Назрялата потребност от обединение

Световен конгрес Москва, урок №1

Девизът на нашия конгрес е ” Бъдещето е в единството на света”. Аз съм трогнат, че след много години, в които изучавам науката кабала, най-накрая започва да се проявява това световно единение, или по-точно необходимостта от него. В продължение на милиарди години от развитието на нашия свят, а също така в развитието до неговото зараждане, всичко се отправяше имено към тази точка – точката на осъзнаване от необходимостта за обединяване. Едва сега тя започва да се пробужда, да се проявява, да показва своята необходимост. И ние с вас се намираме в самия център на това осъзнаване. Всичко започна с това, че единствената сила на Природата, силата на отдаване, или Твореца, което е едно и също, започна да действа, да еманира, да създава материята. Първо – духовна материя, тоест желанието: желание за напълване, желание за развитие, желание да усетиш себе си и всичко около себе си.

Това желание се развива под въздействието на първоначалната сила, силата на Природата. Стадиите на неговото развитие ние изучаваме като ”четирите стадия на разпространение на пряката светлината”.

Цялата цел на развитие на творението, или желанието, се състои в това, то да стане подобно на цялата природа, в целенасочена хармония, с други думи, в подобие с Твореца, в сливане с Твореца, защото сливането се постига чрез подобие на свойствата.

Необходимо е материята, т.е. желанието, противоположно на светлината, противоположно на свойството отдаване, в крайна сметка да премине всички етапи на своето развитие и да осъзнае, че най-висшето, най-доброто състояние – това е подобието на светлината, подобието на съвършената Природа, хармонията с нея, единството с нея.

Обаче, за да постигнеш такова състояние е необходимо да усетиш първо пълната му противоположност, т.е. да се усетиш свойството, напълно противоположно на светлината, да изпиташ егоизъм, жестокост, желание да мислиш само за себе си, да усещаш единствено само себе си, неспособността да усещаш другия, да мислиш за другия, ако това не е заради самия теб, ако това не ти носи лична изгода, ако това не означава да използваш другите. По такъв начин, в творението трябва да се проявят такива свойства, които да са напълно противоположни на светлината.

В нашия свят такова творение се явява човека, който изминава огромно количество исторически етапи на развитие, докато не достигне усещането,че главното е осъзнаването, че той е напълно противоположен на силите на Природата.

Това е сложен и продължителен процес. В продължение на стотици хиляди години ние вървим напред и малко помалко в нас е укрепвал егоизма. Външно ние виждаме как човек се е развивал в своите социални формации, докато достигне днешното си състояние. Като цяло това е егоизъм, това желание постоянно ни е тласкало напред чак до днес. И ето сега в последно време, ние започваме да се убеждаваме в това, че това е егоизъм, тази наша природа се явява в действителност наш враг, единствен враг. Защото откъсвайки ни един от друг, тя практически ни лишава от възможността нормално да съществуваме даже на нивото на този материален свят.

Ние ставаме все по-затворени, твърди, обособени, плашливи, заемаме отбранителна позиция и по такъв начин се лишаваме от нормален живот, загубваме смисъла за съществуване. И действително: за какво живеем? Само за да се отбраняваме, да се защитаваме. Само за да се впишем в някакви рамки и да просъществуваме в тях за някакво време в някакъв комфорт и безопасност? И това е всичко?

Ето такъв се чувства човек в нашия свят, който през това време става все по-жесток по своето естество. Ние сами го правим такъв, към това ни тласка нашия егоизъм. И всичко това, в случая се проявява в голяма криза. В някои държави тя се усеща повече, в други – по-малко, но тя назрява. Както и да я скриваме, ние нищо не можем да направим с нея. Тя се проявява в икономиката, в социалното устройство, в упадъка на семейството, във всички проблеми възникващи в обществото: криза във възпитанието, наркотици, терор и т.н.

Във всичките сфери на практическата дейност човек се сблъсква с многобройни кризи, в крайна сметка – това е криза на нашето противоборство с Природата. И естествено, само в тази си същност тя може да бъде поправена.

Няма друг начин, по който да я поправим. Ние виждаме, как се стараят ръководителите на държавите, как властите не могат нищо да направят, даже тираните с помощта на парите и армиите които имат. Светът неминуемо върви към катастрофа. Силата, властта все още се опитват да задържат света в предишните му рамки, но вече не е способна на това.

От урок №1 конгреса в Москва, 10.06.2011

[45326]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed