Хората с точка в сърцето са получили разбиране, средство, възможност да помогнат на света. Колкото сме получили, толкова и трябва да претворим в живота, реализирайки се на всичките сто процента.

Още имаме време: хората засега още търсят причината за бедите, възможността да подобрят ситуацията. Но след това човекът ще разбере, че няма частно решение за неговата страна, защото тя зависи от целия свят. “Защо тогава да излиза на площада? С какво ще помогне това? Значи, аз трябва да призовавам към целия свят? Да. Хайде заедно да намерим какво сме пропуснали тук, хайде да разберем откъде ще дойде помощта”.

И тогава народите ще се обърнат към нас. Така пишат пророците, разказвайки за много тежки страдания по целия свят. Това вече не са безредия с местно значение, а епидемии, стихийни бедствия и т.н. И всичкото това е, за да се окаже натиск на Исраел, какъвто и малък да ни се струва в глобалния мащаб.

Пред очите ни се разиграва световна драма. В Израел ние все още не се намираме в положението на тези хора, които са останали без работа и без необходимите социални услуги, такива като здравеопазване и социално осигуряване. В САЩ, например, огромен брой длъжници са неспособни да изплащат ипотечните заеми, а техните домове в това време са загубили цената си и струват много по-евтино, отколкото взетия за тях банков кредит.

Положението е много лошо. Хората ще видят това, когато кризата стане по-интегрална и нагледна в своята глобалност. Неслучайно представителите на Голямата осморка, събрали се в Довил, проведоха безсъдържателна среща.

Аз не им се присмивам, тук наистина няма какво да направиш. Настанала е голяма беда – всички разбират, всички мълчат. Но и да не се срещат не могат, нали трябва да показват, макар привидно някаква дейност.

От урока по статията “Свят”, 30.05.2011

[44340]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment →