Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Въпрос: Как да определя, напредвам ли по посока на махсома и как да разбера, че вече съм го преминал?

Отговор: Цялата наша работа преминава вътре в желанието. Ние я усещаме на нивото на чувствата и разума.

Разумът на човека се развива само в степента на развитие на желанието, защото той помага на желанието да постигне желаното. Излиза, че ако желанието е малко, то и разумът е малко, а при голямо желание се развива голям разум. Ето защо, страданията правят човека по-мъдър.

Как да разберем дали напредваме? Към това ни насочват определени признаци, които е необходимо да проверяваме безпристрастно, издигайки се над своето его и гледайки се отстрани.

В степента, в която се отменям по отношение на групата, аз получавам от нея важността на духовното. И само осъзнавайки тази важност, ще мога да се издигам по духовните стъпала.

Знаем, че напредваме между две линии. Едната от тях е егото, а втората – силата на светлината/отдаването. Аз се намирам между тях и трябва да изградя себе си от тези две сили.

Когато получа някакво количество сила на злото/егото, отрицателна сила – това е признак, който показва, че мога да работя с нея и да напредвам. Затова в групата трябва:

• да отменя себе си (1),

• да получа от другарите сила за важността на целта (2),

• да я развия (3), за да придобия положителна сила (+).

И тогава, ако разбирам, че за да напредвам правилно трябва да бъда обективен към себе си – напредвам. Защо трябва да бъда обективен? Работата е там, че когато чувствам как моето его расте, в мен възниква неприятно усещане. И ето тук, трябва да се издигна над това усещане и да разбера, че сега са ми дали допълнители зло, за да напредна с още едно стъпало.

И за да може човекът да прави вътрешни преценки и проверки, да бъде съдия на самия себе си, трябва да стане не заложник на своето усещане, а да вижда в него информация за това как да напредва нататък.

А доколко е приятна или неприятна тази информация – за него не е важно. Напротив – колкото тя е по-малко приятна, толкова по-добре! Защото когато е „неподкупен”, той е в състояние да я види сякаш от страни и да работи с нея в степента на необходимото.

С други думи, най-важно е да се удържаш в състоянието на обективната преценка.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45136]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →