Световен конгрес „NOI”, Рим, урок №2

Въпрос: В големите градове на много европейски страни се създават малки физически групи. Но повечето хора остават във формата на виртуалното включване. Имат ли в нашата работа разлика между тези два варианта?

Отговор: Ако човек живее на място, където няма физическа група и по едни или други сериозни причини не може да се пренесе там, където има – това означава, че той трябва да се развива „виртуално”.

Но при това, той е задължен в степента на възможностите си да ходи на конгреси, а също така с всички сили да работи за разпространението. Трябва да участва в обучението – макар и в някаква част от ежедневния урок, да преглежда блога, да мине програмата на Учебния център. Ако има възможност, да бъде в група поне частично – това си струва.

Ето моите препоръки. Мисля, че така човек ще напредва правилно.

Трябва да кажем, че понякога, обединявайки се в група, хората веднага влизат в спорове. Егоизмът на всеки се раздува и сякаш за дреболии, другарите забравят за духовната цел и се впускат в дребни, земни сметки. Но друг начин няма – ние просто не разбираме, колко голямо е егоистичното желание в духовните си форми, в сравнение с нашето сегашно желание.

Ето защо, в групите възникват проблеми. Чувайки за тях, човек си мисли: „Защо да се пренасям там? По-добре да остана на разстояние”. Това не вярно. Желателно е да бъдеш в група и да преминаваш с нея през всички тези етапи – дори през най-лошите от тях. Такова е правилното развитие за всеки: да получава удари, да се сблъсква с проблеми и препятствия – и все пак да напредва.

Въпрос: Но какво да направим, ако егоизмът е неукротим, ако разединението изглежда непреодолимо?

Отговор: Дори да се сбиете, главното е да не се съгласявате с текущото състояние. Най-лошото е, когато хората се разотиват и поддържат дистанция, без да свалят ръкавиците. Това нищо няма да им даде. Ние напредваме или държейки се за ръце, или под удари – както е в семейството.

Това наистина е голям проблем, ако в групата са се събрали интелигенти хора, които не са готови да изяснят отношенията си докрай. Те трябва да разберат: дори с кръв от носа, с добро или лошо, за тях все пак е задължително да се обединят. Всякакви конфликти трябва да са съпроводени от анализ: „Какво става с нас? Защо?” Не е важно кой е виновен. С нас си играят свише, егоизмът си играе с нас, докато не осъзнаем неговото зло. Той преднамерено ни провокира към взаимна ненавист, за да разберем: трябва да го стрием на прах.

Така, егоизмът действа срещу самия теб. Това е особена сила, проявяваща се болест, за да унищожим причината. По същия начин, змията на емблемата на медицината представлява силата на злото, но именно чрез нея лекуваме всички недъзи.

И така, трябва да се разбере, че това е игра свише. Всички наши стълкновения и раздори ни водят към целта само, ако от време на време си напомняме за това.

Освен това, понякога трябва да правим обсъждане, понякога си струва всичко да се излее на хартия, под формата на ясен списък, за да се погледнат всички проблеми отстрани. Накрая може да се разиграе сценка на съд, разпределяйки помежду си ролите на съдия, адвокат, ответник, заседатели и т.н. – с хумор, но с ясното разбиране, защо правим това, заради каква цел, съгласно какви закони. Ролите могат да се сменят в хода на делото.

Така се възпитаваме в групата.

От 2-рия урок на конгреса „NOI”, Рим, 21.05.2011

[44773]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →