тази картина на реалността, всъщност се състои от всички негови непоправени свойства, които буквално като „коси” го скриват и защитават (компенсират).

Защото, ако всичко беше разкрито пред него, разбира се не би могъл да встъпи в правилни отношения с Твореца.

Така трябва да разглеждаме състоянието си. Само от такова състояние „ло лишма”, когато сме убедени, че съществува „лишма” (отдаване), но не се намираме в нея, тогава постепенно ще можем да преминем към лишма, ако постоянно и настойчиво се опитваме да разкрием Твореца и всички събития разглеждаме като възможност, дадена ни свише, за да поправим състоянието си „ло лишма” и да постигнем ”лишма”.

От урок по статия на Рабаш, 19.06.2011

[45795]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →