Не поставяй препятствие пред слепия

За онзи, който се намира само в егоистичното желание и не трябва да се издига по стъпалата на отдаването – религиозните рамки са добро състояние. То дава на човека усещането за съвършенство, оправдание за всичко ставащо в този свят, подкрепа от обкръжението. В това има много положителни моменти.

Проблемът е само, какво да направи, когато настъпи времето, което го задължава да се издигне на следващото стъпало? Подобно на нашето време, когато вече трябва да се издигнем в духовния свят.

И тук започва кризата в религиозната среда. Религиозният лидер престава да бъде авторитет за човека – и той започва да търси нещо друго. Разрушават се неговите предишни идеали. Затова в юдаизма е имало такъв период на масово излизане от религията, който се нарича „Аскала” (просвещение) – рязък преход, когато са започнали да се пробуждат нови желания, тоест в света идват души от нов тип.

И те са търсили някакво по-дълбоко напълване, освен простото отменяне на себе си. Тоест искали са такава отмяна на себе си, която би им помогнала да се издигнат. Но не са научили това в тяхната среда, защото то, вече се отнася към науката кабала. И тогава, хората започнали да напускат религията, защото повече не можели просто така да отменят себе си.

И днес се случва същото. Религиозната общност се опитва някак да се бори с това и тази борба е напълно оправдана. Казано е: „Онзи, който е ударил животното – трябва да плати”. Тоест ако нанесеш удар на душата, която не е готова да се издигне от своето стъпало, трябва да компенсираш това. Ако лишаваш човека от възможността да се преклони пред авторитета, той може да загуби спокойствие и увереност в живота си, усещането за защита. И тогава, какво ще му остане?

Трябва да внимаваш да не го хвърлиш така, че да бъде като висящ във въздуха. Той е имал Рав, религиозни рамки, традиционна структура, която го е успокоявала и е поддържала спокойното протичане на живота. Ако го извадиш оттам, преди всичко трябва да се погрижиш да компенсираш с нещо всичко това. Иначе не бива да го правиш. Затова отказвам да приемам за свои ученици ортодоксални вярващи.

Не искам да създавам в тях критично отношение към живота им и към самите тях. То е необходимо, за да се издигнеш по-високо – но докато това не стане, човекът ще остане без каквато и да е подкрепа и връзка със своето обкръжение. Не искам да се стига дотам, затова не приемам религиозни.

В това отношение, не е необходимо да се притесняваш за светския човек – при него няма никакви рамки. При всички случаи няма да му навреди, ако малко се докосне до святостта.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44591]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: